Решение по дело №1089/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 461
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Мариана Гунчева
Дело: 20225140101089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Кърджали, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140101089 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София сочи, че на ***** г. в гр.Кърджали бил
сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми между „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и К. Д. К.
с ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател. Сочи, че по силата на този договор
„Стопанска и инвестиционна банка” АД /СИБАНК/ отпуснала на кредитолучателя
потребителски кредит в размер на 20 000.00лв. (двадесет хиляди лева). Същият се усвоява
еднократно, чрез заверяване на банкова разплащателна/ картова сметка с титуляр К. Д. К..
Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Сочи, че в чл.4 ал.1
било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на 1 банката през срока
за издължаване на кредита, годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за
потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на
2,9% (два цяло и 0,90) пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за
потребителски кредити е била в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети) процента
годишно. Сочи, че дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по
договора, като за дата на усвояване се считала датата на заверяване на сметката на
кредитополучателя. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита към дата на
подписване на договора била 7,83% (седем цяло и 0,83) процента. Твърди, че погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се
заплащали ежемесечно на 6-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита
бил до 06.07.2017 г. Сочи, че общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне
1
в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да
погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, всяка от които в размер на
236,36лв. и една изравнителна в размер на 254,92лв. Сочи, че всяка вноска включвала в себе
си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в
приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. След усвояване на
кредита, длъжникът бил погасил част от месечните си вноски съгласно договора, след което
е преустановил плащанията си. На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 27.02.2013 г. и приложенията към него между „СИБАНК“ АД, с ЕИК
********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, задължението на К. Д. К. с ЕГН
**********, произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми от
*****г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Твърди, че в изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът
бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Сочи, че съгласно §5.2 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.02.2013 г. и т.4 от приложено пълномощно, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД бил
изрично упълномощен от Цедента - „СИБАНК“ АД, да извършва уведомяване от негово
име. Уведомления за цесия са били изпратени на посочения в договора постоянен адрес на
К. К.. Същите били получени лично от него на 26.07.2018 г., като длъжникът бил уведомен,
че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД. На 04.09.2018 г. било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК със заявител „Еос Матрикс“ ЕООД в PC-Кърджали срещу К. Д. К. с ЕГН
********** за сумата в размер на 3000 лв. (частично), дължими по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми ******* от *****г. PC-Кърджали е издал
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***** за претендиралите суми. След
подадено възражение от страна на длъжника е било водено производство по реда на чл.422
ГПК. PC-Кърджали с Решение от ****** по гр. дело № ******* е признал за установено, че
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има парично вземане от К. Д. К. с ЕГН ********** в размер на
1980,21 лв. -представляваща част от главница в размер на 13863,45 лв. ведно със законна
лихва върху нея от 05.09.2018г. и договорна лихва в размер на 353,89лв. дължима за периода
от 06.10.2015г. до 06.07.2017г. След подадена въззивна жалба от страна на К. Д. К. и водено
въззивно производство, Окръжен съд-Кърджали с Решение от ******, по гр.д. ******** е
потвърдил решението на PC-Кърджали. На основание издадения изпълнителен лист било
образувано ИД № **** по описа на ЧСИ С., което дело било прекратено поради
издължаване. Поради неизпълнение на останалото задължение по процесния договор за
кредит „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд-Кърджали за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за 5075.55лв. /пет хиляди седемдесет и пет лева и петдесет и
пет стотинки/, от които главница - 4000лв., частично от останала несъдебно претендирала
главница по договора в 2 размер на 11 802.44 лв., лихва за забава - 1075.55 лв. /за
претендиралата главница/. Образувано било частно гражданско дело № ******* по описа на
Районен съдКърджали, по което била издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу
2
издадената заповед длъжникът е подал възражение. Във възражението се твърдяло, че
ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия
момент погасяване на задължението по Договора не било осъществено. Сочи, че не им е
било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало.
Сочи, че горното пораждало правния интерес на представляваното от него дружество да
предяви иск за установяване на част от вземането ни по Договор за потребителски кредит по
кредитни програми от *****г., за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.******* По изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено, че К. Д. К., с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
- гр.София, сумата от 5075.55лв. /пет хиляди седемдесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки/, от които главница - 4000лв., частично от останала несъдебно претендирана
главница по договора в размер на 11 802.44 лв. и лихва за забава - 1075.55 лв. /за
претендираната главница/., представляваща част от неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми от *****г., за периода 30.06.2019 до
23.06.2022г. ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че предявеният
иск за признаване за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е процесуално
допустим, но е неоснователен. Не спори по делото, че на *****г. в гр. Кърджали бил
сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми между „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и К. Д. К.
с ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател. Сочи, че по силата на този договор
„Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ отпуснала на кредитолучателя
потребителски кредит в размер на 20 000,00лв. (двадесет хиляди лева). От описаните в
исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца счита, че не
отговарят на действителното положение. Искът бил допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение. Счита, че е изтекла погасителна давност за
претендираща сума от 5075.55лв. /пет хиляди седемдесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки/, от които главница – 4000 лв., частично от останала несъдебно претендирана
главница по договора в размер на 11 802.44 лв. и лихва за забава - 1075.55 лв./за
претендираната главница/., която сочи, че представлява част от неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит по кредитни програми от *****г., за периода 30.06.2019 до
23.06.2022г. ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. Счита, че при това положение са погасени по
давност главницата и лихвите. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 111, б.В от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасявали задължение за периодични плащания. Сочи,
че предвид изложеното моли да се отхвърлят предявените искове и да се осъди ответника, да
му заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.
3
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: със Заповед №****** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №****** по описа на КРС е
разпоредено длъжникът К. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, кв. ********** да
ЗАПЛАТИ на кредитора «ЕОС МАТРИКС»ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. «Рачо
Петков – Казанджията» №4-6 с управител Райна Иванова Миткова – Тодорова,
представляван от адв. Ж.Д.Д. , със съдебен адрес: гр.********* следните суми: 4 000.00 лева
/четири хиляди лева/ – главница, частично дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит по кредитни програми ******* от *****г., частично от останала
несъдебна главница по договора в размер на 11 802.44 лева, както и сумата от 1 075.55 лева
– лихва за забава за периода от 30.06.2019г. до 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2022г. – датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане , както и направените по делото разноски от 101.51 лева – внесена
държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника на 26.06.2022г. и в законоустановения
срок длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на присъдените
суми. Съдът е разпоредил да се изпълни процедурата по чл. 415, ал.1 ,т.1 от ГПК ,
съобщението за което е връчено на заявителя на 02.08.2022г.. Така в законоустановения
едномесечен срок – на 31.08.2022г. е депозирана настоящата искова молба по чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК с вх. №7166/31.08.2022г./с п.к. от 30.08.2022г./. Тоест искът е допустим
като предявен в срок и от надлежна активно легитимирана страна. Относно неговата
основателност, съдът съобрази следното: настоящият иск е предявен като частичен от
общата сума за главница от 13 863.45 лева, явяващ се останала дължима и незаплатена сума
от присъдената такава по предявен частичен иск по гр.д. № *******,решението по което е
потвърдено с решение от ****** по в.гр.д. ******** на КОС. От представените по делото
доказателства се установи, че между СИБАНК АД и длъжника е бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит по кредитни програми ******* от *****г, по който е
останал неизплатен остатък , явяващи се присъдените суми. На 27.02.2013г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който заявителя
изкупил от СИБАНК АД задължението на длъжника. За цесията длъжникът е уведомен на
дати 20.03.2016г., 02.05.2013г. и 26.07.2018г. съгласно изискванията на чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 год., постановено по т.д. №6/2013г. на
ОСГТК на ВКС, Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, каквито се явяват сумите,
предмет на разглеждане в настоящото производство. Ето защо, предявените искове са
изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски 108.49 лева за внесена държавна такса и 101.51 лева – деловодни разноски в
заповедното производство.
4
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. К. с ЕГН ********** от
гр.Кърджали, кв. **********, че дължи на кредитора «ЕОС МАТРИКС»ЕООД гр.София, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул. «Рачо Петков – Казанджията» №4-6 с управител Райна Иванова
Миткова – Тодорова, представляван от адв. Ж.Д.Д. , със съдебен адрес: гр.*********
заплащане на следните суми: 4 000.00 лева /четири хиляди лева/ – главница, частично
дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит по кредитни програми
******* от *****г., частично от останала несъдебна главница по договора в размер на 11
802.44 лева, както и сумата от 1 075.55 лева – лихва за забава за периода от 30.06.2019г. до
22.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2022г. – датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед №****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№****** по описа на КРС.


ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, кв. ********** ДА
ЗАПЛАТИ на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. «Рачо Петков –
Казанджията» №4-6 с управител Райна Иванова Миткова – Тодорова, представляван от адв.
Ж.Д.Д. , със съдебен адрес: гр.********* направените по делото разноски 108.49 лева за
внесена държавна такса и 101.51 лева – деловодни разноски в заповедното производство.


Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.




Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5