РЕШЕНИЕ
№ 1443
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502106 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Н.А., като пълномощник на М. Х. Н. от
гр.***против Решение № 260371/ 20.06.2022г. постановено по гр.д.№ 9309/
2020г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове против Н. А.С. от гр.***за осъждането й да заплати на
ищеца претендирани суми в общ размер от 15 860,90 лв, представляваща
половината от общия размер на извършени от него плащания за периода от
01.04.2015 г. до 31.07.2020 г. по Договор за ипотечен кредит от 17.03.2015г.,
сключен с „Алианц Банк България“ АД, включваща заплатена главница и
договорна лихва, както и общо сумата 2 860,85 лв., представляваща
половината от общия размер на извършени плащания от ищеца за периода
01.04.2015г – 31.07.2020г. по ДПК от 16.03.2015г., сключен със същото
дружество „Алианц Банк България“ АД, включваща платени главница и
договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба. С въззивната жалба се възразява против постановеното решение по
оплаквания и съображения: неправилност на решението на РС във връзка с
1
приетото от съда за наличието на „друго в отношенията между страните по
смисъла на чл.127, ал.1 ЗЗД поради обстоятелството, че средствата по двата
процесни кредита били отпуснати за погасяването на първоначално
отпуснатия ипотечен кредит, с който ищецът е бил закупил през 2007г.
собствено жилище, поради което недоказано задоволяването на общи нужди
за периода, в който страните без сключен граждански брак, са живели на
съпружески начала, като се възразява, че с оглед разпоредбата на чл.127, ал.1
ЗЗД с отхвърляне на исковете се отрича солидарната отговорност. Оспорват
се и изводите на съда като фактически неверни с оглед представения по
делото НА от 10.04.2007г. на нотариус С.Й. във връзка със закупена ид.част
от ответницата на апартамент, обременен с ипотечно задължение, поради
което сключените през 2015г. договори с „Алианц Банк България“ АД за
рефинансиране на кредита е бил свързан с погасителни вноски за вече
съсобствен между страните апартамент, за което се сочи да говори и
обстоятелството, че кредитите за рефинансиране са сключени и от двете
страни. По така формулираните главни съображения и доводи се иска отмяна
на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Н.
С., чрез адв. Д. Ф., оспорва жалбата като неоснователна, като наведените
доводи и съображения на жалбоподателя се оспорват, вкл. с възражението, че
в първото съдебно заседание е налице оспорване по отношение наличието на
облагодетелстване от кредитите по договорите през 2015 г., като ответницата
само е обезпечила вземанията, развити са доводи във връзка с предвидената
оборима презумпция по чл.127, ал.1 ЗЗД, извършва се позоваване на съдебна
практика в тази насока. Иска се потвърждаване на обжалваното решение, като
се претендира присъждане на разноски по делото, с приложение на ДПЗС и
извлечение от банкова сметка на процесуалния представител.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, депозирана е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът М. Х. Н. от гр.***е предявил иск по чл.127, ал.2 ЗЗД против
2
ответницата Н. А. С. от гр.***за присъждане на процесните, описани по-горе,
представляващи половината от заплатени от ищеца изцяло до момента суми
по сключени с ответницата два договора за ипотечен и потребителски
договор, по който ответницата е страна като съдлъжник заедно с ищеца. С
обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически
обстоятелства, които не се оспорват от ответната страна, така именно за това,
че първоначално от ищеца е бил сключен на 21.03.2007г. с кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД ипотечен кредит в размер на 38 500 евро с цел финансиране
закупуването на недвижим имот, представляващ СО в сграда с ИД № *** по
КК на Пловдив, ½ идеална част от който имот е бил прехвърлен впоследствие
на ответницата по възмездна сделка от 10.ІV.2007г., обективирана в НА
№113/ 2007г. на Нотариус с рег. №131 по регистъра на НК, район на действие
ПРС с продажна цена на имота 18 000 лева, след което и двете страни са
сключили Договор ипотечен кредит / рефинансиране, обезпечен с договорна
ипотека върху имота/ № 41974/ 17.03.2015г. с размер на кредита за сумата 61
000 лева с цел пълно погасяване на Договор за банков кредит от 21.03.2007г.
с БДСК АД , задълженията по който са обезпечени с ипотека върху
посочения НИ, представляващ СО в сграда с ИД № *** по КК на Пловдив;
КАКТО Договор за потребителски кредит / обезпечен със залог върху
бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице/ № 41992/ 16.03.2015г.
с размер на кредита за сумата 5 000 лева.
С ОИМ ответната страна чрез адв.Е.К. е направено възражение за
процесуална недопустимост на производството поради заявеното, че
ответникът дължи претендираните суми с уважаване на искането едва след
приключване на договорните отношения с банката-кредитор; изложено е
обстоятелството, че по водено между страните делбено производство във
връзка така описания недвижим имот претенциите по сметки на ищеца не са
били уважени; предявено е било от ответницата възражение за прихващане до
размера на по-малкото от тях със заявена претенция от ответницата за
направени парични разходи за домакинството във времето от сключване на
процесните договори, прието първоначално за разглеждане и отменено с
Определение № 261023/ 09.02.2021г., с което е оставено без уважение
искането за съвместното му разглеждане по делото.
За установяване размера на така предявените претенции от ищеца М. Н. е
3
ангажирана ССчЕ , по която е депозирано заключение на в.л. М.М. с
установяване на фактите, че размерът на погасителните вноски, направени по
ДПК от 16.03.2015г. с превод по банкова сметка с титуляр на сметката, платец
на сумите М. Х.Н. за периода от 01.04.2015г. до 31.07.2020г. са погасени с
плащания, подробно описани по дати, стойност и вид на задълженията в
таблична част на заключението в таблична част на заключението, общо за
периода в размер на сумата 5 721, 70 лева; размерът на погасителните вноски,
направени по кредита по Договор за ипотечен кредит от 17.03.2015г. с превод
по банкова сметка с титуляр на сметката/ платец на сумите М. Х.Н. за
периода 01.04.2015г. до 31.07.2020г., подробно описани по дати, стойност и
вид на задълженията в таблична част на заключението, общо за периода с
размер на платената сума – 31 237, 68 лева.
В хода на процеса становището на ответната страна чрез проц.представител
адв. Е.К. е основано и на твърдението уговорките по процесния договор е да
бъде сключен с цел погасяване на старо задължение на ищцовата страна, като
същата е отишла за погасяване изцяло на старо задължение и част от него за
жилището, което страните са придобили, както и за това, че ответницата е
мотивирана да участва в процесния договор като съдлъжник с цел
обезпечаване на кредита. По този процесен ипотечен кредит насрещното
поддържано становище на ищцовото страна е заявено обстоятелството, че с
част от този кредит действително са били погасявани задълженията по стария
кредит, сключен с БДСК, като остатъкът е преоформен с новия ипотечен
кредит към „Алианц банк“. Така безспорно се е установило между страните,
че независимо от това, че Договор ипотечен кредит / рефинансиране,
обезпечен с договорна ипотека върху имота/ № 41974 от 17.03.2015г. е
сключен от двете страни по делото като солидарни длъжници, средствата,
получени от него по сметка с титуляр ищеца , са разходвани за погасяване на
останала непогасена част от предходен Договор за кредит от 21.03.2007г.,
така както това е определено в съдържанието на процесния договор за
ипотечен кредит от 17.03.2015г, характеризиращ го като целеви кредит за
рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота. В този смисъл
като правилни се възприемат фактическите и правни изводи на районния съд
в насока ангажиращата и за двете страни по договора солидарна отговорност
като солидарни длъжници спрямо кредитора по договора на основание чл.127,
ал.1 ЗЗД. Правилно е прието също така и , че въведената от Закона оборима
4
презумпция за равните дялове между солидарните длъжници , тъй като
безспорно е установено въз основа на изявленията на страните в процеса,
кореспонидращи на съдържанието на представения Договор за ипотечен
кредит от 17.03.2015г., че във вътрешните отношения се установява друго, а
именно поемането на общо задължение от страните като солидарни длъжници
спрямо кредитора по договора за ипотечен кредит, но кредитът е получен от
ищеца по делото и е бил за погасяване на старо задължение на същия по
предходен договор за кредит, макар и последният да е бил с цел финансиране
придобиването на недвижим имот, по отношение на който обаче ответницата
се явява съсобственик въз основа на възмездна сделка с договорена продажна
цена по нея.
Не така се възприемат фактическите обстоятелства обаче по отношение на
претенцията на ищеца, основана на сключения от страните като солидарни
длъжници Потребителския договор от 16.03.2015г., доколкото аналогична
теза и оспорване в насока, изключваща презумпцията по чл.127, ал.1 ЗЗД не
е въведена от ответната страна. В този смисъл и не може да се установява
друго във вътрешните отношения между страните без въвеждане на
фактическо твърдение с цел оборване равенството в дяловете на страните по
поетото солидарно задължение по този договор, аналогично на предходно
коментирания ипотечен договор, както е прието от районния съд в тази
насока от правна страна. С оглед на това и предвид характеристиката на
сключения на 16.03.2015г като потребителски договор за задоволяване общи
нужди на солидарните длъжници по него, следва да се приеме, че в
заплащането на половината от заплатената от ищеца сума за неговото
погасяване следва да бъде ангажирана и ответницата като солидарен
длъжник. От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява размерът
на общата дължима сума в размер на 5 721,70 лева, в която безспорно се
включва главното задължение / 3 741,56 лв/ и акцесорните такива по кредита
за лихви / 1980,14 лв/, с погасени плащания, описани по дати, стойност и вид
задължения в табличен вид, инкорпориран в текстовата част на
заключението. Принципно следва да се отбележи, че не е недопустимо
насочването на претенцията по чл.127, ал.2 ЗЗД и в случай на непълно
погасяване на всички задължения по договора за кредит от претендиращия
солидарен длъжник, в каквато насока е налична съдебна практика /
напр.Решение №16 от 4.02.2020г. на ВКС по гр.д.№ 1222/ 2019г. , ІІІ ГО, ГК
5
по чл.290 ГПК/
По така изложените съображения предявеният иск в частта на
претендираната на основание чл.127, ал.1 ЗЗД сума от 15 860,90 лв,
представляваща половината от общия размер на извършени от него плащания
за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2020 г. по Договор за ипотечен кредит от
17.03.2015г., сключен с „Алианц Банк България“ АД, включваща заплатена
главница и договорна лихва, следва да се отхвърли като неоснователен, а
обжалваното решение в тази му част следва да се потвърди . В частта на
претенцията за сумата 2 860,85 лв., представляваща половината от общия
размер на извършени плащания от ищеца за периода 01.04.2015г –
31.07.2020г. по ДПК от 16.03.2015г., сключен със същото дружество „Алианц
Банк България“ АД, включваща платени главница и договорна лихва, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, предявеният на
основание чл.127, ал.2 ЗЗД следва да се уважи, като в тази част обжалваното
решение следва да се отмени.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция претендираните
от страните за присъждане направени разноски следва да се уважат съобразно
уважената, съответно отхвърлена част от исковете, по съразмерност. По
списък по чл80 ГПК от ищцовата страна за първоинстанционното
производство са претендирани направени за водене на делото разноски в
общ размер 1706,14 лева, като такива от ответната страна са претендирани в
размер на 1 300 лева. За въззивната инстанция от жалбоподателя са
претендирани по списък по чл.80 ГПК в общ размер 1027,44 лева, а от
въззиваемата страна – 1 500 лева. С оглед на това за първоинстанционното
производство на ищеца се дължи присъждане на разноски в размер на 260,71
лева / 2860,85 лв х 1706,14 лв : 18 721,75 лева/, а за въззивната инстанция – в
размер на 157 лева / 2860,85 лв х 1027,44 лв : 18 721,75 лв/ . На ответницата за
първоинстанционното производство се дължи присъждане на сумата от
1 101,35 лв / 15 860,90 х 1300 : 18721,75 лв/, а за въззивното производство - -
сумата 1 270, 79 лева / 15860,90 х 1500 лв : 18 721,75 лева/ .
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260371/ 20.06.2022г. постановено по гр.д.№
9309/ 2020г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., в частта, в която са отхвърлени
предявените от М. Х. Н., ЕГН:********** от гр.***искове против Н. А. С.,
ЕГН: ********** от гр.***за осъждането й да заплати на ищеца
претендирани суми в общ размер от 15 860,90 лв, представляваща половината
от общия размер на извършени от него плащания за периода от 01.04.2015 г.
до 31.07.2020 г. по Договор за ипотечен кредит от 17.03.2015г., сключен с
„Алианц Банк България“ АД, включваща заплатена главница и договорна
лихва, КАКТО И В ЧАСТТА, в която М. Х. Н., ЕГН:********** от гр.***е
осъден да заплати на Н. А. С., ЕГН: ********** от гр.***сумата до 1101,35
лв / хиляда сто и един лева и 35 ст./, направени разноски за
първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ Решение № 260371/ 20.06.2022г. постановено по гр.д.№ 9309/
2020г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., в частта, в която са отхвърлени
предявените от М. Х. Н., ЕГН:********** от гр.***искове против Н. А. С.,
ЕГН: ********** от гр.***за осъждането й да заплати на ищеца общо сумата
2 860,85 лв., представляваща половината от общия размер на извършени
плащания от ищеца за периода 01.04.2015г – 31.07.2020г. по Договор за
потребителски кредит №***/ 16.03.2015г., сключен с „Алианц Банк
България“ АД, от която сумата 1870,78 лева – платена главница и 990,07 лв –
платена договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, КАКТО и в
частта, в която М. Х. Н., ЕГН:********** от гр.***е осъден да заплати на Н.
А. С., ЕГН: ********** от гр.***сумата за разликата от 1101,35 лв / хиляда
сто и един лева и 35 ст./ до 1300 лева – деловодни разноски за
първоинстанционното производство, КАТО
ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА Н. А. С., ЕГН: ********** от гр.***да заплати на М. Х. Н.,
7
ЕГН:********** от гр.***на основание чл.127, ал.2 ЗЗД общо сумата 2 860,85
лв / две хиляди осемстотин шестдесет лева и 85 ст./ , представляваща
половината от общия размер на извършени плащания от ищеца М. Х. Н. за
периода 01.04.2015г – 31.07.2020г. по Договор за потребителски кредит
***/ 16.03.2015г., сключен с „Алианц Банк България“ АД, от която сумата
1870,78 лева – платена главница и 990,07 лв – платена договорна лихва, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
30.07.2020г. до окончателното й изплащане, КАКТО И СУМАТА 260, 71 лева
/ двеста и шестдесет лева и 71 ст./ - направени разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство и СУМАТА 157 лв / сто и петдесет и
седем лева/ - направени разноски по съразмерност за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Х. Н., ЕГН:********** да заплати на Н. А. С., ЕГН: **********
сумата 1 270,79 лв / хиляда двеста и седемдесет лева и 79 ст./ - направени
разноски по съразмерност за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8