№ 32352
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110116944 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от В. М. Г. срещу „..............“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 678,01 лева,
представляваща стойност на начислени задължения във връзка с доставени водоснабдителни
и канализационни услуги до водоснабден имот с адрес: ................, по партида с клиентски №
............, начислена във фактури за периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2019 г.
Ищцата твърди, че при ответното дружество „..............“ АД във връзка с доставката на
водоснабдителни и канализационни услуги за адрес: ................, е открита партида с
клиентски № ............, с титуляр В. М. Г. – ищецът по делото. Поддържа, че след извършена
проверка за задълженията по партидата, същият установил, че при ответника са налице
отразени такива в общ размер на сумата от 678,01 лева съгласно издадени фактури през
периода от м. януари 2018 г. до м. декември 2019 г., а именно: фактури №№
**********/08.01.2018 г., **********/07.02.2018 г., **********/08.03.2018 г.,
**********/05.04.2018 г., **********/09.05.2018 г., 00811380741/07.06.2018 г.,
**********/06.07.2018 г., **********/07.08.2018 г., **********/07.09.2018 г.,
**********/05.10.2018 г., **********/07.11.2018 г., **********/07.12.2018 г.,
**********/08.01.2019 г., **********/07.02.2019 г., **********/08.03.2019 г.,
**********/05.04.2019 г., **********/09.05.2019 г., **********/07.06.2019 г.,
**********/05.07.2019 г., **********/07.08.2019 г., **********/09.09.20219 г.,
**********/07.10.20219 г., **********/07.11.2019 г. и **********/06.12.2019 г. В исковата
молба В. Г. оспорва дължимостта на начислените суми с довод за липсата на облигационно
правоотношение между него и ответното дружество поради липсата на притежавани от
същия право на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно
основание по отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период до имота,
които реално да са потребени от абоната. Оспорва процесният недвижим имот да е
водоснабден, както и изправността на уредите за отчитане на доставяното количество вода.
Излага подробни съображения, поради които намира вземанията и за погасени по давност,
започнала да тече след изтичане на установения за плащането й 30-дневния срок. Намира за
приложима към вземанията тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед
характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително
определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки недължимостта на
1
процесните суми и отправеното от Г. извънсъдебно оспорване, от страна на „..............“ АД
му е връчена покана за доброволното им изпълнение. С тези доводи В. Г. обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата
претенция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, при извършената служебна проверка за редовността на исковата молба и
допустимостта на предявената със същата искане, намира, че на ищеца следва да бъдат
дадени указания за уточняване на претенцията си, чрез надлежно индивидуализиране на
отричаното вземане в общ размер от 678,01 лева.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„..............“ АД, чре пълномощника си юрк. А.К.М. заявява, че не оспорва иска, доколкото
спрямо процесното вземане е настъпила погасителна давност. Счита твърденията на ищеца в
тази насока за основателни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищецът основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент
на давността.
В тежест на ответника е да установи: съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период с наследодателя на ищцата, обусловено от
притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или
ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, че за процесния период
ответникът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми и които са определени на базата на извършен
отчет чрез изправно СТИ – водомер; респ. предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок, за които обстоятелства ответникът не сочи
доказателства.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора, а приемането им за допустимо, поради което искането в тази насока следва да бъде
уважено.
Като такова следва да се уважи и искането на ищеца, направено с уточнителната молба
от 28.02.2023 г., за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи заверен
препис от процесните фактури, евентуално справка за начислените суми.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото съдебно заседание да уточни дали сумата
от 678,01 лева представлява единствено главница за доставена водоснабдителни и
канализационни услуги, съответно за кой отчетен период на консумация се отнася или наред
с това включва и лихва за забава, в който случай да се посочат по размери и периоди (с
2
начален и краен момент) двете вземания, в противен случай исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024 г. от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответната страна „..............“ АД в
двуседмичен срок от съобщението да представи по делото заверен препис от процесните
фактури за сума в общ размер от 678,01 лева и издадени в периода м. януари 2018 г. – м.
декември 2019 г., а в случай, че не разполага с тези документи в същия срок да представи
писмена справка относно конкретно начислените суми – като вид вземане, месечен размер за
всеки от месеците, в рамките на фактурирания период.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3