Протокол по дело №2832/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3072
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20221110202832
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 3072
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.
и прокурора Св. К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Частно наказателно дело № 20221110202832 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Н. Т. - конвоиран от следствен арест в гр.София,
бул.“Г.М.Димитров” №42 - явява се лично и с назначеният си на досъдебното
производство служебен защитник - адв.И.Д. от САК.
ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно уведомено – явява се
прокурор С.К..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
АДВ.Д. - Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т. – Да се даде хода на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по справка АИС-БДС:
1
Р. Н. Т. - роден на 26.02.2005 г. в гр.София, с постоянен адрес в гр.София,
ул.“Три уши“ №135, и с настоящ адрес в гр.София, кв.“Малашевци“, ул.“Дан
Колов“ №6, българин, български гражданин, без завършено образование -
неграмотен, не учи, работи като общ работник в сервиз за автомобилни стъкла
в гр.София, ул.“Рояк“ №41, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********.

На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ - Нямаме искания за отводи. Нямаме искания по хода на
съдебното следствие. Нямаме доказателствени искания.
АДВ.Д. - Нямаме искания за отводи, по хода на съдебното следствие и искания
по доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т. – Каквото каза адвокатът ми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на внесеното искане от СРП за
вземане на основание чл.64 от НПК по отношение на обвиняемия Р. Н. Т.,
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство
№292/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №3310/2022 г. по описа на СРП.

ПРОКУРОРЪТ - Поддържам внесеното искане. Няма да соча нови
доказателства.
АДВ.Д. - Оспорваме искането. Няма да сочим нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т. – Оспорвам искането.

Съдът, като взе предвид становищата на страните

2
ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА приложените писмени доказателства и протоколите за
извършени процесуално-следствени действия по досъдебно производство
№292/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №3310/2022 г. по описа на СРП.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

ПРОКУРОРЪТ – Моля да уважите внесето искане, като вземете мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на непълнолетния
обвиняем, поради следните съображения.
На първо място, налице е формалата предпоставка за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, доколкото на обвиняемия Т. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. На
обвиняемия Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.346,
ал.2, т.1 и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за което след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години.
На следващо място считам, че по досъдебното производство са събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснованото
предположение, че обвиняемият Т. е извършил престъплението, в което е
обвинен. Съпричастността на обвиняемия към инкриминираното деяние се
извежда от събрания по делото доказателствен материал, а именно: на първо
място от свидетелските показания на свидетеля Станимир Красимиров
Христов, който е и пострадал от процесното деяние, както и тези на
свидетелите Христо Иванов Янчев и Хари Людмилов Иванов, които
разпознават обвиняемият като момчето, което са взели да им помага за
почистване на сервиза, така също го разпознават като лицето, което е заснето
на камерите на записа на камерите, монтирани на сградата на сервиза от
инкриминираната вечер. Следва да бъдат взети и предвид показанията на
полицейския служител Петър Тончев, пред когото обвиняемият Т. е направил
самопризнания, че той е извършил процесното деяние. В подкрепа на
обвинителната теза се явява и назначената и изготвена КСППЕ на обвиняемия
3
Т., видно от заключението на която, настоящото деяние не е било извършено,
поради лекомислие или увлечение на обвиняемия.
На следващо място, относно кумулативно предвидените в чл.63, ал.1 от
НПК предпоставки, а именно: да е налице реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление считам, че от събраните материали
по делото се налага правния извод, че съществува реална опасност обвиняемия
Т. да извърши друго престъление. Действително, към настоящия момент,
обвиняемият е непълнолетен и не е осъждан, но при преценката относно
мярката за неотклонение на същия, следва да се вземе предвид, че по
отношение на него са налице други три висящи наказателни прозиводства за
извършени престъпления по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1 от НК, като по едно от
производствата е налице и първоинстанционна осъдителна присъда, която явно
не е влязла още в законна сила. Обвиняемият Т. живее заедно със своя дядо,
тъй като баща му изтърпява наказание лишаване от свобода. Считам, че
обвиняемият е лице с трайно изградени престъпни навици и занижен контрол,
известен е на органите на реда, както и на ИДПС, същият има много
криминилистични регистрации за кражби и държане на наркотици. По
настоящото производство, обвиняемият Т. омаловажава постъпката си, като се
оправдава с употребата на наркотични вещества.
Предвид горното намирам, че конкретният случай се явява изключителен
по смисъла на чл.386, ал.2 от НПК и единстнвено мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ отговоря на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца.
По изложените съображения, моля да вземете по отношение на
обвиняемия Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

АДВ.Д. – Моля, да оставите без уважение искането на представителя на
държавното обвинение, за вземане спрямо подзащитният ми на най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Искането е необсновано по
следните съображения, които ще изложа.
Относно наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил деянието, за което е привлечен, евентуално с известни резерви, би
могло да се приеме, че това е така. Още повече, че същият не отрича факта, че е
управлявал процесния лек автомобил и е причинил ПТП с него.
4
Категорично не съм съгласен с твърдението на прокуратурата, че са
налице останалите две кумулативно изисквани от закона предпоставки за
налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а
именно: смятам, че няма опасност обвиняемия да се укрие, както и няма
опасност да извърши престъпление. В подкрепа на тези мои твърдения
заявявам следното. Обвиняемият от дълго време живее на адреса, обитаван от
неговия дядо и неговата баба, а именно: горе беше посочено ул.“Дан Колов“
№6. Този адрес е известен на полицията и именно там те го търсят, т.е. може да
твърдим, че той живее на едно място, известно на органите на реда, заедно с
баба си и дядо си, за които той се грижи и те се грижат съответно за него.
Същият е с установена самоличност, не се е укривал от органите на МВР.
Когато разбира, че е търсен от тях сам, заедно с дядо си отива във 02 РУ,
съдейства на разследващия полицай за разкриване на обективната истина, като
дава подробни обяснения относно деянието, за което е привлечен като
обвиняем. Същият има някакви трудови навици, тъй като от три месеца работи
като общ работник, без трудов или граждански договор в цеха за стъкла на
автомобили на ул.“Рояк“ №41, който факт се потвърждава от свидетелските
показания на свидетелите Янчев и Иванов. Подзащитният ми не е осъждан,
вярно е, че има висящи наказателни прозиводства, но на нас е известно, че без
да има влязла в сила присъда, за същия не се отнася твърдението, че е с
криминално минало и т.н. Освен това, той е на 17 години младеж и не мисля, че
в случай, че бъде задържан това ще окаже някакво възпитателно въздействие
върху него. Точно обратното. В ареста ще бъде заобиколен от всякакъв вид по-
възрастни лица с криминален опит, които освен да го обучават, друго няма да
направят.
Въз основа на казаното от мен до тук, моля да вземете спрямо
обвиняемия по-лека мярка от „Задържане под стража“.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ Т. – Поддържам, това
което каза адвоката ми. Хари и другия работник, те са виновни, за да отнема аз
колата от там, защото те преди това ми даваха наркотици. Същата вечер, преди
да отнема колата, ядяхме заедно с тях и вземах наркотици.

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Т. – Моля, да не е
5
„Задържане под стража“, нещо да е по-леко. Не съм се укривал от никой и сам
отидох в полицията. Няколко пъти сам отивам.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
определение, след съвещание.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът като взе предвид внесеното
искане от СРП, становищата на страните и приложените доказателствени
материали по досъдебното производство, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.64 и следващите НПК.
Образувано е по внесени искане от СРП по реда на чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на
обвиняемия Р. Н. Т., по досъдебно производство №292/2022 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр.пр. №3310/2022 г. по описа на СРП.
Представителят на СРП поддържа внесеното искане, като навежда
доводи, че са налице процесуалните предпоставки за определяне на най-
тежката мярка за неотклонение по отношение на непълнолетния обвиняем Т..
Сочи, че спрямо обвиняемият Т. е повдигнато обвинение за
престъпление, извършено от него като непълнолетен, за което след
редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години.
Навежда доводи, че от събрания по делото доказателствен материал
може да се направи обосновано предположение, че Т. е извършил
престъплението, за което е повдигнато обвинение, както и да бъде направен
обоснован извод за съществуването на реална опасност да извърши
престъпление, макар да е с чисто съдебно минало. Сочи, че визираната
опасност е изводима от данните за наличието на други три висящи
наказателни производства за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК, образувани срещу обвиняемия, наличието на
първоинстанционна осъдителна присъда по едно от тях, която все още не е
влязла в законна сила, от данните за наличие на множеството
криминалистични регистрации за престъпления от общ характер, както и
6
поради омаловажаване на извършеното, чрез оправдаване на постъпката с
употреба на наркотични вещества. Навежда доводи, че конкретния случай се
явява изключителен по смисъла на чл.386, ал.2 от НПК.
Моли съда да уважи внесеното искане.
Защитата на обвиняемия Т., осъществена в съдебно заседание чрез
адв.Д. от САК, навежда доводи, че към настоящия момент от съвкупния
анализ на всички доказателства по делото, би могло, макар и с известни
резерви, да се направи извод за наличие на обосновано предположение за
извършване на престъплението, в което е обвинен Т..
Изразява несъгласие със становището на представителя на
прокуратурата за наличие на останалите две кумулативно предвидени в
закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Счита, че няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление, в подкрепа на което се позовава на чистото съдебно минало на
обвиняемия Т., младата му възраст, наличието на установен адрес в гр.София,
на който живее със своите дядо и баба, където е търсен и намиран от органите
на полицията, доброволното му явяване във 02 РУ-СДВР и оказаното
съдействие на разследващите органи, наличието на трудови навици. Счита, че
данните за криминалистични регистрации и невлязлата в законна сила
присъда по отношение на обвиняемия Т., не са относими в настоящото
производство.
Моли съда да вземе по отношение на обвиняемия Т. мярка за
неотклонение, по-лека от „Задържане под стража“.
Обвиняемият Т. моли съда за по-лека мярка за неотклонение. Сочи като
виновни да извърши инкриминираното престъпление другите двама
работници в склада, с които е приемал наркотични вещества. Заявява, че не се
укривал и сам е отишъл в полицията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното досъдебно производство е, че същото е
образувано на 24.02.2022 г., по реда на чл.212, ал.3 от НПК, за престъпление
по чл.346, ал.1 от НК.
С постановление на СРП от 02.03.2022 г. на СРП, в качеството на
7
обвиняем по досъдебното производство е привлечен Р. Н. Т., ЕГН
**********, за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че за времето от
18:00 часа на 20.02.2022 г., до около 06:00 часа на 21.02.2022 г., в гр.София,
ул.“Рояк“ №41, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег.№ЕН 4493 ВН,
собственост на Станимир Красимиров Христов, от владението на същия, без
негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство – самокатастрофирал в лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6 С4“, с рег.№С 1180 НР, собственост на Васил Йорданов Спасов,
паркиран на адрес в гр.София, кв.“Малашевци“, ул.“Сулина“, пред №2Б, след
което оставил моторното превозно средство – лек автомобил марка „Рено“,
модел „Сценик“, с рег.№ЕН 4493 ВН, без надзор на посочения адрес, като
отнемането е било извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК
/чрез използване на техническо средство – контактен ключ за лекия
автомобил/.
От събраните до момента доказателства в хода на разследването по
досъдебното производство, преценени в тяхната съвкупност, а именно:
показанията на разпитаните свидетели Станимир Красимиров Христов,
Христо Иванов Янчев, Хари Людмиров Иванов, Васил Йорданов Спасов и
Петър Дончев Дончев; от заключението на вещото лице по КСППЕ по
отношение на обвиняемия Т.; от приобщените чрез прочитане писмените
доказателства и писмени доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.02.2022 г.; два броя протоколи за доброволно
предаване; протокол за оглед на веществени доказателства; два броя
протоколи за разпознаване на лице; справка-характеристика; справка от УИС
на Прокуратура на Република България за висящи производства; справка за
съдимост; свидетелство за регистрация на МПС – Част I, трасологична
експертна справка; заповед за задържане на лице до 24 часа по реда на ЗМР;
протокол за личен обиск, ведно с декларация от задържано лице; справка от
АИС-БДС; докладни записки и др./, може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият Т. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Същественото в посочените доказателства е, че в тях
са налични данни, уличаващи именно непълнолетния обвиняем в извършване
8
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, ведно със всички
съставомерни признаци от състава на престъплението. Следователно е налице
първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, за
вземане на най–тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
отношение на Т..
За престъплението, за което Т. е привлечен в качеството на обвиняем,
законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, а
именно: едно единствено наказание по вид - лишаване от свобода за срок от
една до десет години, със специален минимум, т.е. касае се за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Съобразно данните в справката за съдимост, обвиняемият Т. е с чисто
съдебно минало. Видно от изготвената характеристична справка от инспектор
ДПС при 02 РУ-СДВР е, че непълнолетният обвиняем произхожда от
социално слабо и криминогенно семейство, майката живее на друг адрес, а Т.
при роднини – при баба и дядо. Същият е неграмотен, не учи и никога не е
посещавал учебно заведение, не работи, а спрямо него са регистрирани
множество извършени противоправни деяния – за кражби, държане на
наркотични вещества, и то в един сравнително кратък интервал от време от
2018 г. до 2021 г. включително, като му е била наложена и възпитателна
мярка по чл.13, ал.1, т.4 от ЗБППМН „Възпитателен надзор на
родител/настойник“ за второто регистрирано противоправно деяние по
чл.194, ал.1 от НК. От справката от УИС на Прокуратурата на Република
България се установява, че спрямо обвиняемия Т. има образувани три висящи
досъдебни производства за престъпление грабеж, извършени като
непълнолетен, като по едно от тях е налице и осъдителна присъда на първа
инстанция, за която няма данни да е влязла в законна сила. Горните
обстоятелства навеждат на извод, че обвиняемият Т., макар и 17-годишен и
все още емоционално и социално незрял поради календарната си възраст, вече
има трайно изградени престъпни навици и склонност към извършване на
престъпления, а контролът спрямо него е крайно занижен, доколкото се
осъществява не от неговите родители, а от дядото и бабата, които очевидно не
са успели да въздействат положително върху неговото поведение.
Ето защо, съдът намира, че е налице реална, а не хипотетична опасност,
при една по-лека мярка за неотклонение, измежду трите предвидени в
9
разпоредбата на чл.386, ал.1 т.1-3 от НПК, различна от „Задържане под
стража“, обвиняемият Т. да извърши престъпление, т.е. налице е една от
предвидените кумулативно предпоставки за приложение на чл.63, ал.1 от
НПК, а именно, че съществува реална опасност обвиняемия Т. да извърши
друго престъпление. Мярката за неотклонение по чл.386, ал.1, т.1 от НПК
„Надзор на родителите или на попечителя“, не би могла да предотврати
реалната опасност обвиняемия Т. да извърши престъпление, тъй като
родителите не полагат грижи за него, поради което не е оказала никакво
въздействие върху поведението му при първото й налагане. Втората мярка за
неотклонение по чл.386, ал.1, т.2 от НПК – „Надзор на администрацията на
възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен“, също не би
допринесла за постигане на целите на мерките за неотклонение, доколкото
обвиняемият Т. не е настанен във възпитателно заведение. Неподходяща се
явява в случая и третата мярка за неотклонение по чл.386, ал.1, т.3 от НПК
„Надзор на ИПС или на член на местната КБППМН“, тъй като посочените
лица не могат да осъществяват постоянен надзор върху поведението на
обвиняемия Т..
Съдът намира, че конкретното деяние, за което обвиняемия Т. е
привлечен в това качество, се отличава с изключителност по смисъла на
чл.386, ал.2 от НПК. Изключителността на случая се извежда на първо място
от по-високата степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с
други такива със сходна правна квалификация. От значение за направеното
сравнение е обстоятелството, че деянието е извършено на място, където
обвиняемият Т. е бил нает на работа, макар и без трудов договор, но очевидно
не да реализира някакви доходи от трудова дейност. Налице е по-висока
степен на обществена опасност и на дееца, в сравнение с други лица на
сходна с неговата възраст. Обвиняемият Т. многократно е извършвал
противообществени прояви и са предприемани възпитателни мерки по
ЗБППМН, които, обаче, не са оказали никакво възпитателно и възпиращо
въздействие върху него, поради липса на родителски контрол. Обвиняемият
Т. е неграмотен, не посещава и никога не е посещавал училище, като освен
това от изготвената по делото КСППЕ се установява, че същият употребява
алкохол на битова основа, при него е налице рискова употреба на марихуана
и епизодична употреба на амфетамин, без данни за психична зависимост.
Обвиняемият Т. няма критично отношение към собственото си поведението
10
на инкриминираната дата, не изразява никакво съжаление или разкаяние за
извършеното. Напротив, именно с употребата на наркотични вещества и с
въздействието на други пълнолетни лица, обвиняемият Т. се опитва да
оправдае и омаловажи собственото си противоправно поведение. Последното
намира логично обяснение в изводите на вещите лице по изготвеното
заключение по КСППЕ, относно установената житейска нагласа на
обвиняемия Т. и неговите личностови характеристики. А те се изразява в
способността му добре да разчита „чуждите характери“ и да ги ползва за свои
цели, властен по характер, налагащ се, винаги прав и борещ се за позиция в
семейството и за това околните да се съобразяват с него, не обича правилата и
процедурите, защото ги приема като ограничения. Не на последно място, от
значение са и изводите на вещите лица, че инкриминираното деяние не е
извършено от обвиняемия Т., поради лекомислие или младежко увлечение,
доколкото освен, че знае кое е позволено от закона и кое – не е, същият е
достатъчно силен като характер, самостоятелен, честолюбив и неподатлив на
влияние и внушение от други хора.
Що се отнася до втората алтернативно предвидена предпоставка в
чл.63, ал.1 от НПК - наличие на реална опасност обвиняемия Т. да се укрие,
съдът намира, че такава към момента не е налице, доколкото същият е с
установена самоличност по делото, живее на известен за разследващите
органи адрес на територията на гр.София при роднини, където е бил намиран,
а освен това доброволно се е явил във 02 РУ-СДВР, придружен от дядо си,
във връзка с настоящото наказателно производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на непълнолетния обвиняем Т.. Поради изключителност на случая,
следва да бъде даден приоритет на обществения интерес, с оглед на който са
формулирани и целите по чл.57 от НПК, пред личния интерес на обвиняемия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането на СРП за вземане
на основание чл.64, ал.1, във вр. с ал.4, във вр. чл.63, ал.1 от НПК мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия, следва да
бъде уважено.
Водим от горните мотиви, съдът

11
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:

ВЗЕМА на основание чл.64, ал.1, във вр. с ал.4, във вр. с чл.63, ал.1
от НПК, мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на обвиняемия Р. Н. Т., ЕГН
**********, по досъдебно производство №292/2022 г. по описа на 02 РУ-
СДВР, пр.пр. №3310/2022 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред Софийски
градски съд, в 3-дневен срок от днес.

В случай на жалба или протест, СЪДЪТ НАСРОЧВА делото за
разглеждане пред Софийски градски съд в открито съдебно заседание на
15.03.2022 г. от 10:00 часа, за когато страните са уведомени от днес.
При постъпила жалба или протест, да се осигури конвоирането на
обвиняемия Р. Н. Т. за насроченото заседание пред Софийски градски съд.

Препис от протокола да се предостави на служебния защитник - адв .Д.
от САК, който да послужи пред НБПП.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:17 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12