О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …

 

 град Кърджали, 03.09.2021 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………………………….............… в закрито …..……......…...

съдебно заседание на трети септември ………..…………………………….………..……..…………….……..……

през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                   

разгледа докладваното от …………………..………….…………. съдията Виктор Атанасов ……………..…...  

административно дело №210 ….…. по описа за ....................................... 2021 год. ….......…………

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІV от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ - чл.197 – чл.201 от АПК, във връзка с чл.56, ал.4 и ал.2, във вр. с чл.30, ал.2 от АПК и чл.14, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от С.Б., гражданин на ***, роден на *** ***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на 24.12.2019 год., продължително пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********, с адрес ***, ***, подадена чрез адв.Е.М.П. от АК-***, против Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год. на изпълняващия длъжността директор на ОДМВР – Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България, по подадено заявление от B. S./Б.С., гражданин, на ***, роден на *** ***, ***, паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че оспорва посочената заповед, като твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК, при което наведените доводи на административния орган били неправилни и необосновани. В допълнение към изложеното, жалбоподателят представя и моли да се приемат като допустими и относими към предмета на спора писмени доказателства, приложени по опис към настоящата жалба, както и са направени доказателствени искания, а именно - да се изиска от административния орган да представи заверен препис от всички относими документи по административната преписка по предоставяне на право на продължително пребиваване на чуждия гражданин/жалбоподателя/. В случай, че бъдат констатирани нови документи или обстоятелства, които не са ни известни, моли да му бъде предоставена възможност за запознаване и съответно възможност да представи становище по тях, като заявява, че в зависимост от становището на административния орган, ще ангажира и допълнителни доказателства. В жалбата не се съдържа, т.е. не е посочено, в какво се състои искането до съда, съобразно изричното изискване на чл.150, ал.1, т.7 от АПК, като с оглед естеството на оспорения акт, може да се приеме, че се иска неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана с Вх.№292000-11497 от 09.08.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.3/, до Административен съд – Кърджали, като същата, ведно с административната преписка по издаване на оспорената заповед, са изпратени на съда със съпроводително писмо с Изх.№292000-11619 от 10.08.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.2/, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№1680/12.08.2021 година.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР – Кърджали, при изпращането на жалбата и на административната преписка до съда, не е изразил становище по нея.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и събраните и представени писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от оформената на стр.6 от оспорената заповед разписка за връчване/л.13/, екземпляр от същата е връчен на пълномощник на жалбоподателя – С. С. Б., на датата 28.07.2021 год. Жалбата срещу Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год., издадена от „за директор” на ОДМВР – Кърджали, е подадена на 09.08.2021 год., регистрирана с Вх.№292000-11497 от 09.08.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след връчването на препис от заповедта, т.е. същата е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок. Жалбата, освен това, е подадена от лице с правен интерес и по установения ред, срещу акт подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.197 и следв. от АПК, като същата донякъде има и изискуемото се съдържание, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от АПК. Предвид горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства – приложени по административната преписка и изискани допълнително от съда и след техния анализ и преценка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят B. S./ Б.С. е със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец, въз основа на Решение за продължаване срока на пребиваване в РБ с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР - Кърджали, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, със срок на валидност до 25.08.2021 год., като от ОДМВР – Кърджали му е издаден и документ - Разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ в РБ чужденец, с №*** от *** год., приложено по преписката/л.74/, като тези обстоятелства се установяват и от приложената по преписката Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност” от 21.06.2021 год./л.42/ и от Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност” от 25.06.2021 год./л.61/, а освен това, тези обстоятелство са описани и в мотивите към оспорената заповед.

На 15.06.2021 год. чуждият гражданин е подал Заявление с УРИ №292р-11431/15.06.2021 год., до директора на ОДМВР – Кърджали/л.63-л.69/, за продължаване на срока за пребиваването му в Република България, като е приложил към него и изискуемите се документи/л.70-л.88/.

С Уведомление с УРИ 292р-11414 от 15.06.20321 год. на ОДМВР – Кърджали/л.60/, на основание чл.30, ал.2 от АПК, жалбоподателят Б.С. е бил уведомен, че е необходимо да представи описаните в уведомлението допълнителни документи в срок до един месец, поради което срока на разглеждане на заявлението се удължава с два месеца, а именно: доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната за срока на пребиваване на територията на Република България, като това уведомление му е връчено на 15.06.2021 год., видно от оформената към него разписка. В изпълнение на това уведомление, с Разписка от 16.06.2021 год. за предадени допълнителни документи към заявление за пребиваване/л.57/, чуждият гражданин е представил 2/два/ броя банкови удостоверения, съответно от „Българо-американска кредитна банка” АД, с Изх.№2-00296 от 16.06.2021 год./л.58/ и от „Те-Дже Зираат Банкасъ” АД ***, с Изх.№7-1460 от 16.06.2021 год./л.59/.

Впоследствие, в изпълнение на разпоредително писмо на главния секретар на МВР и на основание чл.30, ал.1, т.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), от служители на група „Миграция” - Кърджали на 23.06.2021 год. е извършена проверка на адрес: ***, за който имот, чуждият гражданин B. S./Б.С. е представил към заявлението си доказателства за осигурено жилище, респ., че към момента на получаване на разрешението за пребиваване той е разполагал с реална възможност и е имал годно правно основание да обитава това жилище. Констатациите от извършената проверка са отразени в изготвената от служители на група „Миграция” - Кърджали Докладна записка с УРИ 292р-12185 от 23.06.2021 год., до началника на група „Миграция” към ОДМВР – Кърджали/л.23-л.24/. В тази докладна записка е описано, че при проверката е установено, че в жилището, находящо се на адрес: ***, от месец август 2018 год. живее със семейството си *** гражданин U. M./У. М., роден на *** год., продължително пребиваващ чужденец в РБългария, на основание чл.24, ал.1, т.16 от ЗЧРБ и че видно от нотариално заверена декларация, представена от домакина Б. М. Ч., посоченият апартамент, който се състои от 2 стаи, е предоставен за ползване на U. M./У. М. на 02.10.2020 год., за срок от 5 години. Посочено е, че чуждият гражданин U. M./У. М. е дал писмени обяснения/на л.46/, в който е заявил, че е наемател и че обитава жилището от месец август 2018 год. заедно със съпругата си, като периодично им гостува и дъщеря им, а освен това е обяснил, че не познава B. S./Б.С., никога не го е виждал, той никога не е отсядал в този апартамент, както и е заявил, че не желае други хора да пребивават в посоченото жилище. В докладната е отразено, че заявеното от U. M./У. М. е потвърдено и от домоуправителя на входа - И. Г. А. и от Д. И. А. - *** на U. M./ У. М., които също са дали писмени обяснения/л.52-л.53, л.48-л.49/.

Така, предвид констатациите от извършените проверки по повод подаденото Заявление УРИ 292р-11432/15.06.2021 год. и предвид разпоредбата на чл.24, ал.2, изречение първо от ЗЧРБ, съгласно която, „За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване” и на основание чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, със Съобщение УРИ- 292000 8509 от 23.06.2021 год. на началник група „Миграция” – Кърджали/л.19-л.20, л.21, л.22/, чуждият гражданин B. S./ Б.С. е бил уведомен за необходимостта да представи допълнителни документи - доказателства за осигурено жилище, в 14-дневен срок от съобщаването, поради което срокът за разглеждане на заявлението с УРИ 292р-11432/15.06.2021 год. се удължава с 1 месец - до 29.07.2021 год. Чуждият гражданин е бил уведомен също, че ако не представи необходимите документи в указания срок, производството по предоставяне на продължително пребиваване ще бъде прекратено и заявлението му няма да бъде разглеждано повторно.

Това съобщение е връчено на пълномощник на жалбоподателя – С. С. Б., на датата 23.06.2021 год., видно от оформената разписка към същото/л.20/, а освен това, уведомяване е извършено и по реда чл.18а, ал.8 от АПК, предвид обстоятелството, че B. S./Б.С. не е познат на заявения от него адрес на пребиваване, като Съобщението с УРИ 292000-8509/23.06.2021 год. е било поставено на таблото за обявления и на интернет страницата на ОДМВР - Кърджали, видно от изготвения протокол от 23.06.2021 год., подписан от трима служители на група „Миграция” - Кърджали/л.22/, с цел да бъде осигурена възможност на чуждия гражданин да участва в производството по предоставяне на продължително пребиваване.

По повод горното съобщение, от В. Д. М. - пълномощник на чуждия гражданин Б.С., упълномощена с пълномощно с нотариално заверен подпис, от нотариус Г. Х., с №*** в Регистъра на Нотариалната камара/л.17/, е постъпило писмо до директора на ОДМВР – Кърджали, с Вх.№292000-9295 от 06.07.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.15-л.16/, към което е приложен договор за наем от 18.08.2020 год., сключен между Б. М. Ч., с ЕГН **********, като наемодател и чуждия гражданин B. S./Б.С., като наемател, с нотариално заверени подписи, с Рег.№24313/18.08.2020 год. на нотариус К. Д., с Рег.№** В РЕГИСТЪРА на Нотариалната камара/л.18/, с който договор, на чуждият гражданин е предоставена, за срок от 6 години, една стая от апартамент, намиращ се на адрес – ***, т.е. за същото жилище, за което при извършената проверка е установено, че се обитава от *** гражданин U. M./У. М. и семейството му и във връзка с което, със Съобщението с УРИ 292000-8509/23.06.2021 год., жалбоподателят B. S./Б.С. е бил уведомен за необходимостта да представи допълнителни документи, а именно - доказателства за осигурено жилище. В така подаденото Писмо с Вх.№292000-9295/06-07.2021 год. се разяснява на директора на ОДМВР - Кърджали, в качеството му на административен орган, как следва да бъдат възприети действията на началника на група „Миграция” - Кърджали и че представените документи са достатъчни, за да се направи извод от административния орган, че лицето разполага с доказателства за осигурено жилище.

Така в крайна сметка, с оспорената Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год. на „За директор” на ОДМВР – Кърджали е прекратено административното производство по предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България, на B. S./Б.С., гражданин на ***, роден на *** ***, ***, с паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБ, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, по Заявление с УРИ №292р-11431/15.06.2021 год. на ОДМВР – Кърджали. В заповедта са изложени подробни фактически основания, като са описани извършените по-горе процесуални действия във връзка с подаденото от чуждия гражданин Заявление с УРИ №292р-11431/15.06.2021 год. на ОДМВР – Кърджали за предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария, като в мотивите към заповедта са изложени и пространни правни съображения и изводи, които са обусловили постановения с оспорената заповед краен резултат. В мотивите е посочено, че формално B. S./ Б.С. е изпълнил изискването на чл.14, ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, като е представил документ за осигурено жилище - декларация от 14.06.2021 год. от Б. М. Ч./на л.86/, с която същата е декларирала, че му предоставя за неопределен срок и безвъзмездно ползването на жилище/апартамент/, на адрес: ***, но че Б.С. реално не пребивава в посоченото жилище, тъй като там вече живее U. M./У. М. със семейството си и ще продължи да го обитава до 2025 година. Посочено е, че освен обективните предпоставки, за получаване на разрешение за продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ нормата предвижда да е налице и заявено желание от страна на чужденеца да се установи продължително на територията на страната и че законът не дава легално определение на понятието „установяване”, но че същото следва да се тълкува с оглед обичайното му житейско съдържание, като под „установяване на определено място”, включително по-широкия смисъл – на територията на дадена страна, следва да се разбира, че лицето живее на това място, там упражнява трудова дейност, има социални контакти и се включва в живота на съответните общности, участва в съответните осигурителни системи и че в този смисъл, инцидентните пребивавания на територията на страната не могат да обосноват извод за установяване. Посочено е също, че изложеното тълкуване на цитираните правни норми по никакъв начин не ограничава възможността на чужденеца, получил разрешение за пребиваване на територията на Република България, да отсъства от страната и да пребивава на територията на други държави, но че той следва да се установи в РБългария.

В мотивите е прието, предвид изложеното и заявеното желание от B. S./Б.С. да се установи продължително в Република България, т.е. за срок до една година, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, че това обуславя необходимостта същият да разполага с жилище, в което да пребивава, като е посочено, че от извършената проверка на заявения адрес на пребиваване – ***, е установено по безспорен начин, че чуждият гражданин не разполага с такова. В мотивите е възпроизведено съдържанието на нормата на чл.14, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/, както и на чл.23 от ППЗЧРБ, като е посочено, че цитираните текстове на ППЗЧРБ лимитативно сочат документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение за продължително пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да получи исканото разрешение, като безспорно едно от тях е да представи доказателства за осигурено жилище, респективно към момента на получаване на разрешението, той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. В мотивите е описано, че предвид извършените проверки по заявлението с УРИ 292р-11432/15.06.2021 год., на основание чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, със съобщение УРИ 292000-8509/23.06.2021 год., B. S./Б.С. е бил уведомен за необходимостта да представи допълнителни документи - доказателства за осигурено жилище в 14-дневен срок от съобщаването, поради което срокът за разглеждане на заявлението му УРИ 292р-11432/15.06.2021 год. е удължен с 1/един/ месец - до 29.07.2021 год. и същият е уведомен, че ако не представи необходимите документи в указания срок, производството по предоставяне на продължително пребиваване ще бъде прекратено и заявлението няма да бъде разглеждано повторно. В мотивите към заповедта е прието, че към дата 26.07.2021 год., B. S./Б.С. не е представил нови доказателства за осигурено жилище, като е описано депозираното писмо с Вх.№292000-9295 от 06.07.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.15-л.16/ и приложения към него договор за наем от 18.08.2020 год., описан по-горе, като е посочено, че същият се отнася за същото жилище, за което при извършената проверка е установено, че се обитава от друго лице - *** гражданин U. M./У. М. и неговото семейство. При тези фактически основания и правни изводи е постановена и оспорената в настоящото производство Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год. на „За директор” на ОДМВР – Кърджали.

Тази фактическа обстановка се възприема от съда въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства, като по същата, всъщност, няма и спор между страните по делото.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, с оглед оплакванията в жалбата, от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ регламентира, че заявлението по ал.1, т.е. заявлението за получаване право на продължително пребиваване, се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, като заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни, а при правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи, този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

Същевременно, и нормата на чл.56, ал.2 от АПК регламентира, че административният орган прекратява производството и в случаите по чл.30, ал.1 и 2, като съгласно посочената норма на чл.30, ал.2 от АПК, ако искането/респ. заявлението/ не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В съответствие с разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, т.е. по реда на чл.197 и следв. от АПК, предвид което и настоящото съдебно производство се движи по този процесуален ред.

Оспорената заповед е издадено от материално и териториално компетентен административен орган, предвид действащата и приложима редакция на нормата на чл.23, ал.7(Нова – ДВ, бр.21 от 2021 г.) от ЗЧРБ, съгласно която, директорите на дирекция „Миграция”, на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.57, ал.1 (Изм., ДВ, бр.57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) от ППЗЧРБ, съгласно която, директорът на дирекция „Миграция”, директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Следва да се отбележи, че оспорената заповед е издадена при условията на заместване на титуляра, съгласно изисканата и представена по делото Заповед №292з-1496 от 19.07.2021 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, относно заместване на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.93/, видно от която, на основание чл.33, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР, във вр. с чл.43, ал.4 от ЗМВР, за времето на отсъствието на директора на ОДМВР – Кърджали, считано от 21.07.2021 год. до 04.08.2021 год. включително, е разпоредено да го замества *** А. Т. Ч. – *** при Областна дирекция на МВР – Кърджали, като изпълнява правомощията му по чл.43, ал.3 и ал.4 от ЗМВР, с изключение на тези по чл.159 от ЗМВР.

На следващо място, оспорената Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год. на „за директор” на ОДМВР – Кърджали, е издадена в изискуемата се от закона писмена форма, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, като от формална страна, актът съдържа всички изискуеми от закона съществени реквизити; наименованието на органа, издател на акта, наименование на акта, адресат на акта, подробни фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила при издаване на акта, съдът в настоящия състав намира, че при издаване на оспорената заповед, в хода на развилото се пред административния орган производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят, респ. да водят до незаконосъобразност на административния акт. В тази връзка следва да се посочи, че както по силата на специалната разпоредба на  чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, така и съгласно общата процесуална норма на чл.30, ал.2 от АПК, когато органът констатира недостатъци в искането, същият е задължен да уведоми заявителя за отстраняването им в посочен срок с указание, че неотстраняването им в този срок ще предизвика прекратяване на производството. Както бе отбелязано и по-горе, според  чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, при необходимост от представяне на допълнителни документи срокът за произнасяне може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок и в случай, че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.24, ал.3 (Нова - ДВ, бр.63 от 2005 г., посл.доп., бр.34 от 2019 г.) от ЗЧРБ, съгласно която, заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване се разглежда в срок до 14 дни от подаването му при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация, този срок може да бъде удължен с още един месец. Чужденецът се уведомява писмено при удължаване на срока, като в писмото се посочва, че следва да предостави необходимите документи и информация в 14-дневен срок от получаване на писмото, а  когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване се прекратява, като заявлението не подлежи на повторно разглеждане.

В конкретния случай, уведомлението/съобщението с УРИ 292000-8509 от 23.06.2021 год. на началник група „Миграция” - Кърджали/ за отстраняване на недостатъци на заявлението, вкл. и за представяне на посочените в него допълнителни документи, е връчено на жалбоподателя С.Б., по два начина: веднъж на пълномощник на жалбоподателя – С. С. Б., на датата 23.06.2021 год., видно от оформената разписка към същото/л.20/, като пълномощното на това лице е приложено по представената в съда преписка/на л.14/ и втори път, уведомяване е извършено и по реда чл.18а, ал.8 от АПК, предвид обстоятелството, че чуждият гражданин B. S./Б.С. не е бил познат на заявения от него адрес на пребиваване, като Съобщението с УРИ 292000-8509/23.06.2021 год. е било поставено на датата 23.06.2021 год. на таблото за обявления на група „Миграция” – Кърджали и е било публикувано на интернет страницата на ОДМВР - Кърджали, което е удостоверено с изготвения протокол от датата 23.06.2021 год., подписан от трима служители на група „Миграция” - Кърджали/л.22/, с цел да бъде осигурена възможност на чуждия гражданин да участва в производството по предоставяне на продължително пребиваване. Следва да бъде отбелязано, че в това съобщение, много ясно и конкретно е указано на жалбоподателя, какви допълнителни документи следва да представи във връзка с подаденото от него заявление за предоставяне право на продължително пребиваване, както и е обосновано, защо се налага да представи тези допълнителни документи. Предвид това, безспорно следва да се приеме, че уведомлението по чл.14, ал.2, изр.2 от ППЗЧРБ, съдържащо ясни и точни указания, е връчено редовно на жалбоподателя С.Б., на датата 23.06.2021 год. Аргумент за това може да се изведе и от обстоятелството, че в указания в същото 14-дневен срок, а именно - на датата 06.07.2021 год., т.е. на 13-ия/тринадесетия/ ден след връчване на посоченото по-горе съобщение, от друг негов пълномощник е било депозирано посоченото по-горе писмо с Вх.№292000-9295 на ОДМВР – Кърджали/л.15-л.16/, към което е бил приложен документ, с който, по разбиране на пълномощника на жалбоподателя, са били изпълнени дадените указания в съобщението с УРИ 292000-8509 от 23.06.2021 год. на началник група „Миграция” – Кърджали.

По отношение материалноправната законосъобразност на оспореното решение, т.е. съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

При така установеното от фактическа страна и предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че изводите на административния орган са правилни и съответни на приложимите материалноправни разпоредби на закона, т.е. съдът намира, че правилно административният орган е приел, че заявителят – жалбоподателят С.Б./B. S., не е отстранил недостатъците на заявлението си в указания му 14-дневен срок, за което е бил редовно уведомен по реда на АПК.

От приложените доказателства по административната преписка става безспорно ясно, че жалбоподателят С.Б. е имал статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, предоставен му по повод подадени от него две предходни заявления и издадените му във връзка с това български лични документи – разрешение за пребиваване, описани по-горе, като същият е имал такъв статут до 25.08.2021 год., т.е. и към датата на подаденото за трети път заявление за предоставяне право на продължително пребиваване - заявлението с УРИ 292р-11432 от 15.06.2021 година. Следва да се отбележи, че жалбоподателят С.Б. явно се съобразил с нормата на чл.14, ал.2, предл.I/първо/ от ППЗЧРБ, тъй като разрешеният му срок за пребиваване е бил до 25.08.2021 год., т.е. спазил е изискването да подаде заявление не по-късно от 14 преди изтичане на разрешения му срок. Следва да се отбележи, че на жалбоподателя С.Б. правото на продължително пребиваване е било предоставено на основание разпоредбата чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, а именно - тъй като е получил право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполага с достатъчно средства за издръжка в страната, за което по преписката са налични и писмени доказателства. Така, това заявление с УРИ 292р-11432 от 15.06.2021 год. е поредно - конкретно трето по ред, като с оглед приложимата законодателна уредба/чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ/ е ясно, че всяко следващо поредно заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване, се подава в срока на първоначално разрешеното пребиваване или на последващо разрешеното, като административният орган също следва да разгледа и реши заявлението в срок до 14 дни от подаването му, т.е. следва да се произнесе в срока на разрешеното пребиваване (чл.14, ал.2, предложение първо и второ от ППЗЧРБ), с изключение на случаите, при които е налице правна и фактическа сложност и е налице необходимост от представяне на допълнителни документи, при които този срок може да бъде удължен с един месец, съответно - при наличие на условията за разрешаване на такова продължително пребиваване, да се осъществи и непрекъснатост на пребиваването, по смисъла на §3 от Допълнителните разпоредби на ППЗЧРБ. В тази връзка следва да се посочи, че всяко последващо заявление за предоставяне право на продължително пребиваване, само по себе си инициира ново административно производство, с искане за предоставяне на нов срок на това право, който срок винаги е следващ по отношение на предишния, а по всяко следващо заявление, компетентният орган дължи произнасяне с отделен, последващ административен акт. При това положение е ясно, че независимо от това, че всяко следващо административно производство се развива между същите страни – чужд гражданин-заявител и съответния компетентен административен орган, то не е налице идентичност в предмета и това е така, тъй като всяко следващо такова производство касае изследване на условията и предпоставките за предоставяне на нов, последващ срок на правото на продължително пребиваване на заявителя.

Съгласно чл.14, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ (ППЗЧРБ), за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция” или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение №3, към което прилага изчерпателно изброените в 6-те/шестте/ точки на тази алинея документи, в т.ч. съгласно т.3 - доказателства за осигурено жилище. Съгласно чл.23 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ/но което основание жалбоподателят претендира да получи такова право/, чужденецът прилага документите по чл.14, ал.1 и: 1. документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия и 2. документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията. Ясно е, че цитираните текстове на ППЗЧРБ лимитативно сочат документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение за продължително пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да получи исканото разрешение и съответно, безспорно едно от тях е да представи доказателства за осигурено жилище, респективно към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства.

За настоящия съдебен състав е вън от съмнение, че органите на група „Миграция” могат, а и следва по закон, да извършват проверки на твърдените от заявителя факти и обстоятелства, в т.ч. тези административни органи имат компетентност да извършват преценка и на възможността чуждият гражданин да пребивава на заявения адрес и реално да ползва жилището, което заявява като осигурено, в изпълнение на изискването на чл.14, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ. Както вече бе посочено и по-горе, едно от изискванията на чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ е към заявлението да бъдат приложени доказателства за осигурено жилище. Анализът на цитираните разпоредби обосновава извода, че за чуждия гражданин е необходимо към момента на получаване на разрешението да има реална възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което формално е представил доказателства.

В настоящия случай, единственото доказателство за това е било представената към заявлението  декларация от собственика на посоченото жилище, за даване на съгласие за обитаване на имота, която обаче, не установява по несъмнен и категоричен начин изпълнението на законовото изискване и това е било повод за органите на група „Миграция” – Кърджали да извършат проверка на заявеното обстоятелство и да изискат допълнителни доказателства за изпълнението на това изискване на закона. Да се отрече правото на компетентните органи – на Дирекция „Миграция” или на съответната Областна дирекция на МВР, да извършват преценка и проверка на заявените от чуждия гражданин факти и обстоятелства, би се явило в противоречие с приложимата нормативна уредба - чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, както и чл.24, ал.3 от ЗЧРБ, предвиждащи изрично възможността срокът за разглеждане решаване на заявлението, при правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи, информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок, като тази норма следва да се тълкува заедно с нормата на чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ, според която, директорът на дирекция „Миграция”, директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност.”.

Така, по повод това поредно, трето заявление за получаване право на продължително пребиваване, подадено от жалбоподателя С.Б., компетентният орган е извършил проверка и преценка на заявените от чуждия гражданин факти и обстоятелства, респ. на представените към заявлението документи, като му е указал необходимостта от представяне на допълнителни документи, конкретно - доказателства за осигурено жилище, за което да е налице реална възможност и съответно, годно правно основание, да бъде обитавано от чуждия гражданин. Съдът в пълна степен, предвид приложените по преписката доказателства, споделя извода, че в указания му 14-дневен срок, т.е. до 07.07.2021 год. вкл., а и към датата 26.07.2021 год., чуждият гражданин С.Б. не е представил нови доказателства за осигурено жилище, за което да е налице реална възможност и съответно, годно правно основание, да бъде обитавано от него. Съвсем правилно в случая е направена преценка, че представеният договор за наем от 18.08.2020 год. с нотариално заверени подписи на страните, с Рег.№24313 от 18.08.2020 год. на нотариус в район Районен съд – *** - К. Д., за предоставяне на една стая от апартамент, намиращ се на посочения адрес – ***, която е част от жилище, за което е безспорно установено при извършената проверка на място, че се обитава постоянно от друго лице - *** гражданин U. M./У. М. и неговото семейство, от което следва, че за жалбоподателя липсва каквато и да е възможност да обитава и ползва това жилище, независимо че формално го е посочил като осигурено жилище. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства, да осигурено друго жилище, а освен това, същият не е поискал продължаване на срока за представяне на такива доказателства, за осигурено жилище, съобразно изискването на чл.14, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ.

Предвид това съдът намира, че е правилна преценката на административния орган, че е налице хипотезата на чл.14, ал.2, предл.последно от ППЗЧРБ, а именно - в случая допълнителните документи и информация не са били представени в указания срок, поради което и правилно, в съответствие с цитираната разпоредба, производството по предоставяне на право на продължително пребиваване в РБългария на чуждия гражданин – жалбоподателя С.Б./B. S., е било прекратено с оспорената заповед.

Така, по изложените съображения, административният съд в настоящия състав намира, че оспорената Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год., издадена от „за директор” на ОДМВР – Кърджали, е законосъобразна, като издадена от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в съответствие с целта на закона, т.е. по отношение на същата не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид това, подадената срещу нея жалба от С.Б./B. S., гражданин на ***, ЛНЧ **********, се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с определението по настоящото дело.

Деловодни разноски в настоящото производство не са претендирани от ответника по жалбата, а такива реално не са и сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така, мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б./B. S., гражданин на ***, роден на *** ***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на 24.12.2019 год., продължително пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********, против Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год. на изпълняващия длъжността директор на ОДМВР – Кърджали, с която е прекратено административното производство по предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, по подадено Заявление с УРИ №292р-11431/15.06.2021 год. от С.Б./B. S., гражданин, на ***.

Преписи от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем -дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР №2 от 24.03.2021 год., постановено по Тълк.дело №10/2019 год. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за директора на ОД на МВР - Кърджали.

 

 

 

 

                                             С Ъ Д И Я: