Р Е
Ш Е Н
И Е № 364
30.11.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка
Петкова
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №330 по описа на съда за 2020
г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №67 от 17.08.2020г. по анд № 105/2020, РС Раднево
потвърдил наказателно постановление №1516/2020 от 04.06.2020г., издаден от началник
отд. „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ в ЦМУ Агенция Митници, с което на И. М. Ж. ***, ЕГН-**********
за нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева., а на осн. чл.124, ал.1 от с.з., било
постановено отнемане в полза на държавата тютюневи изделия – 0,537 кг. тютюн за
пушене.
Обстоятелства
по обжалването
В касационната си жалба, касаторът претендира наличие на
основания за отменя на жаленото решение на осн. чл.63, ал., изр. второ от ЗАНН,
вр. с чл.208 и сл. от АПК. Според твърденията, първоинстанционният съд не взел в предвид и не
констатирал съществен порок, допуснат от АНО в поведеното АНП, изразяващо се в
това, че предаденото от И.Ж. количество тютюн на полицейските органи в стая за
почивка на 6-то мъжко отд. в ДПБ в гр. Раднево с Протокол за доброволно
предаване от 10.01.2020г. съставен от служител на МВР Раднево не съответствало
на количеството тютюн, за което било наложено наказанието. Това неправилно не
било прието за съществен порок от РС, а по юридическото си естество подобен
порок бил недопустим в административно наказателното производство и право.
Разликата в посоченото като количество на без акцизния
тютюн имала отношение и към това дали деянието можело да се квалифицира като
маловажен случай по см. на ЗАДС. Тази разлика според касатора оказвала влияние
и върху евентуалната квалификация на нарушението и то във вреда на наказаното
лице. Това също представлявало съществен порок на административно наказателното
производство и на издаденото и оспорвано наказателно постановление. В
заключение се сочи, че наказаният бил материално затруднен – безработен, без
свое имущество, вкл. нямал собствено жилище и поради това оказваната защита
била безплатна, поради които и на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
при отмяна на решението и НП, се иска от касационната инстанция да осъди органа
да заплати минималния размер на предвиденото в Наредба № 1/2004г.
възнаграждения за адвокат.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпила молба-становище от процесуален представител
на същия, в която се претендира неоснователност на жалбата. Счита се, че
решението на РС било правилно, като съответно на закона. Наведените в касационната
жалба довод се считат за неоснователни. Количествата тютюн били правилно
индивидуализирани като нето тегло 0,537 кг., като то било определено с
електронна техническа везна и за това имало писмени доказателства по делото
пред РС. Посоченото в протокола за доброволно предаване количество – 0,400кг.
било приблизително, тъй като тогава не е притеглено. По преписката бил наличен
протокол за претегляне на суха тревиста маса, наподобяваща тютюн, предадена от И.
Ж., видно от който стоката била претеглена в магазин в гр. Раднево на
електронна везна, като измереното количество, поставено в черна найлонова торба
било 0,580 кг. При връчването на акта, наказаното лице не възразило в тази
насока, нито подал възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
В допълнение се сочи, че нямало допуснати съществени
процесуални нарушения по см. на ЗАНН, деянието не било „маловажно“ по см. на
специалния текст на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, като законосъобразно бил определен и
размерът на наказанието, като такова в минималния предвиден законов размер,
вкл. и правилно била приложена нормата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, която
предвиждала кумулативно и отнемане на предмета на нарушението в полза на
държавата.
Представителят на ОП Стара Загора дава становище за
неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на
процесното решение.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
За да потвърди жаленото НП, РС приел за установена
по несъмнен начин описаната там обективна фактическа обстановка по извършване
на деяние, квалифицирано от органа като нарушение почл.126, ал.1 от ЗАДС. От
правна страна въззивният съд приел, че доколкото се касаело за акцизна стока по
см. на ЗАДС, то същата подлежала на облагане с акциз и същата следвала да се
държи с данъчен документ по ЗАДС или друг документ, доказващ плащането,
начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. В чл.99, ал.2, т.5 от ЗАДС
имало нормативно установена забрана за държане, пренасяне и превозване на
повече от 40 къса ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с
филтър. Тъй като било установено държане на 0,537 кг. тютюн за пушене, то
следвало държателят да имал документ, или фактура, или митническа декларация и
пр. документи за удостоверяване плащането на акциза за тази стока, каквито
наказаният нямал и така осъществил административно нарушение.
РС посочил, че акцизът бил изчислен съгласно чл.41 от ЗАДС чрез умножаване
на данъчна основа, определена в чл.29, ал.2 то закона по акцизната стафка,
определена в чл.38, ал.1 от ЗАДС, като двойният размер на така определения
акциз бил равен на 163,24 лв. и като надвишавал 100 лева, не отговарял на
критериите за маловажен случай по см. на чл.126б от ЗАДС.
РС още посочил, че при издаване на акта и НП не били допуснати съществени
процесуални нарушения, като възприел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за несъответствие между посоченото количество тютюн при
предаването, с това, посочено в акта и НП, тъй като по преписката бил наличен
протокол за притегляна на суха тревиста маса, наподобяваща нарязан тютюн,
предаден с протокол за доброволно предаване от 10.01.2020г., където било
отразено количество от 0,580 кг. В този смисъл било и постановление на прокурор
Станчев в отказа му да се образува наказателно производство. Тази констатация
не била оспорена нито в АНП, нито в производството пред прокурора, нито в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН били постъпили възражения в тази насока от наказаното
лице, а в подадената до съда жалба дори и не се оспорвали констатациите на
проверяващите, че се държат процесните количества акцизна стока без надлежни
документи, доказващи заплащане на дължимия акциз.
Въззивният съд посочил, че административното наказание в неговата втора
част било изцяло съобразено с разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, като
било определено в минимален размер. Съдът също така приел, че конкретния случай
не представлява и маловажен случай по см. на специалния текст на чл.126б от ЗАДС, а в заключението приема и правилно приложение на нормата на чл.124, ал.1
от ЗАДС, въз основа на която е разпоредено отнемане в полза на държавата на
установените количества акцизна стока.
Касационната инстанция, като съобрази изложеното в жалбата до него против
решението на РС Раднево, намира следното: неправилно касаторът мотивира
касационните основания по АПК. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, решението на РС
подлежи на обжалване пред съотв. административен съд на основанията по чл.348
от НПК. Като се съобразят доводите на касатора, следва да се приеме, че той
мотивира основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно приложение на
закона, каквото не се констатира да е допуснато при произнасяне на решението от
състав на РС Раднево.
Споделят се изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени по
см. на ЗАНН процесуални нарушения при установяване на процесното нарушение,
вкл. на разпоредбите на чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Такива нито са твърдение
пред първата инстанция, нето се навеждат доводи за това и пред тази инстанция.
Спорът пред въззивния съд, а и пред този съд се свежда до това има ли
допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на АНП, което
въззивният съд не отчита като такова и поради това неговото решение е
неправилно. Още пред РС е възразено от наказаното лице, че иззетото от него с
протокол за доброволно предаване количество тютюн нарязан /около 400 грама
тревиста маса/ не е идентично с посочените количества нарязан тютюн в НП и за
които органът претендира, че се държат от И.Ж. на посочената в постановление
дата и място, без лицето да притежава документи, удостоверяващ плащането на
дължимия акциз за стоката. В решението си въззивният съд излага доводи за
неоснователност на този довод /за несъответствие на иззетото количество от
полицейските служители при проверката и това, което се визира в акта и в НП
като държано от наказания/.
Настоящата инстанция приема извод, че правилно и законосъобразно РС извежда
извод, че на коментираната плоскост не се доказва да има допуснати от АНО
съществени по своя характер нарушения и особено що се отнася до посочените
количества нарязан тютюн, които се държат от Ж. на датата на нарушението. Това
е така, защото самото АНП стартира със съставянето на АУАН. С този акт за първи
път се обективират всички факти от обективната действителност по извършване на
едно деяние, което законът определя за административно нарушение. Видно е по
несъмнен начин, че в АУАН № 733/30.03.2020г., съставен в срока по чл.34, ал.1
от ЗАНН, изрично се визира от обективна страна „държане на тютюн за пушене за
лула и цигари“ в количество от 0,537 гр. нето тегло. Т.е. от самото свое начало
органът претендира от наказаното лице, че противоправно държи акцизна стока от
посочения вид в количеството от 0,537 кг., съотв. и това количество се визира и
в процесното НП. Както правилно сочи РС, този факт не е възразен нито при предявяване
на акта, нито в срока за подаване на възражения против него. Това се прави едва
с жалба до РС, като оборване на фактите, визирани в НП е изцяло в тежест на
наказаното лице, когато черпи благоприятни за себе си последици, а органът по
несъмнен начин чрез приложената преписка, не оспорена от жалбоподател,
удостоверява, че именно това е количеството акцизна стока, която държи Ж. на
датата, сочена като дата на нарушението и за която същият не притежава
документи, който да удостоверява нейното заплащане.
Пред този съд не се повдига като спорно обстоятелство за начина на
изчисляване на дължимия акциз, както и относно определения му конкретен размер
от органа, нито това е заявено като спорно и пред РС, който възприема своя
извод относно тези обстоятелства изцяло на база на не оспорените писмени
доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка. В този
смисъл изцяло правилен се явява изводът на въззивния съд, че при определен размер на дължимия акциз от
81,62лв., то двойният размер на дължимия се акциз надвишава 100 лева и поради това
не намира приложение специалният текст на чл.126б от ЗАДС, установяващ особен случай
на „маловажно“ нарушение по ЗАДС. Наложеното наказание „ГЛОБА“ е в минималния
законово определен размер, както и правилно РС приема, че ведно с него и по
силата на чл.124, ал.1 от ЗАДС органът постановява отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението, като ирелевантно за отговорността на
дееца е оплакването му, че не притежава имущество, нито реализира доходи от
дейности.
Водим от горните съображения, настоящата инстанция приема извод за
неоснователност на касационната жалба, а жаленото решение на РС като валидно,
допустимо и правилно, следва да се остави в законна сила, ведно с произтичащите
от това правни последици.
С оглед извод за неоснователност на касационната жалба, основателна е
претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като Съдът определя същото в размер на 80 лв., на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН, вр. с.чл.27e от НЗПП.
На осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №67 от 17.08.2020г., постановено
по анд № 105/2020г. по описа на РС Раднево.
ОСЪЖДА И.М.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на Агенция
Митници разноски за юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.