Р Е Ш E Н И Е
№ 188
гр. Перник, 06.10.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Н. С., като разгледа
докладваното от съдия Силвия
Димитрова административно дело № 390 по описа на Административен съд – Перник за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ****ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ****,****,****, представлявано от
управителя Ж.А.И., против Ревизионен акт №
Р-22002219005650-091-001/28.09.2020 г., издаден от К.Г.М.– началник на сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията, и И.Р.Н.–
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден от
директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП
– гр. С. с Решение № 1909/16.12.2020 г.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като неправилен, издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществено
нарушение на процесуалните правила. Прави искане за
отмяна на същия като незаконосъобразен. Излага твърдения, че в хода на ревизионното производство са
представени и събрани доказателства, удостоверяващи извършването на спорните
вътрешнообщностни доставки /ВОД/, в т.ч. и такива, потвърждаващи получаване на
стоката от чуждестранното дружество. Счита, че изводът в обратната посока не
кореспондира с практиката на СЕС и Върховния административен съд.
В
съдебно заседание, проведено на 14.09.2021 г., жалбоподателят – редовно
призован, се представлява от адв. М.А. от САК. Поддържа жалбата и допълва
доводите в нея. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Представя списък на същите по чл.80 от ГПК, както и Договор за правна защита и
съдействие от 10.09.2021 г.
Ответникът -
директорът на дирекция ОДОП – С., не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител. В подадена по делото Молба вх. №
2974/13.09.2021 г. пълномощникът му Т.Д. изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък на разноските.
Окръжна
прокуратура – Перник, уведомена, не изразява становище по основателността на жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка
на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за установени
следните обстоятелства по делото:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-22002219005650-020-001/29.08.2019 г., издадена от К.Г.М.- началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., оправомощена със Заповед №
РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д. директора на ТД на НАП С., е възложено
извършването на ревизия на ****ЕООД с ЕИК ***, за установяване на задълженията по ЗДДС за
данъчни периоди м.04.2018 г., м.08.2018 г. и м.06.2018 г. За извършване на
ревизията е определен тримесечен срок от връчване на заповедта. Връчването е
направено на 30.09.2019 г. по електронен път /по реда на чл.29, ал.4, във
връзка с чл.30, ал.6 от ДОПК/, което се установява от приложена по делото
разписка.
Ревизията е втора поред за посочения вид задължение и периоди. Възложена
е в изпълнение на Решение № 1390/14.08.2019 г. на директора на дирекция ОДОП С.,
с което е отменен РА № Р-2000118005717-091-001/03.05.2019 г. в обжалваната част
и преписката е върната с указания за възлагане и извършване на нова ревизия.
Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №
Р-22002219005650-020-002/17.12.2019 г. срокът за извършване на ревизията е
продължен до 28.02.2020 г. Тя е връчена на 17.12.2019 г.по реда на чл.29, ал.4,
във връзка с чл.30, ал.6 от ДОПК.
Във връзка с прекратяване на служебното правоотношение на Валентина
Борисова Лозанова, със Заповед № 229/31.01.2020 г. и издадено Решение №
Р-22002219005650-098-001/04.02.2020 г. за изземване разглеждането и решаването
на конкретен въпрос/преписка, със ЗИЗВР № Р-22002219005650-020-003/04.02.2020
г. за ръководител на ревизията е определена Илияна Рангелова Николова, заемаща
длъжността главен инспектор но приходите при ТД на НАП С.. Заповедта е връчена
по електронен път на 05.02.2020 г.
Ревизионното производство е спряно със Заповед №
Р-22002219005650-023-001/18.02.2020 г. и Заповед №
Р-22002219005650-143-002/08.05.2020 г. Възобновено е със Заповед №
Р-22002219005650-143-001/07.05.2020 г. и Заповед №
Р-22002219005650-143-002/30.07.2020 г., издадени от органа, възложил ревизията.
Всички заповеди са подписани с
валидни към съответния момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства и
са връчени на ревизираното дружество, видно от приложените удостоверения за
връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад
/РД/ № Р-22002219005650-092-001/24.08.2020
г., връчен на ревизираното лице на 30.08.2020 г. В него е направено предложение за установяване на следните задължения:
ДДС в размер на 5264,74 лв. и лихви за просрочие в размер на 1218,30 лв. –
общо: 6483,04 лв. От страна на ревизираното лице не е постъпило възражение
срещу доклада по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.
Въз основа на обективираните в ревизионния акт констатации е издаден
Ревизионен акт /РА/ № Р-22002219005650-091-001/28.05.2020 г. – предмет на настоящия съдебен
контрол. Той е връчен електронно на 29.09.2020 г. С него органите по приходите
са приели, че не са налице обстоятелства, релевантни за признаване на
правото на данъчен кредит, а именно: не се доказва реално извършване на ВОД по смисъла на чл.7 от ЗДДС от ****ЕООД към хърватския търговец TSFNKINA IRADE J.D.O.O., поради което не може да се приложи
нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС за доставките на стоки по
Фактура № 21/11.04.2018 г. и Фактура № 22/13.04.2018 г., както и по фактури,
издадени от спедитора „***“ ЕООД за транспортни услуги, възложени на превозвача
„***“ ЕООД, свързани с декларираните ВОД към TSFNKINA IRADE J.D.O.O., а именно: фактури №
**********/17.01.2018 г., № **********/23.01.2018 г., № **********/29.01.2018
г., № **********/23.03.2018 г., № **********/23.03.2018 г., №
**********/31.03.2018 г., № **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018
г., № **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018 г., №
**********/01.04.2018 г., № **********/05.05.2018 г., № **********/22.03.2018
г., № **********/12.04.2018 г., № **********/16.04.2018 г.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 29.09.2020 г. по
електронен път, което се установява от приложена по делото разписка. Срещу него
е постъпило Възражение вх. № 53-06-8517/12.10.2020 г. Решаващият орган се е
произнесъл с Решение № 1909/16.10.2020 г., с което е потвърдил изцяло
ревизионния акт. То е връчено на ревизираното лице по електронен път на
03.02.2021 г. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК е постъпила Жалба вх. № 53-04-119/17.02.2021 г. Въз основа на нея е
образувано настоящото производство.
Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт
и ревизионния доклад, който на основание чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от първия, са направени след анализ на събраните в
ревизионното производство писмени доказателства.
Съставителите на двата акта проследяват
процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне
на документи и писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други
задължени лица. Същото е направено в изпълнение на указанията, дадени в Решение
№ 1390/14.08.2019 г. на директора на ДОДОП, а именно: да се изиска от
ревизираното лице информация и документи за връщане на празни бутилки от газ
пропан бутан; да се установи има ли извършени разплащания с доставчика „***"
ЕООД и клиента ***.; да се изиска
информация от Изпълнителна агенция „***“ за издадените разрешения на
превозвачите и шофьорите за превоз на опасни товари; да се изиска информация от
Агенция „Митници“ дали стоките, класифицирани като опасни товари подлежат на
специални проверки при преминаването им през националните граници на страната;
от превозвача „***“ ЕООД да се изискат разпечатки от дигиталните тахографи на
автомобилите, а също информация и документи за връщане на празни бутилки от газ
пропан бутан; от шофьорите на „***“ ЕООД, извършили транспортирането на стоките
да се изискат писмени обяснения във връзка с всички обстоятелства, свързани с
извършените превози; да се изискат обяснения по отношение на пренасяне на суми
в брой от Х. за Б.; да се направи преценка относно иницииране на производства
по обмен на информация с данъчната администрация на Република Г.***.
В резултат на
изпълнените действия в хода на ревизията са формирани следните установявания:
****ЕООД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията на
12.10.2017 г. Дружеството неколкократно е променяло управителя и собственика на
капитала си. Понастоящем то се представлява и управлява от Ж.А.И., която е и
едноличен собственик на капитала му.
По реда на ЗДДС дружеството е регистрирано на 12.01.2018 г. -
регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Регистрацията по ЗДДС е
прекратена считано от 19.09.2018 г., поради установени обстоятелства по чл.176
от ЗДДС.
През ревизираните периоди декларираната дейност на ****ЕООД е
покупко-продажба на бутилирана газ за битови нужди, органични разтворители
/неспециализирана търговия на едро с код по НКИД 4690/. То не декларира
собствен или нает обект. Не са установени и други обекти, от които да извършва
независима икономическа дейност.
Относно кадровата обезпеченост за извършване на дейността, след
направена справка в информационния масив на НАП за подадени уведомления по
чл.62 от КТ и актуално състояние на всички трудови договори, е установено, че
за периода на ревизията дружеството няма назначени лица на трудови договори.
Дружеството не разполага с издадени му лицензи, други регистрации и
разрешителни за извършване на дейността.
На основание чл.37, ал.2 и ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК
на ****ЕООД е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения.
Изискани са търговски, счетоводни и транспортни документи, в т.ч. месечни
оборотни ведомости за м.04, м.06 и м.08.2018 г., главна книга за същите месеци,
документи, съпътстващи доставките по конкретно посочена фактура - Фактура №
**********/03.04.2018 г., счетоводното й отразяване и плащането по нея.
Изискана е информация за наличните недвижими имоти на дружеството, за наличните
МПС, за дългосрочни и краткосрочни инвестиции, за вземания от банки и трети
лица, за ликвидни и изискуеми задължения като в представените справки и
декларация /обр. Сд/ с данни към 12.10.2019 г. ****ЕООД заявява, че няма такива, което се
потвърждава и след извършване на проверки в имотния регистър на Агенция по
вписванията /ИКАР/ и базата данни на КАТ и НАП.
През ревизирания период дружеството е
притежавало банкова сметка № BG94IORT80481089456500 към ТБ *** АД, открита на
28.02.2018 г. и закрита на 24.01.2019 г. През ревизирания период и към момента
то няма регистриран ЕКАФП, няма подавани уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за
сключени трудови договори и за 2018 г. няма подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ
за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения.
В хода на ревизията са изискани подробни писмени обяснения относно начина, по който ревизираното дружество извършва дейността си – къде и от кого
получава стоката, как и на кого я продава, как и с какво я транспортира, по
какъв начин се извършват разплащанията и т.н. Изискана е информация за точния
адрес на обекта, в който е станало предаването на пълните бутилки от доставчика
„***“ ЕООД и получаването им от ****ЕООД, както и за връщането на празните
бутилки, пълни и точни данни за лицата, предали и приели стоката, длъжност, вид
правоотношения със съответното дружество, транспортни документи за превозване
на стоките от склад на доставчика „***“ ЕООД или на негов предходен доставчик
до склад на ****ЕООД – вид, марка, регистрационен номер, собственост и данни за
водача на съответното транспортно средство, документи за получени плащания по Фактура № 21/11.04.2018 г. и Фактура №
22/13.04.2018 г., издадени на TSFNKINA IRADE J.D.O.O., счетоводно отразяване на същите и т.н.
На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки
на други задължени лица – на „***“ ЕООД /транспортно дружество, посочено като
превозвач на стоките/, на И.В.Н***– водач на превозно средство с рег. № ***, и
на А.Б.Р***– водач на превозно средство ***.
На основание чл.47 от ДОПК са изпратени искания за
извършване на действия от други контролни органи. Изискани са справки от
Агенция „Митници“ и Изпълнителна агенция „***“. Направени са проверки в
информационните масиви на НАП, КАТ, Имотния регистър към Агенцията по
вписванията.
С Протокол № Р-220002219005650-ППД-001/22.01.2020 г. към ревизионното
производство са приобщени доказателства, събрани в хода на предходно ревизионно
производство по ЗДДС на ****ЕООД за данъчни периоди 01.04.2018 г. – 31.08.2018
г.
С Протокол № Р-220002219005650-ППД-002/30.07.2020 г. са приобщени РА №
Р-22002219006040-091-001/14.04.2020 г. и приложения към него РД №
Р-22002219006040-092-001/12.03.2020 г. за извършена ревизия по ЗДДС на ****ЕООД
за данъчни периоди 01.04.2018 г. – 31.08.2018 г.
С Протокол от 22.01.2020 г. към производството е присъединен получен от Х.***та
данъчна администрация отговор с референтен номер VАТ BG 028569 HR 910011802533
20180920 G RI отговор R.xml, съдържащ информация относно Х. дружество ***.
Въз основа на събраните данни, органите по приходите са констатирали, че
за проверяваните данъчни периоди задълженото лице е декларирало извършени
вътреобщностни доставки /ВОД/ с получател ***.. Доставките са документирани с 2
броя инвойс фактури – № 21/11.4.2018 г. и № 22/13.04.18 г. И двете са издадени
в данъчния период м.04 2018 г. Данъчната основа по първата фактура е
26 657,96 лв., а по втората – 26 768,27 лв.
Относно реализацията на сделките, управителят на ****ЕООД е дал
обяснения, че дейността на дружеството, изразяваща се в покупко-продажба на
бутилирана газ за битови нужди и органични разтворители не изисква допълнителни
разрешителни, лицензи и други специфични документи. Към момента на ревизията
дружеството няма офиси и търговски помещения и не осъществява дейност, тъй като
от една страна чака плащания от клиенти, а от друга на 20.08.2018 г. е
дерегистрирана. Организацията по закупуването и продажбата на бутилирана газ е
описана по следния начин: Основен доставчик на бутилирана газ е „***“ ЕООД,
което купува от „***“ ЕООД стоката, която последното дружество е вложило в
данъчния склад на „***“ ЕООД. Всички бутилки са собственост на ***. и те
заявяват на ****ЕООД толкова бутилки, колкото искат да им бъдат напълнени. След
като получи заявката от клиента, ****ЕООД заявява бройката на неговия доставчик
„***“ ЕООД, а после заявява транспорт на спедиторска фирма „***“ ЕООД, който от
своя страна изпраща бордови камион, в който се натоварват готовите бутилки и се
експедират за хърватския клиент ***. Всички заявки се извършват по телефона, а
след като стигне стоката и след приемането й и заверяването на ЧМР-то се връща
със следните документи: писмена заявка, заверено ЧМР, а в края на всеки месец
се изпраща и писмено потвърждение за получените през месеца доставки. Цялата
дейност по пълнене и товарене на бутилките се случва на територията на данъчния
склад. „***“ ЕООД издава на ****ЕООД следните документи: фактура,
приемо-предавателен протокол и АДД за напълнените бутилки. По данни на
управителя на ****ЕООД представляваното от него дружество само препродава
закупената стока с процент печалба, бутилките са собственост на клиента ***. и
то няма отношение по тяхното осчетоводяване и следене. Твърди, че разполага с
доказателства за получаване на доставките, както и за извършването на
продажбите и такива са налице в счетоводството на дружеството. Счита, че
последното е редовно водено и като такова може да служи като доказателство за
установяване на реалността на извършените, получени и доставени стоки и услуги.
Към ревизията са предоставени справки от склада на фирмата, както и стоков
поток, от който ясно се вижда пътя на стоката. Транспортът е за сметка на
представляваното от него дружество, за което има издадени фактури,
окомплектовани с ЧМР, заявка-договор. Договорката с клиента ***. била за
разсрочено плащане до 60 дни, но тъй като сумата по доставките започнала да
нараства била направена допълнителна уговорка при всяка доставка да се праща
част от дължимата сума по шофьора на камиона. С предадените суми се захранвала
сметката на дружеството и по този начин то се разплащало с доставчици. Относно
имената на шофьорите и номерата на камионите с които са се извършвали
превозите, управителят на ревизираното лице сочи, че цялата информация се
съдържа в заявките към транспортните фактури. От стоковия поток било видно, че
за доставката по INVOICE 21/11.04.2018 г. съответства фактура за транспорт №
**********/12.04.2018 г., а във всички документи към фактурата, и в ЧМР и в
заявката пишело дата на товарене 11.04.2018 г. В счетоводството на ****ЕООД
нямало такъв пътен лист. Относно теглото на бутилките се твърди, че в АДД-то са
отразени точните килограми на всяка една бутилка, както и че самият акцизен
документ е доказателство, че стоката е напълнена от данъчния склад, а данъчните
складове подлежат на митнически контрол и всяко пълнене на бутилка се предава
онлайн в митницата. Доколкото управителят е запознат, стоката е разтоварвана в
склад, посочен от клиента ***.
В хода на ревизионното производство за декларираните ВОД от ****ЕООД са
представени съответните фактури, придружени с международна товарителница /ЧМР/,
заявка от клиента ***. и писмено потвърждение за получена стока. И двете
фактури са осчетоводени от издателя по дебита на сметка 411 „Клиенти“ и кредита
на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“. Относно разплащанията по тях е
установено, че няма извършено и осчетоводено такова.
За произхода на стоките, предмет на ВОД, е представена Фактура №
**********/03.04.2018 г., издадена от „***“ ЕООД с ЕИК *********. Тя е за
покупка на 1027 бутилки газ с единична цена 30,00 лв., данъчна основа 30 810,00
лв., начислен ДДС 6162,00 лв. и сума за плащане 36 972,00 лв. Доказателства за
доставката по тази фактура са изисквани от страните по нея при предходната
ревизия. Допълнително, при настоящата ревизия, е уточнено, че закупената през
м. 04.2018 г. стока е 1 027 бутилки, която бройка съответства на броя напълнени
бутилки съгласно данните от представените акцизни данъчни документи.
Относно разплащанията по ВОД документи не са представени, но според
дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения, дължимата сума
се пращала по шофьора на камиона, доставящ стоката, след което с тези суми се
захранвала банковата сметка на дружеството. В подкрепа на тези твърдения също
не са ангажирани писмени доказателства. На шофьорите на тези камиони - И.В.Н***– водач на превозно средство с рег. № ***, и А.Б.Р***– водач на
превозно средство ***, са извършени насрещни проверки на основание чл.45 от ДОПК, но в хода на същите те не са представили поисканите им документи и писмени обяснения по
този въпрос. Същевременно по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в
левове“ през м.04.2018 г. няма обороти, което не подкрепя твърденията за
получаване на суми в брой след приключване на превозите. Установено е само, че
както и при предходната ревизия, през м.06.2018 г. по сметката има дебитен
оборот в размер на 61 875,00 лв., в кореспонденция с кредита на сметка 501
„Каса“. Дебитният оборот по сметка 501 „Каса“ е в кореспонденция със сметка 411
„Клиенти“, т.е. осчетоводено е получено плащане в брой два месеца след
документиране на превозите по доставките. През м.08.2018 г. по сметки от гр. 50
няма движение.
От присъединения към ревизионното производство /с Протокол от 22.01.2020
г./ отговор от Х.***та данъчна администрация с референтен номер VАТ BG 028569
HR 910011802533 20180920 G RI отговор R.xml, е отразено, че ***. е подало
декларация за придобивания за м.04.2018 г. Декларирано е придобиване от ****ЕООД
за сумата от около 27 316,40 евро. Представени са ЧМР, подпечатани от
българското транспортно дружество „БОРИ СМАРТ ТРАНС“ ЕООД, но данните в тях са
неясни – като място за доставка е посочен адрес: „Р. Biskupa“ 152, намиращ се в
град Bjelovar /Х./, но зад адреса като място на получаване е вписан град З.***
/Х./. Според счетоводството, транспортът е платен от хърватския търговец, но
същият не е представил фактурите за услугата. Според счетоводителя Matej Korsa
/OIВ: 89046764867/ общата сума от 27 316,40 евро е платена по български сметки,
но не са представени извлечения или доказателства за това, а няма и данни за
плащане в брой. Х. дружество няма никакви служители, не се открива на
регистрирания адрес, има само пощенска кутия с адрес „Risnjacka“ 56, З.***.
Поради невъзможност не е установен контакт с директора М.Ц.***, която е
българка. Като лице за контакт с данъчната администрация счетоводителят на
дружеството е представил телефонен номер, на който отговаря лицето Я.К.***, без
местожителство в Х. /посочен адрес в Б.***, гр. С./, който казал на хърватските
данъчни органи да се свържат със счетоводителя Matej Korsa, но не обяснил в
какво качество представлява ***., тъй като не е нито директор, нито негов
служител. М. K. представил договор за счетоводни услуги, подписан от М.Ц.***,
но посочил, че всъщност договора е подписан от Я.К.***, а той самият никога не
е виждал Ценкина. Заявил също, че Я.К.*** е присъствал на всяко претоварване на
стоките в склада в Bjelovar. Според Korsa, ***. е закупило стоките в Б.*** от
български продавачи, след което те са доставени в Х. до Bjelovar. Хърватските
данъчни органи са посочили, че това изявление не съответства на отразеното в
транспортните документи, тъй като ЧМР са неясни по отношение мястото на
доставка. Представен бил договор за наем на склад в Bjelovar, „Biskupa Vene“
152, Х., който Х. дружество е подписал с ECOADRIA J.D.O.O. HR98058319154. От
ECOADRIA J.D.O.O. е изискано да посочи как се използва склада в Bjelovar, тъй
като договорът не конкретизира обема на мястото за съхранение, цената на наема
и срока на договора. Директорът на ECOADRIA J.D.O.O. е отговорил с писмо по
електронен път, че договорът урежда отдаване под наем на двор за претоварване
на стоки от едни камиони на други. В обобщение, хърватските данъчни органи са
посочили, че ***. не е потвърдило /в смисъл на доказало/, че стоките физически
са влезли на територията на Х.. Дружеството е с прекратена регистрация по ДДС
от 30.07.2018 г. поради подозрение в участие в данъчни измами. Предвид това,
както и поради факта, че Я.К.*** се явява като лице за контакт и за други
дружества, регистрирани в Х. /в които директори са български лица/, Х.***та
страна не може да потвърди, че стоките, закупени от ***. реално са складирани в
Х..
Органите по приходите са оспорили реалността на декларираните от ****ЕООД
вътрешнообщностни доставки към Х. дружество по двете фактури, като са се
обосновали със следните обстоятелства и събрани в ревизията доказателства:
При извършената насрещна проверка на превозвача „***“ ЕООД са
представени и събрани доказателства, удостоверяващи, че дружеството реално
извършва международна транспортна дейност, разполага с необходимия персонал,
материални и технически ресурси за това. По отношение на транспортирането на
стоките по двете процесни ВОД до Х. са представени следните документи:
- Фактура № **********/16.04.2018 г. за международна транспортна услуга Б.***
- Х. с МПС с per. № ***/ ***, заявка - договор за транспорт от 12.04.2018 г. за
превоз на товари с адрес на доставка: Х.*** - Б.***, Пътен лист № 372960 с
време на отпътуване 14.04.2018 г. и време на приключване 23.04.2018 г. с МПС с
посочените регистрационни номера с шофьор А.Б.Р***и маршрут: Д.*** - З.*** - С.***
- С.*** - З.*** - Д.***. В ЧМР е вписан изпращач ****ЕООД, получател ***.
Положен е печат на дружеството в кл. 24 с дата на получаване 16.04.2018 г. и
място Х., З.***. Датата на издаване на ЧМР е 13.04.2018 г. Транспортираната
стока е 728 бутилки GPL, бруто тегло 8105 кг. Приложен е трудов договор на
шофьора, шофьорска книжка и квалификация на водача на МПС;
- Фактура № **********/12.04.2018 г. за международна транспортна услуга Б.***
- Х. с МПС per. № ****/ ***, заявка -
договор за транспорт от 09.04.2018 г. за
превоз на товари с адрес на доставка: Х. - Б.***, Пътен лист № 372973 с време
на отпътуване 02.04.2018 г. и време на приключване 17.04.2018 г. с МПС с
perистрационни номера, отразени във фактурата, с шофьор И.Н.***и маршрут Д.***
- Горна Оряховица - Търговище - Д.*** - Сл. Брод - З.*** - Парма - Монца - З.***
- Д.***. В представеното ЧМР е вписан изпращач ****ЕООД, получател ***. -
положен печат на дружеството в кл. 24 с дата на получаване 12.04.2018 г. и
място Х., З.***. Датата на издаване на ЧМР е 11.04.2018 г. Транспортираната
стока е 725 бутилки GPL, бруто тегло 8105 кг. Приложен е трудов договор на
шофьора, шофьорска книжка и квалификация на водача на МПС.
От „***“ ЕООД са изискани тахошайби или дигитални карти за транспортните
средства /МПС с рег. № ***и с рег. № ***/ ***, но такива не са представени и
поради това не се установява и потвърждава точният маршрут на превозните
средства в Х., мястото на спиране и разтоварване на бутилирана газ. От друга
страна, в представените документи е налице разминаване и несъответствия относно
мястото на получаване на стоката - бутилирана газ. В заявките за транспорт и
потвържденията за получаване на стоката от клиента е посочен адрес на
получаване Х.*** - гр. Б.***, а в ЧМР е посочен адрес на получаване З.*** - Х..
Не са представени задължителните съпътстващи документи за превоз на опасни
товари съгласно чл.43 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на
автомобилен превоз на опасни товари. При извършен преглед на пътните листове на
маршрутите за преминаване на МПС, в част от тях липсва изобщо маршрут до гр. З.***
или гр. Б.***. В тази връзка и по повод несъответствията в датите на получаване
на стоките от „***“ ЕООД /04.04.2018 г./ и тази на започване на транспорта по
Пътен лист № 372973/02.04.2018 г./ във връзка с Фактура № 21/11.04.2018 г.,
ревизираното дружество не дава изисканите му обяснения с мотива, че не
притежава такъв пътен лист и не може да го коментира.
Според данни на ИА „***“, отразени в Писмо вх.№ 53-00-2969#2/14.01.2020
г., за „***“ ЕООД няма намерени записи за издавани от ИААА удостоверения за
одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари съгласно чл.38, ал.1 от
Наредба № 40. За ППС с рег. № ***, *** и *** няма намерени записи за издадени
удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари,
съгласно чл.З8, ал. 1 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на
автомобилен превоз на опасни товари за 2018 година. За седлови влекач с peг. № ***Изпълнителна
агенция „***“ е издала на оператора /ползвателя/ на ППС удостоверения за
одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари с № 18013280Б и срок на
валидност до 13.06.2019 г. Това е направено на 14.06.2018 г. – т.е. след
документиране на процесните превози. Удостоверено е, че И.В.Н***притежава
Свидетелство № ***, издадено на 07.04.2017 г. и валидно до 30.03.2022 г. за
модули „Основен" и „Цистерни“, а А.Б.Р***притежава Свидетелство № ***,
валидно до 24.06.2015 г. /т.е. не и за процесните периоди/, за модули
„Основен“, „Цистерни“ и „Клас 1“.
От Агенция „Митници“ е получена подробна информация за датите, на които
посочените в ЧМР превозни средства са преминали през границите на Република Б.***:
ППС с рег. № ***/ *** е напуснало страната – т.е посока ИЗХОД, на 11.04.2018
г., която дата съвпада с датата на издаване на ЧМР по фактура за ВОД №
**********/12.04.2018 г.; ППС с per. № ***е напуснало страната - посока ИЗХОД,
на 14.04.2018 г., която дата съвпада с датата на издаване на ЧМР по фактура за
ВОД № **********/13.04.2018 г. Удостоверено е, че при посочените преминавания
превозните средства са били с товар „стъкло и изделия от стъкло“. Това показва,
че двете притежавани от жалбоподателя ЧМР не удостоверяват реално извършени
превози на посочените в тях бутилки газ пропан бутан, а представляват само
формално съставени документи, съвпадащи по дати с реално извършвани от „***“
ЕООД превози на стъкло и стъклени изделия. Т.е. не се потвърждава напускане на
територията на страната на описаните във фактурите и приложените към тях ЧМР
количества бутилирана газ пропан бутан. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че в отговор на връчените ИПДПОЗЛ с конкретно формулирани
въпроси и доказателствени искания ****ЕООД не е дало конкретни и ясни пояснения
и не е представило никакви доказателства за процеса на замяна и осигуряване на
празни бутилки при изпълнение на сключените с доставчика и получателя му
договори за покупки и продажби на газ пропан бутан. Посочило е единствено, че
извършва префактуриране на количества газ пропан бутан и няма ангажименти във
връзка с осигуряване, връщане и подмяна на напълнените и транспортирани бутилки
с газта, а това противоречи на условията по представените писмени договори и
показва липсата на съпътстващи доставките документи, каквито жалбоподателят би
следвало да притежава от гледна точка на договорните условия, с които
обосновава участието си в сделките, доказващи превозване, замяна и връщане на
празни /използвани/ бутилки от Х. дружество след получаването им от него като
пълни.
По искане на приходните органи чрез Агенция „Митници“, на основание чл.8
от Регламент (ЕС) № 389/2012 на Съвета от 02 май 2012 г. е изпратено запитване
до Централното звено за връзка в областта на акцизите /ЦЗВА/ на Х., с
Correlation ID 20BG000000000000002000758ULJ. В Агенция „Митници“ е получен
отговор от митническата администрация на Х., от който се установява, че
регионалната митническа служба в З.*** е извършила проверка на Х. дружество ***.
по време на която временно е иззета документацията на дружеството. Последната е
проверена, но е установено, че Фактури № 21/11.04.2018 г. и № 22/13.04.2018 г.
липсват. Такива не са регистрирани и в регистъра на входящите фактури. Последната
регистрирана фактура от ****ЕООД е с № 20 и тя е от 31.03.2018 г. в системата
VIES, както и в данъчната администрация, във връзка с подадени уведомления от ***.
за доставки на стоки за 2018 г. Съгласно резултата от извършената проверка,
дружеството не е получавало стоки от ****ЕООД през месец април. Като допълнение
е приложена справка с данни, получени от Национален център за връзка, свързани
с движението на посочените в искането на българската страна превозни средства -
*** и ***. Датите на влизане и излизане на тези превозни средства от Х.
кореспондират с установените влизания и излизания от и в Б.*** от Агенция
„Митници“. Налице е идентичност и по отношение на вида на превозваната стока, а
именно: „стъкло и изделия от стъкло“.
Предвид така установената фактическа обстановка органите по приходите са
приели, че Фактура № **********/11.04.2018 г. и Фактура № **********/13.04.2018
г., както и приложените към тях международни транспортни документи /ЧМР/ не
удостоверяват реално извършени ВОД на процесиите стоки /бутилирана газ пропан
бутан/ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС. Формирали са становище, че събраните
документи не доказват и не обосновават извод за физическото напускане на
стоките и преминаването им извън Б.***, респ. пристигането им в Х. – т.е.
приели са, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната и
като такива са облагаеми със ставка 20 % съгласно чл.66, ал.1, т.1 и чл.67,
ал.1 от ЗДДС. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.17, ал.1,
чл.66, ал.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.04.2018 г. на
жалбоподателя е доначислен ДДС за декларираните продажби по двата инвойса към ***.
в общ размер на 10 685,25 лв.
С оспорения ревизионен акт на жалбоподателя е отказано и право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 055,04 лв. по фактури с предмет
на доставка спедиторски услуги, издадени от „***“ ЕООД във връзка с транспортни
услуги /международни превози на товари/, възложени от посочения спедитор на
транспортното дружество–превозвач „***“ ЕООД, именно: фактури №
**********/17.01.2018 г., № **********/23.01.2018 г., № **********/29.01.2018
г., № **********/23.03.2018 г., № **********/23.03.2018 г., №
**********/31.03.2018 г., № **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018
г., № **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018 г., №
**********/01.04.2018 г., № **********/05.05.2018 г., № **********/22.03.2018
г., № **********/12.04.2018 г. и № ********** 16.04.2018 г.
Съставените за изпълнение на доставките на тези услуги фактури и
съпътстващите ги документи са събрани като доказателства в предходното
ревизионно производство, в резултат на извършени насрещни проверки на „***“
ЕООД и „***“ ЕООД. Налице са и представени от самото ревизирано дружество
документи и писмени обяснения. Всички те са приобщени към доказателствата по
преписката с протоколи.
Във връзка с фактурираните от „***“ ЕООД доставки на спедиторски услуги
за декларираните от жалбоподателя ВОД към ***. по фактури №
**********/11.04.2018 г. и № **********/13.04.2018 г., за които на
гореописаните основания с РА е начислен допълнително данък, е установено, че
към същите са относими само фактури № **********/12.04.2018 г. и №
**********/16.04.2018 г. Те са включени в дневника за покупки на ****ЕООД за
данъчен период м. 08.2018 г.
Позовавайки се на констатациите в частта за извършените доставки по
декларираните от ****ЕООД ВОД към Х. дружество и изводите за липса на реално
извършени ВОД, на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25,
ал.2 и ал.6, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС с ревизионния акт е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 593,34 лв. по Фактура №
**********/12.04.2018 г. и Фактура № **********/16.04.2018 г., издадени от „***“
ЕООД.
Органите по приходите са приели, че останалите фактури на „*** ЕООД, по
които ****ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит през
ревизираните периоди, са издадени за доставки на спедиторски услуги също чрез
превозвача „***“ ЕООД през данъчни периоди м.01, м.02 и м.03.2018 г. Тези фактури са издадени във връзка с
декларирани от жалбоподателя ВОД на органичен разтворител с получател ***.
Във връзка с друга ревизия на ****ЕООД по прилагането на ЗДДС за данъчни
периоди от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., завършила с РА №
Р-22002219006040-091-001/04.04.2020 г. /който заедно с ревизионния доклад към
него е присъединен към доказателствата по настоящото ревизионно производство с
Протокол № Р-22002219005650/30.07.2020 г./ данъчните органи са направили извод,
че декларираните от ****ЕООД ВОД за данъчни периоди от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г. не могат да се приемат за реално извършени и поради това не е
имало необходимост от транспортиране на стоките, посочени като техен предмет от
територията на страната до територията на друга държава-членка чрез вписания в
съставените за това международни транспортни документи /ЧМР/ превозвач „***“
ЕООД и въз основа на извършени от „***“ ЕООД спедиторски услуги във връзка с
възлагането и извършването на тези превози. Поради това и на основание чл.86,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС с РА № Р- 22002219006040-091-001/04.04.2020 г. на
жалбоподателя е начислен ДДС в общ размер на 53 631,75 лв.
Въз основа на горните обстоятелства органите по приходите са приели, че
за ****ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за
доставки на услуги, издадени от „***“ ЕООД, поради което и на основание чл.68,
ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.9 от ЗДДС на дружеството е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в общ размер на
8 461,70 лв. за данъчни периоди м.04, м.06 и м.08.2018 г.
В резултат на направените констатации ревизиращият екип е приел, че са
налице основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и на
данъчния кредит.
На основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и
ал.5, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 10 055,04 лв. по горепосочените фактури, издадени
от „***“ ЕООД.
Не са установени периоди, за които при ревизията да не са констатирани
различия с декларираните от ревизираното лице данни.
Установените различия с декларираните от лицето данни по периоди са,
както следва:
За данъчен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018
г.:
За периода е подадена Справка-декларация вх. № 01002278761/13.05.2018 г.
в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС с деклариран резултат ДДС за възстановяване в
размер на 12 590,54 лв., посочен в кл.60 на СД.
За извършените доставки и начисления данък /продажби/, на основание
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е начислен ДДС в общ размер на 10 685,25 лв.
по фактури № **********/11.04.2018 г. и № **********/13.04.2018 г.
За получените доставки и данъчния кредит /покупки/, на основание чл.68,
ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.5, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 7 170,03 лв. по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, а именно:
№ **********/23.03.2018 г., № **********/23.03.2018 г.,
№ **********/31.03.2018 г., № **********/01.04.2018 г.,
№ **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018 г.,
№ **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018 г. и
№ **********/22.03.2018 г.
Относно резултата /ДДС за внасяне/възстановяване/ - при деклариран такъв
за периода: -12 590,54 лв., и установен: 5 264,74 лв., се формира
разлика от 17 855,28 лв.
За данъчен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018
г.:
За периода е подадена Справка-декларация вх. № 01002308102/10.07.2018 г.
в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС с деклариран резултат ДДС за възстановяване в
размер на 796,67 лв., посочен в кл.60 на СД.
За получените доставки и данъчния кредит /покупки/, на основание чл.68,
ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.5, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, данъчните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 796,67 лв. по Фактура № **********/05.05.2018 г., издадена от „***“
ЕООД.
Относно резултата /ДДС за внасяне/възстановяване/ - при деклариран такъв
за периода: -796,67 лв., и установен: 0,00 лв., се формира разлика от 796,67
лв.
За данъчен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018
г.:
За периода е подадена Справка-декларация с вх. № 01002342304/07.09.2018
г. в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС с деклариран резултат ДДС за възстановяване
в размер на 2 088,34 лв., посочен в кл.60 на СД. Декларирани са
обстоятелства по чл.92, ал.1 от ЗДДС - приключила процедура по приспадане с
резултат ДДС за ефективно възстановяване в размер на 2 885,01 лв.
За получените доставки и данъчния кредит /покупки/, на основание чл.68,
ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.5, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 2 088,34 лв. по фактури, издадени от „***“ ЕООД: №
**********/17.01.2018 г., № **********/23.01.2018 г., № **********/29.01.2018
г., № **********/12.04.2018 г. и № **********/16.04.2018 г.
Относно резултата /ДДС за внасяне/възстановяване/ - при деклариран такъв
за периода: -2 088,34 лв., и установен: 0,00 лв., се формира разлика от
2 088,34 лв.
Гореизложеното се установява от приложената по делото ревизионна
преписка. Нови доказателства
в съдебното производство страните не ангажират.
При
така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят
е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия
властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Жалбата е подадена
в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт № Р-22002219005650-091-001/28.09.2020
г., издаден от К.Г.М.– началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП С. - орган, възложил ревизията, и И.Р.Н.– главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, потвърден от директора на дирекция „Обжалване и
данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С. с Решение №
1909/16.12.2020 г. С него са
установени следните задължения по ЗДДС за данъчни периоди:
- от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. – 5264,74 лв., и лихви за просрочие в
размер на 1269,49 лв.;
- от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. – 0,00 лв.
- от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. – 0,00 лв.
Декларираният от жалбоподателя данък за възстановяване за тези периоди е в
размер на 15 475,55 лв., а корекцията /установен данък за довнасяне -
5264,74 лв./ произтича от отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 10 955,04 лв. по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, и начислен
данък върху добавената стойност в размер на 10 685,25 лв. по непризнати
вътреобщностни доставки на стоки към Х. дружество ***.
Процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в
кръга на определените му в закона правомощия. Не се установяват пороци,
обосноваващи неговата нищожност.
Спазена е
предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120,
ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна
установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК
и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така
конкретизирани чрез тези по приложения към него ревизионен доклад, съставляващ
неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. Възражение срещу РД,
в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, не е заявено от ревизираното лице, поради
което липсата на негово обсъждане в РА не е формален порок по чл.120, ал. 2,
изр.2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
Образувано е съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219005650-020-001/29.08.2019 г., издадена
от К.Г.М.- началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.,
оправомощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП С.. Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице
е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са
поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са
ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за
извършване на ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК. Не е изтекъл
преклузивният срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.
Заповедта за възлагане на ревизия е изменяна на
основание чл.113, ал.3 от ДОПК от органа, възложил ревизията. Всички последващи
ЗИЗВР са сведени до знанието на ревизираното лице по надлежния ред, което е
удостоверено с приложени към преписката разписки за електронно връчване.
В рамките на ревизията от жалбоподателя, на основание чл.37, ал.2 и 3 ДОПК, са изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните
доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 ДОПК.
ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки в
информационните масиви на НАП, КАТ, Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „***“,
Агенция по вписванията. Резултатите от тях са обективирани в справки,
присъединени с протоколи. Цялата доказателствена съвкупност е формирана със
законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия.
Ревизията е извършена в определения със ЗИЗВР №
22002219005650-020-002/17.12.2019 г. срок, който предвид спирането на
производството със Заповед № Р-22002219005650-023-001/18.02.2020 г. и
възобновяване със Заповед № Р-22002219005650-143-001/07.05.2020 г. и повторно
спиране със Заповед № Р-22002219005650-023-002/08.05.2020 г. и последващо
възобновяване със Заповед № Р-220022195650-143-002/30.07.2020 г. е изтекъл на
на 09.08.2020 г.
За резултатите й е съставен РД № Р-22002219005650-092-001/24.09.2020 г.
т.е. в 14-дневния срок от изтичане на срока за извършване на ревизията съгласно
чл.117, ал.1 от ДОПК /тъй като 23.08.2020 г. е неприсъствен ден – неделя/.
Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата норма на чл.117,
ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията
доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението
на доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на
чл.112–120 от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за
доказване, установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. ****ЕООД – гр.
Перник черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури,
претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния
акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. §
2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава
искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени
условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на задължението на
ответника по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от
тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на
твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от
ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да
цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно
доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за
признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят
носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй
като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в
това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА.
Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде
сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и връзките
между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест както административният
решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за
ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан.
Доказателствената тежест в производството е указана от
съда с определение от 24.08.2021 г., като на страните е предоставена възможност
да предприемат съответните процесуални действия.
В съответствие с нормата
на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на
правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл.5,
ал.1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в
чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е
прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик.
Облагаема според чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчнозадължено
лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е
данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25,
ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава,
съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и
възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с
настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО
възниква правото на приспадането му.
Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, транспонирайки чл.168, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО,
в нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да
приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните
от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои
да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването
му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1
вр. чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл.71, т.1
от ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава фактура, съставена в
съответствие с чл.114–115 от ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на
стоки или услуги, по които то е получател.
По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално
извършена доставка на стока по смисъла на по чл.6, ал.1 от ЗДДС и реално
извършване на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС данъчно събитие по чл.25, ал.1
от ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в
хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде
упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС
/аналогична на чл.178, б.“а” от Директива 2006/112/ЕО/.
От горния анализ се установява, че възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от:
- качествата данъчнозадължено лице на доставчика и
на получателя /вж. т.25 от решението на СЕС по дело С-18/13/;
- своенето на данъчен документ от получателя,
съставен в съответствие с изискванията на чл.114
и 115
от ЗДДС – чл.71, т.1 от ЗДДС;
- получаването на стоките/услугите по доставката
/“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т.30 от решението
на СЕС по дело С-642/11/;
- отреждането на полученото за икономическата
дейност на ДЗЛ /т 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/.
Отсъствието на който и да елемент от пораждащия
правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.
В множество свои решения СЕС /например Решение от
06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и
др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да
се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за
доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело
С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на
процесните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери
дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки или услуги
са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки.
От изложеното следва, че за да се признае правото
на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и
да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът
допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да
признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че
се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е
така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително
в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават
понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в
това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Това означава, че ако след
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се
направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя
стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
Мотивите на органите по приходите за отказаното
право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя се споделят напълно и от настоящия състав. В процесния
случай те се основават
на недоказаност на реално извършени вътрешнообщностни доставки. Формирани
са след анализ на всички събрани и представени в хода на ревизията
доказателства от ревизираното лице, от неговите доставчици, както и фактите и
обстоятелствата, посочени от Х.***та данъчна администрация в официално получен
отговор на изпратено запитване. Така е прието, че липсва реално извършване на
ВОД по смисъла на чл.7 от ЗДДС от ****ЕООД към хърватският търговец TSЕNKINA
TRADE J.D.O.O. поради което и не може да се приложи нулева ставка на данъка по
чл.53, ал.1 от ЗДДС за доставките на стока - бутилираната газ, закупена от „***“
ЕООД. За произхода на стоката е представена Фактура № **********/03.04.2018 г.,
издадена от последното дружество. Тя е за покупка на 1027 бутилки газ с
единична цена 30,00 лв., данъчна основа 30 810,00 лв., начислен ДДС
6162,00 лв. и сума за плащане 36 972,00 лв. Доказателства за доставката по
тази фактура са изисквани от страните по нея при предходната ревизия, а в
настоящата такава е уточнено, че закупените през м.04.2018 г. бутилки са 1027,
която бройка съответства на броя на напълнените бутилки съгласно данни от
представените акцизни данъчни документи. От ревизираното лице се твърди, че
тази стока е предмет на ВОД, тъй като то я е продало на Х. дружество ***. В тази връзка са представени съответни фактури – Фактура № 21/11.04.2018
г. с ДО 26 657,96 лв. и Фактура № 22/13.04.2018 г. с ДО 26 768,27
лв., придружени с международна товарителница /ЧВР/, заявка от клиента ***. и
писмено потвърждение за получена стока. Двете фактури са осчетоводени от издателя
по дебита на сметка 411 „Клиенти“ и кредита на сметка 702 „Приходи от продажби
на стоки“. По отношение на разплащанията обаче е безспорно установено, че няма
извършено и осчетоводено таков. Не са потвърдени и обясненията на ревизираното
лице, че дължимите суми са изпращани по шофьорите на камионите, след което с
тях се захранвала банковата сметка. Писмени документи в подкрепа на тези
твърдения не са представени нито от жалбоподателя, нито от двамата шофьори И.Н.***и
Антон Райчев, на които са извършени насрещни проверки.
От друга страна, не са налице убедителни доказателства за
транспортирането на процесните стоки извън пределите на страната и доставянето
им в Х.. Агенция „Митници“ е представила подробна информация за датите на които
превозните средства, вписани в относимите ЧМР: ППС рег. № *** и ППС рег. № ***,
са напуснали територията на Република Б.***. Те съвпадат с датата на издаване
на съответните ЧМР по фактури, издадени от „***“ ЕООД, а именно:
Фактура № **********/12.04.2018 г. за международна транспортна услуга Б.*** – Х.
с МПС рег. № ***, и Фактура № **********/13.04.2018 г за международна
транспортна услуга Б.*** – Х. с МПС рег. № ***, но при преминаванията
превозните средства са били с товар „стъкло и изделия от стъкло“, а не с
„бутилирана газ за битови нужди“.
Не са налице и убедителни доказателства за маршрута на горепосочените
превозни средства, местата на спиране и разтоварване на стоките, тъй като
превозвача „***“ ЕООД не е представил изисканите му тахошайби или дигитални
карти. Същевременно е установено разминаване и несъответствия относно мястото
на получаване на стоката, тъй като в заявките за транспорт и потвържденията за
получаване на стоката от клиента е посочен адрес на получаване: Х.*** – Б.***,
а в ЧМР: З.*** – Х.. В част от пътните листове изобщо липсва маршрут до гр. З.***
или гр. Б.***. Не са представени и задължителните документи, изискващи се при
превоз на опасни товари съгласно чл.43 от Наредба № 40 за условията и реда за
извършване на автомобилен превоз на опасни товари.
За посочения като купувач на стоката – бутилирана газ за битови нужди, ***.,
от страна на Х.***та данъчна администрация е представена информация, че за
м.04.2018 г. дружеството е декларирало придобиване от ****ЕООД за сумата от
около 27 316,40 евро, но същевременно няма данни за плащане в брой на сума
в този размер към българския доставчик и изобщо по български банкови сметки,
липсват каквито и да е извлечения и документи за това. Отделно се сочи, че
представените ЧМР са неясни по отношение на мястото на доставка.
Хърватските данъчни органи са заявили, че ***. е с прекратена
регистрация по ДДС от 30.07.2018 г. поради подозрение в участие в данъчни
измами, а лицето за контакт Я.К.*** се явява лице за контакт и за други
дружества, регистрирани в Х., чиито директори са български граждани.
Въз основа на тези и други, подробно изложени и анализирани,
обстоятелства ревизиращият екип е приел за безспорно доказано, че липсва
доставка, поради което няма и извършени ВОД на тази стока. С оглед на това и
след като ревизираното дружество е издало данъчни документи - фактури за
извършени от него действия по разпореждане със стока – газ за битови нужди /без
да е доказано получаване на същата от Х. дружество/, то следва, че доставките
са с място на изпълнение на територията на Република Б.***. В хода на ревизията
е признато правото на данъчен кредит от доставчика на тази стока. Предното
изключва облагането им с нулева ставка по чл.53, ал.1 от ЗДДС, поради което
правилно приходният орган е приел, че следва да се начисли данък със ставка 20
% съгласно чл.66, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС.
Налице са облагаеми доставки на територията на страната, за които на
основание чл.82, ал.1 от ЗДДС се дължи данък. При място на изпълнение на
територията на страната доставчикът е и субект на задължението за начисляване
на данъка и за плащането, поради което и на основание чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС
следва да се начисли ДДС на жалбоподателя за данъчен период м.04.2018 г. по
двата инвойса към ***., който е на стойност 10 685,25 лв. Същият е
изчислен върху данъчна основа от 53 426,23 лв. по декларираните продажби
по Фактура № 21/11.04.2018 г. и Фактура 22/13.04.2018 г.
Данъчните органи са описали
подробно резултатите от извършените насрещни проверки и установените факти и
обстоятелства относно ползвания данъчен кредит. Направили са подробен и обстоен
анализ на същите. При липса на доказателства за извършени доставки по смисъла
на чл.9 от ЗДДС са приели, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25
от ЗДДС, поради което и на основание чл.69, ал,1. т.1 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, са направили извод, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 10 055,04 лв. по декларираните и подробно
описани фактури с предмет: спедиторски услуги, издадени от „***“ ЕООД в данъчен
период м.04.2018 г. във връзка с транспортни услуги /международни превози на
товари/ на спедитора „***“ ЕООД. Тези фактури – Фактура № **********/12.04.2018
г. и № **********/16.04.2018 г. са включени в дневника за покупки за данъчен
период м.08.2018 г. Останалите фактури, издадени от „***“ ЕООД, включени в
дневниците за покупки за ревизираните данъчни периоди касаят декларирани от ****ЕООД
извършени доставки през данъчни периоди м.01, м.02 и м.03.2018 г. Същите са за
извършени ВОД на органичен разтворител и бутилирана газ с получател ***. За
данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. на ****ЕООД е извършена
ревизия по разчетите с ДДС, завършила с РА № Р-22002219006040-091-001/4.04.2020
г., според който декларираните вътреобщностни доставки от страна на
ревизираното дружество за данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. не
са потвърдени.
Предвид установената липса на реално извършени вътреобщностни доставки,
както и предвид извода, че превозваната стока по получените фактури с предмет
на доставката „транспортни услуги“ е „стъклени изделия“, а не „бутилирана газ
за битови нужди“, не е налице право на приспадане на данъчен кредит по
фактурите за транспортни услуги, издадени от „***“ ЕООД, които са свързани с
декларираните ВОД. Ето защо и на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗДДС, във
връзка с чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, при ревизията е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит на ****ЕООД в общ размер на 10 055,04
лв. по фактури № **********/17.01.2018 г., № **********/23.01.2018 г., №
**********/29.01.2018 г., № **********/23.03.2018 г., № **********/23.03.2018
г., № **********/31.03.2018 г., № **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018
г., № **********/01.04.2018 г., № **********/01.04.2018 г., №
**********/01.04.2018 г., № **********/05.05.2018 г., № **********/22.03.2018
г., № **********/12.04.2018 г. и № ********** 16.04.2018 г., издадени от „***“
ЕООД.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че разполага с всички
изискуеми от закона документи, удостоверяващи извършени вътреобщностни доставки
на ***., в т.ч. договори, фактури и приемо-предавателни протоколи,
както и транспортни документи, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и
потвърждения за получаване на стоката от Х. дружество ***, съдът намира за
необходимо да подчертае следното:
Легалната дефиниция на понятието „вътреобщностна доставка на стоки“ се
съдържа в разпоредбата па чл.7, ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба
вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика, регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Приложимостта на режима, установен за вътреобщностните доставки, е обусловен
от наличието на следните кумулативно необходими условия: 1. доставчикът да е
регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната; 2. получателят да с
регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка; 3. доставката да с
възмездна; 4. стоките да бъдат транспортирани от територията на страната до
територията на друга държава членка, като транспортът се осъществява от или за
сметка на доставчика, така и когато същият е от и за сметка на получателя.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването
на вътреобщностна доставка, се определят от нормите на Правилника за прилагане
на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, а разпоредбата на чл.45
от ППЗДДС изчерпателно изрежда документите, с които трябва да разполага доставчикът,
за да докаже вътреобщностна доставка
на стоки. В
чл.46 от ППЗДДС е регламентирано, че ако същият не се снабди с документите по чл.45 до
изтичането на календарния месец, следващ календарния
месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, то се счита, че доставката е облагаема
със ставка 20 на сто.
В хода на настоящото
ревизионно производство е направен подробен и задълбочен анализ на дейността на
жалбоподателя в ревизирания период. Проследена е връзката с твърдяни предходни
и последващи доставчици. Установено е, че то е закупило стоката - газ за битови
нужди, от „***“ ЕООД, за което е представена Фактура № **********/03.04.2018 г.
с данъчна основа 30 810,00 лв. и ДДС 6162,00 лв., издадена към ****ЕООД,
макар от последното дружество в дневник покупки за периода да са отразени
различни стойности, а именно: данъчна основа 27 102,53 лв. и ДДС 5420,51
лв. Стоката е натоварена в данъчен склад на „***“ ЕАД. Налице е и
приемо-предавателен протокол от 04.04.2018 г. между жалбоподателя и „***“ ЕООД.
За тази стока се твърди, че е предмет на вътрешнообщностни доставки, тъй като е продадена на Х. дружество
****. За декларираните ВОД ревизираното лице е издало Фактура № 21/1.04.2018 г.
за продажба на 725 бр. бутилки газ с единична цена 36,77 лв. и обща стойност
26 657,96 лв., и Фактура № 22/13.04.2018 г. за продажба на 728 бр. бутилки
газ с единична цена 36,77 лв. и обща стойност 26 768,27 лв. Чрез надлежно
събрани доказателства е установено, че стоките – предмет на декларираните ВОД,
не са напуснали пределите на Република Б.*** и не са влезли на територията на Х..
***. е с прекратена регистрация по ДДС от 30.07.2018 г. поради подозрение в
участие в данъчни измами, а при проверка в ИС на Агенция „Митници“ е
установено, че при преминаването през ГКПП на пътните превозни средства, за
които се твърди, че са извършили транспорта, е декларирана стока „стъкло и
изделия от стъкло“, а не „бутилирана газ за битови нужди“. От страна на
превозвача не са представени документи за паркинг на превозните средства,
нощувки на шофьорите, тахографски шайби и други документи, които удостоверяват
маршрута и мястото на доставка. Няма документи, че превозвачът, стоките, МПС, с
които се твърди, че са извършвани превозите и техните водачи отговарят на
изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари
по шосе (ADR) и Наредба № 40 от 14.01.2004 г. Предвид изложеното следва да се
приеме, че представените от жалбоподателя документи по чл.45 от ППЗДДС не
доказват извършване на ВОД.
Данъчният орган е изложил подробни съображения по спорния въпрос относно
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава - членка на ЕС. Същият е установил, а и от материалите по делото е
видно, че според представените документи, разходите за транспорт по доставките
са за сметка на ревизираното лице. Поради това, за доказване на декларираните
от него вътреобщностни доставки на стоки се явява релевантна хипотезата на
чл.45, т.2, б.„б" от ППЗДДС. В международните товарителници за извършения
до получателя на стоките транспорт обаче не се съдържат данни за лице, получило
стокитe, и длъжностното му качество. В много от тях липсва подпис за
получателя. При това положение следва да се приеме, че международните
товарителници не съдържат необходимите данни, съобразно чл.6 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, свързани с мястото на
доставянето и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. В
потвържденията, представени от ревизираното лице не са посочени съществени
реквизити, поради което тези документи не могат служат като доказателство, че
стоките са получени в Х., респ. че формалните изисквания за доказване на
декларираните от жалбоподателя ВОД не са изпълнени.
В подкрепа на направените изводи е и обстоятелството, че Х.***та данъчна
администрация не потвърждава получаване на стоки от TSLNKINA TRADE J.D.O.O.
В хода на ревизията
доставчиците на жалбоподателя не са представили доказателства, променящи извода
за липса на ВОД. В съответствие с т.2 от диспозитива на Решение по
дело С-18/13 на СЕС, добросъвестността на получателя по доставка е изключена,
когато не докаже действително осъществена престация по доставката, или реалност
на доставката. Това е така, тъй като той е страна по договор за доставка и
трябва да знае всички обективни факти, свързани с осъществяването на
доставката. Когато не установи такива факти, следователно не е участвал при
осъществяването на доставката, посочена във фактурата, а след като притежава
фактура за доставка без негово участие, следва извод и за знание за формалното /документално/
издаване на фактурата. С косвени
доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване. Това е сторено от
приходната администрация и е разколебана убедителността на главното доказване
на претендиращия право на данъчен кредит. Последицата е прилагането на
правилата на доказателствената тежест в производството, състоящи се в
обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридическите факти, за които
черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не е
провела главно пълно доказване.
Като
съобрази
събрания в ревизионното производство доказателствен материал, съдържащ
и
констатации от извършените насрещни проверки и ревизии, съдът достигна до
категоричен извод за липса на реалност на процесните доставки.
Изложеният анализ
на установените по делото факти обуславя извод за неоснователност на жалбата.
На основание чл.81
от ГПК
във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.161, ал.1, изр.3 ДОПК в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 656,71
лв. /шестстотин петдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, определено по реда
на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По аргумент от противното на чл.161, ал.1, изр.1
от
ДОПК на жалбоподателя разноски не се дължат.
Водим
от гореизложеното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ****ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****,****,****,
представлявано от управителя Ж.А.И., против Ревизионен
акт № Р-22002219005650-091-001/28.09.2020 г., издаден от К.Г.М.– началник на
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. - орган, възложил
ревизията, и И.Р.Н.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“
при ЦУ на НАП – гр. С. с Решение № 1909/16.12.2020 г., с който са установени задължения по ЗДДС на
****ЕООД
за данъчен период от 01.04.2018
г. до 30.04.2018 г. в размер на 5264,74 лв., и лихви за просрочие към
28.09.2020 г. в размер на 1269,49 лв.
ОСЪЖДА
****ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, представлявано от управителя Ж.А.И., да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 656,71 лв.
/шестстотин петдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на преписи
на страните.
СЪДИЯ:/П/