Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 659/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В.С.Г. с ЕГН ********** *** против решение № 42/04.06.2020г. по гр.д.№
720/2018г. на РС-Пирдоп,съдържаща оплаквания за недопустимост,неправилност и
необоснованост,постановени при нарушения на материалния и процесуалния
закон.Решението било процесуално недопустимо,защото съдът се произнесъл по
недопустими претенции за подобрения на осн.чл.346 ГПК.Исканията не били прецизирани по отделни СМР,време на извършването им и
наличие на знаие и непротивопоставяне от страна на
съсобствениците.Съдът не разграничил необходимите разноски от полезните и
луксозните такива.СТЕ не установила увеличение на стойността на имота
вследствие на подобрения,нито дали съществуват към момента на приключване на
съдебното дирене относно подобренията.Имотът бил нежилищен неподеляем
и делбата следвало да се извърши по реда на чл.348 ГПК, а сне по чл. 349,ал.2 ГПК.Имотът бил двуетажен,но нямал санитарен възел на всеки етаж и затова не бил
жилищен.Съдът неправилно поставил в дял имота на съделителката
К. при положение,че Г. направила същото искане и за нея са били налице
кумулативно предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК-не притежавала друго жилище и
била регистрирана на адреса на процесното.Фактически
обаче нямала достъп до имота,владян от другите съделителки,поради
влошени отношения,което било установено с гласни доказателства.Иска отмяна на
решението и поставянето на процесния имот в дял на въззивничката.Що се отнася до съделителката
И.,тя изобщо не била предявила иск по чл.12, ал.2 ЗН и при извършване на подобренията
изобщо нямала качество на съсобственик,освен на второстепенната постройка.Не
доказала ,че е извършила подобрения в имота и дори да ги била
извършила,вземането ѝ било погасено по давност.Съдът не уважил искането
на въззивничката
по чл.344, ал.2 ГПК.Претендира имота да бъде изнесен на публична продан
и при евентуалност-да бъде поставен в дял на въззивничката
Г., а така също да бъдат отхвърлени претенциите на К. и И. за подобрения.
Въззиваемите страни Г.С.К. и М.Н.И. оспорват въззивната жалба.Решението било допустимо,тъй като
претенцията по чл.346 ГПК била редовна.Вземанията за подобрения не били
погасени по давност,защото петгодишният давностен
срок започвал да тече от датата на предявяване на иска за делба.Искането за
възлагане било направено едва във въззивната жалба и
било преклудирано.Същото било и неоснователно,защото въззивничката не отговаряла на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК.Съдът законосъобразно възложил имота на единствения съделител,направил
такова искане и отговарящ на критериите на закона.Претенцията за присъждане на
разноски съобразно правилата на чл.355 ГПК била неоснователна и не била в
интерес на самата ищца.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,Софийски окръжен съд приема следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 1040/08.11.2018г. на В. –С.Г. против М.Н.И. и Г.С.К. ,за делба на
наследството,оставено от С. Г. И.,б.ж.на гр.П.,починал на 21.09.1983г.И. имала качеството на преживяла съпруга, а Г. и К.
били дъщери на наследодателя.Иска се допускането на делба при квоти 1/3 за всяка
съделителка на следните недвижими имоти:дворно място
УПИ ..-…. в кв.167по плана на гр.П. с площ 610 кв.м ,придобит през 1961
г. преди сключване на време на брака на
наследодателя с И. /24.03.1968г./;къща в гореописания имот със ЗП 84
кв.м,масивна,двуетажна,еднофамилна,построена през 1964г.,т.е преди брака с И.-
с коридор,кухня ,стълбище и две стаи на първия
етаж и коридор,кухня,вестибюл и две стаи на втория етаж;второстепенна
едноетажна полумасивна сграда със ЗП 31 кв.м,построена
през 1964г.;второстепенна постройка навес с оградни
стени със ЗП 32 кв.м,построена през 1964г.,второстепенна постройка масивен
гараж със ЗП32 кв.м без данни кога е построен.Всички имоти са с административен
адрес гр.П., ул.“Х. Б.“ № ...И. и К. не оспорват фактическите твърдения в исковата молба и предявените
искания за квоти, с изключение на следните пунктове: твърдят,че масивният гараж
и лятната кухня,както и едноетажната ПМС със ЗП 31 кв.м са строени след 1968 г.
и И. има 4/6 ид.ч.,съответно К. и Г. по 1/6 ид.ч.Наред с това,И. и К. твърдят,че при сключване на брака на наследодателя с И.
къщата е била в груб строеж само с две измазани стаи на първия етаж и с външна
тоалетна,поради което претендира ½ ид.ч. от
подобрения,подробно описани по пера на обща стойност 44250 лв.Навесът с площ 32
кв.м бил построен през 1968г.,но напълно изгорял и бил построен отново изцяло
със средства на К.,поради което следвало да бъде отреден в индивидуален дял на
същата.Г.К. е поискала възлагане на имота като неподеляемо
жилище,тъй като не притежава друг жилищен имот и живее в процесния
в момента на откриване на наследството.Свидетелят К. установява,че през 2006-2007г.
навесът бил засегнат от мълния, но не бил изцяло опожарен, и собствениците
получили 2000 лв. за възстановителните работи.Същият свидетел установява,че
къщата и навесът са строени преди 1968г., гаражът,кухнята и банята и
тоалетната- след това, а за полумасивната сграда не
му е известен моментът на построяване.Свидетелите К. и Х. потвърждават ,че е имало пожар,но
според техните показания двете стопански
постройки изгорели до основи.С решение № 76/21.06.2019г. съдът е допуснал до делба при квоти по 1/3 ид.ч. всички имоти освен масивния гараж и лятна
кухня-второстепенна постройка,за които е допуснал делба при квоти 4/6 за И. и
по 1/6 ид.ч. за останалите съделителки.Решението
е влязло в сила и във втората фаза В.Г. е депозирала молба на 15.10.2019г.,с
която заявява,че имотът е неподеляем,включително
дворното място-в същия смисъл имат твърдение К. и И..Г. обаче иска имотите да
бъде изнесени на публична продан,тъй като това е единственият възможен начин за
ликвидиране на съобствеността.При евентуалност
претендира възлагане на имотите в неин дял на осн.чл.349,
ал.2 ГПК ,тъй като към момента на откриване на наследството живяла в имота и не
притежавала друго жилище.Иска присъждане на обезщетение от К. по чл.31ал.2
ЗС,тъй като била лишена от възможност да ползва имота в размер на 100 лв.
месечно,представляващо 1/3 от наемната цена,ведно с със законната лихва от
поканата на 15.11.2018 г.до предявяване на искането както и законната лихва от
датата на подаване на молбата до окончателното плащане-за всички имоти,за които
е допусната делба при квоти 1/3, а за масивния гараж с лятна кухня от К. и И.-по
10 лв. месечно,представляваща 1/12 от месечния наем,ведно със законната лихва
при горепосочените условия.Претендира се на осн.чл.344,
ал.2 ГПК съдът да постанови привременни мерки-К. и И. да заплащат
горепосочените суми ,плюс 20 лв. за гаража с лятната кухня,тъй като били
допуснали трето лице да живее в постройката и там била единствената тоалетна и
баня-до приключване на делото с влязло в сила решение.Относно исканията за
подобрения възразява,че са непрецизни като вид на СМР и време на извършване.На
второ място-относно идеалните части на Г. подобрителките
имали качество на държатели ,извършили подобрения без знание и съгласие на
съсобственичката,поради което отношенията следвало да бъдат уредени по
чл.30,ал.3 ЗС.И. и К. твърдят,че никога не са лишавали г. от възможност да
ползва имота и една стая била предоставена за нейно лично ползване.Претендират
заплащане на разноски по реда на чл.355 ГПК.К. предлага споразумение ,по силата
на което да получи в дял всички имоти като заплати на останалите съсобственици
равностойността на дяловете, а те от своя страна й заплатят направените
подобрения.К. поддържа искането си за възлагане на имота по Съдът е открил
производство за възлагане както на Г., така и на К. като е указал да ангажират
доказателства за наличие на законните предпоставки.чл.349,ал.2 ГПК.Г. е
поискала съдът да изготви нов доклад с указание за конкретизиране на
подобренията и на основанието,на което се иска заплащането им/чл.30,ал.3
ЗС,чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД/,както и да се произнесе по искането за привременни
мерки.С молба от 11.02.2020г. Г. прави възражение за изтекла погасителна
давност за подобренията,извършени от К. през 2005-2010 г.Съдебно-техническата
експертиза установява,че дворното място и еднофамилната жилищна сграда са неподеляеми-пазарната стойност на жилищната сграда е
43 670 лв.,на терена- 12 200 лв., на второстепенната полумасивна сграда -3100 лв. и на второстепенната постройюка/навес/-2560 лв.Всички сгради и теренът без
гаража имат обща стойност 61 530 лв.,а гаража с лятната кухня- 2520 лв.
месечният наем за целия имот без второстепенната сграда/гараж и лятна кухня/
възлиза на 300 лв./за 11 месеца 1100лв.за всяка съделителка/,
а за гаража и лятната кухня месечният наем за визирания период възлиза на 20
лв./220 лв. за 11 месеца/.Подобренията възлизат на 24 264.09 лв.За вида на
СМР и времето на извършването им са разпитани свидетели на Г. и на К. и И.,които
съдът подробно е обсъдил,вземайки пред вид пристрастността на св.Кривиралчев и недобрите отношения между
съсобствениците.Кредитирал е в най-голяма степен свидетеля,участвал в
ремонтните работи –Д.,съседа Ц..Свидетелите К. и Р. установяват,че Г. не живее от дълги години в имота и обитателките я
възпрепятстват да го ползва като в нейната стая са настанени децата на Г..Г. не е представила доказателства,че не притежава друго
жилище,докато за К. предпоставките на чл.349,ал.2 са категорично доказани-не
притежава друго жилище и живее в имота постоянно и непрекъснато от момента на
откриване на наследството.Предвид неподеляемостта на
имота и невъзможността да бъде преустроен по начин,който да осигури отреждане
на реални дялове, имотът следва да бъде възложен на К..Предвид изготвената
оценка и квотите,при които е допусната делбата, тя трябва да заплати уравнения
:21 140 лв. на Г. и 21 770 лв. на И. съгласно чл.349, ал.5 ГПК. Като за
вземанията за уравнение може да се впише ипотека.Съдът е приел,че по
категоричен начин е доказано възпрепятстването на Г. да ползва имота повече от
15 години,поради което е уважил
претенцията и с правно основание чл.344,
ал.2 ГПК като е осъдил К. и И. да ѝ заплатят по 660 лв. за периода от 15.11.2018г.
до 15.10.2019г.Претенцията на И. по чл.3436 ГПК е уважена до размера на сумата
14 859.14 лв. съобразно нейната квота в съсобствеността и отхвърлен за
разликата до 15 500 лв.Претенцията на К. за подобрения е уважена за сумата
24 264.09 лв. на база СТЕ и гласни доказателства и отхвърлена за разликата
от 44 250 лв.Съдът е отхвърлил възражението за погасяване на вземанията за
подобрения по давност с мотиви,че към момента на делбата тези подобрения реално
увеличават стойността на имота.Следва да се добави ,че съгласно задължителната
съдебна практика вземанията по чл.12, ал.2 ЗН се погасяват с петгодишен давностен срок,който започва да тече от предявяване на иска
за делба.Съдът е направил прихващане между обезщетението за ползване и сумата
на направените подобрения от И. като дължимата от Г. на И. сума е редуцирана на
4 293.04 лв., а за К. сумата е редуцирана до 13 711.97 лв.На осн.чл.355 ГПК съделителите са
осъдени да заплатят държавна такса съразмерно с дяловете си.Разноските са
оставени така както страните са ги направили,предвид съразмерността им с
техните дялове в съсобствеността.Въззивната инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд от правна и фактическа страна, и намира
решението законосъобразно от материално-правна гледна точка,както и постановено при спазване на съдопроизводствените правила.Ето защо същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/04.06.2020г.
по гр.д.№ 720/2018г. на РС-Пирдоп.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.