Определение по дело №221/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 549
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20252100200221
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 549
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
СъдебниЙОРДАН Г. ЙОРДАНОВ

заседатели:КОСТАДИН Г. ШУМАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.А Частно наказателно
дело № 20252100200221 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:
ЗАМЕНЯ, на основание чл. 43а, т. 2 НК, неизтърпяната част в размер
на 1 /една/ година и 12 /дванадесет/ дни от наказанието „ПРОБАЦИЯ“,
наложено на Ш. М. Х., ЕГН **********, с определение от 16.02.2024г. за
одобряване на споразумение за решаване на НОХД №125/2024г. по описа на
Районен съд-Ямбол, с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6
/шест/ месеца и 6 /шест/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС,
първоначален СТРОГ режим на изтърпяването на така наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 /шест/ месеца и 6 /шест/ дни.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд- гр. Бургас в седемдневен срок.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Районен съд – Ямбол, бюро „Съдимост“.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
1

2

Съдържание на мотивите

Мотиви към определение с рег.№ 549 / 22.05.2025 г. по ЧНД №
221/2025 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Производството по делото е по реда на чл.451 – 452 от НПК, във връзка
с чл.43а, т.2 от НК и е образувано по Предложение на Председателя на
Пробационен съвет гр.Бургас за замяна на остатъка от неизтърпяната част от
определеното и наложено на Ш. М. Х., ЕГН ********** наказание
„пробация” по НОХД № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол с
наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание Председателят на Пробационния съвет поддържа
предложението, като твърди, че осъденият Х. е преустановил изпълнението на
наказанието пробация, без да са налице извинителни причини за това.
Предлага неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на 1 година и
12 дни да се замени с лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 6 дни, което
да се изтърпи от осъдения ефективно при първоначален строг режим.
Прокурорът изразява становище за основателност на предложението,
поради което се солидаризира с аргументите на Председателя на Пробационен
съвет с район на действие Районен съд – Бургас. Моли предложението да бъде
уважено, като неизтърпяната част от наказанието пробация бъде заменена с
лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 6 дни, което предвид размера му да
се изтърпи от осъдения ефективно при първоначален общ режим.
Упълномощеният защитник на осъдения – адв.Костадинов, също
изразява становище за основателност на предложението, като сочи, че
наложеното наказание пробация следва да бъде заменено с лишаване от
свобода за срок от 6 месеца и 6 дни, което да се изтърпи от осъдения
ефективно при първоначален общ режим.
В своя лична защита осъденият Х. се придържа към казаното от неговия
защитник, а в дадената му последна дума не взема становище.
След цялостна проверка на събраните по делото доказателствени
материали и като съобрази закона, съдът намери предложението на
Председателя на Пробационен съвет –Бургас за допустимо и основателно, по
следните съображения:
С определение № 113 от 04.05.2024г., постановено по НОХД №
983/2022г. на Районен съд - гр.Ямбол, съдът одобрил споразумение за
решаване на делото, съгласно което Ш. М. Х. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което при условията
на чл.55 ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок
от 3 години.
С определение № 9 от 17.01.2024г., постановено по НОХД № 896/2023г.
на Районен съд - гр.Ямбол, съдът одобрил споразумение за решаване на
делото, съгласно което Ш. М. Х. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което при условията на чл.54
от НК му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години,
1
изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 4 години.
С определение от 20.03.2024г. по ЧНД № 104/2024 г. по описа на
Районен съд –Ямбол, на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, било
определено и наложено едно общо най-тежко наказание измежду тези,
наложени на Х. по НОХД № 896/2023г. на Районен съд - гр.Ямбол и НОХД №
983/2022г. на Районен съд - гр.Ямбол, а именно лишаване от свобода в размер
на 2 години, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 4
години.
С определение № 45 от 16.02.2024г., постановено по НОХД № 125/2024г.
на Районен съд - гр.Ямбол, съдът одобрил споразумение за решаване на
делото, съгласно което Ш. М. Х. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което при условията на
чл.55 ал.1, т.2 б.„б” от НК му било наложено наказание пробация при следните
пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години,
при периодичност два пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 2 години;
3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 2 години в
рамките на 200 часа годишно.
Изпълнение на наказанието започнало в ОСИН Бургас, РСИН Ямбол на
26.02.2024 г., където с Протокол № 11 от същата дата Х. бил писмено и срещу
подпис уведомен за правата и задълженията му във връзка с изпълнение на
наложените му пробационни мерки съгласно чл.208 ал.3 от ЗИНЗС. За
изпълнението на наложеното наказание пробация бил изготвен съответен
план, както и планове и графици за изпълнение на отделните мерки, включени
в наказанието. Местоизпълнение на наказанието към този момент било
съобразно настоящия му тогава адрес в *************.
Впоследствие Х. подал молба за промяна на местоизпълненито на
пробационните мерки от гр. Ямбол в гр. Б., за което представил Удостоверение
за настоящ адрес в гр. Б.. Със Заповед № Л-144/23.04.2024 г. на основание чл.
205, ал. 3 от ЗИНЗС било променено местоизпълнението на наложеното
наказание пробация от гр. Ямбол на адрес: **********. Осъденият бил
запознат със заповедта па Началник РСИН Ямбол на 25.04.2024 г. и
продължил изпълнение на наложените пробационни мерки.
Поради множество допуснати нарушения от Х., със Заповед № Л-
317/18.09.2024 г. па Началник РСИН Ямбол му било наложено наказание по
реда на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 263, ал. 1 от ППЗИНЗС наказание
„забележка“.
Въпреки санкциите и проведените мотивиращи разговори, Х.
продължил да извършва нарушения и със Заповед № Л-334/30.09.2024 г. на
Началник РСИН Ямбол му било наложено наказание по реда па чл. 227, ал. 1,
2
т. 2 от ЗИНЗС и чл. 263, ал. 1 от ППЗИНЗС „писмено предложение за
предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода“, с
която заповед осъденият е запознат лично на 30.09.2024г.
Същият ден Х. депозирал молба с peг. № 1320/03.10.2024 г. за промяна
на местоизпълнението на пробационните мерки от гр. Б. в гр. Бургас, поради
което била издадена Заповед № 303/07.10.2024 г. на Началник ОСИН Бургас, с
която на основание чл. 205, ал. 3 от ЗИНЗС бил променен адреса на
изпълнение на наказанието пробация от ********* на адрес в **********. Х.
бил запознат със Заповедта на 07.10.2024 г.
Причината за преместване на Х. в гр.Бургас била промяна на неговата
месторабота, като същият започнал да полага труд в ****** в к-с „Меден
рудник“, като живеел на квартира, осигурена му от работодателя му, находяща
се на горепосочения адрес. С оглед на това и при изпълнение на
пробационните мерки били взети предвид трудовите ангажименти и
финансовите му проблеми, като Х. бил насочен за подписи към Четвърто РУ
при ОДМВР-Бургас, а изпълнението на мярката „безвъзмезден труд в полза па
обществото“ - към най-близкия работен обект до работното му място, който
бил общинската фирма „Бургасбус“ ЕООД.
Бил съставен протокол за правата и задълженията на осъдения №
151/10.10.2024 г., съгласно който считано от посочената дата Х. продължавал
изпълнение на наказание пробация в ОСИН Бургас, РСИН Бургас, както
следвало:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ в дните вторник и
четвъртък в Четвърто РУП МВР Бургас, пред дежурен служител. Изпълнявал
мярката до 09.01.2025 г., когато последно положил подпис по настоящ адрес;
- „Задължителни срещи с пробационен служител“ 2 пъти месечно при
пробационен служител в РСИН Бургас. Били проведени 3 планирани и 3
извънредни срещи, като на 07.01.2025 г. бил проведена последно среща, тъй
като Х. не се явил на съвместно планирана среща на 17.01.2025 г.
- „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа
годишно за срок от 2 години. Възложено му било изпълнение, като бил
запознат с мярката със Заповед № 45/2024г. към общинската фирма
„Бургасбус“ ЕООД на 10.10.2024 г. В периода от 09.01.2024 г. до 13.01.2025 г.
отработил 6 часа безвъзмезден труд. Общо положени часове за първата година
116 часа от наложените 200 часа за първата година.
Макар срещите с пробационния служител да били съобразени с
разботните ангажименти на Х., той допуснал множество нарушения при
изпълнение на пробационната мярка „задължителни срещи с пробационен
служител“, като не се явявал на указаната дата. Бил проверяван на
регистрирания настоящ адрес и бил търсен при работодател за съдействие, но
без резултатно.
На 13.12.2024 г. Х. представил Епикриза за проведено лечение в
УМБАЛ-Бургас за периода от 24.11.2024 г. до 04.12.2024 г., както и болничен
3
лист 24006/06.12.2024 г. за временна неработоспособност от 24.11.2024г. до
24.12.2024 г. На 13.12.2024 г. Х. подписал и Декларация № 27/2024 г., с която
писмено бил запознат със сроковете по доизпълнение на мярката
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 90 часа от наложените
200 часа за първата година.
На 07.01.2025 г. била проведена среща и с работодателя му К.М. който
потвърдил подобрение в състоянието на Х. и изразил желание за съдействие за
организиране на доизпълнението на труда. В присъствие на работодателя си
Х. посочил, че щял да започне изпълнение на труд към „Бургасбус“, считано
от 08.01.2025 г., като за целта временно нямало да работи в ******та на М.. По
време на срещата осъденият представил призовка за явяване в РУ Ямбол на
14.01.2025 г. за справка. Заявил, че бил призован като свидетел, като изразил
желание да се върне в гр.Бургас, след като даде показания. Въпреки заявеното
от него, той не се явил за изпълнение на мярката „задължителна регистрация“,
като не посочил и основателна причина за това. Била направена справка в
Четвърто РУ Бургас, видно от която Х. се явил на подпис последно па
09.01.2025г и след това преустановил изпълнението на мярката.
На 16.01.2025 г., работодателят му К. М. съобщил по телефона на
пробационния инспектор, че го освободил от работа, за да се яви в РУ Ямбол
па 14.01.2025 г. и от тогава също нямал контакт с Х.. Направена била проверка
в РУ Ямбол във връзка с явяването му при разследващ полицай Ш.. От
проведения разговор със същата, се установило, че на указаната дата Х. се
явил със служебен защитник за предявяване на постановление за привличане
на обвиняем. След разпита Х. бил освободено на обяд. На 16.01.2025 г.
пробационният инспектор провел разговор с инсп. В. от РСИН Ямбол, с оглед
установяване на лицето. Същата предоставила телефон за контакт с бившия
работодател на Х. в гр. Б., който пък съобщил, че от лятото на 2024 г. нямал
информация за лицето.
На 20.01.2025 г. пробационният служител провел отново телефонен
разговор с последния работодател на Х. - М., който съобщил, че все още нямал
контакт с лицето, но установил, че освен служебни ключове за работното
място и служебен телефон, Х. бил взел вещи от квартирата, която му е била
осигурена и ги е заложил в заложна къща. По този повод М. се бил свързал с
роднини на Х. в Ямбол, които също заявили, че нямали контакт с лицето.
Бил посетен настоящия адрес на Х. в гр. Бургас, с оглед установяването
му и връчване на Уведомление № 127/22.01.2025 г., но по данни на живущ на
адреса, Х. бил напуснал жилището и не се бил връщал.
Х. бил с висок риск от рецидив – 89 - 60 - 78 точки. Като проблемни
зони били определени: криминална история, нагласи, жилищно устройване,
взаимоотношения, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, управление
на финанси, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Х. признавал деянието си, но не правел връзка
с начина си на живот, а търсил външни оправдания. Не показвал мотивация за
4
промяна, а формално отношение. Трудно приемал налаганите му ограничения.
Бил с крайно ограничени ресурси, стремял се да надценява опита и
преживяванията си, търсейки съчувствие. Показвал уважително отношение
към пробационния служител, но в същото време лесно губел контрол. Често
сменя града и жилището, като нямал постоянно такова. Водил скитнически
начин на живот и контактува предимно с други бездомни лица, част от тях
също криминално проявени. Споделял, че след употреба на алкохол ставал
раздразнителен и агресивен. По време на изпълнение на наказанието имало
данни за злоупотреба с алкохол, като лесно губел контрол при провокация.
Рискът от вреди бил определен като висок, непосредствен насочен към
обществото и към него, от използване на физическа агресия, при рецидиви на
деянията и от ескалацията им. Възможно било да извърши други
правонарушения против личността, особено ако е провокиран или се
почувства застрашен, след употреба на алкохол, при липса на финансови
средства. Бил уязвим от собственото си поведение – поемане на рискове,
склонност към деструктивни реакции при стрес, податлив на влияние от
криминално проявени лица. Осъденият често попадал в рискови ситуации.
При така установените факти по делото, съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.43а, т.2 предл. второ от НК – Ш.
М. Х., ЕГН ********** , е осъден на наказание пробация, чието изпълнение
той преустановил окончателно на 13.01.2025г. без да са налице доказателства
неизпълнението да се дължи на основателни причини.
Очевидно, наложеното му наказание пробация от гледна точка на
конкретното му съдържание, обем и продължителност, не оказва върху
осъдения необходимия превантивен и корекционен ефект, което прави
невъзможно постигането на посочените в чл.36 от НК цели. По отношение на
обсъдените по-горе множество пропуски при изпълнение на пробационните
мерки съдът отбелязва, че в чл.211 от ЗИНЗС е налице изрично предвидена
процедура, даваща възможност осъденият да бъде освободен за определен
срок от полагане на подписи при наличието на причини от личен и
здравословен характер. Тези възможности са изрично вписани и в протокола
по чл.208 ал.3 от ЗИНЗС, предявен и подписан от осъдения, където изрично са
упоменати правата и задълженията му във връзка с изпълнение на
пробационните мерки. Липсват твърдения и доказателства Х. да е поискал
спиране на изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени
от закона, нито да е инициирал промяна в графика при изпълнение на мерки,
поради основателни причини. В този смисъл съдът заключава, че причината за
неизпълнение на наказанието се корени единствено в личността на осъдения,
и по-конкретно в липсата на персонална мотивация да изпълнява мерките и
свързаните с тях ограниченията, незачитане на установения от закона ред,
нежелание съзнателно и добросъвестно да се подложи на пенитенциарно
въздействие с цел промяна на ценностната му система и приоритетите му в
насока към спазване на закона.
5
С окончателното преустановяване изпълнението на пробационните
мерки Х. демонстрирал, че наказанието пробация не оказва необходимия
превъзпитателен и предупредителен ефект, поради което не могат да се
постигнат целите на чл.36 от НК и така създал непреодолими пречки за
неговото пълно изтърпяване. Неизтърпяната част от наказанието възлиза на 1
година и 12 дни за първите две пробационни мерки, а по третата пробационна
мярка е общо 248 часа. Казаното обосновава извод, че с поведението си
осъденият съзнателно е възпрепятствал изпълнението на наказанието, което
не следва да бъде толерирано. В този контекст, предлаганата замяна на
неизтърпяната част от наказанието пробация с наказание лишаване от свобода
съдът приема за фактически и правно обоснована необходима реакция на
поведението на осъдения. Замяната на наказанието пробация с лишаване от
свобода би способствала за по-интензивна промяна в нагласите и поведението
на осъдения, чрез значително по-концентрираното корекционно въздействие в
местата за лишаване от свобода. Чрез замяна на неизтърпяната част от
наказанието пробация може да се постигне изискването на закона, видът и
размерът на наказанието да са адекватни на извършеното престъпление и
обществената опасност на дееца, за да способстват за поправянето и
превъзпитанието на последния, както и да му се отнеме възможността да
извършва други престъпления.
С такива съображения съдът счита, че за постигане в пълнота целите на
наказанието, първоначално наложеното на осъдения Х. наказание pробация
следва да бъде заменено с наказание лишаване от свобода при посоченото в
чл.43а т.2 от НК съотношение – два дни пробация за един ден лишаване от
свобода. Неизтърпяната част от наказанието пробация в конкретния случай
възлиза на 1 година и 12 дни, и този остатък следва да бъде заменен с
лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 6 дни.
Понастоящем не е възможно наказанието лишаване от свобода да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, защото осъденият Х. е извършил
деяниeтo по НОХД № 125/2024 г. на РС- Ямбол в изпитателния срок на двете
осъждания, деянията по които са в условията на съвкупност, а именно по
НОХД № 896/2023г. на Районен съд - гр.Ямбол и НОХД № 983/2022г. на
Районен съд - гр.Ямбол. Предвид изложеното, наказанието лишаване от
свобода за срок от 6 месеца и 6 дни, заменящо общото наказание пробация,
наложено му по НОХД № 125/2024г. по описа на Районен съд-Ямбол, подлежи
на ефективно изтърпяване при първоначален СТРОГ режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, доколкото става въпрос за умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, като
сборът сборът на двете наказания надвишава две години. Без значение към
този момент е, че общото най-тежко наказание не е приведено, което следва да
направи Районен съд-Ямбол след влизнае в сила на настоящото определение.
Мотивиран от горното, съдът постанови определението си.


6
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7
Съобщи за изтекли лични данни