№ 20162
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110112309 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ..., ЕИК ... против Б. Б. С., ЕГН ********** и искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 10 115,56 лева, с която сума ответникът се е обогатил като
не е изпълнил задължението си по запис на заповед от ... г., и сума в размер на 9 000,00
щатски долара, с която сума ответникът се е обогатил като не е изпълнил задължението си
по запис на заповед от ... г., които вземания по записите на заповед са прехвърлени в полза
на ищеца от поемателя ... с договор за цесия от ... г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от датата на сезиране на съда – 04.03.2025 г., до окончателното
изпълнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ... и ответника Б. Б. С. съществува
правоотношение по два броя договори за заем, а именно договор за паричен заем от ... г. и
договор за паричен заем от ... г., за обезпечаване на задълженията по които договори в полза
на ... са издадени, както следва: запис на заповед от ... г. – за сумата в размер на 9 000,00
щатски долара, и запис на заповед от ... г. – за сумата от 16 370,00 лева. Сочи се, че и двете
ценни книги са предявени за плащане на длъжника Б. С., като, поради липсата на
погасяване, са инициирани съдебни производства, в рамките на които са издадени 2 броя
изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден по гр. д. №
8630/2008 г., по описа на СРС, 56 – ти състав, и изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден
по гр.д. № 8631/2008 г. по описа на СРС, 66 – ти състав. Поддържа се, че за събиране на
вземанията по издадените изпълнителни листове е образувано изпълнително дело №
1690/2010 г. при ЧСИ С. Я., с рег. № ..., преобразувано под № 465/2020 г., по описа на ЧСИ
1
С. П., с рег. № ..., понастоящем прекратено. Излагат се твърдения, че на ... г. вземанията по
процесните записи на заповеди са прехвърлени в полза на ищеца от поемателя ..., за което Б.
С. е уведомен на 24.01.2017 г. и на 23.04.2018 г. Сочи се, че по силата на Решение № 438 от
03.07.2024 г. по гр. д. № 1639/2023 г. по описа на ВКС, със сила на присъдено нещо е
установено, че е погасено по давност правото на принудитетелно изпълнение на ищеца
спрямо ответника по процесните изпълнителни листове. Твърди се, че по силата на
горепосоченото съдебно решение ... са осъдени да заплатят на Б. С. сума в размер на 6
254,44 лева, представляваща сторени разноски за трите инстанции. Поддържа се, че ищецът
е извършил, с изявление до ответника, прихващане на вземането си по записа на заповед от
... г., издаден за сумата от 16 370,00 лева, срещу задължението си за съдебни разноски, така
че, като последица от това, дължимата сума по записа на заповед е намалена до размера от
10 115,56 лева. Предвид изложеното, ищецът счита, че в негова полза е възникнало правото
да претендира непогасената част от вземанията си по процесните записи на заповед по реда
на менителничното неоснователно обогатяване. С нарочна молба, представена в
проведеното открито съдебно заседание, подържа исковете. Претендират се разноските,
сторени по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че видно от мотивите на Решение
№ 438 от 03.07.2024 г. по гр. д. №1639/2023 г. по описа на ВКС, погасителната давност за
вземанията по двата записа на заповед е изтекла на 08.03.2016 г., предвид което счита, че
искови претенции са погасени на 08.03.2019 г. – с изтичането на предвидената в чл. 534, ал.
2 ГПК три годишна давност. На отделно основание посочва, че процесните искове са
неоснователни, защото вземанията по каузалните сделки, за обезпечението на които са
издадени процесните записи на заповед, също са погасени по давност. Договорът за паричен
заем от ... е падежирал на ... г., а договорът за паричен заем от ... г. – на ... г., поради което
пет годишната давност за предявяване на вземанията за главници по тях чрез граждански
искове е изтекла през 2010 г., съответно 2012 г. Излага довод, че погасяването по давност на
вземането по каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед, води до
неоснователност на иска по чл. 534, ал. 1 ГПК. Оспорва извършването на твърдяното от
ищеца извънсъдебно прихващане, доколкото счита, че с решението на ВКС е признато, че не
дължи сумите по процесните записи на заповед. Моли за отхвърляне на исковете. В
проведеното открито съдебно заседание поддържа възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 534,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска е да проведе
пълно и главно доказване, че ответникът е издал в полза ... запис на заповед от ... г., с който
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата от 9 000,00 щатски долара, с
падеж на предявяване, и запис на заповед от ... г., с който безусловно и неотменимо се е
2
задължил да заплати сумата 16 370,00 лева, с падеж на предявяване, които записи на заповед
съдържат всички необходими законови реквизити по чл. 535 ТЗ; че записите на заповед са
предявени за плащане в едногодишен срок от издаването им; че приносителят на записите
на заповед е изгубил исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите
действия за запазване на правата по тях, като по този начин ответникът се е обогатил в
негова вреда и размера на обогатяването; че вземанията по записите на заповед са
прехвърлени в надлежна форма от поемателя на ищцовото дружество, за което е съобщено
на ответника.
В тежест на ответника в производството е да докаже фактите, от които черпи
възраженията си, включително, че процесните записи на заповед обезпечават вземания на
ищеца по сключени между ... и Б. С. договор за заем от ... г. и договор за заем от ... г.,
съдържанието на договорите за заем и погасяването по давност на вземанията по тях.
В тежест на ищеца в производството е да докаже факти и обстоятелства, довели до
спиране или прекъсване на срока на погасителната давност.
С оглед становището на страните и на основание чл. 153 ГПК, съдът е отделил с
приетия без възражения окончателен доклад по делото, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните факти: че ответникът е издал в полза ... запис на заповед от ... г., с
който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати сумата от 9 000,00 щатски долара,
с падеж на предявяване, и запис на заповед от ... г., с който безусловно и неотменимо се е
задължил да заплати сумата 16 370,00 лева, с падеж на предявяване, които записи на заповед
съдържат всички необходими законови реквизити по чл. 535 ТЗ; че записите на заповед са
предявени за плащане в едногодишен срок от издаването им; че записите на заповед
обезпечават изпълнението на задълженията на ответника по сключени с ..., като заемодател,
договор за паричен заем от ... г., падежирал на ... г., и договор за паричен заем от ... г.,
падежирал на ... г.; че за вземанията по записите на заповед са издадени: изпълнителен лист
от 02.04.2008 г. по гр. д. № 8630/2008 г., по описа на СРС, 56 – ти състав, и изпълнителен
лист от 05.06.2008 г. по гр.д. № 8631/2008 г. по описа на СРС, 66 – ти състав; че за събиране
на вземанията по издадените изпълнителни листове е образувано изпълнително дело №
1690/2010 г. при ЧСИ С. Я., с рег. № ..., а впоследствие изпълнително дело № 465/2020 г., по
описа на ЧСИ С. П., с рег. № ..., понастоящем прекратено; че с решение № 438 от 03.07.2024
г. по гр. д. № 1639/2023 г., по описа на ВКС, със сила на присъдено нещо е установено, че
правото на принудително изпълнение на вземанията, обективирани в изпълнителен лист от
02.04.2008 г. и изпълнителен лист от 05.06.2008 г., е погасено по давност; че вземанията по
записите на заповед са прехвърлени в надлежна форма от поемателя на ищцовото дружество
с договор за цесия от ... г., за което ответникът е надлежно уведомен. Съдът приема
горепосочените обстоятелства за доказани по делото.
Видно от установеното в мотивите на решение № 438 от 03.07.2024 г. по гр. д. №
1639/2023 г., по описа на ВКС, за вземанията по процесните изпълнителни листове след
26.06.2015 г. е започнала да тече 3-годишна погасителна давност на основание чл. 531, ал. 1,
вр. чл. 537 ТЗ, по силата на възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013, ОСГТК, ВКС. Установява се,
3
че по образуваното изпълнително дело № 1690/2010 г. при ЧСИ С. Я. за събиране на
вземанията по изпълнителните листове, на 08.03.2016 г. е извършен въвод във владение на
трето лице, купувач на публична продан на имот на длъжника, а на 22.05.2019 г. делото е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция. След
прекратяването, изпълнителните титули са изискани и въз основа на тях взискателят ... е
инициирал образуването на ново изпълнително дело № 465/2020 г., по описа на ЧСИ С. П.,
по което са извършени запори върху банкови сметки на длъжника в търговски банки, за
което са изпратени запорни съобщение, на 14.07.2020 г. и получени на 17.07.2020 г. По тези
факти не съществува спор между страните в настоящото производство. Видно е, че между
2016 г. и 2020 г. е изминал период значително по – дълъг от три години, в който не са
отправени искания да бъде приложен определен изпълнителен способ или да бъде
извършено изпълнително действие, изграждащо съответния способ, които са от естество да
прекъснат давността в рамките на изпълнителния процес.
Поради изложеното, следва да се приеме, че на 08.03.2019 г. е изтекъл срокът, в който
поемателят е могъл да упражни правата си по процесните менителнични ефекти, към която
дата е настъпило прескрибирането им, тъй като поемателят е загубил всички права,
произтичащи от характера им на ценни книги. От този момент е възникнало правото му да
търси с иск за неоснователно обогатяване срещу платеца /издателя/ настъпилата в резултат
на прескрибирането вреда за патримониума му в размер на сумите по двата ефекта. Това
право е следвало да бъде погасено, в съответствие с чл. 534 ал. 2 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, на
08.03.2022 г. Тъй като исковата молба, с която този иск е предявен, е постъпила в съда на
04.03.2025 г., изводът е, че претенциите на посоченото основание са заявени извън рамките
на давностния срок, което прави възражението на ответника за пропуснат такъв
основателно, а исковете по чл. 534, ал. 1 ГПК неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и претенциите да бяха
заявени в рамките на давностния срок, те щяха да бъдат неоснователни и поради следното.
Ответникът е въвел в предмета на делото и възражение за липса на обогатяване на
ищеца, поради погасяване по давност на правото на иск за вземанията по каузалните
правоотношения, които са обезпечени с издадените записи на заповед. Гаранционно-
обезпечителната функция на процесните записи на заповед не е спорна по делото и тя се
свързва с наличието на договор за паричен заем от ... г. и договор за паричен заем от ... г., за
обезпечаване плащането на дадените в заем суми.
Доколкото въведеното от ответника в този смисъл относително възражение има за
последица погасяването на вземането по менителничните ефекти, релевантни и за изхода по
специалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ са доводите, свързани с
погасяването на задължението, произтичащо от каузата, включително поради изтекла
давност. Подобно разрешение се споделя безпротиворечиво в практиката на ВКС, която се
възприема и от настоящия състав. Така в решение № 133/05.07.2013 г. по т.д. № 104/2011г. на
второ т.о., решение № 131/30.08.2017г. по т.д. № 557/2016г. на първо т.о. и решение №
175/20.11.2017г. по т.д. № 466/2017г. на второ т.о., се сочи, че ако поемателят по записа на
4
заповед разполага с иск за събиране по общия ред на вземането по обезпечената с него
каузална сделка, не би било налице неоснователно обогатяване на длъжника по записа на
заповед, поради прескрибиране или преюдициране на ефекта, тъй като поемателят разполага
с правен способ чрез друг иск да получи вземането си; ако едновременно със или след
загубването на прекия менителничен иск и правото на гражданския иск за обезпеченото
вземане се погаси по давност, настъпилите обогатяване на длъжника – издател на записа на
заповед и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на бездействието на кредитора да
упражни правата си по каузалната сделка, а такова обогатяване правото не счита за
незаконно, доколкото не допуска принудително връщане на получената по възмезден
договор престация от едната страна, когато другата е пропуснала да упражни правата си в
срока на давността. Така, според цитираната практика, предявеният на основание чл. 534,
ал. 1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване би бил неоснователен, когато в хода на
образуваното по него производство се установи, че правото на иск за вземането по
каузалната сделка е погасено, поради непредявяването му в предвидените за съответното
вземане в закона давностни срокове.
Договор за паричен заем от ... г. е падежирал на ... г., а договор за паричен заем от ... г.
е падежирал на ... г. Действията са им прекратени с изтичането на сроковете им.
Погасяването на правото да бъдат претендирани вземанията по договор за заем настъпва с
изтичането на петгодишна давност, считано от датата на всяка отделна падежна вноска по
заема, или в случая най – късно е започнала да тече от съответната датата на прекратяване
на договорите, като очевидно към датата на завеждане на исковата молба пред съда на
04.03.2025 г. е била изтекла. Вземанията по договорите са погасени. Погасяването по
давност на исковете за обезпечените със записите на заповед вземания по каузалните
правоотношения е пречка поемателят по тях да компенсира вредата, настъпила за него от
прескрибирането на ефектите по пътя на неоснователното обогатяване, поради което и ако
процесните искове по чл. 534 ал. 1 ТЗ бяха предявени в рамките на давновстния срок, те
биха били отново неоснователни.
Ответникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 600,00 лева, за което е представил доказателство, че е заплатено, и предвид изхода на
спора, следва да бъде уважено. Съдът счита, че размерът на възнаграждението съответства
на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъда намаляван.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ... срещу Б. Б. С., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сума в размер на 10115,56 лева, претендирана като сума, с която
ответникът се е обогатил като не е изпълнил задължението си по запис на заповед от ... г., и
сума в размер на 9000,00 щатски долара, претендирана като сума, с която ответникът се е
5
обогатил като не е изпълнил задължението си по запис на заповед от ... г., които вземания по
записите на заповед са прехвърлени в полза на ищеца от поемателя ... с договор за цесия от
... г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на сезиране на съда –
04.03.2025 г., до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Б. С., ЕГН **********, с адрес в ..., на правно основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600,00
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено представително
от адвокат в полза на ответника в исковото производство пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6