Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149
09.06.2022 година град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 116 по
описа за 2022г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена
чрез процесуалния му представител по делото, против Решение
№ 114 от 24.03.2022г., постановено по АНД № 3189/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като неправилно
и незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-1228-003401 от 27.10.2021г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не е
установено и доказано по несъмнен начин. Твърди че неправилно съдът е приел, че
е налице противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление,
водещо до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че обвинението е
обосновано с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти
и обстоятелства, обуславящи извод, че водачът на МПС не е използвал пътя в съответствие
с неговото предназначение, като
основание за налагане на предвидените в закона административни санкции. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-1228-003401 от 27.10.2021г.
Ответникът по
касационната жалба – Д.Д.А., чрез пълномощника си по делото, в представения
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа
че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е отменил наказателното постановление, за което излага подробни
съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на Д.Д.А. ***, против Наказателно
постановление /НП/ № 21-1228-003401 от 27.10.2021г., издадено от Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АА573113/ 14.10.2021г.,
на Д.А. са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а,
ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.10.2021г. около
21.30 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Славянски“ на кръгово кръстовище с
бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в посока запад-изток, Д.А. управлява собствения си лек
автомобил ..................., като водачът не използва пътя по предназначение,
а именно за превоз на хора и товари, като умишлено извежда автомобила извън
контрол, форсирайки двигателя и карайки задната част да се отклонява
/приплъзва/ последователно в ляво и дясно.
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална
и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че е налице
противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление, водещо до
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като от една страна фактическото
обвинение не било формулирано точно и ясно, а от друга – описаното деяние
сочело на нарушение на забраната по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не се
субсумирало в състава на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.175а, ал.1 от ЗДвП. В
мотивите към решението са изложени и съображения, че извършването на вмененото
на санкционираното лице съставомерно деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с
чл.104б, т.2 от ЗДвП, не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Не се споделя извода на въззивния съд, че
административнонаказателното обвинение за допуснато от Д.А. нарушение на чл.104б,
ал.2 от ЗДвП, като основание за налагане
на административни санкции по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП, е фактически,
правно и доказателствено необосновано. Противно на приетото от Старозагорския
районен съд, в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на
него НП, са посочени релевантните за съставомерността на
деянието факти и обстоятелства. Отговорността на Д.А. е ангажирана на основание чл.
175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на
законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа
страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано
с констатацията, че на 07.10.2021г. около 21.30 часа, в
гр. Стара Загора, по бул. „Славянски“ на кръгово кръстовище с бул. „Св.
Патриарх Евтимий“ в посока запад-изток, Д.А. управлява собствения си лек
автомобил ..................., като водачът не използва пътя по предназначение,
а именно за превоз на хора и товари, като умишлено извежда автомобила извън
контрол, форсирайки двигателя и карайки задната част да се отклонява
/приплъзва/ последователно в ляво и дясно. В ЗДвП не се съдържа
легална дефиниция на "ползването на път за други цели, освен за превоз на
хора и товари", като законодателна техника предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза.
В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление, ясно са описани
действията на санкционираното лице, възприети от наказващия орган като
нарушаващи забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В този смисъл е налице изискуемия се конекситет между фактическото
обвинение /фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и
неговата правна квалификация /от гл.т на посочената като нарушена законова
разпоредба и приложената санкционна норма/, за формиране на еднозначен правен
извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява
деянието на санкционираното лице, възприето от административнонаказващия орган
като съставомерно такова по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП. Липсва соченото в обжалваното решение „противоречие в
обстоятелствената част на наказателното постановление, водещо до нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН“. Несъответно на съдържанието на НП и на фактически
формулираното обвинение е и приетото от съда, че „описаното деяние сочело на нарушение на забраната по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не се субсумирало в състава на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.175а, ал.1
от ЗДвП“.
Не се споделя и извода на Старозагорския районен
съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице съставомерно деяние,
квалифицирано като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, не е доказано по
безспорен начин. Действително в тежест на наказващия орган е да установи и
докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията
на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая, от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, описаната в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка,
се явява доказана, като установените факти по несъмнен начин сочат на поведение
на водача на МПС по използване на пътя за други цели, а не по предназначение -
водачът съзнателно и без причина от обективен характер /атмосферни условия,
мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства, способствали за
поднасянето на автомобила/, е извел автомобила извън контрол форсирайки
двигателя, при което задната част на управлявания от него автомобил се е
отклонила последователно в ляво и дясно. И двамата свидетели – очевидци на
нарушението, потвърждават факта на преднамерено, целенасочено форсиране на
двигателя на автомобила без видима причина и звуково преплъзване/ въртене на
автомобилни гуми вляво и вдясно. Константна е съдебната практика, че такова
поведение на водача на МПС следва да се квалифицира като нарушаващо забраната
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП - пътищата, отворени
за обществено ползване, да се ползват за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари и съотв. че деянието се
субсумира в административнонаказателния състав по чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството,
че в автомобила е пътувало и друго лице /св. Радослав Ройдев/, само по себе си
не може да обуслови нито извод за ползване на пътя по предназначение /за превоз
на хора/, нито да определи деянието като несъставомерно. Дали е налице нарушаване на забраната по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по
чл.175а, ал.1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед поведението на водача на
МПС и извършените от него фактически действия при управлението на
автомобила. В случая тези действия
еднозначно обуславят извод за умишлено и целенасочено извеждане на автомобила
извън контрол чрез безпричинно форсиране на двигателя и завъртане на
автомобилни гуми, което поведение не може да се разглежда като такова по
използване на пътя по предназначение.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение, като постановено при
неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Доколкото делото е
изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства,
вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора.
Наказателно постановление № 21-1228-003401
от 27.10.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора, е издадено от компетентен орган, като при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила
и формални изисквания. Наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на
релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. От
събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, правилно
квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.175а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което на нарушителя са наложени
предвидените в закона по вид и размер административни наказания. Случаят не може да се квалифицира
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид. С оглед на изложеното наказателното постановление следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63д от ЗАНН, Д.А. следва да бъде осъден да заплати на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в общ размер на 160 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 114 от
24.03.2022г., постановено по АНД № 3189/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 21-1228-003401 от 27.10.2021г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1228-003401 от 27.10.2021г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с което
на Д.Д.А.,***, са наложени административни наказания - глоба в размер на
3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Д.А.,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата
от 160 /сто и шестдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.