Определение по дело №544/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260757

гр.Пловдив 22.03.2021г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 22.03.2021г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                        ИВАН АНАСТАСОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.гр.дело № 544 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по жалба по чл.435, ал.4 от ГПК от А.В.П., в качеството й на трето лице в производството по изп.дело № 220/2020г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, против наложен запор върху 4900 броя налични обикновени поименни акции с номинал от 10 лева, от №1 до № 4900 от капитала на „Юнивърс файнънс“АД, съобщен на длъжника С.П.П. със съобщение изх.№ 10274/12.03.2020г.. Със жалбата е заявено искане по чл.438 от ГПК за спиране на производството по горепосоченото изпълнително дело.

            В жалбата се сочи, че запорираните 4900 бр. акции не били собственост на длъжника по изпълнителното дело С.П.П., тъй като същият й ги прехвърлил с джиро за прехвърляне № 1 от 06.03.2020г. на временно удостоверение № 001/17.06.2019г., издадено на основание чл.167, ал.1 от ТЗ, за да замести същите акции до тяхното издаване.

            ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производство по изп.дело № 220/2020г. на ЧСИ Людмила Мурджанова е образувано по молба от взискателя К.А.М. въз основа на изп. лист от 14.10.2019г., издаден против С.П.П. по ч.гр.д. № 1633/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., за сумата от 80000 лева- главница, представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 10.10.2019г. до изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер от 1600 лева за държавна такса и в размер от 1900 лева за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Акциите, в качеството им на документи на хартиен носител, представляват движими вещи. Както се сочи и в мотивите към Определение № 67/08.02.2017г. по ч.т.д. № 2050/2016г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, „Съгласно чл.175, ал.1 ТЗ акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на акционерното дружество, а също така и материализира членствените права на акционера- чл.181 ТЗ“. В същото определение се приема също така, че „предявеният иск за установяване на собствеността върху поименни налични акции, основан на твърдения, че прехвърлянето им не е породило правно действие, не може да бъде квалифициран като иск за собственост на движима вещ“. В още по- голяма степен това важи относно владението върху поименни акции, тъй като то е лишено от правна стойност, ако не е извършено прехвърляне с джиро и вписване в книгата на акционерите. В мотивите към Определение № 745/25.11.2014г. по ч.т.дело № 3121/2014 год. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение се сочи, че „Тъй като акцията има значение на титул на участие в АД, с оспорване собствеността върху нея, като движима вещ, се оспорва и членството в самото ТД, материализирано в нея, затова ищецът може да защити правата си върху акциите по реда, предвиден в ТЗ за защита на членствени права.“ От горното следва, че при наличие на твърдения за собственост и владение върху поименни акции се търси защита на членствените права в АД, а не на собствеността или владението върху поименните акции, като документи на хартиен носител. Документите- сами по себе си, ако не удостоверяват съответните права в полза на лицето, търсещо да реализира защита, нямат стойност. При това предмет на принудителното изпълнение, насочено спрямо поименни акции, не са съответните движими вещи- ценни книжа, а правата, които те удостоверяват. Ето защо, търсената от жалбоподателката защита не се основава на факта на упражнявана от нея фактическа власт върху движимите вещи- поименни акции, а на твърдението, че тя е титуляр на правата по тях, жалбата се явява процесуално нудопустима. В допълнение следва да се отбележи, че липсват каквито и да било данни за това въобще да са издадени акции- ценни книжа, с горепосочения номинал и владението върху тях да е било предадено на жалбоподателката. Самата тя твърди единствено, че акциите са й прехвърлени с джиро върху временно удостоверение, издадено „за да замести същите акции до тяхното издаване“.

С оглед недопустимостта на производството по делото,  искането по чл.438 от ГПК за спиране на производството по изп.дело № 220/2020г. на ЧСИ Людмила Мурджанова ще следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 544/2021г. на ПОС, ХІV  гр.с. като процесуално недопустимо.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката А.В.П. по чл.438 от ГПК за спиране на производството по изп.дело № 220/2020г. на ЧСИ Людмила Мурджанова.

            Определението в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: