Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     №186      

                   Ботевград, 30.11.2017г.

                    

       

           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 627 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

       „****“ООД, със седалище и адрес на управление: Ботевград, ул.»****»№4, с ЕИК: ****, чрез управителя му Д.Х.Д., моли да бъде признато за установено по отношение на община Ботевград, с адрес: Ботевград, пл.“****“№13, с БУЛСТАТ: ****, че ищецът „****“ООД с ЕИК: **** е собственик на недвижим имот, който е придобил на основание давностно владение в периода от 15.05.1995г. до деня на предявяване на иска на 28.04.2017г., а именно върху следния имот: поземлен имот, представляващ имот №**** по КВС, с площ от 1,353 дка, с начин на трайно ползване: производствен терен, находящ се в землището на с.****, общ.Ботевград, местност „****”, при съседи: имот №****, имот № **** и имот №****, отразен на скица № К04951/27.07.2017г. на ОСЗ-Ботевград, както да му заплатят и направените по делото разноски, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК.

           В с.з. ищецът, чрез управителя Д.Д. поддържа така предявения иск.

           Ответникът-Община Ботевград, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В.М.Ф. /пълномощно на л.40/, е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 4096 от 23.06.2017г., в предвидения в закона срок.

            В писмения отговор ответникът оспорва иска като  твърди, че същият е общинска собственост и се легитимира с Акт № 3205 за частна общинска собственост от 21.04.2017г. на община Ботевград. Към процесния имот не е имало реституционни претенции съгласно удостоверение на ОСЗ-Ботевград и същият е станал общинска собственост. Възразява, че не става ясно от кого е закупен процесния имот през 1995г. и как е част от имота, описан в нотариален акт № 52/2004г. на нотариус № 371-****, с район на действие БРС.

        В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител си юрк.Ф. поддържа направените възражения в писмения отговор и оспорва иска по основание и моли да се отхвърли иска, тъй като няма как да се придобие по давност имот частна общинска или държавна собственост.

              От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

               ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

               Ищецът е търговско дружество и на 08.07.2004г. е признат за собственик на поземлен имот-производствен терен с площ от 11800кв.м., представляващ им. № **** по плана за земеразделяне на землището на с.****, община Ботевград, м.“****“, до река Бебреш, заедно с построените в него сгради, при съседи: имот № ****-производствен терен на община Ботевград; имот № ****-производствен терен на „****“ООД; имот№ ****-производствен терен на „****“ЕООД, имот № ****-пълски път на пътищата-Кметство с.****;  имот № ****-др. селскост. т. на община Ботевград; имот №****-нива на н-ци на ****; имот № ****-др. трансп. тер. на община Ботевград; имот №****-път ІV кл. на пътищата-община Ботевград и имот № ****-пасище, мера на община Ботевград.

               Горното се установява от приложеното писмено доказателство-копие от нотариален акт № 52, том ІІв, рег.№ 2071, дело 0238 от 08.07.2004г. на нотариус № 371-****, с район на действие РС-Ботевград.

               Спорното между страните е процесният имот, съставляващ имот №****-производствен терен на община Ботевград, който е съседен на описания по-горе, дали е собственост на ищеца или на ответника.

               От показанията на разпитаните по делото свидетели-**** и ****, се установява, че те от дълго време са работници в ищцовото дружество като ползвания имот изцяло е ограден с ограда, в него има сгради-работилници и това е от 2000г. до сега.

          От друга страна ответникът се легитимира като собственик на имота с Акт № 3205 за частна общинска собственост от 21.04.2017г.  Съгласно приложеното удостоверение от 11.04.2017г. на Началника на ОСЗ-Ботевград, се установява, че за процесния имот няма предявени реституционни претенции. Видно от приложения оригинал на скица №К04951 от 27.07.2017г. се установява, че процесният имот № **** е посочен като собственост на Община Ботевград, начин на трайно ползване-производствен терен, който е общинска публична собственост.

               Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх. № 6921 от 20.10.2017г., изготвена от в.л. П.П., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че процесният имот е с площ от 1353 кв.м. по заснемане. На място имот №****, така наречения от вещото лице П. „малък имот“ има ограда, която включва общата ограда, но между двата имота/№**** и № **** /  няма ограда. Големият имот/ им. № ****/ е ограден и е отделен теоретично с линия. Оградата е от бетонни колове и тел, бодлива тел. В по-малкия имот или процесният има една тоалетна, която е служела за обслужване на всички сгради на комплекса. И сега съществува и се ползва от работниците на ищеца.  Целият имот е бил със статут „производствен терен”. Отреден е за „производствен терен”, одържавен е и е предоставен за ползване на ТКЗС с фирмата „Гарантстрой 91”. Тогава се е считало за имот. Както е ограден, така е ползван. Малкият имот е отделен след заснемането през 2004 година и установяването, че не е с площ от 11 800 кв.м., а е с 1353 кв.м. повече и тогава го отделят от големия. Той е бил общ, но го отделят по изкуствен начин заради площта. Те са го купили от държавата. Било е земеделска земя, одържавена е и е отредена за  производствени нужди. Тогава не се е  считало, че са два имота и се е считало, че е имот от 11 800 кв.м., а е ограден с 1353 кв.м. повече. Оградата е направена, когато е одържавен и е направена от държавната фирма „Гарантстрой 91“. Те са го оградили с границите, когато е закупено. Заградено е още, когато е била държавната фирма. В момента е ограден и процесния имот заедно с големия имот.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет недвижим имот, находящ се в землището на село ****, община Ботевград, в м.”****”, представляващ имот с №**** по ВКС, с площ от 1353кв.м., е допустим, тъй като ищецът, който владее имота заявява, че е собственик на същия на оригинерно основание-придобиване по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години в периода от 15.05.1995г. до деня на предявяване на иска на 28.04.2017г. Правният интерес от предявяване на иска е, че ответникът оспорва собствеността на ищеца върху същия имот, легитимирайки се като собственик с представяне на Акт за частна общинска собственост № 3205 от 21.04.2017г., т.е. страните по делото спорят относно собствеността върху един и същи имот на кого принадлежи.

        Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

        Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

        Основният въпрос, който следва да се изясни е може ли да се придобие правото на собственост върху имот частна общинска собственост чрез десетгодишно давностно владение от трето лице.

         В случая се установява, че процесният недвижим имот, който по предназначение е производствен терен, находящ се извън регулационния план на село ****, община Ботевград е частна общинска собственост и не може да се придобие от ищеца по давност заради един “липсващ“ ден, за това, че придобивната давност е спряна на 31.05.2006г.

        Ищецът твърди, че е владял и своил имота по отношение на община Ботевград, за което е насочил претенцията спрямо нея, а не срещу определено физическо лице.

        Настоящият съдебен състав намира, че вещно право върху имот частна държавна или частна общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996г., за това, че съгласно чл.86 от ЗС/редакция до изм. с ДВ бр.33/1996г./ до 01.06.1996г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС, публ. ДВ бр.33 от 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г., тази забрана остава да действа само за имотите-публична държавна или публична общинска собственост. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост от 1996г. и чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост от 1996г., забраняващи придобиването по давност на имоти-публична държавна или публична общинска собственост. Преди изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС/Закон за собствеността/ десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на параграф 1 от ЗД на ЗС, публ. ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 01.06.2006г., е прието, че давността за придобиване на имоти-частна държавна или частна общинска собственост спира да тече до 31.12.2017г.

        Следователно няма как ищецът да е придобил по давност процесния имот № **** в м.“****“ в с.**** в периода от 15.05.1995г. до 28.04.2017г., за това, че от 15.05.1995г. до 01.06.1996г. е налице законова забрана за придобиване по давност на имот общинска собственост, след което в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. не може да го придобие по давност, тъй като не е изтекъл десетгодишен период от време съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, за това, че от 31.05.2006г. е спряна да тече давността за имоти общинска и държавна собственост отново съгласно закона, а именно с параграф 1 от ДР на ЗС.

         В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение №98 от 11.05.2016г. по гр.д.№ 201/2016г. по описа на ВКС, І отделение на ГК на ВКС, Решение №127 от 25.11.2014г. по гр.д.№ 3190/2014г. на ВКС, ІІ г.о.

         С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът не установи да е собственик на процесния имот на твърдяното от него правно основание-придобивна давност в периода 15.05.1995г. до 28.04.2017г., за което искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.

          

               Водим от горното съдът

 

                              Р    Е    Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от „****“ООД, със седалище и адрес на управление: Ботевград, ул.»****»№4, с ЕИК: ****, чрез управителя му Д.Х.Д. ***, пл.“****“№13, с БУЛСТАТ: **** за признаване на установено, че ищецът „****“ООД с ЕИК: **** е собственик на недвижим имот, който е придобил на основание давностно владение в периода от 15.05.1995г. до деня на предявяване на иска на 28.04.2017г., а именно върху следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ имот №**** по КВС, с площ от 1,353 дка, с начин на трайно ползване: производствен терен, находящ се в землището на с.****, общ.Ботевград, местност „****”, при съседи: имот №****, имот № **** и имот №****, отразен на скица № К04951/27.07.2017г. на ОСЗ-Ботевград, като неоснователен.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/