№ 32
гр. Ихтиман, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100858 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
«Цариградско шосе“ № 159, срещу Й. Б. К. ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ул. „Йордан
Балчев“ № 2 за заплащане на сумата от 1266,17 лева, представляваща неизплатен остатък от
главница по фактура № **********/20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 352,45 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.12.2018 г. до 31.08.2021 г. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че с решение по гр. дело № 746/2019 г. на Софийския окръжен съд е
бил отхвърлен предявен от Й.К. против „Чез Електро България“ отрицателен установителен
иск за признаване на недължимост на сумата от 1831,72 лева, начислена като стойност на
потребена електрическа енергия за периода от 18.08.2018 г. до 15.11.2018 г. по констативен
протокол № 1019617/15.11.2018 г., за което е издадена фактура № **********/20.11.2018 г.
за имот клиентски номер **********, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 37. Сочи се, че след отхвърлянето на отрицателния установителен иск е
признато съществуването на вземането на ищеца, като за него възниква правен интерес от
снабдяването му с изпълнителен титул за вземането си. Твърди се, че на 12.02.2021 г. и на
27.07.2021 г. за постъпили частични плащания, но ответницата дължи остатъка от 1266,17
лева.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не взема становище по иска.
В съдебно заседание ответницата твърди, че е погасила изцяло задълженията си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От представената по делото от страна на ищеца Фактура № **********/20.11.2018 г.
се установява, че по партидата на ответника е била начислена сумата от 1831,72 лева,
1
представляваща дължима дума по констативен протокол по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката.
Съгласно решение от 17.02.2020 г. по гр. дело № 746/2019 г. на Софийския окръжен
съд е бил отхвърлен предявен от Й.К. против „ЧЕЗ Електро България“ отрицателен
установителен иск за признаване на недължимост на сумата от 1831,72 лева, начислена като
стойност на потребена електрическа енергия за периода от 18.08.2018 г. до 15.11.2018 г. по
констативен протокол № 1019617/15.11.2018 г., за което е издадена фактура №
**********/20.11.2018 г. за имот клиентски номер **********, находящ се в гр. Ихтиман,
ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 37.
По делото е приложена счетоводна справка от ищеца, съгласно която са отразени
плащания по фактурата на 12.02.2022 г. на стойност 65,,55 лева и на 27.07.2021 г. на
стойност 500 лева.
От заключението на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че на 24.09.2021 г.
по фактура № е постъпило плащане в размер на 423,03 лева, а на 29.11.2021 г. – на 843,14
лева.
По делото са приложени и разписки за извършени плащания от 23.09.2021г. на
сумата от 500,00 лева от 26.11.2021 г. на сумата от 849,31 лева и от 29.11.2021 г. на сумата
от 352,45 лева.
От правна страна:
При решаване на спора настоящият състав следва да зачете на основание чл. 297
ГПК силата на пресъдено нещо на решението на Софийския окръжен съд по гр. дело №
746/2019 г. по описа на съда по отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК и
преклудиращото й действие относно възраженията на страните, касаещи въпроса за
наличието на фактите, обуславящи съществуването на вземането на ищеца. В този смисъл
след като с влязло в сила съдебно решение е отхвърлена претенцията ответницата, с която се
иска установяване на недължимост на главницата по издадената от ищеца фактура, то със
сила на пресъдено нещо е установено съществуването на вземането на ищеца за главницата
по издадената фактура № **********/20.11.2018 г.
Не е спорно между страните, че ответницата е изплатила изцяло претендираните от
ищеца суми както за главница, така и за законна лихва за забава.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да взема предвид и фактите от значение
за спорното право, настъпили след предявяване на иска, доколкото трябва да изгради своите
изводи въз основа на всички факти, независимо от това дали те са се осъществили преди
предявяването на иска или са настъпили след това, но преди приключването на съдебното
дирене. Това е така, защото решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене.
В случая бе установено, че към момента на подаване на исковата молба ответницата е
дължала сумата от 1266,17 лева – главница и 352,45 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода от 04.12.2018 г. до 31.08.2021 г., но към момента на приключване на съдебното
дирене в производството задължението е погасено чрез плащане от страна на ответницата,
поради което и така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от обстоятелството, че искът се отхвърля изцяло, то в настоящото
производство се доказа, че към датата на подаването на исковата молба вземането на ищeца
2
е съществувало в претендирания размер, като ответникът с поведението си е дал повод за
разглеждане на делото, тъй като не е изпълнил задължението си по издадената фактура,
поради което и следва да бъде ангажирана гражданската му отговорност за заплащане на
направените от ищеца разноски, а именно държавна такса в размер на 100,65 лева, 200 лева
за възнажграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и юрисконсултско
възнаграждение. Относно размерът на юрисконсултсктоко възнаграждение настоящият
състав приема, че следва да бъде определено в минималния, предвиден от закона размер,
доколкото делото не е с фактическа и правна сложност.
Въпреки че искът е отхвърлен, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на
делото, нему не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане, настъпило в хода на процеса иска на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, район Средец, ул. “Г.С. Раковски” № 140,
срещу Й. Б. К. ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ул. „Йордан Балчев“ № 2 за заплащане на
сумата от 1266,17 лева, представляваща неизплатен остатък от главница по фактура №
**********/20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 352,45 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 04.12.2018 г. до 31.08.2021 г.
ОСЪЖДА Й. Б. К. ЕГН ********** от гр. Ихтиман, ул. „Йордан Балчев“ № 2 да
заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, район Средец, ул.
“Г.С. Раковски” № 140, сумата от 350,65 лв. /триста и петдесет лева и шестдесет и пет
стотинки / разноски производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3