РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Русе, 17.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
13 юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело № 175 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на
„Интертранс 2018“ ЕООД,
със седалище: гр.Ветово, област Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник И. Д. ***,
против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
54-ФК от 24.03.2022 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект
– ведомствена бензиностанция,
находяща се в гр. Ветово, ул. „Сливница“ № 17, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на
закона. Изтъкват се съображения по наведените основания.
Претендира се съдът да отмени оспорената заповед.
Претендира се присъждането на направените в
производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 51 от
делото).
Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на
28.02.2022 г. е била извършена проверка на търговски обект - ведомствена
бензиностанция, находяща се в гр. Ветово, ул. „Сливница" № 17,
стопанисвана от дружеството-жалбоподател. В хода на тази проверка на място е било
установено, че от бензиностанцията се извършва зареждане на течни горива за
собствени нужди на превозни средства, собственост на дружеството, с налична и
работеща ЕСФП с рег. № в НАП 4402832 от 05.03.2020 г. Констатирано било още, че
изградената нивомерна измервателна система /НИС/ е от одобрен тип. Установено
било и че не е налична книгата за финансови отчети за текущата година, както и че
нямало актуално свидетелство за калибриране, липсвала и маркировка, поставена
от БИМ за първоначален и последващ преглед на измервателните уреди.
Във връзка с горепосочената проверка
на търговския обект, на 21.03.2022г., била извършена проверка в ТД на НАП -
Варна, офис Русе и от представените от дружеството документи с последните
доставки на горива и след анализиране на данни от информационната система на
НАП за контрол на горивата било установено, че дружеството не било изпълнило
задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка коректни
данни, чрез нивомерна измервателна система /НИС/ за обем на течни горива, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за търговия на течни горива, с което нарушило реда и начина
за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.
При извършената съпоставка на
получените данни в НАП относно доставките на течни горива в обекта за периода
13.12.2021 г. - 22.12.2021 г., било установено несъответствие между подадените
от дружеството данни чрез НИС и подадените данни по документ в НАП, както
следва:
- на 13.12.2021 г. търговецът бил
получател на доставка на гориво по декларация АДЦ №
01000000000006555232/13.12.2021 г. - доставка на „гориво за дизелови двигатели“
с количество 28 183.00 л. От ЕСФП в обекта имало изпратено съобщение на 13.12.2021 г. към НАП и същото е било получено в 14:06:18 ч. в ИС на НАП
за „Доставка на гориво по документ“ с подадени данни 28 183.00 л. От нивомерната
измервателна система /НИС/ на ЕСФП към сървъра на НАП в 14:01:30 ч. било
получено за „Доставки на гориво по нивомер“ количество 29 617.32 л.
- на 22.12.2021 г. търговецът бил получател на доставка на гориво по
декларация АДД № 01000000000006572108/22.12.2021 г. - доставка на „гориво за
дизелови двигатели“ с количество 28 274.00 л. От ЕСФП в обекта имало изпратено
съобщение на 22.12.2021 г. към НАП и същото било получено в 17:35:52 ч. в ИС на
НАП за „Доставка на гориво по документ“ с подадени данни 28 275.00 л. От
нивомерната измервателна система /НИС/ на ЕСФП към сървъра на НАП в 10:51:06 ч.
било получено за „Доставки на гориво по нивомер“ количество 1 259.85 л. и в
10:25:00 ч. било получено количество 25 102.00 литра.
При така установените фактически обстоятелства било прието, че
предаваните данни на НАП по установената дистанционна връзка, чрез НИС за обем
на течни горива, не дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта.
Констатациите и резултатите от проверката (на място в обекта на контрол
и по документи и в информационната система на НАП за контрол на горивата) били
обективирани в съставени на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, aл. 1 от ДОПК Протоколи за извършени проверки сер. АА № 0057815 от
28.02.2022 г. (л. л. 49 и 50 от делото) и сер. АА № 0054877 от 21.03.2022 г.
(л. л. 7 – 9 от преписката), ведно със събраните при проверката писмени
доказателства: акцизни данъчни документи, декларации за съответствие,
товарителници, експедиционни бележки, протокол за количество, справка от
21.03.2022 г. от ИС на НАП, становище на представител на обслужващия сервиз от
14.03.2022 г. (л. 39 от делото), декларация от служител на дружеството,
свидетелство за регистрация на ЕСФП, гаранционна карта, Блок схема, дневен
отчет от ЕСФП, свидетелство за калибриране, договор за наем (л. л. 10 и сл. от
преписката).
Прието
е, че с описаното по-горе деяние, „Интертранс 2018“ ЕООД е нарушило
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал. 8 и чл. 118,
ал. 4, т. 3 от ЗДДС, което дало и основание на органа да издаде оспорената
заповед, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект
– ведомствена бензиностанция,
находяща се в гр. Ветово, ул. „Сливница“ № 17, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г“ oт ЗДДС и чл.187, ал. 1 от с.з. (л. л. 1
– 5 от преписката).
За
същото нарушение, на 11.04.2022 г., срещу дружеството бил съставен и АУАН (л.
л. 21 – 23 от преписката).
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена лично на
представляващия дружеството на 11.04.2022 г., видно от приложената разписка на
л. 6 от преписката.
Дружеството е упражнило правото си на жалба чрез Началник на отдел ОД -
Варна в ГД ФК при ЦУ на НАП до съда на 20.04.2022 г. (л. 5 от делото).
По делото, от страна на жалбоподателя са представени
следните писмени доказателства: заверени преписи на Договор за абонаментно
техническо обслужване от 05.03.2020 г.; Договор за абонаментно техническо
обслужване от 01.03.2022 г.; Протокол за извършени аварийни ремонти – 3 бр. –
от 04.01.2022 г., от 17.03.2022 г. и от 22.03.2022 г.; Заявление № 001 от 10.03.2022
г., ведно с протокол за проверка и приложения към заявлението; Свидетелство за
калибриране № 4-Р1382 от 08.03.2022 г.; Становище от сервизен техник;
Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 05.03.2020 г. (л. л. 19 –
41 от делото). От представеното становище на техник на обслужващия сервиз и
протоколите за извършени аварийни ремонти стават ясни причините, поради които е
било установено несъответствие между автоматично изпратената информация от
нивомерната система и ръчно въведената такава, а именно особености на НС и
технически проблеми, които са били отстранени при аварийния ремонт.
По делото, по искане на ответната страна са събрани и
гласни доказателства. От разпита на св. М. Петрова, инспектор по приходите,
извършил проверката на място на 28.02.2022 г., се установява как работи
принципно системата и в конкретния случай как е протекла проверката, какво е
било установено.
Правни изводи
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения административен акт, в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-1148 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 26 от преписката).
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – протоколи
за извършена проверка, в които са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да
предава на НАП по установената дистанционна връзка коректни данни, чрез
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, които дават възможност
за определяне наличните количества горива в резервоарите за съхранение. В заповедта са изложени и мотиви
досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Неизпълнението на задължението се обосновава с погрешните данни от нивомерната
система на обекта, които показват, че за периода 13.12.2021 г. – 22.12.2021 г.
била установена разлика между доставеното количество гориво по документи и
изпратените съобщения „нивомерна система“, съгласно „Справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво от ЕСФП“, като подробно са посочени съответните
количества по дати, часове, съответно по документи и НС.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на процесуалните правила и норми, по-конкретно
нарушени са изискванията на чл. 35 от АПК, като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Това е довело и до нарушаване на материалноправните
разпоредби и несъблюдаване целта на закона. Основанията за тези изводи са
следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“, във вр. с ал. 3, във вр. с чл.118,
ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези
предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани по
следния начин: "Принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите.".
В
изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите, това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на
МФ, в която според чл. 3, ал. 11 от ЗДДС лице по чл.118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните
съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета „б". В случая дружеството-жалбоподател се явява именно такова лице.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на
обект“ и „забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз „до 30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин. При проверка на ведомствената
бензиностанция на дружеството са установени данни, че по установената
дистанционна връзка с търговския обект от ведомствената бензиностанция не се
отразява реалната доставка на течно гориво, даваща възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството му на лице по чл. 118, ал. 8
от ЗДДС, стопанисващо обекта - ведомствена бензиностанция за зареждане на
собствени на дружеството МПС-та, с дизелово гориво, със сертифицирана нивомерна
система, като колонката е свързана с резервоара чрез средства за измерване на
разход (по чл. З, ал. 2, изр. 1 от Наредба № Н-18). Въведено е в експлоатация
фискално устройство, изградена е дистанционна връзка с НАП, използва се
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. От събраните
по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че несъответствието
между автоматично изпратената информация от нивомерната система и ръчно
въведената такава се дължи на особеностите на нивомерната система и технически
проблеми, за които е бил извършен и съответен авариен ремонт, като данните за
уведомяване от страна на дружеството на обслужващия сервиз и извършен ремонт са
дори още преди извършената в обекта проверка – съгласно дата на първия протокол
за извършени аварийни ремонти, авария е била отстранена на 04.01.2022 г., а
проверката на място в обекта е от дата 28.02.2022 г. За извършения ремонт са били
съставени съответните протоколи с описани в тях аварии и начина на
отстраняването им. Представено е и становище от техник на обслужващия сервиз,
от което става ясно, че проблемът „доставка по нивомер“ се дължи на прекъсвания
на електрозахранването поради изисквания за безопасност. Дружеството ползва
електронна система от одобрен тип, липсват каквито и да било данни за
модифициране или премахване на компоненти без уведомление до НАП, липсват данни,
че в обекта се ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен списък
на софтуерите за управление на продажби. Документите за доставка на гориво,
ръчно въведени чрез клавиатура на ЕСФП са налични със съответния № на УКН в ИС
„КГ“.
Електронната система с фискална памет
(ЕСФП) служи за регистриране и отчитане оборотите от продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за
измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите
изисквания към продуктите, установяване на дистанционна връзка и подаване на
данни към Националната агенция по приходите.
Нивомерните системи сами по себе си
нямат възможност да изпращат информация към сървъра на НАП, затова трябва да се
свържат с Електронната система с фискална памет ( ЕСФП ), която осъществява
дистанционна връзка с НАП. Към ЕСФП могат да се свързват нивомерни системи,
които притежават валиден сертификат за одобрен тип средства за измерване,
отговарящ на Европейските изисквания, и допълнително са узаконени в системата.
Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуален административен акт се
издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В чл. 36, ал. 1 от АПК е постановено, че доказателствата се
събират служебно от административния орган, освен в предвидените от кодекса или
в специален закон случаи. Според чл. 9, ал. 2 от АПК, административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Настоящият съдебен състав намира, че
административният орган - Началникът на отдел ОД - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената заповед в нарушение на тези
разпоредби, като не е изяснил фактите и обстоятелствата, които са релевантни за
случая.
От данните по делото
става ясно, че обектът е лице,
което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Съгласно чл. 3, ал. 12 от наредбата
лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени
нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари
с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по
реда на ал. 2 и 3. Същевременно не е ясно дали то попада в изключенията
визирани от законодателя, т.е. извършва зареждане на течни горива на съоръжения
и/или инсталации за производство и/или отопление, тъй като редът за подаване на
данни относно тези лица е друг.
Нормата на чл. 118, ал. 8
от ЗДДС,
съгласно която данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.
4. Предвид този текст, в чл.59в, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства е указано, че лице по чл. 118, ал. 8
от ЗДДС
(каквото безспорно се явява дружеството- жалбоподател) подава данни по
електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна
услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП,
като в ал. 2 на същата норма изчерпателно са изброени данните, които следва да
бъдат подадени.
По
силата на тези установени факти липсва основание да се постанови извод, че
дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената
дистанционна връзка коректни данни за доставки и налични количества горива в
резервоарите. Ангажирането на безвиновна отговорност на ЮЛ не означава, че
неизпълнението на вмененото по закон задължение не се осъществява чрез действия
или бездействия на негови представляващи,
служители и работници. В актовете на приходната администрация по
настоящия случай, не се сочи извършването на каквото и да било действие или
бездействие от страна на лице от състава на „Интертранс“ ЕООД, което да е в
пряка причинна връзка с предаване на некоректни данни за вид и количество
гориво, доставено за процесния период. Документите
за доставка на гориво, били ръчно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и са налични
със съответния номер на УКН в ИС „КГ“.
Следва
да се отбележи и фактът, че след установяването на проблема, дори преди да е
била извършена проверка от контролните органи, са били предприети действия за
неговото отстраняване и са представени необходимите протоколи в НАП. В рамките
на производството пред административния орган не са съобразени данните от
протоколите за извършени аварийни ремонти, както и становището на техник на
обслужващия сервиз. Не се сочат мотиви защо следва да бъдат изключени като
доказателства данните от тези документи. Именно от тези приобщени към
преписката доказателства става ясно, че служителите на дружеството стриктно са
изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. Не на
последно място, съдът съобразява и изцяло кредитира становището на лицето,
професионално ангажирано с поддръжката на фискални устройства. Тези данни сочат
наличието на причина, независеща от човешкия фактор. В настоящия случай, при
проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е
довело до неотразяване на приходи, тъй като доставеното гориво е за собствени
нужди, за зареждане на собствени транспортни средства за дейността на
търговеца. Това гориво не е предназначено за продажба и не е използвано за
такава, за да се приеме, че е налице неотразяване на приходи. Липсват каквито и
да е било доказателства в тази насока.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване
на коректни данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи това. Налице е формално
твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по
чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с
конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на
жалбоподателя. По никакъв начин в оспорената заповед не се посочва какво точно
правило или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и
какво точно в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено от
жалбоподателя, което е довело до неподаване на изискуемата информация до НАП.
В
обобщение на изложеното съдебният състав приема, че събраните по делото
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Предвидената
в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС мярка има превантивно действие, като
с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение
от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на
нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не
съответства на целта на закона и на изискванията по разпоредбите на чл. 6, ал. 2
и ал. 5 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
Административният
орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на
принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената
от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС се явява постановена при
липса на материалноправните предпоставки за това. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
54-ФК от 24.03.2022 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“
– Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се
явява незаконосъобразна. Постановена е при неизяснена фактическа обстановка, в
нарушение на чл. 35 от АПК, довела и до нарушение на
материалния закон и като такава подлежи на отмяна.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
По
разноските
Във връзка със своевременно заявената
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски, съгласно представен списък
на разноските в размер на 770 лева, съдът намира, че искането му следва да се
уважи в претендирания от него размер на разноските – 770 лева, от които 50 лева
– държавна такса за образуване на дело на л. 42 от делото и 720 лева с вкл. ДДС
– договорено и заплатено по банкова сметка ***, съгласно договор за правна
помощ и съдействие на л. 15 от делото и представена фактура и банков документ
(авизо за издадено преводно нареждане) на л. л. 17 и 18 от делото.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е малко
над предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева (договореното и
платено адвокатско възнаграждение без ДДС възлиза на 600 лева). Съгласно § 2а
от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 54-ФК
от 24.03.2022 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Интертранс
2018“ ЕООД, със седалище: гр. Ветово, област Русе е наложена
принудителна административна мярка
- запечатване на търговски обект
– ведомствена бензиностанция,
находяща се в гр. Ветово, ул. „Сливница“ № 17, стопанисван от „Интертранс 2018“
ЕООД, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София да заплати на „Интертранс 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ветово, област Русе, ул. “Места“ № 23, представлявано
от Маринела Йорданова Желязкова, сумата от 770 лева (седемстотин и седемдесет)
лева - разноски по делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: