Решение по дело №247/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 310
Дата: 17 май 2023 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20237150700247
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

310/17.5.2023г.

гр. Пазарджик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                    Председател:  Десислава Кривиралчева

         Членове:    1.   Георги Видев

                                                    2.  Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 247 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура“ против Решение № 466 от 08.12.2022 г., постановено по нахд № 652/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 454 / 09.03.2022 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата на Ф.И.С. е наложена глоба в размер на 1800 лв.

Касаторът – началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура“ – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Излага съображения за нарушения на материалния и на процесуалния закон . Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира разноски.

Ответникът – Ф.И.С.,*** – оспорва жалбата в писмени отговор и бележки, подадени от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на районния съд. Сочи доводи за неговата правилност и законосъобразност. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел,  че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин извършването на вмененото на настоящия ответник нарушение, – а и че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

По делото са събрани значителни писмени доказателства, че на процесната дата, на която му е вменено извършване на нарушение в качеството му на водач на процесното МПС ответникът всъщност не го е управлявал, а друго лице е било водач. При това положение е безспорно, че ответникът не би могъл да бъде отговорен за извършеното нарушение. Несъстоятелно е възражението на касатора, че съдът е следвало да събере още доказателства, за да провери събраните вече писмени доказателства. Не е налице процесуално нарушение в тази връзка. Товарителницата и пътния лист представляват официални документи, които се ползват с доказателствена сила. Касаторът, който носи тежестта на доказване на извършеното нарушение, е имал възможността да ги оспори и съответно да поиска събиране на други доказателства, включително – гласни такива.

От друга страна действително е налице съществено разминаване между АУАН и НП, което представлява пречка да се установи извършването на какво точно нарушение е вменено на ответника.

В тази връзка е ирелевантно възражението на касатора, че в случая актът е редовно съставен и следователно следва да бъде кредитиран, тъй като разполага с доказателствена сила до доказване на противното. Нарушението на административнонаказателните правила се изразява именно в измененото описание на вмененото нарушение, извършено с наказателното постановление (в сравнение с описанието направено в АУАН): В НП е добавен текст несъществуващ в АУАН, а именно че подаваните данни от бордовото устройство са за пътно превозно средство с две оси, а в Електронната система за събиране на пътни такси „е засечено движението на влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси, като общия брой оси на състава от пътни превозни средства наброява 5 броя.“. При това положение (независимо от редовното съставяне на акта) са правилни изводите на съда, че възниква съмнение в наказателно правното обвинение, а именно дали е вменено нарушението „незаплащане на дължимата пътна такса“ или „некоректно подаване на данни за осите на превозното средство“.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство и не е установено извършването на административно нарушение от ответника. Затова, като е провел законосъобразно съдебно производство и в резултат на това е стигнал до извода за липса на нарушение, районният съд при спазване на материалния закон правилно е отменил наказателното постановление. Следователно, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 466 от 08.12.2022 г., постановено по нахд № 652/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление № 454 / 09.03.2022 г. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, с което постановление за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата на Ф.И.С. е наложена глоба в размер на 1800 лв.

Осъжда Агенция “Пътна инфраструктура“ да заплати на Ф.И.С.,***, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин лева).

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                                              Председател: (П)

 

                                                                                     Членове:   1. (П)

 

                                                                                                                   2. (П)