№ 2255
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100501774 по описа за 2022 година
С решение №20017467 от 28.02.2022 г. по гр.д.66184/18 г., СРС-155 състав
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С.П.“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, дължи на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр.
чл. 286 от ТЗ, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, сумата 300,00 лева за главница, представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор №238/21.11.2016 г. за извършване на услугата
„техническа проверка на вътрешни и пощенски пратки и товари“ по Фактура
№**********/13.03.2017г„ ведно със законна лихва върху тази сума от 16.04.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата 86,42 лева за мораторна неустойка по чл. 6.5 от договора за
периода от 23.03.2017 г. до 24.01.2020 г., сумата 80,75 лева за мораторна неустойка по чл.
6.5 от договора за периода от 20.01.2017 г. до 16.09.2019 г., начислена върху главница по
Фактура № **********/10.01.2017г.; сумата 78,42 лева за мораторна неустойка по чл.6.5 от
договора за периода от 17.02.2017 г. до 16.09.2019 г., начислена върху главница по Фактура
№ **********/07.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 15867/2020 г. по описа на СРС; като иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за мораторна неустойка, начислена върху главница по
Фактура № **********/10.01.2017г„ за периода 17.09.2019-21.01.2020 г., и за мораторна
неустойка, начислена върху главница по Фактура № **********/07.02.2017 г., за периода
17.09.2019-24.01.2020 г. - ОТХВЪРЛЯ.
1
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД, ЕИК:****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да
заплати на „Български Пощи“ ЕАД, ЕИК:****, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 500,00 лева - съдебни разноски по ч.гр.
дело № 15867/2020 г. и гр. дело 64633/2020 г., и двете по описа на СРС.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна
жалба от ответника в частта,с която са уважени исковете. Жалбоподателят счита решението
за неправилно,в противоречие с материалния закон.Твърди,че в тежест на ищеца е било да
докаже,че е завършен фактическия състав на чл.3.1.6 и 3.1.7 от договора –да представи
описание на ползваните пощенски услуги;вземането по трите процесни фактури не било
ликвидно и изискуемо;съдът неправилно приел,че не е изтекла погасителната давност по
отношение на процесните вземания
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искове - отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Между „Б.П.“ ЕАД, като изпълнител, и „С.П.“ ООД, като възложител, е сключен Договор
№238/21.11.2016 г. за извършване на услугата „техническа проверка на вътрешни и
пощенски пратки и товари“. От допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установено,
че всички процесни фактури са надлежно осчетоводени от ищцовото дружество. От
проверката на счетоводните книги на ответника е установено, че всички фактури са
осчетоводени и включени в дневниците му за покупки по ЗДДС, включително е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит. Ползването на данъчен кредит представлява
недвусмислено признание на възложителя, че е приел изработеното, признание на
паричното задължение по фактурата и доказва неговото съществуване.Затова правилно
съдът е приел, че действията на ответника представляват извънсъдебно признание на
спорните факти, че е възникнало процесното правоотношение, по което ответникът е приел
работата, с оглед на изпълнение на насрещните задължения на ищеца.
Предоставянето на услугите по процесния договор се изразява в извършване на работа чрез
престации, изпълнявани многократно в срока на действието на договора срещу месечна
2
абонаментна цена, която е изначално определена според обема на обработените вътрешни
пратки и товари (чл. 4.1.1). Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните парични вземания е неоснователно.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Страните са уговорил срок за плащане „до три работни дни“ от
получаване на фактурата, издадена от изпълнителя, въз основа на месечната справка за
преминали техническа проверка пощенски пратки и на базата на подписани протоколи, на
осн. чл.4.2, във вр. по чл. 3.1.6 от договора. Във всяка фактура ищецът-изпълнител е
обективирал воля и предоставил в полза на длъжника друг срок за плащане, както следва: по
Фактура № **********/10.01.2017г. срокът за плащане е 10.02.2017 г., по Фактура №
**********/07.02.2017 г. - 07.03.2017 г., по Фактура №**********/13.03.2017г. -13.04.2017
г.Фактурите не са двустранно подписани, поради което не може да се приеме, че страните са
постигнали уговорка за срока различна от тази по чл. 4.2. Даването от кредитора на друг, по-
дълъг срок за плащане на длъжника не го освобождава да изпълни в срок, съобразно
изрично уговореното.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита предявен от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е
сторено на 15.04.2020 г. по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111,6. „в” от ЗЗД, правото на
парично периодично вземане, както и вземането за лихва се погасява с изтичането на
тригодишна давност.Погасени по давност ще са изискуеми парични вземания възникнали
преди три години назад от датата на предявяване на искова молба , по-рано от 15.04.2017 г.
Давностният срок се прекъсва (спира) в изрично посочените от закона случаи, на
основание чл. 116 от ЗЗД - с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск, с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В тази връзка ищецът настоява, че
ответното дружество е признало вземанията с Възражение вх. № 95-С-117-2/16.10.2019 г.,
както и с включването на фактурите в дневниците за покупки по ЗДДС.
От Покана за доброволно изпълнение изх. №95-С-113/02.09.2019 г. на „Б.П.“ ЕАД до
„С.П.“ ООД, ведно със справка за дължими суми от 18.08.2015 г. до 18.09.2017 г. и
Възражение на „С.П.“ ООД вх. № 95-С-117-2/16.10.2019 г., се установява, че възложителят е
претендирал плащане на просрочени задължения, като в справката са подробно описани
първични счетоводни документи, главници, неустойки, дата на изискуемост на вземането с
период на забава по Договор № 238/21.11.2016 г. Със своето възражение „С.П.“ООД
недвусмислено признава, че е получил Покана за доброволно изпълнение изх. №95-С-
113/02.09.2019 г. на „Б.П.“ ЕАД до „С.П.“ ООД, ведно със справка за дължими суми, както и
че възнамерява да изпълни своето задължение. На 16.09.2019 г. ответното дружество е
заплатило сумата 2016,89 лв., с основание на плащане Фактура № 31186 и 31456, относими
за настоящия спор.
Признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е налице, когато се признава
3
съществуване на задължението; едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на
вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора и да се отнася до съществуването на
задължението. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,
стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. Частичното плащане от длъжника по
издадена от кредитора фактура или за част от фактури само по себе си не презумира
признание на останалите вземания. Длъжникът е признал вземането по всички фактури, в
т.ч. своето забавено изпълнение, със своето възражение-на 16.10.2019 г., на която дата
давностният срок е прекъснат, започва да тече нова давност, а предвид датата на
предявяване на иска това възражението на ответника по чл. 111 от ЗЗД се явява
неоснователно.
Ищецът е доказал по основание и размер исковата претенция за сумата 300,00 лв. за
главница, представляваща неизплатено възнаграждение по фактура
№**********/13.03.2017г., а тъй като паричното вземане е изискуемо следва да се присъди
заявената законна мораторна лихва .
По отношение на възражението на въззивника,че вземането по трите процесни фактури не е
ликвидно и изискуемо,следва да се вземе предвид,че двете процесни фактури са платени от
ответника на 16.09.2019 г.без възражения за начина на изпълнение на договора и по
отношение на тези фактури претенцията е за забавено плащане.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъди сумата 100 лв.за юрисконсултско
възнагражедние.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20210108 от 10.11.2021 г. по гр.д.64633/20 г., СРС-50
състав в обжалваните части
ОСЪЖДА „С.П.“ ООД, ЕИК:****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на „Български Пощи“ ЕАД, ЕИК:****.сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5