РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Пазарджик, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20225200100019 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена К. Д. М., ЕГН
**********, адрес: гр.П., ул. „Б.К.” № *** против Д. П. П., с ЕГН
**********, от гр. П., ул. „В. А.” №**, вх. **, ет. **, ап. **.
Заявеният петитум е да се постанови решение от съда, с което на
основание чл.45 ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 34
440 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда от
престъпление, извършено от ответника, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 20.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че през пролетта на *** г. ищецът търсел да закупи
жилище на територията на гр. П., а ответникът към онзи момент се занимавал
със строителство на кооперации и продавал апартаменти. На среща между
страните П. заявил на ищеца, че има едно жилище на адрес гр. П., ул. „Б.К.“
№ **. ет.**, което може да му предложи. След извършен оглед ищецът решил
да го закупи. Поискал да бъде сключен предварителен договор, но понеже се
познавали от дълги години ответникът казал, че това не е наложително.
Договорили продажна цена в размер на 100 000 лв., както и че тази сума ще
бъде изплащана на части, а след изплащането й ответникът ще прехвърли
1
собствеността на жилището по нотариален ред. В периода 10.06.2009 г. -
20.10.2011 г. ищецът заплатил сумата от 34 440 лв., за което ответникът издал
писмени разписки.
През ****** г. ищецът разбрал, че апартамента, който ответника
обещал да му продаде е ипотекиран, както и че се води в собственост на трето
лице. На проведената среща П. отрекъл тези обстоятелства, но след направена
справка в имотния регистър се установило, че собственик на жилището е
лицето В.С. и че същото е ипотекирано в полза на *****, което препятствало
възможността за прехвърлянето му на ищеца. Установил и че поради
необслужване на кредит, за чието обезпечение служил имота, жилището е
продадено от ЧСИ на публична продан, поради което и първоначалната
уговорка за прехвърлянето му между страните пропаднала.
При тази ситуация ищецът разбрал, че е жертва на измама, поради
което в резултат на престъпна дейност претърпял вреда в размер на 34 440 лв.
В тази връзка депозирал жалба в РП-П., като на *** г. ответникът бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено по отношение на ищеца
престъпление по смисъла на чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК.
Твърди се, че с привличането му като обвиняем бил установен дееца на
престъпното деяние, поради което от този момент за ищеца започнал да тече
давностния срок по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и същия изтичал на 20.03.2022 г.
Изложени са твърдения, че в резултат на повдигнатото му обвинение
ответника бил признат за виновен и осъден в хода на НОХД 808/2018 г. по
описа на ПзРС, а присъдата влязла в сила в края на 2021 г., след като била
потвърдена от ПзОС, а въззивното решение – и от ВКС.
Сочат се писмени доказателства – заверено копие на постановление
за привличане на обвиняем от *** г.
Направени са доказателствени искания – да бъде изискано и
приложено НОХД 808/2018 г. по описа на ПзРС, както и постановление
привличане на обвиняем от *** г.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.
Ответникът е бил редовно призован, но не изпратил представител в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г., както и не е
изразил становище делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът като съобрази доводите на ищеца и събраните в процеса
2
писмени доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Правното основание на предявения иск съобразно изложеното от
ищеца е по чл. 45 ЗЗД за главния иск и чл. 86, ал.1 ЗЗД за акцесорния иск за
лихвата. Претенциите са процесуално допустими като предявени от надлежна
страна, при наличие на правен интерес за това.
От приложеното към настоящето дело НОХД 808/2018 г. по описа на
ПзРС се установява, че с влязла в сила присъда ответника в настоящето
производство Д.П. е признат за виновен в това, че през пролетта на ****г. в
гр.П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и до м.******г. е
поддържал заблуждение у К. Д. М. от същия град, че ще му прехвърли чрез
покупко-продажба собствеността върху недвижим имот – апартамент №**,
находящ се на ул.“Б.К.“ №** в гр.П., като в резултат на измамливото си
поведение е причинил на същия имотна вреда в големи размери – в размер на
34 440 лева /платена на вноски в периода 1****/, поради което и на основание
чл. 210 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК е
осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от пет години считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е безспорно, че
ответникът Д.П. е причинил на ищеца К.М. имотна вреда, размерът на която е
и елемент от престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК и е подлежал на
доказване в наказателния процес. В този смисъл и при съобразяване
разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящият съдебен състав, който разглежда
гражданските последици от престъпното деяние със съставомерен резултат, е
длъжен да възприеме същия размер на вредите като доказан по несъмнен
начин.
От друга страна, пак съгласно разпореденото в чл.300 от ГПК, силата
на присъдено нещо на присъдата за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, фактите и обстоятелствата относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца също следва да се приемат за безспорно установени.
Съобразно изложеното следва да се приеме, че е налице деликт –
съществува кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в
3
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Ето защо предявеният главен иск като изцяло
основателен ще следва да се уважи и се ответника да заплати на ищеца
претърпяната от него имуществена вред в размер на 34 400 лева.
Вземането от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на
чл.114 ал.3 от ЗЗД е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е
известен, а когато не е известен – от деня на неговото откриване.
Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят
отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана с оглед
разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай, съдът приема, че
ответника е изпаднал в забава на 20.10.2011 г. и от тази дата същият дължи
обезщетение за забава до окончателното изплащане на главницата от 34 400
лева.
Ищецът е претендирал разноски, но такива същият не е сторил в
процеса.
Върху уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса от 4% в размер на 1376 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. П., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „В. А.” №**, вх.
**, ет. **, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ НА К. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.
„Б.К.” № *** на основание чл.45 ЗЗД сумата 34 440 (тридесет и четири
хиляди четиристотин и четиридесет ) лева, представляваща обезщетение за
претърпяна имуществена вреда от престъпление, извършено от ответника,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.10.2011 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. П., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „В. А.” №**, вх.
**, ет. **, ап. ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса от 4% върху уважената част
от исковете в размер на 1376 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
4
му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5