РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя Н. П. П.,
чрез юрк. М.С., против Решение № 260259 от 27.01.2021 г., постановено по гр. дело №
5420/2020 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. с., с което жалбоподателят е осъден да заплати
на М.Ж. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 72,59 лв., недължимо
платена по клауза за неустойка по договор за кредит от 21.09.2018 г. за периода от
21.09.2018 г. до 21.02.2019 г. поради нищожността на същата, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.05.2020 г., до окончателното
изплащане.
С жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното
решение, като се оспорва извода на районния съд, че процесния договор за
потребителски кредит нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Жалбоподателят счита, че процесната неустойка не следва да се включва в ГПР по
кредита. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Ж. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, чрез адв. Е. И., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат
подробни съображение в тази насока, както и аргументи в подкрепа на обжалваното
решение, което се моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск от въззиваемия М.М. за осъждане на
жалбоподателя да възстанови на ищеца сума, платена от ищеца М. за погасяване на
задължения за неустойка по договора за потребителски кредит от дата 21.09.2018 г.
Твърди се с исковата молба, че клаузата за неустойка е недействителна, като
неравноправна, поради което сумата била неоснователно платена на ответното
дружество – настоящ жалбоподател. От фактическа страна районният съд е приел, че
действително между страните – въззиваемият като длъжник, а жалбоподателят като
кредитор, е бил сключен договор за потребителски кредит от дата 21.09.2018 г. с
параметри, посочени в исковата молба. Те са: 300 лв. главница, договорна лихва в
размер на 40,08 %, уговорен ГПР 49,35 % и задължение за неустойка от 100 лв.,
дължима при непредоставяне в срок на обезпечение от страна на длъжника. С оглед
представените писмени доказателства - удостоверение за липса на задължение от
21.02.2019 г., издадено от жалбоподателя, и заключение по съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), районният съд е приел, че сумата от 72,59 лв. е предадена от ищеца
на ответника за погасяване на вземането за неустойка по договора. При тези факти, за
да уважи иска, районният съд е достигнал до правния извод, че процесният договор за
потребителски кредит бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, с оглед на което се дължало само чистата стойност на кредита, без вземането за
неустойка. Тази сума била пратена без основание.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите изводи на районния съд, с оглед
на което въззивната инстанция следва да се счита обвързана от тях. В тази насока е т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Спорът по настоящото дело се заключава в това дали процесния договор за
потребителски кредит, респ. клаузата за неустойка, са недействителни, в частност дали
противоречат на разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.
Конкретни нарушение на закона са предвиден в чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК. В чл. 19, ал.
4 ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е.
повече от 50 %, а според забраната в ал. 5 на същия член клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В този
случай по силата на чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, без
лихвите и други разходи.
2
Видно от заключението по ССчЕ уговорения с договора ГПР е 49,35 % -
формално не нарушава законоустановения лимит. В ГПР по процесния кредит обаче,
пак според същото заключение, е включено само вземането за възнаградителна лихва
като разход по кредита. Неустойката по процесния договор не била включена в ГПР,
но реално оскъпявала кредита с 36,36 %. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция
въззивният съд намира, че уговорената в т. 8 от договора за кредит неустойка реално
представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на
ГПР. Не се споделя изложеното от жалбоподателя в обратния смисъл, тъй като сумата,
необходима за заплащане на процесната неустойка, се дължи от потребителя, и
всъщност е разход за него, които произтича от и е пряко свързан с договора за кредит.
Следователно, като не е съобразено задължението за заплащане на неустойката при
определянето на ГПР по кредита, последният се намира за некоректно посочен в
договора – нарушение на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Освен това, както и вещото
лице е посочило, неустойката оскъпявал кредита с 36,36 %, от което следва, че с
включването й при изчисляването на ГПР, същият ще надвиши законоустановения
лимит, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази насока клаузата за
неустойка в процсния договор за потребителски кредит от 21.09.2018 г. се намира да е
недействителна, а платената от М.М. парична сума в изпълнение на задължението по
тази клауза – за платена без основание.
Като е достигнал до същия извод районният съд е постановил правилен съдебен
акт. Присъденият размер на вземането пък е съобразена със заключението на вещото
лице по приетата ССчЕ.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба се намира за неоснователна и
атакуваното решение ще се потвърди.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъдят
разноски. В полза на адв. Е. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната дело.
Присъдените от районния съд разноски остават непроменени.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260259 от 27.01.2021 г., постановено по гр. дело
№ 5420/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с., с което „СИТИ КЕШ"
ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
управителя Н. П. П., е осъден да заплати на М.Ж. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, сумата от 72,59 лв., недължимо платена по клауза за неустойка по договор за
кредит от 21.09.2018 г. за периода от 21.09.2018 г. до 21.02.2019 г. поради нищожността
на същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
21.05.2020 г., до окончателното изплащане.
3
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя Н. П. П., да плати на адвокат Е.Г.
И., със служебен адрес: гр. *****, сумата от 300 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. № 1243/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, VIII гр. с.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4