№ 6
гр. Айтос, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200378 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба С. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, действащ чрез пълномощник и съдебен адресат адв.П. Х. Х. против Наказателно
постановление (НП) № BG24032023/4000/Р8-244/30.08.2023 г., издадено от Директора на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктира“ - гр.С., с което за
нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
Ст.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляди ) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Изтъкват се множество доводи за процесуална и материална незаконосъобразсност. В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представителя си, от
чието име е депозирано писмено становище. Претендира се заплащане на съдебно-
деловодните разноски, сторени от жалбаподателя за заплатено адв.възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктира“ - гр.С. се представлява пред съда от
юрисконсулт К.Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмени доказателства. Излага възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адв.възнаграждение, като при евентуално уважаване на жалбата моли
присъждане на законовия минимум. На свой ред претедира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение при потвърждаване на НП.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
1
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 24.03.2023 г., св.Л. Е. С. - главен инспектор в отдел „Пътни такси и
разрешителен режим“, сектор „Дунав мост 1“ – ТД Митница - Р., съставила на
жалбоподателя С. С. С. АУАН за това, че на 09.03.2023 г., в 10:28:57 ч., на А. път № I,
отсечка 473+206 км, е управлявал ППС, с рег . № ***, вид - влекач, марка ***, модел *** ,
без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Актът e съставен
за нарушение на чл. 179,ал. 3а от ЗДвП, като на 30.08.2023 г. е издадено обжалваното НП, в
което АНО възприел фактите, описани в акта.
Съдът кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства, като
същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка. Въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
В случая актосъставителят не е разполагал с компетентност да съставя актове
за установяване на административни нарушения, извършени на територията на друго
населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, актове могат да съставят
длъжностните лица: посочени изрично в съответните нормативни актове, както и
определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението
на съответните нормативни актове. В случая актът за установяване на административното
нарушение е съставен за нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП актовете за установяване на
административнинарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната
компетентност. Съгласно чл. 167, ал. 3б от ЗДвП длъжностни лица от Агенция „Митници“:
1. осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на
граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на
Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез
картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата; и 2. съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а.
С приложената на л.15 по делото Заповед № РД-11-749/07.06.2023 г.
Председеталят на УС на Агенция “Пътна инхрастуктира“ е оправомощил Директорът на
Националното тол упрравление да съставя НП за налагане на адмнаказания по чл.179, ал.3 –
3в от ЗДвП. По делето не е приложен докамент, с който да е посочено определяне на
длъжностните лица, които имат право да осъществяват контрол за заплащане на таксите по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, както и тяхната териториална компетентност. В конкретния случай
2
актосъставителят - св.Л. Е. С. / ст.инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим –
ТД Митница-Р./ е имала материална компетентност, но не и териториална такава, тъй като
не е била овластена с нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на
ТД Митница - Б.. Деянието е осъществено в 10:28:57 ч., на А. път № I, отсечка 473+206 км,
т.е. местоизвършването е на територията на ТД Митница - Б., а териториалната
компетентност на длъжностното лице за осъществяване на контрол е единствено за ТД
Митница - Р.. С оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен от държавен служител,
който не е имал териториални правомощия да издаването му, то същият се явява по
същество съставен от неправоимащо /некомпетентно/ лице, а като правна последица
издаденото въз основа на този акт НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
Следва да се отбележи, че от никъде не следва изводът, че служителите на
териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат право да съставят АУАН за
нарушения, извършени на територията на друга дирекция. Напротив, от устройствения
правилник на Агенция „Митници“ Обн. - ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г,( в сила от 31.07.2021 г.;
изм. и доп., бр. 82 от 14.10.2022 г., в сила от 01.11.2022 г.), поначало следва обратния извод,
като в чл. 36, т.1 е записано, че служителите в териториалните дирекции провеждат и
изпълняват на териториално ниво политиката на агенцията. Иначе казано, компетентността
на служителите на териториалните дирекции е поначало ограничена в рамките на
територията, обслужвана от съответната дирекция, като за да се приеме, че е налице
компетентност и относно осъществили се на територията на друга дирекция факти, това
следва изрично да е посочено. В случая това не е така, поради което и актосъставителят не е
следвало да съставя АУАН, а да изпрати материалите на компетентната дирекция. Извън
посоченото, съдът намира, че постановлението е и материално незаконосъобразно като
неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя във връзка с описаните
факти. По същество се твърди, че нарушението се изразява в това, че за процесното ППС не
е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Видно е, че
тази разпоредба визира като нарушения неизпълнение на задължение за установяване
изминато разстояние и липсата на закупена маршрутна карта, но никъде не говори за
незаплатена такса. От това следва, че за описаните в НП факти няма как да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя, който е бил водач на превозното средство. Този извод
става още по-очевиден при прочита на следващата ал. 3б на чл. 179 от ЗДвП, която гласи, че
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. От изложеното
става ясно, че за описаните като съставомерни факти - изцяло или частично незаплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, законът предвижда ангажиране
отговорността на собственика на ППС на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а не на водача
на превозното средство.
В обобщение съдът намира, че в случая са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него,
3
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло само на
това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. Направеното
възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът
счита за допустимо, но неоснователно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и съобразявайки, че същото не може да бъде по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че следва да
се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като процесуалният представител е
изготвил жалбата, т.е. участва от началото на процеса, а също така по делото е приложен
значителен обем от доказателства. Предвид изложеното съдът намира, че уговореното
адв.възнаграждение не се явява прекомерно съобразно минимално предвидения размер в чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към датата на договора за правна помощ и следва да бъде заплатено в
цялост от АНО.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG24032023/4000/Р8-244/30.08.2023
г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктира“ - гр.С., с което на С. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за
нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляди ) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на С. С. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4