Решение по дело №715/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Районно управление (РУ) Камено към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас, против решение № 126 от 19.02.2025 г., постановено по АНД № 4680/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 7779А-22/16.10.2024 г., с което на З. Д. Г., за нарушение и на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112), е наложена глоба размер на 2000 лева.

Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Изразява несъгласие с изводите на съда за допуснати процесуални нарушения при издаването на НП, липса на описание на нарушението в него и съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП от некомпетентни органи. Заявява, че в акта и наказателното постановление е описана текстово точно нарушената разпоредба, съответстваща на чл. 28 ЗНССПЕЕН 112, но е допусната явна техническа грешка с изписването на чл. 38 от същия закон. В самото постановление не е възможно описанието на всички факти и обстоятелства по нарушението, а такива са записани в докладната записка на полицейския служител. По отношение изводите на съда за липса на компетентност представя заповеди за надлежно оправомощаване. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото от него НП. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Не се явява и не изпраща представител пред съда.

Ответникът по касация - З. Д. Г., чрез пълномощника си адвокат Д. Г., представя писмен отговор на касационната жалба в който оспорва същата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й с присъждане на разноски за настоящата инстанция. Поддържа исканията си, чрез адвокат Г. и в проведеното съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение атакуваното решение да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на З. Г. за това, че на 03.08.2024 г., около 10.50 часа в [населено място], [улица], предава неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 и на основание на същата норма е наложена глоба размер на 2000 лева. В постановлението е посочено още, че е издадено от административно-наказващия орган след запознаване с преписката, възражението на нарушителката и посочено постановление на прокурора. Не са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Същото е и съдържанието на АУАН № 7779а-22/03.06.2024 г., въз основа на който е издадено НП. Прави впечатление, че след записването на визирания в нормата състав - „...чрез ЕЕН 112 предава неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“ е добавен съюзът „че“, то текст с обстоятелствата, при които е извършено нарушението не е добавен.

За да постанови решението си районният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Като нарушена норма е посочена чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, но тя е санкционна и не съдържа правило за поведение. Същото се съдържа в чл. 28 ЗНССПЕЕН 112, който обаче, не е цитиран нито в НП, нито АУАН. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Като друго процесуално нарушение е посочена липсата на описание на нарушението в НП. Административно-наказващият орган не е посочил конкретни факти, които биха били предмет на доказване. Липсата на тяхно описание е преценено, че препятства правото на защита на нарушителя. Съдът е намерил, че АУАН и НП не са издадени от компетентни органи, тъй като не спазени изискванията на чл. 29-33 ЗНССПЕЕН 112. Обсъдено е и съдържанието на докладната записка, изготвена от актосъставителя в хода на проверката, както и изслушания в съдебно заседание запис на сигнала до ЕЕН 112, като е посочено, че записът не потвърждава описанието в докладната записка. При тези мотиви съдът е отменил НП, като е присъдил като разноски заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички изводи на районния съд.

На първо място, съгласно представените с касационната жалба заповед изх. № 3121з-856/10.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-4368/26.10.2018 г. на директора на ОДМВР Бургас, не е налице приетата от съда липса на материална компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган. Първата от цитираните заповеди е издадена на основание чл. 29, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗНССПЕЕН 112 и с нея компетентният, съгласно тези норми, министър на вътрешните работи е възложил съответните правомощия, включително съставяне на АУАН, на служители от ОДМВР, какъвто е актосъставителят. С втората заповед директорът на ОДМВР Бургас, на основание чл. 32, ал. 2 ЗНССПЕЕН 112, е оправомощил началниците на районни управления да издават НП по този закон. Вярно е, че в процесното наказателно постановление не е вписано, че то, както и АУАН, са издадени от авторите си в изпълнение на посочените две заповеди, но това нарушение не може да се приеме за съществено, тъй като правомощията и компетентността на авторите на акта и постановлението са били действително възникнали и районният съд е може лесно да установи този факт чрез съответната проверка.

Касационната инстанция споделя изводите на районния съд за допуснати при издаването на НП на съществени процесуални нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, изразяващи се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и непосочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, като по отношение на тях препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Няма съмнение, че в НП, както и в АУАН липсва описание на каквито и да било обстоятелства и факти при които е извършено нарушението, а това е задължително съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН Описан е само съставът на нарушението, така както е предвиден в чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, но това не е достатъчно за да се изпълнят изискванията на посочени норми от ЗАНН. Описанието на фактите по нарушението в съставената по случая докладна записка от актосъставителя не може да се счете за спазването тази изисквания, защото докладната е адресирана само до наказващия орган, но не и до нарушителя, поради което на него не са били предявени фактите по които е санкциониран. Този порок лесно можеше да бъде избегнат, ако фактите по докладната записка бяха описани в АУАН и НП, но това не е сторено с което реално са нарушени правата на наказаното лице.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора досежно нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и непосочването в НП на действително нарушената норма на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, което се твърди, че се е дължало на допусната явна техническа грешка. Именно в тази норма е предвидено конкретното правило за поведение със забраната за ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, докато нормата на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 предвижда санкцията. Трудно от съдържанието на НП може да се установи, че смесването на двете норми се дължи на грешка. Макар да не е изрично предвидена в ЗАНН, поправката на очевидна фактическа грешка е допустима, както в наказателния процес - чл. 248а НПК, така и в административния - чл. 62 и чл. 175 АПК, а също и в гражданския процес - чл. 247 ГПК. За да бъде извършена тя обаче, компетентният орган или съд трябва да изготви нарочен акт с който да я извърши. В случая административно-наказващият орган се позовава на наличието на очевидна фактическа грешка В НП, но без сам да пристъпи към нейната поправка, поради за съда е недопустимо да приеме наличието на такава без извършването на надлежна поправка.

Ето защо, като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени претендираните от него и направени по делото разноски за настоящата инстанция, които видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 19 от делото са в размер на 500 лева и за платени в брой. Разноските следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП, а именно ОДМВР - Бургас. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира с фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената адвокатска защита.

Воден от горното и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд Бургас, XIX - ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 126 от 19.02.2025 г., постановено по АНД № 4680/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас да заплати на З. Д. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 500 (петстотин) лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.