№ 316
гр. П., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720106787 по
описа за 2024 година
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.
3, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗУТОССР.
Образувано е по искова молба с вх.№ 27214 / 03.12.2024 г., подадена от И.
И. Х., чрез адвокат Н.Х. против Териториално поделение на Националния
осигурителен институт П. за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, като моли след установяване истинността на изложените в исковата
молба твърдения да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че е налице трудов стаж за периода от 01.10.1991 г. до 06.01.2000 г. в
Зъботехническа лаборатория — гр. П. на длъжността „зъботехник”, а за периода от
06.01.2000 г. до 31.07.2008 е налице трудов стаж на длъжността „зъботехник” при
работодател „Медико-техническа лаборатория 1 — П.” ЕООД — гр. П. при пълно
работно време и с повременно определено трудово възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищцата е зъботехник по професия, като на
01.09.1984 г. постъпила на работа по трудов договор в Окръжна стоматологична
поликлиника — П., където работила до 01.10.1991 г., а от 01.10.1991 г. започнала
работа в Зъботехническа лаборатория — гр. П. като „зъботехник“, впоследствие
преобразувана в „Медико-техническа лаборатория I” — гр. П., където продължила
да работи като „зъботехник” и „старши зъботехник” до 31.07.2008 г. Първоначално
била назначена на длъжност „зъботехник”, с определено първоначално основно
месечно възнаграждение в размер на 1 250 лева, заплащано ежемесечно,
многократно увеличавано във времето при 8 часов работен ден. Твърди се още, че
при прекратяване на трудовия й договор с работодателя е нанесен трудовия стаж в
трудовата й книжка, отнасящ се до работата й на посочените по-горе длъжности и
работодатели, но не е оформен в съответствие с изискванията на НТКТС — не са
налице два подпис от страна на работодателя. Излага, че не притежава и
осигурителна книжка с приложени кьм нея заверки от работодателя за
1
осигурителните вноски и трудовия стаж за периода от 01.10.1991 г. - 31.07.2008 г.
Излага още, че при подаване на документи за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, се оказало, че въпреки представените официални
документи, от прекратеният осигурител без правоприемник не са предавани за
съхранение книжа и ведомости за заплати и трудово правни документи за
горепосочения период. Също така в Община П. не се съхранявали разчетно-
платежни ведомости на Медико-техническа лаборатория — град П.. „Медико-
техническа лаборатория I — П.” ЕООД било с прекратена дейност, съгласно
решение ***02 от 27.02.2013 г. по протокол *** на Общински съвет — П., като
дружеството е прекратено чрез вливане в „Медико-дентален център 1- П.” ЕООД
— гр. П., а впоследствие и това търговско дружество прекратено с ликвидация и е
заличен търговец. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства: Удостоверение
УП образец 17 от ТП на НОИ - П., удостоверяващо, че за посочения период в ТП на
НОИ -П. не са предавани ведомости за заплати и трудовоправни документи; Отказ
за издаване на удостоверение с изх. № 5530-13-62 от 05.11.2024 г. на ТП на НОИ
П.; Удостоверение с изх. № 24/Ф-246 от 28.08.2024 г. на Община П.; Копие от
трудовата книжка, издадена на И. И. Х.; Обявление от ДВ бр. 12/11.02.2000) г. за
регистрация на „МТЛ — 1 П.” ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на
”МТЛ — 1 ” ЕООД – П.; Протокол ***/27.02.2013 г. на Общински съвет — П. за
прекратяване дейността на дружеството МТЛ l- П.” ЕООД и вливането в „Медико-
дентален център 1 -П.”; Решение № 1154/11.04.2019 г. на Общински съвет — П. за
заличаване на „Медикодентален център 1 — П.” ЕООД; Справка за актуално
състояние на „Медико-дентален център1 — П.” ЕООД; Справка за статус на
социално осигуряване на И. И. Х. 1997-2024г. и Справки за осигурителен стаж и
доход при пенсиониране за периода 2000 — 2008 г. за ищцата от системата на
НОИ.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който изразява становище за допустимост на исковата молба, с оглед общите и
специалните изисквания за редовност на същата. По същество намира същата за
неоснователена.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
По делото в качеството на свидетели са разпитани Ц.Г.ИВ. и ИЛ. К. АЛ..
В съдебно заседание свидетелят Ц.Г.ИВ. заявява, че е работила в
стоматологията от към 1982г. и познава И. И., като колежка от стоматологията,
която е започнала работа там от около 1984г. И двете били на длъжност
„зъботехник“. Сочи, че работното им време е било на осемчасов работен ден, като
имало определени щатове за трудовото им възнаграждение. И. И. изработвала
главно конструкции и мостове, корони и понякога протези. Докато свидетелката
била в протезна бригада, И. била в коронкова бригада. След като се преместили в
новата сграда наименованието станало „Медикотехническа лаборатория“, като
отделна част от самата стоматологична поликлиника. До 2008 г. някъде в летния
сезон започнали големи трудности в зъботехническата лаборатория и един по един
колегите си тръгвали, както и ищцата И. също.
От показанията на свидетеля ИЛ. К. АЛ. се установява, че същия е работел
2
в зъботехническа лаборатория. И. започнала там работа към 1984г. или 1985г. на
длъжност „зъботехник“, на осемчасов работен ден. И. И. изработвала зъбни
протези, корони и мостове и не е прекъсвала през това време трудовия си стаж.
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК вр.чл. 3, ал. 1 във вр. чл.
1, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗУТОССР.
По реда на ЗУТОССР може да се установява трудов стаж, придобит след 31
декември 1999 г., както и времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов
стаж се предявява срещу работодателя и съответното ТП на НОИ, а ако
работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу
съответното ТП на НОИ.
Установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред е
допустимо и приложимо, когато липсват официални документи по чл. 12, ал. 1 от
НТКТС / трудова, осигурителна и занаятчийско -ученическа книжка,
удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости, партидни книги
или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по
чл. 354 от КТ /, относно периоди от време, които се зачитат за трудов стаж, както и
официални документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС за даден период от време, който
осигуреното лице иска да му се признае за осигурителен стаж.
Установителният иск за установяване на трудов и/или осигурителен стаж е
от категорията на положителните установителни искове и с него се цели да се
установи съществуването в правната действителност на един юридически факт –
трудов и/или осигурителен стаж / че определен времеви период следва да бъде
зачетен и удостоверен като трудов и/или осигурителен стаж /. Правният интерес на
ищцата от предявяването на такъв иск се обуславя от възникнал правен спор с
предмет непризнаване и неудостоверяване на определен времеви период като
трудов и/или осигурителен стаж. Съгласно чл. 357 от КТ, трудов е всеки спор
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовото правоотношение, т. е. правният интерес от иска е винаги обоснован,
когато ищецът иска да бъде установено съществуването на едно трудово
правоотношение.
Иск за установяване на трудов стаж може да бъде установен само по реда
на чл. 1 от ЗУТОССР, доколкото се касае до иск за установяване съществуването на
факт. Предпоставка за предявяването на иска, с оглед установяване на правния
интерес на ищцата, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа
в производството по отпускане на пенсия. Поради това допустимостта му е
обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение
или организация, или от териториалното поделение на НОИ, че книжата,
ведомостите и др., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или
унищожени, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, или в архива на съответното
териториално поделение на НОИ, липсват писмени данни за трудовия стаж. чл. 5,
ал. 2 от ЗУТОССР.
Съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ, трудов стаж е времето, през което работникът
или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е
предвидено в КТ или друг закон.
В тежест на ищцата е да докаже, че в процесния периоди е работила по
3
трудово правоотношение на твърдяната длъжност "зъботехник " при посочения
работодател, при условията осемчасов работен ден.
В настоящия случай исковете за установяване на трудов стаж и за
установяване на време, което се зачита като трудов стаж са предявени в
съответствие с нормите на чл. 3 от ЗУТОССР – пред РС, срещу съответното ТД на
НОИ.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Съгласно ал. 2 – когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са
иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5,
ал. 13 от КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В случая, предявения иск се явява допустим, с оглед представеното по
делото писмено доказателство, а именно - Удостоверение от ТП на НОИ, гр. П.,
изх. № 5510-13-3/06.11.2024 г.
Съгласно чл. 6 от ЗУТОССР, по искове за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.
Според настоящия съдебен състав представените по делото два броя
заверени преписи на трудови книжки, съставляват начало на писмени
доказателства, установяващи вероятността на трудовия стаж, съгласно чл. 6, ал. 1 и
ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, обосноваващ и допустимостта за установяването му със
свидетелски показания.
Също така в представеното по делото Удостоверение от ТП на НОИ, гр. П.,
изх. № 5510-13-3/06.11.2024 г. е отразено, че в осигурителния архив на НОИ
липсват писмени данни за положен от лицето И. И. Х. трудов/осигурителен стаж за
периода от 01.10.1991г. до 31.07.2008г. при работодател/осигурител „Медико-
техническа лаборатория I“ ЕООД гр. П.. Същото представлява доказателство по
смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, обуславящо допустимостта на исковата
претенция.
Документите, изброени в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР са при условията на
алтернативност и не са изчерпателно изброени, като всеки един представен
документ е достатъчен за събиране на гласни доказателствени средства. Също
така, съгласно т. 1 от ТР № 59/01.06.1962 г. на ОСГК, което е във връзка с
писмените доказателства за допустимостта на гласни такива по чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР – " същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото
правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което
се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на
представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен
случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността
на претендирания стаж, или не ".
4
Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, за свидетели се допускат само лица,
притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през
който е положен претендирания стаж.
С оглед гореизложеното, съдът възприема показанията на свидетелите
Ц.Г.ИВ. и ИЛ. К. АЛ., като за същите е удостоверено от представеното заверено
копие от трудовите им книжки на свидетелите, че същите са работили при същия
работодател през процесния период. Разпитани и двамата свидетели установяват,
че ищцата Х. е работила като „зъботехник” за периода от 01.10.1991 г. до
06.01.2000 г. в Зъботехническа лаборатория — гр. П., а за периода от 06.01.2000 г.
до 31.07.2008г. при „Медико-техническа лаборатория 1 — П.” ЕООД — гр. П. при
осемчасов работен ден.
Показанията на свидетелите са обективни и кореспондиращи на
твърденията на ищцата и представените по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите са обективни, непредубедени, взаимно
непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищцата и съдържащата се
информация в трудовата й книжка.
Съдът приема, че макар данните, нанесени в трудовата книжка на ищцата да
не са оформени в съответствие с изискванията на НТКТС и да липсват два подписа
от страна на работодателя, същите обхващат процесния период, наличните данни
обуславят извод за вероятност на трудовия стаж за този период от време, с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед гореизложеното и след преценка в съвкупност на представените по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищцата е работела по
трудово правоотношение от 01.10.1991 г. до 06.01.2000 г. в Зъботехническа
лаборатория — гр. П. на длъжността „зъботехник”, а за периода от 06.01.2000 г. до
31.07.2008 е налице трудов стаж на длъжността „зъботехник” при работодател
„Медико-техническа лаборатория 1 — П.” ЕООД — гр. П., при условията
осемчасов работен ден и с повременно определено трудово възнаграждение и
ежемесечно заплащане на труда.
Представени са писмени доказателства, удостоверяващи вероятната
основателност на трудовия стаж на лицето в това предприятие и длъжността, на
която е работило. Искът следва да се уважи така, както е предявен и заявеното по
исковата молба време трябва да бъде признато за трудов стаж при пенсиониране.
Поради изложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца, по аргумент за
противното от чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10 ЗУТОССР /в
този смисъл е и ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОС на ГК на ВКС/, поради
което ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно представените
доказателства. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото размерът му е изцяло съобразен с минималните
размери, визирани в чл. 7 от Наредба № 1/2004 г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР е предвидено, че по делата за
5
установяване на трудов стаж не се заплащат такси и разноски от ищеца.
Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт общата сума от 60,00 лева – държавна такса от по 30 лева за всеки един от
двата иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр.чл. 3, ал. 2
във вр. чл. 1, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗУТОССР по отношение на Териториално
поделение на НОИ– гр. П., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П., ул. „****, че за И. И. Х. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., , ул. „***“ ***, ****, *** е налице
трудов стаж за периода от 01.10.1991 г. до 06.01.2000 г. в Зъботехническа
лаборатория — гр. П. на длъжността „зъботехник”, а за периода от 06.01.2000 г. до
31.07.2008 е налице трудов стаж на длъжността „зъботехник” при работодател
„Медико-техническа лаборатория 1 — П.” ЕООД — гр. П., при пълно работно
време и заплащане на повременно определеното трудово възнаграждение на каса,
което време се признава за трудов и за осигурителен стаж.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение на НОИ – гр.
П., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П., ул. „**** да заплати на И. И. Х. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., , ул. „***“ ***, ****, *** сумата от 800,00
(осемстотин) лева – разноски пред Районен съд П..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение на НОИ – гр.
П., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П., ул. „**** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата в размер на 60,00 (шестдесет)
лева – държавна такса по исковете с правно основание чл. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗУТОССР
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6