№ 11973
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110148309 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Т. Я. и А. А., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 305 лв., представляваща принудително удържана
сума по изп. д. № 20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д. и получена от ответниците на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. и иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за сума в общ размер 326,60 лв., представляваща събрани такси и разноски по
изп. д. № 20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г.
до окончателно плащане.
Ищецът твърди, че с влязло в сила на 05.05.2015 г. решение по гр.д. № 29418/2014 г.
по описа на СРС е осъден да заплати на ответниците сумата 305 лв. разноски. Въз основа на
изпълнителен лист от 28.09.2020 г. на 30.12.2020 г. е образувано изпълнително дело №
20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д., в резултат на което е наложен запор на банкови
сметки и от ищеца е удържана принудително сумата от 631,60 лв., от които 305 лв. суми по
изп. лист, 266 лв. разноски по изпълнителното дело и 60,60 лв. такси по ТТРЗЧСИ. Твърди,
че вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност преди образуване на
изпълнителното дело, поради което посочените суми за платени на отпаднало основание, а
удържаните суми за такси и разноски представляват сторена на ищеца вреда.
Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В
1
открито съдебно заседание, чрез назначения процесуален представител оспорват
основателността на исковете. Не оспорват твърдените от ищеца в исковата молба факти, но
твърдят, че сумите са събрани правомерно от съдебния изпълнител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от приложеното копие на изпълнително дело №
20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д. се установява, че в полза на ответниците, на
28.09.2020 г. по гр.д. № 29418 по описа на СРС за 2014 г. е издаден изпълнителен лист
срещу ищеца за сумата 305 лв. разноски в исковото производство.
В конкретния случай по делото се установи, че вземането, предмет на издадения в
полза на ответниците изпълнителен лист, е било събрано принудително по образуваното
изпълнително производство въз основа на реализиран запор. Същата сума е била изплатена в
полза на взискателите, което обстоятелство е видно от приложеното по делото
удостоверение от ЧСИ за постъпили суми.
С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия
отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил
принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито
наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания
за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на
чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от
задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност
независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от
направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито
заличават нейните последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната
давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което
може да се иска от длъжника връщането им. Вземането, предмет на изпълнителното
производство в размер на 305 лв. е било установено с влязло в сила решение по гр.д. №
29418 по описа на СРС за 2014 г., поради което на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложимата
погасителна давност е 5 години. Вземането е станало изискуемо със стабилизирането на
постановения окончателен съдебен акт на 05.05.2015 г. Ответниците изрично са признали в
проведеното съдебно заседание, че изпълнителното производство е образувано на
твърдяната от ищеца дата – 31.12.2020 г., което е след изтичане на приложимия 5 годишен
давностен срок считано от падежа на задължението. Не се твърди и не се доказва в този
период да са били извършвани действия, водещи до спиране или прекъсване на давността,
поради което събраната сума от 305 лв. по образуваното след изтичане на давностния срок
изпълнително производство подлежи на връщане като платена на отпаднало основание,
доколкото с погасяване на изпълняемото право отпада и правото на кредитора да задържи
получените чрез принудително изпълнение суми по аргумент за обратното от чл. 118 ЗЗД. С
оглед изложената аргументация следва извода, че ответниците следва да заплатят на ищеца
2
сумата 305 лв., събрана принудително от взискателите по изпълнително дело №
20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д., с която ответниците неоснователно са се обогатили.
Искът следва да се уважи като се присъди и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че е претърпял
имуществени вреди в размер на 326,60 лв. - платени такси и разноски по процесното
изпълнително дело и че същите са в причинна връзка с действията на ответника, свързани с
образуване на изпълнително дело № 20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д..
Не е спорно по делото, а и от приложеното Удостоверение /л. 12 от делото/, издадено
от ЧСИ М.Д. по изпълнително дело № 20207870400194, се установява, че част от внесените
от ищеца суми – 326,60 лв. са разпределени за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
Доколкото ответниците са предприели действия за принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист по гр.д. № 29418/2014 г. по описа на СРС, 63-ти състав,
въпреки че правото му е погасено по давност, следва извода за основателност и на
претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в платени в полза на ЧСИ Недялка
Ковачева такси и платени в полза на взискателите разноски по изпълнителното дело №
20207870400194, тъй като с предприемане на противоправни действия от страна на
ответниците са причинени вреди на ищеца, изразяващи се в платени такси и разноски по
процесното изпълнително дело.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените в производството разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Л. Я., ЕГН ********** и А. А. Я., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 305 лв., представляваща принудително удържана сума по изп.
д. № 20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д. и получена от ответниците на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
3
сумата в размер на 326,60 лв., представляваща събрани такси и разноски по изп. д. №
20207870400194 по описа на ЧСИ М.Д., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до
окончателно плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100 лева –
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4