РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично заседание, проведено на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ
ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 421 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 96 от 17.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 274/2018 г. на Районен съд – гр. Ботевград, е признато
за установено на основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 439
от ГПК, че П.М.Г. не дължи на В.М.Г. сумата 1666,65 лева, представляваща
½ от сумата 3333,30 лева, за
която е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по гр. д. 535/2004 г. на
Районен съд – Ботевград, гр.д. № 521/2008 г. на Софийски окръжен съд, сумата
245 лева за разноски по изпълнителното дело, както и сумата 153,33 лева по чл.
53 от Тарифата за държавните такси по ГПК, които са предмет на принудително
изпълнение по изп. дело № 20181810400004 по описа на
ДСИ при РС- Ботевград, поради погасяване по давност на вземанията.
С решението е признато за
установено на основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 439 от ГПК, че М.Н.Г. не дължи на В.М.Г. сумата 1666,65 лева, представляваща ½
от сумата 3333,30 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г.
по гр. д. 535/2004 г. на Районен съд – Ботевград, гр.д. № 521/2008 г. на
Софийски окръжен съд, сумата 245 лева за разноски по изпълнителното дело, както
и сумата 153,33 лева по чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК, които саа предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20181810400004 по описа на ДСИ при РС-
Ботевград, поради погасяване по давност на вземанията.
Решението е обжалвано от
ответника в първоинстанционното производство В.М.Г.
като незаконосъобразно и необосновано. Излага довод, че в периода от влизане в
сила на съдебното решение на РС- Ботевград на 19.05.2010 г. до издаването на
изпълнителен лист за вземането на 08.11.2016 г. давността е била спряна, тъй
като е продължила висящността на съдебния процес
относно вземането на основание чл. 115, ал.,1 б. „ж” от ЗЗД, в който момент
жалбоподателят не е можел да реализира правата с в рамките на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането му. Навежда и аргумент, че
доколкото вземането му се основава на съдебно призната претенция, с подаването
от него на молба за издаване на изпълнителен лист на 01.11.2012 г. давността е
била прекъсната.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Б.,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение изтъква, че в
периода от подаването на молба за издаване на изпълнителен лист до извършената
през
Ответниците по жалба, чрез пълномощника си адв. Якимов, в съдебно заседание оспорват жалбата.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Ищците П.М.Г. и М.Н.Г. са
предявили срещу В.М.Г. искове за признаване за установено, че всеки от двамата
ищци не дължи на ответника сумата 1666,65 лева, представляваща ½ от
3333,30 лева, за което е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по гр.д. №
521/2008 г. на Софийски окръжен съд, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 2018181810400004 по описа на ДСИ Н. Василева при Районен съд – Ботевград,
както че всеки то тях не дължи сума от 245 лева за разноски по изпълнителното
дело и сума от 153,33 за държавна такса в полза на РС - Ботевград по чл. 53 от
Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК.
Ищците твърдят в исковата молба,
че на 24.01.2018 г. всеки от тях е получил покана за доброволно изпълнение изх.
№ 133/17.01.2018 г. и изх. № 134/17.01.2018 г., по изп.
дело № 20181810400004 на ДСИ при РС- Ботевград, за сумата 1666,65 лева по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 535/2004 г. на РС- Ботевград, ведно с
такси и разноски по изпълнението. Ищците твърдят, че не дължат сумата по
издадения изпълнителен лист, тъй като вземането е погасено по давност, както и
че не дължат посочените в поканите за доброволно изпълнение суми за такси и
разноски по изпълнението, тъй като те не са дали повод за завеждане на
изпълнителното производство.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва възражението на ищците за погасяване по давност на
вземанията по издадения изпълнителен лист. В тази връзка ответникът твърди, че
на 01.10.2012 г. е подал молба за издаване на изпълнителен лист по гр.д. №
535/2004 г. на РС- Ботевград, като издаването на изпълнителен лист не му било
отказано, но по независещи от него причини, касаещи фактически грешки в
решението на СОС, такъв му бил издаден от първоинстанционния
съд едва на 08.11.2016 г. Сочи се, че до момента на издаване на изпълнителен
лист от съда, ответникът не е имал никаква възможност да извършва каквито и да
било действия по защита на правата си. Счита, че в периода от влизане в сила на
решението на РС- Ботевград на 19.05.2010 г. до издаването на изпълнителен лист
на 08.11.2016 г., давност не е текла /същата е била спряна/, тъй като е
продължила висящността на съдебния процес относно
вземането на ответника на основание чл. 115, ал.1, б. „ж” от ЗЗД. Излага се
довод, че подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист е основание за
прекъсване на давността по чл. 116, б. „в” от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че фактическата
страна по делото е детайлно и точно установена в мотивите на обжалваното
решение чрез посочване на установените въз основа на събраните доказателства и относими към спора факти, поради което не е нужно същата да
се приповтаря в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и с оглед направените възражения, въззивният намира от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК –за
оспорване на вземане по изпълнително дело, като се претендира съдебно
установяване , че ищците – длъжници по изпълнителното
дело, не дължат на ответника – взискател по това
дело, вземането, предмет на изпълнителното производство.
Така предявените искове са
допустими предвид твърденията на ищците, че са длъжници
по изпълнително дело, образувано от ответника – взискател
по същото, и твърдението им, че не дължат сумите по изпълнението, позовавайки
се на настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание факт, а именно изтекла погасителна давност
за вземанията, предмет на принудителното изпълнение.
Според чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и спира, докато трае
съдебният процес за вземането. Ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години -
чл.
117, ал. 2 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено,
че с решение от 13.10.2008 г. по
гр.д. № 521/2008 г. на Софийски окръжен съд, постановено след отмяна на решение
от 19.12.2007 г. по гр.д. № 535/2004 г. на Ботевградски районен съд, настоящите
ищци М.Г. и П.Г. са осъдени да заплатят на ответника в настоящото производство В.М.Г.
и на М.М.Я. сумата 6666,6 лева, респективно на всеки
по 3333,3 лева, която сума биха получили от дарението, извършено от П. Н. В. с нот. акт № 118, т. І, дело № 249/1989 г- на БРС,
представляваща стойността на тяхната запазена част от наследството. Решението е
влязло в сила на 19.05.2010 г.
С влизане в сила на
горепосоченото решение на СОС на 19.05.2010 г. е започнала да тече петгодишната
давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за присъдените вземания и същата е изтекла на
19.05.2015 г. Молбата за образуване на изпълнително производство въз основа на
издадения на 08.11.2016 г. на основание решението на СОС изпълнителен лист е
подадена от В.М.Г. на 11.01.2018 г. и на същата дата е образувано
изпълнителното дело № 2018181040004 на ДСИ при РС – Ботевград, т.е. след
изтичане на 5 години от влизане в сила на съдебното решение.
Спорният по делото въпрос е
относно правното значение за течението на давностния
срок на подаването от страна на ответника на молба за издаване на изпълнителен
лист и издаването на изпълнителен лист от съда. Това следва от наведеното с
отговора на исковата молба и поддържано с въззивната
жалба възражение, в периода от влизане в сила на съдебното решение до
издаването на изпълнителен лист за вземането давността е била спряна, тъй като
е продължила висящността на съдебния процес относно
вземането на основание чл. 115, ал.,1 б. „ж” от ЗЗД, в който момент
жалбоподателят не е можел да реализира правата с в рамките на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането му. Така направеното
възражение е неоснователно, тъй като посочената разпоредба на чл. 115, ал. 1,
б. „ж” от ЗЗД, на която се позовава жалбоподателят, визира спиране на давността
по време на висящия съдебен процес относно вземането. В случая съдебният процес
относно вземането, което е предмет на оспорване по предявения иск по чл. 439 от ГПК, е приключил с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането е установено, и
след влизане в сила на този акт започва да тече нова давност по чл. 117, ал. 2
от ГПК. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и
издаването на изпълнителен лист за вземането по влязлото в сила съдебно решение
не води до „продължаване” на висящността на съдебния
процес, каквото възражение е навел жалбоподателят.
Неоснователно е направеното с
отговора на исковата молба възражение, че изпълнителният лист не е бил издаден
своевременно поради фактически грешки в решението на СОС, както и изложеният от
жалбоподателя в хода по същество пред въззивнаа инстанция
довод, че поправката на ЯФГ е съдебен процес и давност не следва да тече. Висящността на съдебния процес приключва с постановяване на
окончателно решение по съществото на спора. Извършената от съда поправка на
явна фактическа грешка след влизането в сила на решението на СОС няма отношение
към течението на погасителния давностен срок относно
установеното с решението вземане. Правната последица на решението за поправка
на ЯФГ се изразява в това, че това решение с обратна сила става неразделна част
от постановеното решение по съществото на спора, което важи с него от деня на
неговото постановяване. Следователно, производството по поправка на ЯФГ няма за
последица възстановяване на висящността на съдебното
производство относно спора, нито е основание за прекъсване на давността относно
установеното с поправеното решение вземане.
Неоснователно е и направеното с
отговора на исковата молба и поддържано с въззивната
жалба възражение, че с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист
въз основа на влязлото в сила решение давността е била прекъсната. Съгласно чл.
116, б. „в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Такива са
действията, пряко насочени към събиране
на вземането, т.е. насочени към
имуществената сфера на длъжника, с цел удовлетворяване на взискателя. Подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист, независимо дали на съдебно или несъдебно изпълнително
основание, не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД.
С оглед на горното се налага
извод, че вземанията на ответника – взискател по
образуваното срещу ищците – длъжници по изп. дело №
20181810400004 по описа на ДСИ при РС-Ботевград, не се дължат, тъй като са
погасени по давност. Изтеклият давностен
срок съставлява фактическо обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това обстоятелство е установено
в настоящия спор, поради което и оспорването на вземането по предявения
иск по чл.439 ГПК е основателно.
Поради пълното съвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при условията на чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното искане за разноски, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответницата по жалба П.М.Г. направените от последната
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 17.04.2019 г. по
гр.д. № 274/2018 г. на Районен съд – гр. Ботевград.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на П.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 500 лв.
/петстотин лева/ за разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.