Решение по дело №107/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 133/17.04.2019г.,гр.Пазарджик

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година,в състав:    

Председател: Красимир Ненчев

членове: Албена Палова

Мариана Димитрова                                                                                                 

при участието на секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №107 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се решение №834 постановено на 27.11.2018г. по гр.дело № 1235 по описа на Пещерския районен съд за 2017г., с което предявения от Д.Х.П. с ЕГН-********** *** чрез адв.К. иск  против  Т. С. М. с ЕГН-**********  действаща лично и като майка и законен представител на малолетното  дете М.М.М. с ЕГН-********** и двамата от гр.Д.,бул.“Б.“№ ,вх.,ет.,ап.  иск за признаване за установено по отношение на Т. С. М. лично и като майка и законен представител на М.М.М. ,че Д.Х.П. е собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.503.536 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-42/06.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.  Б., яз. Б., Зона , с площ от 363 кв.м., с трайно предназначение – ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план , в кв. .., парцел VІІ, при съседи: :02837.503.9577;02837.503.9576;02837.503.537 и 02837.503.9601и осъждане на ответниците  да отстъпят и предадат владението върху имота  на ищеца е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК жалбоподателят-ищец в първоинстанционното производство твърди,че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон,и е необосновано. Твърди се ,че решението е постановено при липса на мотиви. Първоинстанционният съд не е установил въз основа на кои факти е приел,че в полза на ответниците е изтекла законоустановената давност,както и защо е приел,че същите са добросъвестни владелци и е приложил кратката придобивна давност,като също така не е посочено и от кой момент съдът е приел,че в полза на ответниците тече придобивна давност. Жалбоподателят твърди,че съдът не е съобразил задължителната практиката на ВКС,както и че не е обсъдил всичките му доводи, обосноваващи основателността на претенцията. Формулирано е искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло ,а въззивната инстанция реши спора по същество и уважи предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС.

В срока по чл.263,ал.І от ГПК  не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и обсъди доказателствата по делото, установи следното:

Във въззивната си жалба жалбоподателят въвежда единствено довода,че първоинстанционният съд не е обосновал решението си,защо приема,че в полза на ответниците е изтекла кратката придобивна давност и същите на това основание се легитимират като собственици на процесния имот. Ограничен от наведеното във въззивната жалба възражение, въззивният съд приема следното: направеното от ответниците възражение за придобиване на собствеността върху поземлен имот с идентификатор 02837.503.536 по давност при условията на чл. 79 ал. 2 от ЗС въз основа на изтекла към датата на подаване на исковата молба, с която е предявен ревандикационният иск петгодишна придобивна давност, основаваща се на добросъвестно владение е  основателно по следните съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

          Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен и може да придобие собствеността върху недвижим имот с кратката петгодишна давност на основание  чл. 79, ал. 2 ЗС, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание. Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното.

          По приложението на разпоредбата на чл. 70 от ЗС съществува задължителна съдебна практика - ППВС 6/1974 г. Според тълкуването в раздел III т. 9 на постановлението, правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици, като общото между тези основания е, че те са деривативни и чрез тях се прехвърля право на собственост на лице, което не е собственик. Според т. 10 от същия раздел на постановлението владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.

          В конкретната хипотеза основанието, на което праводателите на ответниците са влезли във владение на процесния имот не е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт.Основанието, на което праводателят на ответниците е установил владение върху процесния имот на 10.08.2011г. е действително, а не нищожно, тъй като съгласно трайната съдебна практика договорът за продажба на чужд недвижим имот не е нищожен като противоречащ на закона. Този договор е действителен и обвързва страните, които са го сключили, но не поражда действие, т. е. вещно-прехвърлителен ефект по отношение на собствеността върху продавана вещ в полза на купувача, поради което не е противопоставим на действителния собственик, които търси защита на правата си с иск за собственост срещу закупилото вещта от несобственик лице.Следователно двустранната сделка, каквато е договорът за покупко – продажба от 10.08.2011г., по силата на която праводателите на ответниците  се явяват купувачи и чрез нея би могло да се прехвърли право на собственост, ако продавачът е собственик, би могла да бъде основание за добросъвестно владение, в случай, че купувачите не са знаели, че праводателят им не е собственик на имота, като добросъвестността се предполага до доказване на противното и следва да е налице към момента на сключване на сделката с несобственик.В конкретният случай,от ангажираните по делото доказателства не се установява,че при вписването на нотариален акт №175/10.08.2011г. в СВ при Районен съд Пещера  са съществували вписани обстоятелства, от които да се направи извод, че праводателите на ответниците купуват от несобственик, а следва да се посочи, че такива доказателства не са представени по делото в първата инстанция, поради което следва да се приеме, че оборимата презумпция по чл. 70 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗС не е оборена и праводателите на ответниците   са установили добросъвестно владение върху процесния имот от момента на сключване на сделката с продавача – несобственик на процесния имот на 10.08.2011 г. и това владение е било смутено за първи път на 13.10.2017 г. с предявяване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предмет на разглеждане в настоящото производство.    

          Ето защо, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен,тъй като ответниците се легитимират като собственици на процесния имот и владеят същия на правно основание.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи изцяло се споделят от въззивния съд за това и на основание чл. 272 от ГПК мотивира решението си като препраща към тях.

Решението като правилно на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените деловодни разноски в размер на 1 200,00 лева-възнаграждение за адвокат.

Водим от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №834 постановено на 27.11.2018г. по гр.дело № 1235 по описа на Пещерския районен съд за 2017г.

ОСЪЖДА Д.Х.П. с ЕГН-********** *** да заплати на Т. С. М. с ЕГН-**********,със съдебен адрес: ***-адв. М.Г. сумата в размер на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,пред ВКС.

 

 

 

Председател:

                                                                                членове: 1.

 

                                                                                                2.