Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1234
10.04.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански
състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11449 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86
ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер на 596.35 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № **** г.; 57.09
лева- договорна лихва за периода 17.09.2016 г. до 29.04.2017 г.; 28.43 лева- такса оценка на досие; 109.68 лева- такса услуга „Кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода 24.09.2016 г. до 29.04.2017 г.; 255.97
лева- такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 24.09.2016 г. до 29.04.2017 г.;
121.91 лева- обезщетение за забава
за периода 18.09.2016 г. до 07.02.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 07.02.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
Ищецът
твърди, че с договор за потребителски кредит „Провидент Файненшъл България“ ООД
(в момента с наименование „Файненшъл България“ ЕООД) отпуснало на длъжника
кредит в размер на 800 лева. За длъжника възникнало задължение за връщането на
сумата, ведно с уговорените лихви и такси на 45 седмични вноски. Освен
договорната лихва в размер на общо 109.28 лева се дължала и сумата от 40 лева-
такса за оценка на досие и такси за услуга „кредит у дома”, при която сума се
предоставяла и погасителните вноски се събирали при посещения в дома на
длъжника. Плащането на таксите ставало разсрочено на падежите на погасителните
вноски. Длъжникът преустановил плащанията, като крайният падеж на договора
настъпил. По договора били направени плащания в размер на общо 416 лева, с
които били погасени част от задълженията до претендираните размери. Вземанията
по договора били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
което ги прехвърлило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което длъжникът
бил уведомен. Иска се установяване на задълженията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорват претенциите. Оспорват се всички твърдения на ищеца. Навеждат се
съображения за недействителност на договор поради нарушаването на чл. 11, ал.
1, т. 10, 9, 11 и 20 ЗПК, както и поради липса на погасителен план. Не се
установявало и твърдяното неплащане на погасителни вноски. Възразява се за
начисляването на такса „Кредит у дома“ два пъти за един и същи период, както и
за неяснота имало ли е отказ от нея. Твърди се, че уговорката за възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, което водело и до
недействителност на самия договор. Възразява срещу представителната власт на
служителя сключел договора за кредитодателя, както и за неуведомяването му за
цесията. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу К.К.С., по
което е образувано ч. гр. дело № 2332/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е била връчена на длъжника, в срок е постъпило
възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени
в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството
следните обстоятелства:
Между „Провидент Файненшъл България“ ООД и К.С. е подписан договор за потребителски кредит от 16.06.2016г. С
посочения договор на ответника по производството е предоставена сумата в размер
на 800 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран лихвен процент 29.73 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) е 49%. Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата на 45 седмични погасителни вноски в размер на 32.53 лева всяка,
като общия размер на всички плащания е записан на 1463.52 лева с включена такса
за оценка на досие и услуга „Кредит у дома“.
Вземанията по
процесния договор са цедирани от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Изи асет мениджмънт” АД, което ги е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно договор за цесия и приложение №
1 към него. Съдът намира
представените документи за достатъчни доказателства за установяването на прехвърлянето. Цесията не е била съобщена на
ответника преди подаване на заявлението, но няма пречка това да стане и в
настоящото производство предвид упълномощаването на ищеца. В този смисъл е
Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС,
постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
В настоящата хипотеза искова молба и приложените към нея документи-
вкл. пълномощни и уведомление, са редовно връчени на ответника.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира
вземанията по договора за потребителски кредит.
Относно действителсността на процесния договор за кредит:
„Провидент Файненшъл България“ ООД представлява финансова институция, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното
се налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 29.73%. Липсва обаче
разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или
върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено
размерът на лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
която е императивна. Този порок не може да бъде отстранен и от приетата по
делото ССЕ, тъй като изискването на закона е да се съдържа в самия договор.
На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Не
е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора.
В контекста на дадената дефиниция в §
1, т. 2 ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща
дължима сума по договора е записана 1463.52 лева, но тя не съответства на
посочения ГПР- 49%, тъй като надвишава почти двойно предоставения кредит и то
за период по малък от 1 година (около 10 месеца). Непосочването на
допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да
се прецени как е получена неговата стойност при лихва от почти 30% и допълнителни
такси в размер на общо 554.24 лева, равни на 69 % от предоставената сума.
На последно място, се констатира и нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11, тъй като към договора липсва погасителен план,
съдържащ информация за датите на плащане на отделните погасителни вноски.
Записано е единствено, че вноските са седмични и започват от 22.04.2015г., но
не са посочени конкретните падежи на всяка от 45-е вноски. В тази връзка следва
да се посочи, че представения в последното съдебно заседание погасителен план
не бе приет като писмено доказателство, поради преклудиране на възможността за
ангажирането му.
Следователно процесният договор за кредит е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
От представените доказателства се установява, че е налице
неплатена главница, но тя не може да бъде присъдена за дължима в настоящото
производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта
на главницата на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване–
при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая,
сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед
действителен договор за кредит, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Д. следва да бъде присъдена сумата
от 300 лева за адв. възнаграждение в заповедното производство и сумата от
311.86 лева за адв. възнаграждение в исковото производство.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, срещу К.К.С., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че
К.К.С. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 596.35 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № **** г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД (в момента с
наименование „Файненшъл България“ ЕООД), вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което ги е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; 57.09 лева-
договорна лихва за периода 17.09.2016 г. до 29.04.2017 г.; 28.43 лева- такса оценка на досие; 109.68 лева- такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 24.09.2016 г. до
29.04.2017 г.; 255.97 лева- такса
услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 24.09.2016 г. до 29.04.2017 г.; 121.91 лева- обезщетение за забава за
периода 18.09.2016 г. до 07.02.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 07.02.2019 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед № ****. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2332/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на адв. К.Д.Д.,***, със служебен адрес – *****, сумата от 611.86 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ К.К.С. в настоящото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р. М.