Р Е Ш Е Н
И Е № 260425
гр.Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №738
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и
чл.537 ТЗ.
Ищецът „НТ-ПРОДЪКШЪНС“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пазарджик, ул.“Цар Иван Шишман“ №7, представлявано от Н.М.Т., чрез
пълномощник адв.Й.Н., твърди, че първият ответник е издател на запис на заповед
от 10.09.2017 г. с падеж 01.01.2018 г., а вторият ответник е авалист по същия
запис на заповед. Твърди, че записът на заповед обезпечава вземания по договор
за ремонт на машина, описана в исковата молба, както следва: парен котел РИ-5М
с регистрационен №136 ПК 221 от 03.12.2007 г., производител Русия, година на
производство 1990 съгласно ревизионна книга на машината. Ремонтът включва
всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че
машината да бъде въведена в експлоатация съгласно изискванията за употреба. По този
договор ищецът е възложител, а първият ответник – изпълнител. С договора е
уговорено възнаграждение на изпълнителя в размер 40 000 лв., платимо в срок до
01.01.2018 г. Ищецът е заплатил авансово сумата 30 000 лв. на 21.09.2017 г. (20
000 лв.) и на 17.11.2017 г. (10 000 лв.). В договора е уговорена неустойка за
забава на изпълнителя в размер не повече от 10 % от стойността му, или сумата 4
000 лв. Уговорено е също така изпълнителят да издаде на възложителя запис на
заповед с оглед авансовото плащане и като обезпечение на изпълнението на
задълженията си по договора. Твърди се също така, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за ремонт, включително след покана, не са извършени
никакви ремонтни дейности, в резултат на което ищецът не може да ползва машината.
Ищецът няма интерес от изпълнението и поддържа, че исковата молба има характер
на изявление за разваляне на договора. Ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение и с изпълнителен лист въз основа записа на заповед за сумата 40 000
лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК –
08.03.2019 г., до окончателното плащане. Тъй като е постъпило възражение от
длъжниците против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира
вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните. Претендират се разноски за исковото, за заповедното и за
изпълнителното производство.
Ответниците „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.“Баучер“ №38А, представлявано от Н.Н.Ю., и Н.Н.Ю., ЕГН **********,***,
не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.367 ГПК. Във възраженията
по чл.414 ГПК ответниците възразяват, че записът на заповед има обезпечителен
характер и е издаден във връзка с клаузата на чл.17 от договора за ремонт на
парен котел от 10.09.2017 г. Признава се, че изпълнителят е получил авансово
плащане в размер 30 000 лв. от ищеца, но се възразява, че същият е изпълнил
своите задължения по договора – ремонтът е изпълнен точно и в уговорения срок,
поради което не се дължи връщане на авансовото плащане. Тези възражения се
поддържат и в исковия процес чрез пълномощника адв.Г.М.. Пледира се за
отхвърляне на исковете и за присъждане на деловодни разноски по списък в полза
на първия ответник.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№3930 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 40 000 лв., ведно
със законна лихва от датата на заявлението – 08.03.2019 г., до окончателното
плащане, дължима по запис на заповед от 10.09.2017 г., срещу първия ответник
като издател на записа и срещу втория – като поръчител, при условията на
солидарност. В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Установява се от
приложения по ч.гр.д.№3930/2019 г. на ПРС оригинален документ, че на 10.09.2017
г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 40 000 лева с падеж
01.01.2018 г. Със същия от страна на издателя „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната
сума на ищцовото дружество като поемател. Ответникът Н.Н.Ю. е авалирал записа
на заповед при условията, при които същият е издаден.
Установява се, че на 10.09.2017
г. между ищцовото дружество, като възложител, и ответника „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД,
като изпълнител, е сключен договор, с който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши ремонт на следната машина: парен котел РИ-5М с
регистрационен №136 ПК 221 от 03.12.2007 г., производител Русия, година на
производство 1990, съгласно ревизионна книга на машината. Ремонтът включва
всякакви дейности, труд, резервни части, материали и консумативи, така че
машината да бъде въведена в експлоатация съгласно изискванията й за употреба. С
чл.6 от договора изпълнителят се е задължил да извърши ремонта в срок 60 дни от
подписване на договора. Договорено е в чл.11 възнаграждение в размер
40 000 лв., включващо всякакви дейности, труд, резервни части, материали и
консумативи, транспорт, така че машината да бъде въведена в експлоатация съгласно
изискванията й за употреба и договореното. Уговорена е в чл.14 неустойка за
забава от страна на изпълнителя в размер 0,05 % от стойността на договора за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от същата стойност. Съгласно чл.17 от
договора във връзка с авансовото получаване на цената по договора, преди
извършването на ремонта и като обезпечение на изпълнението на задълженията си
по него, изпълнителят подписва в полза на възложителя запис на заповед за
стойността на договора.
Няма спор и се
установява от доказателствата, че възложителят по горния договор е заплатил на
изпълнителя сумата 30 000 лв., от която 20 000 лв. – на 21.09.2017
г., според представения разходен касов ордер, и още 10 000 лв. – на
17.11.2017 г.
Установява се, че
ответното дружество е получател по четиринадесет на брой фактури, издадени в
периода от 28.09.2017 г. до 14.12.2017 г., за продажба на нафтова горелка на
стойност 1 003,20 лв., както и на различни по вид и количество материали и
резервни части на обща стойност 565,53 лв.
Установява се, че с
договор за продажба от 21.09.2017 г. ищецът е закупил от трето за спора лице
един броя парен котел РИ-5М с рег.№136 ПК 221 от 03.12.2007 г., произведен 1990
г. в Русия. Със същия договор за закупени и множество други изделия, в това
число: бутална помпа, парен захранващ инжеркор, вакуумна помпа, вентилатори,
блок преси за пенополистирол, дробилка за пенополистирол, резачка за пенополистирол,
пенители за пенополистирол, съд за съхранение на пара, окомплектовани табла,
тръби, фитинги и съединения, окомплектовани за работата на линията. Цялото
оборудване е предадено на купувача на 21.09.2017 г., видно от приетия по делото
приемо-предавателен протокол. Издадена е от продавача фактура №1469/21.09.2017
г. с получател ищцовото дружество и с предмет „поточна линия за производство на
порести продукти“.
Представено е по делото
извлечение от ревизионна книга на ПНО (поднадзорен обект) – парен котел РИ5М-2
с рег.№136 ПК 221, собственост на продавача по горния договор. Отбелязано е в
книгата, че за котела е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация от
03.12.2009 г. Отбелязвания за това поднадзорният обект да е преминал в
собственост на друго лице и на съответното да е издадено разрешение за
въвеждане в експлоатация не са направени. Не е отбелязано да е извършвана
ревизия на обекта, както и да са правени ремонти и реконструкции.
Прието е по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че парният
котел, упоменат в процесния договор за ремонт, съставлява част от линия за производство
на стиропор, разположена в две помещения на производственото хале, посетено от
вещото лице. Котелът работи с нафта за подгряване на водата и образуване на
пара. Парата, която се получава, постъпва в съд за съхранение на пара, откъдето
се подава чрез съответните устройства в два броя блок-преси, които оформят блок
от стиропор с приблизителни размери 1/0,5/0,5 м., който впоследствие се нарязва
в желаната дебелина. Според експерта на парния котел е извършен ремонт, същият
е възстановен и генерира пара – има подаване на дизелово гориво, има поставена
нова дизелова горелка (преди това котелът е работел с газ), има арматура за
отчитане на показателите на парата и е свързан със съда за съхранение на пара.
Според вещото лице е извършен ремонт на котела съгласно описаното в договора от
10.09.2017 г. Ремонтът не е вписан в ревизионната книга за котела, защото
новият собственик не се е снабдил с такава. Приложената по делото ревизионна
книга е на предишния собственик на котела. След ремонта и преди пускането на
котела в експлоатация трябва да се осъществи надзор от лицензирано за това лице,
което да издаде нова ревизионна книга на новия собственик, в която да се
вписват всички събития, касаещи нормалната работа на съоръжението. От липсата
на стикери за ежегодна проверка от ДАМТН по уредите за измерване и от липсата
на вписвания в представената ревизионна книга вещото лице прави извод, че преди
ремонта котелът не е работел. Всички закупени с представените по делото фактури
продукти са вложени в ремонта на парния котел, а така също и на други
съоръжения от поточната линия. Понастоящем нито парният котел, нито поточната
линия като цяло са въведени в експлоатация. За да работи линията по
предназначение, е необходим много по-мощен парогенератор (парен котел) от съществуващия
в момента. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че парният котел в случая
е част от поточна линия за производство на стиропор, но може да бъде ползван и
със самостоятелно предназначение, като сам по себе си подлежи на въвеждане в
експлоатация, отделно от самата линия. Поднадзорно съоръжение е и следва да
бъде проверяван веднъж годишно. Котелът в момента е в състояние да бъде въведен
в експлоатация, тъй като работи, генерира пара. Въвеждането му в експлоатация
зависи от собственика. Ремонтът на котела е наложен, защото оригинално същият е
работел с газ, а в района, където е разположена линията, няма снабдяване с газ.
За това газовата горелка е сменена с нафтова. Ответникът е правил ремонт и на
останалите елементи от поточната линия, не само на котела. Основната причина
линията да не функционира е, че котелът няма капацитет да я захрани.
Разпитани са по двама
свидетели за всяка страна. От показанията на свидетелите на ищцовата страна се
установява, че т.нар. от свидетелите “машина“ представлява поточна линия,
състояща се от отделни елементи. Ответникът е препоръчан на ищеца от продавача
на линията, като уговорката по процесния договор е била да се сглобят отделните
части, те да се ремонтират, доколкото е необходимо, така че линията да
произвежда стиропор, да може да „експандира“ правилно. Ответникът е извършил
ремонтни действия по парогенератора (подменил е газовата горелка с нафтова и
направил извеждащо съоръжение - комин), работел и по други части. Правени са
тестове на „машината“, които не са задоволителни за купувача. Ответникът при
постигане на договорките е обещал, че машината ще работи и ще произвежда
стиропор. Това не се случило.
От свидетелите на
ответната страна се установява, че процесният котел е бил изработен да работи
на газ, трябвало е да се направи така, че да работи на нафта и дизел. В тази
връзка ответникът е променил горелката, поставил е нафтова горелка, бил е избит
комин в самия таван на помещението, за да отвежда изходящите газове. Прекарана е
била и вода към котела, която да се преобразува в пара. След това котелът е бил
запален и е започнал да произвежда пара. Материалите за ремонта са закупували
ответника и св.Ю.. Оказало се, че машината, към която котелът насочва пара, не
работела добре, изпускала много пара и ответникът трябвало да я преправи, за да
няма загуба на мощност и да излиза стиропор с по-голяма плътност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Субективно съединените установителнитe
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в
резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците в заповедно
производство, имащо за предмет същото вземане.
По същество на исковете, съдът намира
следното:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да
докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземане по записа на заповед и свързаното с
него каузално правоотношение.
В аспекта на горното съдът намира, че
процесният запис на заповед съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и е валиден от
формална страна. Съдържа наименованието „запис на заповед“ и същия израз в
текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж, който е настъпил преди заявлението по чл.417 ГПК; фиксирани са място на
плащане, дата и място на издаване, както и необходимите според закона данни за
поемателя, издателя и авалиста. Записите съдържат техни подписи, неоспорени от
ответниците. Възражения от страна на последните във връзка със самото
менителнично правоотношение и неговата действителност, в т.ч. по отношение менителничното
поръчителство, не са направени.
По наведените от ответниците възражения,
основани на съществуващо каузално правоотношение между страните, във връзка с
което е издаден записът на заповед, следва да се отбележи, че по делото не е
спорно обстоятелството, че същият е издаден като обезпечение по възникнало
между ищеца като възложител и първия ответник – като изпълнител правоотношение
по договор за ремонт от 10.09.2017 г. В чл.17 от договора е уговорено, че
записът се издава за стойността на договора и във връзка с извършеното по същия
договор авансово плащане от възложителя, за да се обезпечи евентуално
неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Т.е. страните са договорили при
неизпълнение от страна на изпълнителя и разваляне на договора от възложителя
записът на заповед да обезпечава задължението за връщане на авансово платеното
възнаграждение. В тази връзка спор между страните няма, като в тежест на
ответниците е да докажат, че е налице изпълнение на договорните задължения от
страна на изпълнителя, а в тежест на ищеца е да докажа, че договорът е
развален. Във връзка с последното няма пречка исковата молба да съставлява
изявление за разваляне на договора, когато е достигнала до знанието на длъжника
по същия. Развалянето, обаче, със своите последици на задължение за връщане на
даденото, може да настъпи като правен ефект само ако е налице виновно
неизпълнение от страна на длъжника по двустранния договор – чл.87, ал.1 ЗЗД. В
конкретния случай според съда тази предпоставка не се установява от доказателствата
по делото. На първо място, в исковата молба се съдържат твърдения за това, че
предмет на договора е ремонт на машина – парен котел, индивидуализиран
подробно. В нито един момент от процеса ищецът не е излагал твърдения, че
предмет на договора е ремонт на цяла поточна линия, в която парният котел,
описан в чл.1 от договора, е само елемент, както и, че ответникът е поемал
задължение да ремонтира цялата поточна линия така че тя да бъде въведена в
експлоатация и да произвежда стиропор. Твърди се, че изпълнителят е следвало
със свои материали и труд да ремонтира парен котел, така че същият да бъде
годен за въвеждане в експлоатация. От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и от събраните гласни доказателства се установява, че парният котел
е бил ремонтиран от ответника и е в състояние, годно да бъде въведен в
експлоатация. Котелът е съоръжение, подлежащо на въвеждане в експлоатация
самостоятелно и отделно от цялата поточна линия. Ето защо и с оглед твърденията
в исковата молба съдът намира, че твърденият ремонт е извършен и договорът е
изпълнен от страна на длъжника, при което на същия се дължи уговореното
възнаграждение, съответно договорът не може да бъде развален поради виновно
неизпълнение и платеният аванс не подлежи на връщане на отпаднало основание.
Действително, от показанията на свидетелите
се установява, че между страните са възникнали и други уговорки, а именно – да
се сглобят отделните части от поточната линия така че същата да е годна да
произвежда стиропор. В тази насока е и техническата експертиза, според която
ответникът е извършвал ремонтни действия и по останалите части от поточната
линия. Твърдения в тази насока, обаче, не се съдържат в исковата молба, а
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба формират основанието на
иска. Ако съдът приеме, че договорът е съдържал уговорки, различни от
твърдените в исковата молба, и разгледа въпроса относно това налице ли е
изпълнение или неизпълнение с оглед тези различни уговорки, той би се
произнесъл по едно незаявено от ищеца основание и би разгледал един непредявен
иск, което е недопустимо. Поради това съдът намира, че правните си изводи
следва да ограничи до това дали е налице изпълнение или не на уговорката да се
извърши ремонт на парния котел, описан в чл.2 от договора, която уговорка се
визира само и единствено в исковата молба, с която съдът е сезиран. Както се
каза по-горе, този ремонт е извършен и това се установява от всички
доказателства по делото, следователно твърденията за виновно неизпълнение са
неоснователни.
На следващо място, дори да се приеме и без
да са налице такива твърдения в исковата молба, че действителната договореност
между страните е била да се ремонтира цялата поточна линия с всичките й части,
посочени в договора за продажба, приложен по делото, или пък, че договорът в
хода на действие на същия е бил променен, като е уговорено след ремонта на
котела да се ремонтира и останалата част от линията, то пак не може да се
приеме, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя. От
техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че поточната линия не може да функционира
с парогенератор като процесния, нужен е по-мощен такъв. Това означава, че
линията е била изначално негодна, като за да функционира и произвежда стиропор,
на същата е необходим не просто ремонт на съставните й части, а подмяна на
котела с друг, каквото в договора не е уговорено. Невъзможността на линията да
произвежда не е резултат от поведението на ответника, а е обективно състояние,
за което последният не може да бъде държан отговорен. Съответно договорът не
може да бъде развален по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД с едностранно изявление на
кредитора и искът е отново неоснователен.
В обобщение съдът намира, че не е отпаднало
основанието за получаване на авансовото плащане от ответниците, поради което и
не е възникнала отговорност по менителничния ефект, издаден на основание чл.17
от процесния договор. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
(За пълнота следва да се отбележи, че ответникът не е получил авансово цялото
уговорено възнаграждение, а част от него, равняваща се на сумата 30 000
лв. Следва да се отбележи и, че при разваляне на договор неустойка за забава не
се дължи, в тази връзка е ТР №7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, поради което не може да
се приеме, че записът на заповед обезпечава задължение за сумата над
30 000 лв., в това число за неустойка за забава на изпълнителя.)
При този изход на делото ответниците имат право на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Претендират се в представен списък на разноските
такива само от страна на първия ответник „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, в това число депозит
за вещо лице в размер 200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 1 750
лв., уговорено в договор за правна защита и платено изцяло и в брой според
същия договор. Общият размер на разноските на този ответник е 1 950 лв. и
следва да бъде присъден в тежест на ищцовото дружество.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „НТ-ПРОДЪКШЪНС“ЕООД,
ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.“Цар Иван Шишман“ №7, представлявано от Н.М.Т.,
чрез пълномощник адв.Й.Н., предявени против „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, ул.“Баучер“ №38А, представлявано от Н.Н.Ю., и против Н.Н.Ю., ЕГН **********,***,
за признаване за установено, че последните дължат солидарно на „НТ-ПРОДЪКШЪНС“ЕООД
сумата 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) по запис на заповед от 10.09.2017
г. с падеж 01.01.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.03.2019 г., до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3930 по описа за
2019 г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с.
ОСЪЖДА „НТ-ПРОДЪКШЪНС“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.“Цар
Иван Шишман“ №7, представлявано от Н.М.Т., да заплати на „ПОЛИСТРЕНА“ЕООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив, ул.“Баучер“ №38А, представлявано от Н.Н.Ю., сумата 1 950 лв. (хиляда деветстотин и
петдесет лева) – деловодни разноски в производството по т.д.№738/2020 г. по
описа на ПОС, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: