№ 39
гр. София , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002530 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260067 от 28.09.2020 г., постановено по търг. дело № 1204/2018 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав е осъдил Х. М. Я. Т. да заплати на
„Силистра Ленд“АД сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
вреди при упражняване на дейността му като управител на „Силистра Ленд“ЕООД, при
сключване на договор за паричен заем от 26.11.2013г. с „Екомит“ЕООД за сумата в размер
на 60 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2018г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5500 лева,
съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Х. М. Я.
Т., с която се обжалва първоинстанционното решение, като недопустимо и неправилно.
Твърденията в жалбата са, че искът е недопустим тъй като липсвало взето решение на
общото събрание на дружеството, респ. на едноличния собственик на капитала за
предявяване на иска срещу ответника, като не били верни правните изводи на съда, че
такова решение в случая не било необходимо поради това, че той вече е бил освободен като
управител на дружеството. Според въззивника законодателят не прави разграничение между
двете хипотези като счита, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска по чл.145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството
вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския
1
регистър, е винаги наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ на Общото събрание на
съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, като се позовава на посочена от
него съществуваща съдебна практика. Прави искане първоинстанционното решение да бъде
обезсилено и производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.
Ако се приемело от въззивния съд, че решението е допустимо се прави искане то да
бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон , както и поради пълната му необоснованост, като съображения за това са подробно
изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е зачел задължителната сила на представената по делото
присъда по ВНОХ № 833/2018г. на САС, с която ответникът е признат за невиновен в
извършването на редица престъпления, едно от които е и за сключването на неизгодна
сделка- процесният договор за паричен заем от 26.11.2013г. между „Силистра Ленд“ООД и
„Екомит“ЕООД за сумата в размер на 60 000 лева. Тази присъда била задължителна за съда
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгл. чл.300 ГПК и незачитането й от страна на първоинстанционния съд представлява
особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се също така, че
решението е неправилно и поради това, че липсвала изобщо вреда в патримониума на ищеца
тъй като отпуснатите парични средства са дължими от заемодателя, а при сключването на
договора заемополучателят е имал достатъчно материални активи, които да обезпечат
възможността на последния да погасява задължението си. Неправилно първата инстанция не
кредитирала вариант втори от заключението на вещото лице, при който в оценката на
активите била включена и стойността на дълготрайните материални активи в процес на
изграждане- ако беше направил това съдът щеше да стигне до извод, че активите на
заемополучателят са били напълно достатъчни за удовлетворяване на „Силистра
Ленд“ООД, ако заемът не бил върнат. Твърди се и че липсва пряка причинно-следствена
връзка между сключването на процесната сделка и вредите, които се твърди да са били
претърпени от дружеството тъй като след освобождаването на ищеца като управител
другият управител е бездействал като е непредприемал каквито и да било действия по
събиране на дълга, вследствие на което се било стигнало и до неговото погасяване по
давност.
Поради изложените съображения се прави искане обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Силистра ленд“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
която се заявява становище за неоснователността на същата.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
2
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба с която
ищецът „Силистра ленд“АД/ с предишно наименование и правноорганизационна фарма като
„Силистра ленд“ЕООД/ е изложил твърдения, че с ответника Х. М. Я. Т. са сключили били
сключили Договор за управление на 10.08.2012 г. По силата на така сключения договор
управителят осъществявал управлението на стопанската дейност на дружеството чрез
извършване на всякакви правни и фактически действия. Сочи, че поради неизпълнение на
задълженията си като управител, същият бил освободен в това си качество с Решение на
Общото събрание на съдружниците (ОСС) от 15.04.2014 г., което обстоятелство било
вписано в Търговския регистър.
Поддържа се, че от вписването на „Силистра ленд“ЕООД в Търговския регистър до
15.08.2013 г., дружеството се представлявало от двамата управители Х. М. Я. Т. и А. П.,
поотделно, но след решение на общото събрание на съдружниците от 15.08.2013 г. за
промяна в начина на управление, ответникът следвало да извършва всички действия по
управление, само заедно с другия управител.
Сочи се, че на 26.11.2013 г. между „Силистра ленд“ ООД в качеството на заемодател
и „Екомит“ ЕООД в качеството на заемополучател бил сключен договор за заем, по силата
на който заемодателят предоставил на заемополучателя сума в размер на 60 000 лв.
Заемната сума била преведена по банковата сметка на „Екомит“ ЕООД на 27.11.2013 г.
Съгласно договореното между страните и погасителния план към договора за заем, първата
погасителна вноска била уговорена 16 месеца след сключване на договора, а първата вноска
по изплащане на годишната лихва в размер на 150 лв. – на 01.07.2014 г. Ищецът твърди, че
договорът за заем бил подписан и за двете страни от ответника, в качеството му на
управител и на двете дружества. Поддържа се, че по отношение на „Силистра ленд“ ООД
обаче ответникът следвало да подпише договора заедно с другия управител А. П., с оглед на
съвместното им представителство. Поддържа, че целта на ответника била да преведе сумата
от 60 000 лв. по управлявана от него банкова сметка.
Предвид изложеното ищецът счита, че процесният договор за заем е сключен във
вреда на „Силистра ленд“ ООД. Същият противоречал на пазарните условия, включително
относно размера на лихвата и падежа на задължението за връщане. Единствената сума,
постъпила в изпълнение на договора за заем, била в размер на 450 лв. (лихва за месеците
юли, август и септември 2014 г.), преведена по банков път на 17.09.2014 г. Ищецът счита, че
предоставената в заем сума в размер на 60 000 лв. от сметката на „Силистра ленд“ ООД по
сметката на управляваното от ответника Т. дружество „Екомит“ ЕООД, представлява вреда
за дружеството, нанесена лично от действията на Т.. Вредата била отпуснатият заем в
размер на 60 000 лева, като условията на договора-начинът на погасяване на главницата и
3
лихвата, както и стойността на лихвата са били уговорени изцяло само в интерес на
заемополучателя и не съответстват на пазарните към онзи и към настоящия момент.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща нанесена от действията на управителя
имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба ответникът Х. М. Я. Т. е оспорил иска като
неоснователен.Не оспорва обстоятелството, че е бил управител на „Силистра ленд“ ООД в
периода 10.08.2012 г. – 14.04.2014 г., но е оспорил твърденията на ответника, че след
15.08.2013 г. дружеството е следвало да се управлява от двамата управители само заедно.
Твърди, че действително е налице взето решение на ОС в този смисъл, но същото не било
вписано в Търговския регистър до месец декември 2013 г., по вина на другия управител А.
П.. От партидата на „Силистра ленд“ ООД в Търговския регистър ставало ясно, че
ответникът е заявил за вписване промяната в начина на представляване, но длъжностното
лице по регистрацията постановило отказ с единствения мотив – непредставяне на
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ от А. П.. Доколкото до вписване на промяната в
начина на представляване на дружеството в Търговския регистър, спрямо трети лица
дружеството се е представлявало поотделно от двамата управители, то сключването на
сделки от страна на ответника, без изявление на другия управител, не представлявало
противоправно поведение. Поддържа, че единствено поведението на А. П. е станало
причина за постановения отказ за вписване на промяната. В тази връзка оспорва твърдението
на ищеца, че договорът за заем от 26.11.2013 г. е следвало да бъде подписан и от двамата
управители. Оспорва твърденията, че Договорът за заем от 26.11.2013 г. бил сключен за
негови лични нужди и че е изцяло във вреда на „Силистра ленд“ ООД, както и че условията
му противоречат на пазарните условия към онзи момент. Предвидената по-ниска лихва не
правела договора непременно сключен във вреда на дружеството. Уточнява, че
съществувала практика управителите А. П. и Т. да взимат, предоставят или обезпечават
заеми на свързани лица, което се установявало от вписаните обстоятелства по партидите на
„Силистра ленд“ АД в Търговския регистър. Посочва още, че дружеството-заемодател не е
предприело никакви действия за събиране на вземанията си по договора за заем, поради
което настъпилите вреди за ищеца са опосредени от бездействието на управителя А. П..
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
за заплащане на сумата от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна :
По делото между страните не се спори, а и се установява от представения по делото
и приет като доказателство Договор за паричен заем от 28.11.2013г., че заемодателят
"Силистра ленд“ООД, представляван от Х. М. Я. Т. е предоставил на заемополучателя
4
„Екомит“ЕООД, представляван също от Х. М. Я. Т., заем в размер на 60 000 лева срещу
възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 3 % гратисен период от шест
месеца.
Съгласно чл.2.1 и чл.2.2 срокът на договора е 20 месеца, като заемът ще започне да се
връща 16 месеца след датата на договора. Лихвата и месечните вноски ще се плащат
съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Съгласно чл.3.1 в случай, че заемателят не изпълнява задълженията си за плащане на
месечните вноски заедно с лихвите, съгласно погасителния план с над 60 работни дни,
заемателят следва да бъде предупреден да се разплати в следващите 60 работни дни. Ако и
тогава лихвата все още не е платена, страните ще следва да преговарят за разумно отлагане
на плащанията на по-късен етап на лихвата.
Не се спори, а и се установява, че съгласно приложения погасителен план, първата
вноска по изплащане на годишната лихва по договора е дължима на 01.07.2014г. и е в
размер на 150 лева, а първата част от главницата по договора, ведно със съответната лихва
ще бъде върната на 01.04.2015г.
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото и прието като
доказателство банково извлечение, че сумата 60 000 лева е била преведена по банковата
сметка на „Екомит“ЕООД на 27.11.2013г.
Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство
Протокол от общото събрание на съдружниците на „Силистра ленд“ООД, че на 15.08.2013г.
е взето решение за промяна в начина на представителство на дружеството, като е решено то
да се управлява и представлява само заедно от двамата настоящи управители – Т. и А. П..
Не е спорно също така, а и се установява от извършената от съда служебна справка в
търговския регистър по партидата на ищеца, че промяната в начина на представителство на
ищеца е вписана на 07.05.2014г.
Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство
Протокол от общо събрание на съдружниците на „Силистра ленд“ООД, че на 15.04.2014г. е
взето решение за изключването на Т. като съдружник и за освобождаването му като
управител на дружеството. Видно от съдържанието на протокола основание за взетите
решение е извършване на дейност на вреда на дружеството, че сключването на сделки със
свързани на Т. лица, които съдържат неблагоприятни условия за дружеството и като една от
тези сделки е посочен и процесният договор за паричен заем за сумата от 60 000 лева.
Не е спорно също така и обстоятелството, а и се установява от справка в ТР, че след
вземане на горните решения е настъпила и промяна в правноорганизационната форма на
дружеството чрез преобразуване като то е продължило дейността си като акционерно
дружество с наименование „Силистра ленд“АД.
5
Видно е от представения по делото и приет като доказателство Протокол от общо
събрание на акционерите на „Силистра ленд“АД от 20.05.2018г., че е взето решение
дружеството да заведе иск в Софийски градски съд за реализиране на отговорността на вече
освободения от длъжност управител Х. М. Я. Т. на осн. чл.145 от ТЗ.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Лидия Занова, е че ако не се вземе предвид балансовата стойност
на ДМА, представляващи незавършени нискоетажни жилищни сгради, към 31.12.2014г.
дружеството „Екомит“ЕООД е имало дълготрайни материални активи с балансова стойност
13 418,26 лева, които не са достатъчни за да се удовлетвори „Силистра ленд“АД при
неизпълнение на задълженията на „Екомит“ЕООД по договора за паричен заем с общ
размер на задължението от 60 450 лева.
Ако обаче се вземе предвид балансовата стойност на тези незавършени нискоетажни
жилищни сгради, към 31.12.2014г. в размер на 265 211,40 лева, балансовата стойност на
активите на дружеството „Екомит“ЕООД, от които „Силистра ленд“АД може да се
удовлетвори при неизпълнението на задълженията на „Екомит“ЕООД по договора за
паричен заем с общ размер на задължението 60 450 лева, е в размер на 278 629,66 лева/
13 418,26 плюс 265 211,40 лева/.
При така установените факти въззивният съд достигна до следните правни изводи
:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като съображенията на въззивния съд за това са следните :
Въззивният съд за разлика от приетото от първостепенния съд намира, че абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.145 от ТЗ за търсене на
имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към
датата на предявяване на иска е бил заличен от Търговския регистър, е наличието на
решение на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на
капитала/такава е и константната и непротиворечива практика на ВКС, като напр. по
Решение № 29 от 23.07.2019г. по т.д.№ 1212/2018г., 1 ТО, Решение № 129 от 02.09.2016г. по
т.д.№ 1002/2015г. на 2 ТО, Решение № 115 от 27.11.2012г. по т.д.№ 61/2011г. на 2 ТО,
Решение № 129/02.09.2016г. по т.д.№ 1002/2015г. на 1 ТО, Решение № 152 от 13.01.2017г.
по т.д.№ 2795/2015г. на 1 ТО и др./ Законодателят при вземане на решение от общото
събрание на съдружниците за предявяване на иск срещу управителя за вреди от дейността
му не разграничава хипотеза при която управителят е освободен като такъв или не,
последното обстоятелството евентуално би имало значение за назначаването на
представител, който да представлява дружеството в процеса срещу действащия управител.
Вземането на такова решение, както и за освобождаването на управителя от отговорност,
представлява изключително правомощие на върховния орган на дружеството и
6
представлява процесуална предпоставка и то от категорията на абсолютните за
допустимостта на производството по иска по чл.145 от ТЗ.
В настоящия случай обаче въззивният съд намира, че такова решение е налице. По
делото е установено, че такова решение е било взето преди предявяването на иска на
проведеното общо събрание на акционерите на „Силистра ленд“АД от 20.05.2018г., в чиято
обща законоустановена компетентност е да взема решения както за ангажиране
отговорността на управителните органи на дружеството, така и за освобождаването им от
отговорност за техните действия в това им качество. Както е видно от справка в ТР,
дружеството „Силистра ленд“ООД, чийто управител е бил ответникът Т., впоследствие е
променило чрез преобразуване правноорганизационната си форма като е продължило
дейността си като акционерно дружество. Независимо от факта на преобразуването, касае се
до един и същи правен субект, поради което и доколкото не е налице погасяване
отговорността на ответника поради освобождаването му от такава, респ. предявяването на
иска по чл.145 от ТЗ да не е обвързано до изтичането на определен преклузивен срок, след
изтичането на който да се погасява изобщо отговорността му към дружеството, то няма
никаква пречка такова решение да бъде взето и по-късно след факта на преобразуването от
върховния орган на дружеството, каквото в случая вече се явява общото събрание на
акционерите. По логиката на въззивника с факта на преобразуването на ищцовото
дружество в АД и пречката според него такова решение да бъде взето последствие от
върховния орган на вече преобразуваното дружество ще следва да се доведе до
невъзможност за реализиране на каквато и да била отговорност на управителния орган за
времето от преди факта на преобразуването, което на практика ще има за последица и
погасяването на отговорността на управителя, а не такава е действителната цел на
законодателя- да се ангажира отговорността на управителя за всички причинени в резултат
на управлението му вреди на дружеството без да има значение кога точно са били
причинени, тъй като се касае за един и същи правен субект- за едно и също търговско
дружество независимо от различията в правноорганизационната му форма.
Следователно, при така установените факти, трябва да се заключи, че по делото е
доказано, че от върховния орган на ищцовото дружество, преди сезиране на съда, е прието
решение да бъдат предприети действия за ангажиране на имуществената отговорност на
бившия управител Т. за причинените на дружеството вреди за времето преди
преобразуването на дружеството в акционерно дружество, което е обективирано в
обсъденото по-горе решение на общото събрание на акционерите на „Силистра ленд“АД от
20.05.2018г. и които са предмет на предявения иск по чл. 145 ТЗ, което означава, че е
налице специалната абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост и че
независимо от неправилността на съображенията чрез които е достигнал до крайния си
извод за допустимостта на иска, първоинстанционният съд все пак е постановил едно
допустимо решение по него.
По правилността на изводите на първата инстанция по съществото на спора,
7
настоящият съд приема следното :
След като предявеният в процеса осъдителен иск е допустим, съдът следва да го
разгледа и да се произнесе по неговата основателност като отговори на въпроса дали по
делото се доказва да са се осъществили всички елементи от фактически състав, при който
възниква отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) виновно и
противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на
управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие
на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.
При извършена от съда служебна справка по партидата на "Силистра ленд" ООД в
търговския регистър, се установява, че считано от 10.08.2012г. ответникът Т. е бил вписан
като един от управителите на ищцовото дружество , като той е можел да го представлява
както заедно с другото лице, избрано за управител, така и отделно от него. Следователно
ответникът е този правен субект, в тежест на който са възникнали задълженията за
извършване на действия по управление на дейността на "Силистра ленд" ООД, и който носи
отговорност по чл. 145 ТЗ при тяхното неизпълнение, като, како се посочи по-горе, за това е
без всякакво значение дали към момента той все още е управител на дружеството или е
освободен като такъв с валидно и законосъобразно решение в тази насока.
В исковата молба като правопораждащ вземането на "Силистра ленд" ООД за
получаване на обезщетение за вреди факт се сочи следното действие, което е извършено от
ответника Т. в качеството му на управител на увреденото дружество, а именно действието
по подписване от името и за сметка на дружеството на договор с паричен заем от
26.11.2013г. със свързаното с него лице – дружеството „Екомит“ЕООД, който договор
според ищеца съдържал непазарни условия, уговорени само в интерес на другата страна по
правоотношението/заемополучателя/, както и че договорът за заем е бил подписан само от
ответника, а не и от другия управител А. П., което е станало в нарушение на решенията,
взети от общото събрание на съдружниците от 15.08.2013г./макар и невписани към момента
на сключване на сделката/ дружеството да се представлява само заедно от двамата
управители.
С оглед на това съдът трябва да се произнесе дали това действие е извършено от
ответника, както и дали с неговото осъществяване той е нарушил някое от задълженията,
които са възникнали в негова тежест като управител въз основа на закона, дружествения
договор и договора за възлагане на управление.
Настоящият съд, в отлика от приетото от първостепенния съд и поддържания от
ищеца довод, намира, че решението на общото събрание на съдружниците, с което се
променя начина на представителството на дружеството/вместо поотделно, да е вече само
заедно от двамата управители/ представлява изменение на задължителното съдържание на
дружествения договор, което да има отношение към правосубектността на дружеството,
доколкото се отнася до начина на формиране и външно изявяване на волята на
8
волеобразуващия орган- в настоящия случай това е управителният орган на дружеството с
ограничена отговорност, каквито са били и двамата управители на ищеца към момента на
сключването на оспорената сделка.Законодателят е регламентирал по различен начин
действието на вписването на решенията, които са релевантни за правосубектността, т.е.
относими са за самото съществуване на дружеството /учредяване, прекратяване на
дружеството, изменение в дружествения договор/ и на тези, които водят само до промени в
капитала, членския състав и управлението. Ето защо, за разлика от решенията по чл.140, ал.4
от ТЗ, при които вписването ще има конститутивно действие само по отношение на третите
лица, а по отношение на самото дружество и на съдружниците, действието на решението на
ОС ще настъпи веднага, за решенията по чл.140, ал.3 от ТЗ/каквото е и процесното тъй като
е относимо към правосубектността на дружеството/, влизането му в сила ще е обусловено от
вписването в търговския регистър. Следователно до момента на вписването на това решение
в ТР начинът на представителство на „Силистра ленд“ООД както за дружеството, така и за
третите лица, продължава да е такъв какъвто е първоначално вписан- заедно и поотделно от
двамата управители. Като е сключил договора за паричен заем самостоятелно без участието
на другия управител ответникът не е нарушил нито дружествения договор, нито взетото
преди това решение на общото събрание за промяна начина на представителство тъй като
това решение още не е било вписано, поради което и само по себе си не може да бъде
ценено като достатъчно основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.145 от
ТЗ заради това, че е подписал процесния договор за паричен заем самостоятелно, а не
съвместно с другия управител тъй като изискване за съвместна представителна власт на
двамата управители към този момент още не е било налице.
Независимо от горното обаче въззивният съд счита, че е налице другото сочено от
ищеца основание за ангажиране имуществената отговорност на ответника- за това, че като
управител на „Силистра ленд“ООД е сключил сделка с третото за спора лице
„Екомит“ЕООД, дружество което той също е представлявал и която е неизгодна и е във
вреда за дружеството ищец, поради това, че условията й напълно противоречат на пазарните
към онзи момент.
Законът ангажира отговорността на управителя на дружество с ограничена
отговорност за причинени на дружеството вреди. Трайната съдебна практика свързва
отговорността с неизпълнение на задължение, произтичащо от мандатно правоотношение
между дружеството и управителя като специфичният характер на тази отговорност
произтича от особеностите на дейността. Макар и от правоотношението да произтича
законна представителна власт в основата му стои постигнатото съгласие. В основата на
търговската дейност, с реализацията на която пряко се ангажира управителят, стои
стопанския риск. Характерно за договора за възлагане на управление е споделената
отговорност за реализация на планирания при сключване на договора резултат. От тази
гледна точка и нормата на чл. 82 предл. първо ЗЗД при добросъвестно изпълнение на
задълженията лимитира договорната отговорност до предвидимите вреди към момента на
9
сключване на договора. С други думи, при избора на съдоговорител кредиторът в
правоотношението поема част от риска. От тази гледна точка по правило съдружниците,
съответно едноличният собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност
споделят риска при непостигнат позитивен резултат - реализирана печалба и развитие на
дейността. Управителят обаче дължи обезщетение, когато с поведението си, осъществено в
разрез с дължимата грижа, необосновано от правна гледна точка причини загуба за
дружеството. Посочените в исковата молба обстоятелства се включват в така очертания
обхват на отговорността като безпредметно остава обсъждането дали и доколко управителят
дължи обезвреда за пропусната полза.
В разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са
основните задължения на управителя на едно търговско дружество с правноорганизационна
форма ООД като е посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като това
следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия
търговец. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице
неизпълнение от управителя на негови задължения, което да представлява противоправно
поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е трябвало да
осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи
търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява
изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува, или че той
е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейността на
дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от
патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от
имущество.
Настоящият случай съдът намира да е именно такъв. Няма спор, а и видно от
извършената справка от ТР основният предмет на дейност на дружеството е бил извършване
на сделки със земеделски земи и всякакъв друг вид недвижими имоти, търговия на едро и
дребно, покупка, продажба и отдаване под наем на собствените на дружеството недвижими
имоти. Твърденията на ищеца в допълнителната молба, неоспорени от ответника, че
основната дейност на дружеството е инвестиционна в придобиване и управление на
недвижими имоти, намиращи се в североизточна България като несъгласието между
съдружниците относно начина на управление на имотите е станало причина за настъпилите
разногласия между тях, довели до освобождаването на ответника като управител и
изключването му като съдружник. Сключената от ответника сделка с третото лице
„Екомит“ЕООД не е свързана с основния предмет на дейност на дружеството като в
настоящия процес ответникът не е изложил и не е поддържал доводите и твърденията си
сочени от него в производството по внохд № 833/2018г. на САС НО, 2 с-в/които са видни от
мотивите на съдебния акт/, че чрез тази и други подобни сделки със свързани лица
напрактика е финансирана общата между двамата съдружници дейност по изграждането на
вилно селище, намиращо се в района на гр. Берковица, обл. Монтана. Следователно при
10
преценката за това дали при сключването на процесната сделка ответникът е проявил
особената грижа, която се изисква от лицата, влизащи в търговски отношения- на
професионалната, квалифицирана грижа на добрия търговец, която следва да се полага от
него в качеството му на управител за опазване на повереното му чуждо имущество/това на
дружеството/, съдът следва да извърши преценката си единствено на базата на
съдържанието и условията на договора за паричен заем.
Видно е от съдържанието на договора за паричен заем/който както се посочи по-горе
няма връзка с основния предмет на дейност/, в него е предвидена лихва от 3 % на годишна
база, която е по-ниска от средния лихвен процент при който банките предоставят кредити,
предвидено е че срока за връщане на заетата сума започва да тече шестнадесет месеца след
датата на опускане на заема, както и е предвиден един значителен гратисен
период/28.11.2013г. до 01.07.2014г./ през който заемополучателят няма да дължи
възнаградителна лихва/при положение, че и двамата договарящи са търговци, а за този
период заемателят ще е лишен от ползването на предоставените парични средства и няма да
получи нищо насреща под формата на уговорената възнаградителна лихва/. Не са уговорени
и никакви обезпечения в полза на заемодателя, които биха довели до привилегия за
предпочтително удовлетворение по чл.133 ЗЗД, респ. да послужат като гаранция за реално и
пълно удовлетворяване в случаите на неизпълнение от страна на заемополучателя.
Да, вярно е, че е налице свобода на договарянето, но едновременно с това
предоставянето в заем на такава значителна сума без каквито и да било гаранции за
заемодателя нямат никаква икономически оправдана логика, освен ако не се държи сметка за
наличието на връзка на свързаност между заемодателя и заемателя. Както се установи по
делото, двамата съдоговорящи на страната на заемодателя и заемателя са свързани
лица/управителят и на двете дружества е едно и също лице, а едноличен собственик на
заемателя е братът на ответника/, като договарянето на благоприятни условия по сделката
само за една от страните не би било възможно поради това, че не е икономически оправдано,
ако тези обстоятелства на свързаност не бяха налице.
Дори и да не е налице недобросъвестност в поведението на ответника при
договарянето на заема, вследствие на предприетия начин на договаряне от ответника
дружеството заемодател е било лишено от възможността да разполага за значителен период
от време с една не малка по размер парична сума/ с оглед уговорения гратисен период/ без
да му се дължи нищо под формата на възнаградителна лихва представляваща цената на
заема, както и значителните усилия за заемодателя да реализира правата си ако заемателят
не изпълнява задълженията си да плаща дължимата главница и лихва, предвид
изключително неясната процедура на преговори, предвидена в чл.3.1 от договора, която
отново е изцяло в интерес само на заемателя.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за евентуалната недобросъвестност на
ответника са и влошените отношения между съдружниците на „Силистра ленд“ООД по това
11
време, което обстоятелство именно е послужило и като основание за вземане на решението
на общото събрание на съдружниците за промяна в начина на представителство, което да е
само заедно от двамата управители и което е видно от съдържанието на представения по
делото протокол от общото събрание. Независимо, че това обстоятелство все още не е било
вписано в ТР и не е произвело действие, то сочи за ясно изразеното намерение за увреждане
интересите на дружеството доколкото сключването на тази сделка не е в интерес на
заемодателя, а заемополучателят е лице, свързано с ответника. Сключвайки договора при
тези явно неизгодни за заемодателя условия ответникът е действал с ясното съзнание, че
лишава дружеството от значителни по размер парични средства за значителен период от
време – до 1.07.2015г. и без да се гарантира с нищо връщането на парите по заема.
Ирелевантно за спора е обстоятелството дали заемополучателят е имал достатъчно
активи с които да обезпечи връщането на заема. Както се посочи по-горе, връщането на
заема не е обезпечено по никакъв начин, поради което и в случаите на неизпълнение от
заемателя да върне предоставените му парични средства с уговорената възнаградителна
лихва дружеството ищец ще се явява само хирографарен, но не и привилигирован кредитор.
И именно това също така определя условията на сделката като неизгодни за ищеца.
Напълно ирелевантни за предмета на делото са и възраженията на ответника, че и
двамата съдружници и управители са имали практика да задължават дружеството чрез
сделки със свързани лица и че дори те до определен момент са имали някакво „своебразно
изразено“ взаимно съгласие всеки от тях да прави това без санкцията на другия.
Обстоятелството, че и другият управител е „правил така“, както и ответникът, е напълно
ирелевантно за отговорността на ответника, ако действително са налице сочените от
последния действия на увреждане на дружеството чрез предприети от другия съдружник и
управител А. П. сделки със свързани лица, това може да бъде основание за ангажиране
отговорността по същия ред на другия управител за вредите причинени на дружеството, но
не и за освобождаване от отговорност от ответника за неговите собствени действия. По тези
съображения въззивният съд намира допуснатите от първата инстанция доказателства за
действителните вътрешни отношения между съдружниците на „Силистра ленд“ООД до
разрива в отношенията им за неотносими към предмета на спора и като такива не следва да
ги обсъжда.
Неоснователни са доводите на ответника за липса на опосредствена причинна връзка
между твърдяната неизгодна сделка и предполагаемите вреди предвид това, че дружеството
след освобождаването на ответника като управител не е правило каквито и да било действия
за събиране на вземанията си по договора за заем. Както се посочи вече, самите условия на
договора го определят като неизгоден за една от страните, вкл. и уговореният гратисен
период от година и шест месеца за част от който не се дължи и възнаградителна лихва, през
който период задължението за връщане на заема не е изискуемо и кредиторът е лишен от
възможността за този срок да реализира правата си. На следващо място, паричните
задължения са винаги носими, а не търсими. Следователно заемополучателят
12
„Екомит“ООД/представляван от самия ответник/ е следвало да престира съобразно общото
правило на чл. 68, б.“а“ ЗЗД, като единствено липсата на дължимото съдействие от страна на
кредитора да получи дължимото плащане би довело до освобождаване на длъжника от
последиците на неговата собствена забава/ чл. 96, ал.1 от ЗЗД/. И на последно място, към
момента на предявяването на иска, давността още не е била изтекла с оглед предвиденото в
договора отлагане изискуемостта на притезанието на ищеца, което определя и началния
период на давността/чл. 114, ал.1 ЗЗД/.
Неоснователни се явяват и възраженията по основателността на иска, с оглед
влязлата в сила присъда по внохд № 833/2018г. на САС, НО, 2с-в, с която подсъдимият Х. Я.
Т. е бил признат за невиновен в това, че в качеството си на длъжностно лице- управител на
„Силистра ленд“ООД е сключил неизгодни сделки, сред които и процесният договор за
паричен заем. Видно от мотивите на присъдата като причина за оправдаването на
подсъдимия Т. е посочено липсата на установен пряк умисъл по повдигнатото срещу него
обвинение за извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК поради това, че не е доказано по
убедителен начин след като обвинението е било за извършено умишлено престъпление
подсъдимият да е действал в условията на пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 НК, защото е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението- че сделката е икономически
неизгодна за дружеството, че в резултат на нея ще настъпи вреда, която е значителна, че
такава действително е установена да е налице, както и да е целял настъпването й, т.е да е
съзнавал резултатът на престъплението.
Както е видно, в разглеждания случай предметът на доказване е съвсем различен.
Това е неполагането на дължимата грижа от ответника да извършва действия по
организиране и ръководене на дейността на дружеството, произтичащо от мандатното
правоотношение с ищеца, като отговорността му е договорна, а не деликтна. Тъй като
отговорността на ответника е договорна, а не деликтна, то и при преценката дали следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника от неизпълнението на задълженията му по
мандатното правоотношение, възникнало по силата на сключения между тях договор за
възлагане на управление, присъдата на наказателния съд ще е задължителна само относно в
пределите на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца/напр. дали е извършено документно престъпление от управителя при сключване на
сделката с намерение да увреди дружеството и др./, но не и относно това дали тя
действително е неизгодна за дружеството поради това, че управителят не проявил
дължимата грижа свързана с управлението на дружествените работи, както и дали е
настъпила вследствие на това вреда за дружеството, свеждаща се до намаляване на
имуществото на дружеството или до нереализирането на съответните печалби. Нещо повече,
според настоящия съд изобщо е липсвало основание за спиране на настоящото производство
по чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключването на наказателното производство срещу дееца, тъй
като не е налице сочената връзка на преюдициалност между двете производства.
При това положение събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за
13
основателност на предявения иск. Съобразно изложеното по-горе настоящият съд приема за
установен факта на причинените вреди на ищцовото дружество, които са настъпили в
резултат на поведението на ответника при упражняване на правомощията на управител на
„Силистра ленд“ООД и възлизащи на исковата сума от 60 000 лева, представляваща
стойността на отпуснатата в заем на третото лице сума.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено.
При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите от ищеца
разноски за въззивното производство в размер на 3000 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260067 от 28.09.2020 г., постановено по търг. дело №
1204/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,5 състав.
ОСЪЖДА Х. М. Я. Т., гражданин на Кралство Нидерландия, с паспорт № *********,
издаден на 26.06.2015г. от Кметството на гр.Амстердам да заплати на „Силистра ленд“АД,
ЕИК ********* на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 3000 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14