РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120104271 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на И. К. К., ЕГН ********** и С.
И. К., ЕГН **********, двамата от *** против К. С. А., ЕГН ********** и О. В. В., ЕГН
**********, двамата от ***, в която са предявени следните съединени искове: да се осъди К.
С. А. да заплати на И. К. К. сумата от 191 лева обезщетение за имуществени вреди, сумата
от 30 лева разходи за издаване на съдебно медицинско удостоверение, сумата от 1500 лева
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени отрицателни емоции –
уплаха и продължителен страх, причинени от отправени от ответника към ищеца закани с
убийство, ведно със законната лихва от датата на деликта – 20.06.2019г. до изплащането на
сумата; да се осъди К. С. А. да заплати на С. И. К. сумата от 500 лева обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени отрицателни емоции – уплаха и
продължителен страх, причинени от отправени от ответника към ищцата закани с убийство,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 20.06.2019г. до изплащането на сумата; да
се осъди О. В. В. да заплати на С. И. К. сумата от 30 лева разходи за издаване на съдебно-
медицинско удостоверение и сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени отрицателни емоции – уплаха и продължителен страх,
причинени от отправени от ответницата към ищцата закани с убийство, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 20.06.2019г. до изплащането на сумата.
Ищците твърдят, че са съпрузи и собственици на апартамент в гр.***, а
ответниците живеят на семейни начала. Ищците сключили писмен договор за наем с
ответника А., с който му отдали ползването на имота им, за срок от 1 година и месечна
наемна цена от 300 лева. Ответникът обаче не платил първата наемна вноска на падежа, а
поискал малка отсрочка. В продължения срок плащане също не било направено. На
20.06.2019г. около 18.00 часа ищците срещнали ответника, който им казал, че ги е търсил на
адреса, а те не били там, като вместо това обикаляли квартала. Заявил, че жена му носи 300
лева, за да им ги даде. Ищците отговорили, че той не може да им държи сметка дали си стоят
вкъщи и че освен това дължи 600 лева наем, а не 300 лева. Казали му също, че поради забава
1
в плащането прекратяват действието на договора за наем и си поискали обратно ключовете
за жилището. Тогава А. отправил към тях репликите: “Ще ви убия! Ще ви запаля! Ще
изгорите живи! Ще ви ликвидирам и двамата!“ Ответникът изрекъл и псувни, след което
взел от джоба на ищеца телефона му, като го ударил силно в земята, в резултат на което
телефонът се счупил. После А. дръпнал и скъсал ризата на К. и започнал да го удря по
лицето и тялото. От ударите слънчевите очила на ищеца се счупили, а той залитнал. Ищцата
се опитала да прекратил побоя и застанала отпред, но тогава се намесила ответницата В.,
която дръпнала ищцата за косата, в резултат на което тя изгубила равновесие и паднала на
земята. В. отправила обидни и заплашителни думи към К., а именно: “Дърта мастийо, ще те
убия! Ще те смачкам! Ще те удуша! Ще те убия!“, като в същото време ритала ищцата,
която била паднала на земята. За извършените деяния ответниците били дадени на съд, като
било образувано НОХД № ***г. за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК. Делото е
приключило със споразумение, с което подсъдимите признали вината си и им е наложено
наказание. Гражданските искове не са били приети за разглеждане. В отделно наказателно
дело е разгледана тъжбата на К.и за нанесените им телесни повреди, като делото е
приключило с присъда. Ищците твърдят, че отправените закани против тях са възбудили
основателен страх за тяхното осъществяване и в продължение на дълъг период от време те
са престанали да излизат в квартала, чувствали са се застрашени и унижени. Претърпените
от тях вреди трябва да се овъзмездят от ответниците. Молят исковете да се уважат.
Исковете са по чл.45 ЗЗД. В съдебно заседание исковете се поддържат. Ангажират се
доказателства.
В законоустановения срок ответниците не са депозирали писмен отговор. В
съдебно заседание се явяват и молят за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното:
Исковете са основателни.
С протоколно определение от 24.06.2020г. по НОХД № ***г. съдът е одобрил
споразумение, с което подсъдимият К. С. А., с ЕГН: ********** се признава за виновен
в това, че нa 20.06.2019 год. в град ***, в ***, се заканил на И. К. К., ЕГН **********,
с престъпление против неговата личност, а именно с убийство с отправяне към него на
реплики със следното съдържание: „Ще ви запаля! Ще изгорите живи! Ще ви ликвидирам
и двамата”, като му нанесъл удари по тялото и главата и това заканване би могло да
възбуди у К. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.
3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, както и се е признал за виновен, че на 20.06.2019г. в град
***, в ***, се заканил на С. И. К., ЕГН: **********, с престъпление против нейната
личност, а именно с убийство с отправяне към нея на реплики със следното
съдържание: „Ще ви убия! Ще ви запаля!”, като й нанесъл удари по главата и това
заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Със същото споразумение подсъдимата О. В. В., ЕГН: ********** се е
признала за виновна в това, че 20.06.2019 год. в град ***, в ***, се заканила на С. И. К.,
ЕГН: **********, с престъпление против нейната личност, а именно с убийство с
отправяне към нея на реплики със следното съдържание: „Дърта мастийо, ще те убия!
Ще те смачкам! Ще те удуша! Ще те убия!“, като й нанесла и удари по тялото и това
заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, като й е наложено наказание
2
лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.300 ГПК споразумението, одобрено от наказателния съд, е
задължително за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно със сила на пресъдено нещо се
установява, че на посочената дата при среща между ищците и ответниците, последните са
предизвикали конфликт и са нападнали К.и, словесно и физически, като ответникът А. ги
заплашил с убийство с думите “Ще ви запаля! Ще изгорите живи! Ще ви ликвидирам и
двамата!“ и ударил К. по тялото и главата, а К. ударил по главата, а ответницата В.
заплашила К., че ще я убие, смачка и удуши, като й нанесла и удари по тялото. Налице е
извършено от двамата ответници деяние, представляващо деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
От деянието са причинени на двамата пострадали неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха, продължителен страх и емоционален дискомфорт. Разпитаният по
делото св.Д., дългогодишен приятел на ищците, е заявил, че по време на побоя И. е бил с
операция и се е пазил много, а С. е била съборена на земята. След случката И. бил много
уплашен и свидетелят, като медицинско лице, го посъветвал да отиде на съдебен лекар. Той
ходил през няколко дни в дома на ищците, като им давал успокоителни. Заявява, че двамата
се страхували да излизат извън жилището и били преживели ужасен стрес. Когато
свидетелят ходил у тях, те винаги си били вкъщи и били много уплашени.
Съдът намира за доказано и твърдението, че ответникът А., нападайки ищеца К.,
счупил мобилния му телефон, удряйки го силно в земята, освен това му скъсал ризата с
дърпане, а от ударите по лицето слънчевите очила на ищеца също се счупили. Наистина за
тези деяния няма влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд – присъда или
споразумение, но те се установяват косвено от материалите по приложеното ДП № ***г. –
сведения от пострадалите лица и докладни записки на полицейски служители. Освен това
св.Д., е заявил, че знае от ищеца, че по време на побоя са били счупени телефонът и
слънчевите му очила. Ето защо БРС намира, че при физическото нападение ответникът А. е
счупил телефона и слънчевите очила, както и скъсал ризата на ищеца К., като така му е
причинил имуществени щети.
Следователно вредите от деликта се доказват по несъмнен начин. Тези вреди са в
пряка последица от противоправните действия на ответниците.
По размера на обезщетенията съдът намира следното:
По отношение на неимуществените вреди, законът повелява обезщетението им да се
определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че
справедливостта не е абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки
конкретен случай, като се вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни
обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания и др. В случая беше установено, че
понесените от двамата ищци неимуществени вреди от отправените към тях заплахи за
3
живота им се изразяват в продължителен страх, стрес и притеснение. Логично е ищците да
са изпитвали такива негативни чувства и преживявания, предвид словесната агресия, на
която са станали обект, изразяваща се в закани за живота им. Неимуществените вреди са
изцяло доказани от показанията на разпитания свидетел. Ето защо ответникът А. трябва да
се осъди да заплати на ищеца К. 1500 лева обезщетение за понесените емоционални вреди,
ведно със законната лихва от деликта до изплащането, както и да заплати на ищцата К. 500
лева обезщетение, колкото са поискани от тази ищца, ведно със законната лихва от деликта
до изплащането. Ответницата В. трябва да се осъди да заплати на ищцата К. 1000 лева
обезщетение за понесените емоционални вреди, ведно със законната лихва от деликта до
изплащането. Исканите размери на обезщетенията са целесъобразни и отговарят на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради което претенциите трябва да бъдат
уважени.
Исковете за имуществени вреди са също основателни. Както стана ясно, при
физическото нападение ответникът е счупил очилата и телефона на ищеца, скъсал е и ризата
му. Тези вреди са пряка последица от деликта и подлежат на репариране. Що се отнася до
стойността на тези вещи, по делото не е назначавана оценъчна експертиза, но съдът на
основание чл.162 ГПК определя тази стойност, съобразявайки експертизата, изготвена в
досъдебното производство. В случая тази експертиза не е назначавана по настоящото дело и
не може пряко да се използва от съда, но следва да се вземе предвид като частен документ,
на основа на който съдът на основание чл.162 ГПК определя стойностите на вещите, като
намира, че те са правдоподобни и обективно дадени. Ето защо съдът приема, че увредените
вещи са общо на стойност 191 лева, от които 152 лева за мобилния телефон, 24 лева за
очилата и 15 лева за ризата. Поради това следва ответникът А. да се осъди да заплати на
ищеца К. сумата от 191 лева обезщетение за имуществени вреди от деликта, ведно със
законната лихва от увреждането до изплащане на сумите.
Данните сочат, че и двамата ищци, вследствие на понесените удари, са се снабдили
със съдебно-медицински удостоверения, за които са платили по 30 лева. Тези разходи също
са в пряка причинна връзка с деликта, поради което също подлежат на репариране. Ето защо
ответникът А. трябва да се осъди да заплати на ищеца К. 30 лева за издаване на
удостоверението, а ответницата В. следва да се осъди да заплати на ищцата К. също 30 лева
за издаване на удостоверението, ведно със законната лихва от деликта до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А. следва да заплати на ищеца К.
разноски, представляващи сумата от 400 лева за адвокатски хонорар и сумата от 50 лева за
такса.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата К. сумата
от 400 лева за адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът А. трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда такса от 80 лева за уважените искове, а ответницата В. такса от 50 лева,
доколкото ищците са освободени от заплащане на такса.
4
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН **********, от *** да заплати на И. К. К., ЕГН **********,
от *** сумата от 191 лева /сто деветдесет и един лева/ обезщетение за имуществени вреди,
причинени от нанесен на 20.06.2019г. побой, сумата от 30 лева /тридесет лева/ разходи за
издаване на съдебно медицинско удостоверение в следствие на побоя, сумата от 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени отрицателни емоции – уплаха и продължителен страх, причинени от отправени
от ответника към ищеца закани с убийство на 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на деликта – 20.06.2019г. до изплащането на сумите.
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН **********, от *** да заплати на С. И. К., ЕГН
**********, от *** сумата от 500 лева /петстотин лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени отрицателни емоции – уплаха и продължителен страх,
причинени от отправени от ответника към ищцата закани с убийство на 20.06.2019г., ведно
със законната лихва върху посочената сума от датата на деликта – 20.06.2019г. до
изплащането на сумата.
ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН **********, от *** да заплати на С. И. К., ЕГН
**********, от *** сумата от 30 лева /тридесет лева/ разходи за издаване на съдебно
медицинско удостоверение в следствие на нанесен на 20.06.2019г. побой, сумата от 1000
лева /хиляда лева/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
отрицателни емоции – уплаха и продължителен страх, причинени от отправени от
ответницата към ищцата закани с убийство на 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на деликта – 20.06.2019г. до изплащането на сумите.
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН **********, от *** да заплати на И. К. К., ЕГН
**********, от *** сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.
OСЪЖДА К. С. А., ЕГН ********** и О. В. В., ЕГН **********, двамата от *** да
заплатят на С. И. К., ЕГН **********, от *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН **********, от *** да заплати по сметка на БРС сумата от
80 лева /осемдесет лева/ такса за уважените искове.
ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН **********, от *** да заплати по сметка на БРС сумата от
50 лева /петдесет лева/ такса за уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6