Определение по дело №478/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. И. З., [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], подадена чрез адв. К. Д. – Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 5 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0310-000021 от 20.03.2024 год., издадена от П. Л. К., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, упълномощена със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

В жалбата е инкорпорирано искане за спиране принудителното изпълнение на оспорената заповед. Мотивирано е с довода, че към настоящия момент е наличен отрицателен резултат от химическото изследване на кръвта за наличие на алкохол на жалбоподателя. Моли съдът да спре принудителното изпълнение на ЗППАМ № 24-0310-000021 от 20.03.2024 год., издадена от П. Л. К., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, след изискване и прилагане по делото на резултата от химическото изследване.

От ответната страна е представена административната преписка, ведно с Протокол № 114 от 27.03.2024 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината.

Административен съд- Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на редовността на жалбата и на искането за спиране по чл. 166 от АПК счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена от лице имащо правен интерес от предявеното оспорване и направеното искане за спиране, в законоустановения срок по 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 166 от АПК. Разгледано по същество искането за спиране по чл. 166 от АПК е основателно. Съображенията за това са следните:

В разглеждания случай спрямо И. И. З., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца, след издаване на АУАН № GA 1089481 от 20.03.2024 год., съставен от И. С. А., на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище. От фактическите основания в заповедта се установява, че на 20.03.2024 год., около 14:23 часа в [населено място], на [улица]лицето е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 250“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д. Д. от [населено място] под въздействието на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, номер 0085, проба номер 03403 и е отчетен резултат 0,66 промили алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е Талон за медицинско изследване номер 270259 от мл. Ак. Д. К.. За взетата кръвна проба е изготвен Протокол № 114 от 27.03.2024 год. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината, установяваща, че лицето е с 0,18% концентрация алкохол в кръвта.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл. 172, ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал. 6 от цитираната, жалбата не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Съдът е сезиран с искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, което следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60, ал. 1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за настъпването им.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая от представените по преписката доказателства не се обосновава необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на жалбоподателя, а именно – управление на лек автомобил с 0,66 промила алкохол в издишания въздух.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Резултатът от теста, извършен техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, номер 0085, проба номер 03403 и е отчетен резултат 0,66 промили алкохол в издишания от водача въздух, но И. З., след като му е издаден талон за изследване е дал кръвна проба за извършване на химическа ескпертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта му, като към момента на налагане на ПАМ и към настоящия момент, са представени данни за резултата. Изследването е установило 0,18 промила алкохол в кръвта. Предвид разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. резултатът от това изследване е определящ по отношение на констатацията за употреба на алкохол в кръвта за противоправното поведение на водача на МПС. Наличието на химическа експертиза, определяща друг резултат, различен от този в оспорената ЗППАМ, поражда съмнение за наличието на виновно поведение от страна на И. З. и респективно нарушенията, посочени в оспорения акт, послужили като основание за прилагане на ПАМ. Следователно заповедта за прилагане на процесната ПАМ е несъразмерна и от изпълнението й жалбоподателя ще търпи сигурни и труднопоправими вреди от временното му отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По изложените съображения, Административен съд - Пазарджик, VІІ-ми състав,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0310-000021 от 20.03.2024 год., издадена от П. Л. К., на длъжност Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Панагюрище, упълномощена със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.