№ 105
гр. М., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500607 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Й., ЕГН ********** от гр.
М., чрез пълномощника си адв. И. Т. И., АК Варна против Решение №
461/11.10.2024 год., по гр.д. № 2400/2023 год. по описа на РС М., в частта, с
което е уважен до размер от 13424 лв. предявеният от Д. АД, ЕИК ***
установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ, вр. чл. 50, изр. 2-ро, вр. чл. 45 ЗЗД.
Жалбоподателят Й. Т. Й. твърди във въззивната жалба, че решението е
неправилно в обжалваната част, затова моли да бъде отменено и вместо него
МОС да постанови ново, с което да отхвърли изцяло иска за признаване
съществуването на вземане на Д. АД срещу него.
Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал
въведеното още с отговора на исковата молба оспорване на протокола за ПТП
като доказателствено средство, тъй като от него не може да се извлече
механизмът на ПТП и съставителят не е присъствал на произшествието. За да
има протоколът за ПТП формална доказателствена сила и да обвързва съда,
следва длъжностното лице да е възприело лично и възпроизвело в документа.
Необсъдени са останали и останалите доказателства, представени от
въззивника.
Необсъждането на доказателства счита за процесуално нарушение,
довело до необоснованост на съдебния акт. Жалбоподателят поддържа, че по
делото е останало недоказано ПТП да е възникнало поради излизането на
1
пътя на животно – крава негова собственост. Счита, че щетата, за която
въззиваемото дружество е изплатило обезщетение по силата на договор за
застраховка Каско е причинена от действията на водача на автомобила или в
резултат от бездействие на третото лице, което е било задължено да поддържа
пътя, но не и от поведение на ответника. За необоснован счита и определеният
от съда размер на присъденото обезщетение.
Ответникът по въззивната жалба Д. АД я счита за неоснователна и
моли решението на РС М. да бъде потвърдено в цялост като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Счита, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника
пороци, а се базира на доказателствата по делото. Счита, че в
първоинстанционното производство той не е успял да обори констатациите в
протокола за ПТП.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства.
Жалбоподателят Й. Й. се явява лично и с адв. И. И., АК Варна.
Поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на МРС. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Д. АД не се представлява.
МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в
производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – М. е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410 от
КЗ – за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува
вземане на ищцовото дружество към него в размер на сумата от 16 707 лв.,
представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета *********, ведно с ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (08.08.2023 г.) до окончателното
изплащане.
След оспорване от страна на длъжника на вземането по издадената по
ч.гр.д. № 1765/2023 год. на МРС Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
заявителят Д. АД е предявило иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
За да уважи иска в обжалваната част, МРС е приел, че от събраните по
делото доказателства безспорно е установено, че е налице фактическия състав
на непозволеното увреждане, съгласно чл. 45, вр. чл.50, изр. второ от ЗЗД, като
предявеният положителен установителен иск следва да се уважи до размер от
13 424 лв. /размерът, посочен от вещото лице по СТОЕ/, който е справедливо
застрахователно обезщетение при усреднени стойности-13 409 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски/. Над уваженият до предявеният размер от 16 707 лв.
е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан и в тази си част решението е
влязло в сила.
2
По делото е установено, че на път ІІІ-112, км. 29+600, при движение в
посока от гр. М. към гр. В., на 15.05.2020 год., около 21,15 часа, водачът и
собственик на л.т.а., м. ХХХ с рег. № *** – И.И. от гр. В. блъснал внезапно
излязла на пътното платно крава. Животното загинало на място. След
възникналото ПТП водачът се опитал да премести автомобила, при което
възникнал пожар. Автомобилът изгорял. Той бил застрахован при
въззиваемото дружество по договор „Пълно Каско“ с полица №
03122001924/07.02.2020 год. и на 07.07.2020 год. застрахователят изплатил
обезщетение за имуществените вреди в размер на 16 277,75 лв. (тотална щета).
Кравите били собственост на въззивника Й. Т. Й.. Животните били на
пасище, оградено с електронен пастир. Процесната вечер той бил скъсан и
поради това те успели да излязат извън пасището и да пресекат пътното
платно.
ПТП било посетено от служители на КАТ и РСПАБ.
Съставен бил Протокол за ПТП № 1508951 от 15.05.2020 год., 23,00
часа, от мл.автоконтрольор при МВР М., свид. М.Д., в който е отразено, че на
15.05.2020 год., в 22,05 часа, на път ІІІ-112, км. 29+600, при движение в посока
от гр. М. към гр. В., община М., в който като обстоятелства, причини и
условия за ПТП е отразено: „като собственик на животно крава я оставя без
надзор в обхвата на пътя. Животното навлиза внезапно на пътното платно и
реализира ПТП с участник 2“. Като участник № 1 е записан отв. Й. Т. Й., а
като участник № 1 - л.т.а., м. ХХХ с рег. № *** с водач И.И..
Протоколът за ПТП е съставен в деня на произшествието, на място и в
присъствието на двете страни – шофьорът И. И.а и собственикът на
животното, отв. Й. Й., като е подписан от тях без възражения.
Видно от договора за застраховка, сключен на 07.02.2020 год.,
застрахователната сума е 17 100 лв. Застрахователната премия е била в размер
на 828,50 лв., от които е заплатена първата вноска в размер на 210,56 лв. Съгл.
чл. 65 от ОУ на застрахователя, той има право да прихваща от размера на
дължимото застрахователно правоотношение всички свои вземания,
произтичащи от застрахователното правоотношение със застрахования,
включително разсрочените застрахователни вноски. Според рекапитулацията
по щета № *********, изготвена на 01.06.2020 год., действителната стойност
на МПС към датата на събитието е 16 692 лв.
В заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. Е.К. се обосновава предположение, че пожарът на МПС е
причинен от действията на водача му, който не се е убедил, че е безопасно да
го премести след ПТП. От удара с кравата на автомобила били причинени
щети, които не могат да бъдат определени точно (вероятно изтичане на ГСМ,
късо съединение в ел.инсталацията). Според това вещо лице сумата, която е
следвало да се изплати от застрахователя при тотална щета е 11 684,70 лв.
Действителната стойност на автомобила към 15.05.2020 год. е била 16 692,42
лв. Според това експертно заключение, поради липса на протокол за оглед на
ПТП не може да се определи нито скоростта на движение на автомобила към
момента на възникване на ПТП, нито състоянието на пътната настилка, нито
3
да се определи на какво разстояние водачът е възприел животното и могъл ли
е да предотврати ПТП.
В съдебно заседание в.л. Е. К. е категоричен, че не сблъсъкът с
животното, а действията на водача са причина за пожара, а механизъм на ПТП
не може да се изведе.
Заключението е оспорено и по делото е назначена повторна СТОЕ,
изготвена от в.л. О.В., от чието заключение се установява, че при възникване
на процесното ПТП на 15.05.2020 год., около 22,05 часа, на път ІІІ-112, км.
29+600, при движение в посока от гр. М. към гр. В., скоростта на л.т.а., м.
ХХХ с рег. № *** е била 80 км./ч., движел се е с включени къси светлини.
Внезапно излязлото на пътното платно животно (крава) се опитало да пресече
пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила.
То е било възприето от водача И.И. едва когато попаднало в зоната на
осветеност на фаровете му – на разстояние от около 50 метра от автомобила.
Водачът предприел действия за аварийно спиране, но не успял да предотврати
удара, който попадал в опасната зона, която в случая е била 95 метра. Водачът
не е имал техническа възможност да предотврати удара. Той спрял, с пътника,
който пътувал с него слезли за да огледат щетите и подал сигнал на ЕЕН 112.
В този момент стадо крави започнали да пресичат пътя в същата
посока. По тази причина водачът привел в работен режим двигателя, включил
фаровете и започнали да отстраняват животните от пътя. Установили огън в
долната част на двигателя и се опитали да го потушат с пожарогасителя, но
опитът бил неуспешен въпреки помощта на други (преминаващи
междувременно и спрели) водачи. За кратко време целият автомобил изгорял.
Според това вещо лице, в резултат от удара с животното по предната
част на автомобила са настъпили материални щети. Увредените детайли били
деформирани в посока назад към кабината и в резултат на триенето между тях
възникнала искра, предизвикала пожара.
Щетата, причинена в резултат от процесното ПТП е тотална по см. чл.
193, ал. 4 КЗ. Действителната стойност на л.т.а., м. ХХХ с рег. № *** към
датата на събитието – 15.05.2020 год. е била 13 163 лева, а пазарната му цена –
13 445 лв. Автомобилът бил предаден за скрап за 300 лв.
Няма данни в КАТ ПП при ОДМВР В. за смяна на двигателя на
автомобила преди ПТП.
Разпитан в съдебно заседание водачът И.И. посочва, че инцидентът е
станал през тъмната част на денонощието, но все пак имало движение.
Прибирал се от гр. Велинград, пътувал с товар и клиент, чиито бил товарът.
Случило се малко преди с. Славотин. Скоростта му била около 70 – 90 км./ч.
Преди да възникне произшествието бил изпреварен от друг автомобил и
затова карал с включени къси светлини. В последния момент видял как от
дясната му страна крава прескача пътната канавка и застава неподвижно в
неговото платно. Набил спирачки, но бусът бил натоварен. Последвал удар.
Той слязъл и започнал да снима с телефона си. Огледал буса. Предният номер
бил паднал, мястото, където е поставена емблемата било хлътнало навътре.
Опитал се да отвори капака, но поради изкривяването не успял. Позвънил на
4
тел. 112 и докато чакал полицията излязло цялото стадо крави. Той запалил
буса, преместил го встрани, включил светлините и аварийните светлини и
започнал да гони кравите от пътя, защото минавали и други автомобили,
имало опасност от друга катастрофа. Като успели да ги изгонят забелязал
пламъци под буса. Изразходвал пожарогасителя си, спрели преминаващи коли,
помагали да се загаси пожара, но той се разраснал бързо и не успели.
Автомобилът изгорял за около половин час. Пожарна пристигнала, но било
късно. През това време дошли полицаите. След удара кравата избягала в
полето, може би там е починала.
След огледите предал буса за скрап. Имал документ за получените от
това 200 или 300 лв.
Свид. М.Д. е полицейският служител, посетил местопроизшествието и
съставил протокола за ПТП. Били вече пристигнали на място, имало хора,
включително и шофьора, когато бусът започнал да пуши от предния капак, в
двигателната част, там било мястото на удара, опитали се да отворят предния
капак, но не успели. Автомобилът изгорял. Ако били успели да отворят
предния капак може би биха успели да го изгасят. Спомня си, че бусът бил
спрял на пътното платно, не си спомня дали аварийните светлини са били
включени. Не знае дали е бил местен. Кравата била преминала и през лявата
пътна лента и била мъртва в тревната част извън пътя. Пасището било
заградено с ел.пастир, който бил нарушен. Не си спомня дали е бил срязан или
скъсан (при разпита пред съдебния състав по приложеното АНД 1306/2020
год. на МРС си е спомнял, че ел.пастирът е бил скъсан). Протоколът за ПТП
съставил по данни на водача.
При така установеното, съдът достига до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Обжалваният съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и
е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства,
представени от ищеца, в чиято тежест е установяването на този факт,
наличието на валидно застрахователно правоотношение досежно процесния
автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие и
възникване с плащането на определеното застрахователно обезщетение на
суброгационното право.
По делото е установено, видно от приложеното АНД № 1306/2020 год.
на РС М., че именно ответникът е собственик на загиналото в резултат от
процесното ПТП стопанско животно – крава с ушна марка № BSFA BG-31
134929, с което е настъпил удара. Възражението му в тази насока е
неоснователно.
5
За реализираното на 15.05.2020 год. е съставен нарочен протокол.
Протоколът е съставен на място, от компетентен орган по см. на Наредба № Iз
—41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, в
присъствието на собственика на животното-участник в ПТП и на шофьора на
автомобила. Същият съставлява официален свидетелстващ документ относно
пряко възприетите от съставителя му при огледа факти като участниците в
произшествието, тяхното местоположение, характера и вида на нанесените
щети, като за тези факти той се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила.
Нещо повече, в случая протоколът за ПТП е съставен в присъствието на
ответника и е подписан от него без възражения. Следва да се отбележи, че не е
налице идентичност както относно изискванията за съдържание, така по
отношение реда за съставяне между Протокол за оглед на местопроизшествие
по чл. 151 НПК и Протокол за ПТП по чл. 2 от Наредба № Iз—41/12.01.2009
год.
Ето защо в конкретния случай съставеният Протокол за ПТП № 1508951
от 15.05.2020 год. е годно доказателствено средство, подписан е от ответника
и съдържанието му не е оборено в хода на процеса, поради което правилно е
кредитиран от първоинстанционния съд. Вярно е, че от протокола за ПТП не
може да се установи механизмът на ПТП, но отразеното в него се подкрепя
изцяло от показанията на свид. И.И., както и от показанията на свид. Мл. Д..
Установено е мъртвото животно в близост до пътя, както и другите животни
от стадото, които се намирали в крайпътна нива, а процесният автомобил
видимо е бил участник в инцидента. Установено е също, че животните са
собственост на ответника, както и че монтираният от него електропастир е
бил компроментиран (скъсан) – той като собственик на животните не е
осигурил необходимия контрол.
Следователно, събраните по делото гласни и писмени доказателства
установяват в своята съвкупност, че селскостопанско животно на ответника е
станало причина за възникване на произшествието на 15.05.2020 год. и
настъпилите имуществени вреди по застрахования при ищеца по договор за
застраховка "КАСКО" увреден автомобил по начина, установен от
заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
в.л. О. В., която се кредитира като обективна и обоснована.
Съгласно чл. 50 изр. 2-ро от ЗЗД, отговорността на собственика и
лицето, под чийто надзор се намира, не отпада и в случаите, когато животното
е избягало или се е изгубило, каквито данни са налице в случая.
При извод за основателност на предявения иск, до който е достигнал и
първоинстанционният съд, следва да се разгледа възражението на ответника,
което е и едно от оплакванията във въззивната жалба, за причиняване на
вредоносния резултат от водача на лекия автомобил при твърдения, че същият
не е следвало да пали двигателя на автомобила след произшествието. Счита,
че щетата, за която въззиваемото дружество е изплатило обезщетение по
силата на договор за застраховка Каско е причинена не от сблъсъка с
6
животното, а от действията на водача на автомобила или в резултат от
бездействие на третото лице, което е било задължено да поддържа пътя
(необезопасяване с мантинели и други съоръжения), но не и от поведение на
ответника.
В случая от заключението на повторната автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. О. В., а и от гласните доказателства по делото установява, че
пътният участък не е бил компроментиран. Доколкото стандартната височина
на мантинелите не е в състояние да спре голямо животно, каквото е кравата,
то в случая наличието или липсата на мантинела не е в състояние да се отрази
върху навлизането на животното на пътното платно, а и следва да се
отбележи, че целта на мантинелите е да предпази автомобилите при ПТП, а не
да предотврати преминаването на животни през пътното платно и в случая за
третото лице АПИ не може да се твърди, че не е изпълнило свое задължение
да осигури безопасността на движение.
Що се касае до поведението на водача, това възражение също са
преценява за неоснователно. Установено е от доказателствата по делото
(показанията на свидетелите И. и Д., заключението на повторната съдебно-
оценителна и автотехническа експертиза и протоколът за ПТП, съставен на
място и подписан от страните), че процесното ПТП е настъпило именно с
животно, собственост на ответника, както и, че в резултат от него са
причинени технически увреждания на автомобила, довели до пожар и
пълното му изгаряне. Липсва законово задължение за водача-участник в ПТП
с материални щети, каквото е настоящото да не стартира двигателя.
Напротив, водачът е бил задължен да вземе необходимите мерки за да не
възпрепятства движението (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП), а в случая е
установено, че през пътното платно са преминали и други крави от стадото на
ответника, а в същото време през пътния участък са преминавали и други
автомобили. Т.е. поведението на водача е било правомерно. Налице е
причинно-следствена връзка между внезапното излизане на животното –
собственост на ответника, процесното ПТП и причинената на автомобила
тотална щета, като липсват доказателства водачът да е допринесъл за това
причиняване.
Именно ответникът, като собственик на животните е бил длъжен да
вземе необходимите мерки те да не напускат мястото на пасището си. Това в
конкретния случай включва и задължението да следи и поддържа в изправност
поставения електропастир, което в случая той не е сторил и това е станало
причина за причинените при процесното ПТП щети.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата – до размера на изплатеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. С тази норма е
регламентирано регресно по своя характер суброгационно право, което
възниква при следните условия: 1. наличие на валидно застрахователно
правоотношение между пострадалия и застрахователя; 2. заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалото лице, в изпълнение на задълженията му по застрахователното
7
правоотношение и 3. възникнало за увредения право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата по чл. 45 от ЗЗД т.
е. участие на ответника в процесното ПТП, противоправност на действията
му, наличие на вреди, техния вид и размер, причинна връзка между
поведението на ответника и причинените вреди, както и вина на ответника
предвид наведените в исковата молба твърдения за противоправно поведение
на ответника, допринесло за причиняването на вредите върху автомобила от
намиращото се под негов надзор животно.
В тази връзка, доколкото е налице позоваване на чл. 50 от ЗЗД, съдът
държи да подчертае следното: С Решение № 12 от 11.07.2012 година,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК по т. дело № 1139/2009 година на
Второ отделение на ТК на ВКС, съдът е отбелязал, че не във всички случаи на
заплащане на застрахователно обезщетение застрахователят се суброгира в
правата на застрахования, а само тогава, когато унищожаването или повредата
на застрахованата вещ се дължи на виновните действия или бездействия на
третото лице, чиято деликтна отговорност може да се реализира по реда на чл.
45 - 49 ЗЗД. Заместването на застрахованото лице е допустимо в случаите, в
които увреждането на застрахованото имущество е причинено от трето лице,
което е действало виновно. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД,
която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността
по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите /собственикът и
надзираващият/, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ.
Характеристиката на отговорността по чл. 50 ЗЗД като обективна и
безвиновна е основанието да се отрече правото на застрахователя да се
суброгира в правата на застрахования срещу собственика и надзираващия
вещта за вредите, които тя е причинила на имуществото му. Вън от съмнение
е, че когато вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а
по вина на отговарящите за нея, отговорността по чл. 50 ЗЗД се изключва и
собственикът или надзираващият вещта ще следва на основание чл. 45 ЗЗД да
отговарят за причинените от тях вреди на застрахованото имущество. В тази
хипотеза на застрахователя следва да се признае правото да реализира
отговорността им чрез предявяване на регресен иск, какъвто е настоящият
иск.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД е доказан по основание.
Относно размера: Ангажираните от ищеца писмени доказателства и
заключението на автотехническата експертиза категорично установяват
характера и размера на щетите по увредения автомобил, съответстващ на
действителната им стойност без отчитане на овехтяването. Според в.л. О. В.
действителната стойност на л.т.а., м. ХХХ с рег. № *** към датата на
събитието – 15.05.2020 год. е била 13 163 лева, а пазарната му цена – 13 445
лв. Автомобилът бил предаден за скрап за 300 лв. Застрахователят е изплатил
16 277,75 лв.
Съгласно сключеният договор „Пълно Каско“ с полица №
03122001924/07.02.2020 год., застрахователната сума е 17 100 лв., а съгл. чл.
8
65 от ОУ на застрахователя той има право да прихваща от размера на
дължимото застрахователно правоотношение всички свои вземания,
произтичащи от застрахователното правоотношение със застрахования,
включително разсрочените застрахователни вноски.
Районният съд е уважил предявеният иск до размер от 13 424 лв. и
предвид липсата на насрещна жалба, няма основание този размер да бъде
намален.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС също намира
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД за
основателен и като е уважен, е постановено правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Жалбата се явява неоснователна изцяло и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Относно разноските:
При този изход на процеса на въззиваемия се дължат направените пред
двете съдебни инстанции разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно формираната актуална практика на ВКС по реда на чл. 274, ал.
2 ГПК, обективирана в Определение № 493/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 177/2024
г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 496/01.03.2024 г. по ч. т. д. №
178/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., и Определение № 2166/31.07.2024 г.
по ч. т. д. № 1073/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., в основанието на
претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на
застрахователно обезщетение, извършено съгласно сключения предшестващ
застрахователен договор. Поради това и доколкото спорът между страните е
свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, делото
следва да се определи като търговско. Разглежданият случай е точно такъв.
При съобразяване на горецитираната практика на ВКС, следва да се приеме,
че спорът е търговски, защото правата са породени от договор за имуществено
застраховане и плащане на обезщетение по същия. При цена на така
предявения иск, под законоустановения праг за касационна проверка на
търговски дела от 20 000 лева, се налага изводът, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната
инстанция.
По гореизложените съображения МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 461/11.10.2024 год., по гр.д. № 2400/2023
год. по описа на РС М..
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН ********** от гр. М. да плати на Д. АД, ЕИК
9
*** разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 100
лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10