Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

14.12.2018 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 30 ноември

Тринадесети наказателен състав година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело номер 2767 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Съдът е сезиран с жалба от „Т.Б.“ ЕАД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от изпълнителния директор ***чрез пълномощника адв. С.К. против Наказателно постановление № 2018-0042193 от 10.04.2018 г., издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен на Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.222 от ЗЗП за нарушение разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗП.

Жалбоподателят с жалбата, моли да се отмени наказателното постановление, като излага становище  тази насока, включително и относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, редовно призовано дружеството-жалбоподател не е изпратило представител.

Административно наказващия орган, също е редовно призован, не е изпратила представител в съда.

В депозирано до съда писмено становище моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като е изложил подробни доводи в тази насока.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2017 К - 0042193 от 08.12.2017 г., с който се констатира, че при извършена на 20.11.2017 г. в обект магазин „***“, находящ се в *** – ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател, която е била удостоверена със съставен на същата дата констативен протокол, се установило по повод постъпила жалба, с вх. № Р-03-14992/20.10.20017 г. от Мариола Димитрова относно предявена рекламация на 29.06.2017 г., за таблет „NJoy Tityos (10) 4G“, закупен на 07.11.2016 г.

На 07.07.2017 г. е отказано гаранционно обслужване на таблета, поради силно деформиран /изкривен/ корпус, което според търговеца е предпоставка и вероятна причина за възникване на описаната повреда.

На 31.10.2017 г. потребителката е депозирала в КЗП Допълнение към жалбата, че е извършена диагностика на стоката в сервиз „***“ ЕООД, Представен е констативен протокол, съгласно който стоката е с дефектирала електроника и няма механични увреждания, със заключение: „Таблетът не работи. Дефектирала електроника. Няма следи от механично увреждане по вътрешната и външната част на устройството. Защитата от пренапрежение работи. Батериите са в пълна изправност“. На същата дата - 31.10.2017 г. е посетила магазин „***“ в ***, като е предявила рекламация и е представила констативния протокол, но търговецът е отказал да приеме рекламацията и таблета.

При проверката в обекта, от която е съставен констативен протокол № К- 0257752/20.11.2017 г., е установено че търговецът поддържа регистър на предявените рекламации, в който към дата 31.10.2017 г. са описани две рекламации за устройства „Alcatel“, неотносими към случая.

Отразено е, че с това е нарушен чл.127, ал. 1 от ЗЗП.

В АУАН е посочено още и изрично, че нарушението е за първи път.

По сходен начин са описани констатираните обстоятелства и в наказателното постановление, предмет на обжалване.

Като свидетел по делото е била разпитана актосъставителката С.Н.Н., която е потвърди констатациите по акта.

В показанията си свидетелят В.К. заявява, че не си спомня случа, тъй като от 9 месеца не работи в КЗП, но е свидетел както на констатираното нарушение, така и на съставения и предявен на жалбоподателя АУАН.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели, предвид това, че същите са логични, последователни и в пълно съответствие със събраните по преписката писмени доказателства.

На базата на всички събрани  по делото доказателства, съдът намира, че описаните в акта и наказателното постановление факти се установяват  категорично.

В подадената до съда жалба, жалбоподателят на първо място е посочил, че са нарушени нормите на чл. 42, т. 3, предл. второ от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. трето от ЗАНН, указващи изискуемото съдържание съответно на АУАН-а.

Съдът не констатира несъответствия в описание на нарушенията в АУАН-а и обжалваното НП и приема, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42,т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от НК, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

С оглед изложеното и съобразявайки се с практиката на Административен съд – Плевен, съдът намира, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган .

От показанията на актосъставителката С.Н., която лично е посетила обекта, се установява категорично, че същата е събрала информация от служителите в обекта относно действителното явяване на потребителя *** в магазина със съответното оплакване, която съвпадала с изложението й в жалбата до КЗП.

 Наличието на посочените съответствия не навежда на извод относно недобросъвестно поведение на потребителя, депозирал жалба в КЗП – Плевен, въз основа на която е започнала проверката, а напротив, потвърждава изложената от нея информация.

Ето защо и съдът намира, че отразеното като фактически констатации в акта и наказателното постановление е установено по необходимия категоричен начин.

От правна страна, според съда правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали установеното поведение на търговеца- жалбоподател, като нарушение на чл.127, ал.1 от ЗЗП.

Правната норма на чл.127, ал.1 от ЗЗП предвижда, че търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗП трябва да се тълкува в полза на потребителя, тъй като целта на ЗЗП е да протежира правната сфера на потребителя при участието на последния в търговския оборот.

За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви бързо и безпрепятствено рекламацията си пред лицето, с което пряко контактува при сключването на съответната сделка. Въпрос на вътрешна организация от страна на търговеца е дали това лице ще бъде упълномощено да впише рекламацията в регистъра или ще бъде инструктирано незабавно да уведоми търговеца, така че последният да може веднага да приеме лично рекламацията. Ако такава вътрешна организация липсва, не потребителят трябва да понесе произтичащите от това негативни правни последици, а търговецът.

От значение в случая е и качеството на предявилото рекламацията лице.  От представената по делото жалба, ведно с договор за лизинг и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги е видно, че именно лицето *** е визирано като получател на стоката, поради което следва да се приеме, че именно тя има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Поради изложеното и като се има предвид, че отговорността на жалбоподателя като юридическо лице е обективна, тоест не се издирва въпросът за вината, то налице са били основанията за ангажиране на административната му отговорност.

Що се касае до възраженията относно наличието на маловажен случай на нарушение, то съдът ги намира за неоснователни.

Следва да се има предвид, че в случая е нарушено основно право на потребителя, като същият на практика е оставен без конкретен и категоричен отговор от страна на търговеца относно оплакването му за отказано гаранционно обслужване на таблет.

С оглед характера на нарушението, което засяга особено значими обществени отношения, съдът счита, че случаят не може да бъде определен като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Затова и според съда правилно наказващият орган е пристъпил към налагане на санкция. Същата е съобразена със субекта на нарушението – юридическо лице, като е определена имуществена санкция на основание чл.222 от ЗЗП, предвиждащ наказване за неизпълнение разпоредбите на чл.127 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл.222 от ЗЗП предвижда, че за неизпълнение на разпоредбата на чл.127 от ЗЗП на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева.

В случая, наложената на дружеството такава в размер на 500 лева е определена в законовия минимум, съобразена е и е съответна на тежестта на нарушението, поради което не са налице основания за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкцията.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

                                           Р  Е  Ш  И  :        

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2018-0042193 от 10.04.2018 г., издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен на Комисия за защита на потребителите, с което на „Т.Б.“ ЕАД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от изпълнителния директор ***на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 222 от ЗЗП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: