№ 22070
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа .ваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20241110126235 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от В. А. А. срещу „=“ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за
отмяна на заповед № .. на представляващ ответника, с която трудовото и правоотношение е
прекратено; да се възстанови служителят на заемната до уволнението длъжност – „.“ и да се
осъди работодателят да и заплати сумата от 12 117.60 лева – обезщетение за оставане без
работа за периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024г. /съобразно .равено изменение на иска по
размер в последното съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК/
Ищецът В. А. А. твърди, че се е намирала в трудово правоотношениe с ответника „=“,
при когото заемала длъжността „.“. Подчертава, че трудовият договор е бил сключен като
срочен за една години, и в последствие с допълнително споразумение срокът му бил
продължен за още една година, въпреки че подобна уговорка противоречала на
императивните разпоредби на Кодекса на труда. Ищцата поддържа, че със заповед № . г.
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - поради
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Счита
заповедта за незаконосъобразна, като твърди, че част от изброените от ответника доводи за
липса на качества и умения не съответствали на случилото се в действителност. Сочи, че
спрямо нея е било проявено тенденциозно отношение във връзка с участието и в реалити
формат, като отношението спрямо нея рефлектирало и върху нейното здрава, което довело и
до необходимостта от издаване на болничен лист за периода от .г. до .г. Поддържа, че още на
05.04.2024г. се явила на работа, но достъпът до работното и място бил възпрепятстван, тъй
като картата и за достъп била блокирана, както и достъпът до служебния и имейл. Отказът
да и бъде предоставен достъп до работното и място се повторил и на .г. Подчертава, че била
1
помолена от изпълнителния директор да подаде молба за ползване на платен годишен отпуск
и такъв и бил разрешени, като на 09.04.2024г. е депозирала изрично писмено уведомление,
че е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения поради отказания достъп.
Изтъква, че на 14.04.2024г. и е връчено уведомление за образувано срещу нея
дисциплинарно производство и е поканена да даде обяснения относно неявяването си на
работа в периода от 09.04.2024г. до 11.02.2024г, в отговор на което на 15.04.2024г от нея в
деловодството на ответника са входирани писмени обяснения. На същата дата ищцата сочи,
че и е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение, без
предизвестие. Излагат се твърдения, че процесната заповед за прекратяване на трудово
правоотношение е подписана в деня, в който ищцата е ползвала платен годишен отпуск, а и
е връчена ден след като е уведомено, че срещу нея е образувано дисциплинарно
производство. Сочи се, че изложените в заповедта мотиви са неясни и в тях не е посочено
нито едно конкретно качество, което ищцата не притежава, а бланктерно и абстрактно са
посочени качества, за които се твърди, че са препятствали изпълнението на задължения и.
Като порок на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено и, че от
текста на същата не ставало ясно как са констатирани липсващите качества за изпълнение на
служебните задължения, както и към кой момент са констатирани. Подчертава се, че ищцата
притежава всички качества необходими за изпълнение на трудовите и задължения и именно
поради това първоначално подписаният трудов договор за срок от една година е бил
продължен. По така изложените доводи моли да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението, извършено със заповед от . г. на изпълнителния директор на ответника „=“, да
бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност „.“ при „=“, както и да и бъде
присъдено обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 15.04.2024 г. до 15.10.2024 г. в размер на 12 117.60 лева. Претендира се
присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита
същите за неоснователни по основание и размер. Поддържа, че заповедта за уволнение е
законосъобразна и изложените в същата фактически обстоятелства и констатации
отговаряли на действителността. Подчертава, че в процесната заповед за посочени ясно и
конкретно липсващите професионални и личностни качества на ищцата, както и
отрицателния резултат за работодателя, до който липсата на тези качества са довели.
Изтъква, че трайната липса на качества за изпълнение на служебните задължения е
констатирана от работодателя в .на от 22.11.2022г, .на записка от 29.03.2023г и . от
03.10.2023г. Ето защо се подчертава, че работодателят е .равил необходимата и всеобхватна
преценка досежно качествата на ищцата като служител. Като аргумент в подкрепа на
твърденията за липса на професионални качества е сочи и липсата в трудовото досие на
ищцата на диплома за завършено висше образование и документ за владеене на чужд
западен език. Оспорва се и претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без
работа за срок от 6 месеца, като се изтъква,че от нея не са ангажирани доказателства за
оставането си без работа. В допълнение от името на ответника се посочва, че не е
препятствал достъпа на ищцата до работното и място, като се излагат твърдения, че
2
съществува технически проблем, известен и на самата ищца, който не позволява
използването на магнитна карта за достъп и именно поради това на ищцата е бил
предоставен ключ от работното и място, където необезпокоявано е можело да влезе.По така
изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника
съществува валидно трудово правоотношение и че ищцата заема длъжността „.“ в „=“. Това
обстоятелство се потвърждава от приетия по делото трудов договор № .г., допълнително
споразумение от № . към трудов договор № .г, и допълнително споразумение от № .г към
трудов договор № .г, сключени между ищцата А. и ответника. В чл. 3 от трудовия договор е
предвидено, че същият е срочен – за срок от 12 месеца, със срок на изпитване 6 месеца в
полза на работодателя. Уговорено е в чл.8, ал. 1 от договора, че същият се прекратява с 3
месечно предизвестие и за двете страни. С подписаното между страните допълнително
споразумение от .г. е изменен срокът на трудовия договор на ищцата считано от .г. до
01.09.2024г.
По делото е представена и длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност,
от която е видно,че за длъжността „.“ е предвидено да подпомага дейността на
изпълнителния директор; да организира, съхранява, възстановяване и предоставя на
информация, отнасяща се за дейността му, да преглежда исканията за срещи на
изпълнителния директор на .; да организира и отговаря за регистрите за архивиране и за
рутинната кореспонденция; подготвя и урежда пътувания; отговаря за изпълнение на
функциите по футболна и социална отговорност. В длъжностната характеристика на ищцата
са описани и основните и задължения, сред които са воденето на регистър за входяща и
изходяща кореспонденция; организиране на работни срещи; осъществяване на комуникация
с длъжностни лица от сдружението и комуникация на . за .; разработване на проекти;
участие в семинари, свързани с . с.та на . и др. Относно йерархическата поставеност на
длъжността е посочено, че същата е подчинена на изпълнителния директор на .. Като
изисквания за заемане на длъжността е посочено, че служителят следва да има
образователно-квалификационна степен „.“ и да има трудов стаж в спорта организация поне
1 година. Изрично е отбелязано, че владеенето на чужд западен език е предимство. Изисква
се служителят да умее да работи в екип, да осъществява ефективен обмен на информация и
ясно да се изразява в устна и писмена форма.
Приети като доказателство по делото са и две заявление за разрешение за ползване на
платен годишен отпуск съответно за 05.04.2024г и за .г, ведно със заповедите за отпуск, с
което ползването на поискания отпуск е разрешено.
Представено е и писмено уведомление, изпратено на 09.04.2024г от ищцата до
ответника, в което се сочи,че достъпът на В. А. до работното и място е възпрепятстван,
доколкото е деактивирана магнитната и карта за достъп до асансьора и до кабинета и. Това
3
уведомление съгласно приложена товарителница е получено в . на 10.04.2024г.
Приет по делото е и констативен протокол от 09.04.2024г, подписан от двама свидетели,
в който е отбелязано, че на 09.04.2024г. ищцата не се е явила на работа. Такива протоколи са
съставени и за 10.04.2024г и 11.04.224г.
Във връзка с неявяването на ищцата на работа до нея от работодателя е изпратена покана
за даване на обяснения на основание чл. 193 КТ, която покана е била връчена на В. А. на
14.04.2024г. и още на следващия ден са били входирани обяснения с вх.№ .г.
По делото е приета и заповед № . на изпълнителния директор на ., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ считано от датата
на връчване на заповедта. В нея е посочено, че по отношение на В. А. е налице трайна
липса на качества за ефективно изпълнение на работата, и в частност трайна липса на
комуникативни навици и умения при осъществяване на работни контакти със служителите
на ., изразяващи се в неразбиране на възложени задачи, неясно предаване на указания,
несъгласувани действие при съвместно изпълнение на възложени задачи. В заповедта е
подчертано, че ищцата има трайно затруднена комуникация с представители на . и други
.,поради липса на необходимите качества и умения, при осъществяването на функциите като
„.“, поради което се пропускат срокове за изпълнение на задачи или същите се изпълняват в
отклонение от изискванията. Препис от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е била връчена на ищцата на 15.04.2024г. съгласно .равено върху заповедта
отбелязване.
След прекратяване на трудовото правоотношение видно от приемо-предавателен
протокол от 15.04.2024г ищцата е предала на ответника служебен лаптоп, ключ от работното
помещение, служебна карта, пълномощно и . карта.
Към отговора на исковата молба по делото са представени и три .а, изготвени от
служители на ответника касаещи поведението на ищцата. Първият . е с вх.№ .г. и в него се
излага твърдения, че във връзка със стояло се на 20.11.2022г. пътуване с . до . ищцата е
имала недопустимо поведение, несъобразено с етичните норми на поведение. Сочи се, че
постоянно е правила снимки, които е публикувала в социалните мрежи, с което е уронила
имиджа на ф.. Създала впечатление за липса на професионализъм и сериозност в
изпълнението на служебните си задължения. Апелира се ръководството да предприеме
действия във връзка с това поведение на В. А..
Представен е и . с вх.№ 70/29.03.2023г., изготвен от ., в който отново се излагат
твърдения за демонстрирано от В. А. изключително неприлично и неетично поведение,
което е създало дискомфорт на състезателите от . по време на командирова за . от
квалификациите за .г в гр.. и в гр... Посочва се, че ищцата не умее да се изразява ясно и на
професионален език, което е довело до неправилно разбиране и конфликтни ситуации по
време на важни моменти. Сочи се, че служителката А. няма необходимите познания и
умения, необходими за изпълнение на служебните си задължения, което води до проблеми в
работния процес.
4
Приет като доказателство е и . с вх.№ 205/03.10.2023г, изготвен от . относно работата по
С. за устойчиво развитие на . и дейността на служителя отговарящ за „.“, а именно В. А.. В
.а се сочи, че . е започнал процес по подготовка за С. за устойчиво развитие на ф., която се
явява задължителен документ за достъп до финансиране за сезон 2023-2024г на ..
Подчертава се, че именно във връзка с това ф. е назначила А. като програмния проект вече е
бил изготвен. Предвид това се твърди, че отговорността на ищцата като служител на . е била
единствено да координира проектите и да осъществява връзка с външната консултантска
фирма наета за тези проекти. В процеса на работа обаче се сочи, че е станало ясно, че
ищцата не владее на необходимо ниво английски език, за да води професионална
комуникация, поради което при такива срещи А. била статична, не вземала отношение по
темите, пари което външният консултант изразил становище, че ищцата няма да се справи
със задачите да развива „.“ в Б.. Твърди се, че представител на . е съобщил, че В. А. изобщо
не е отговорила на изпратен до нея имейл във връзка с организиран семинар, и че
впечатленията на представителя на . са,че ищцата не се справя с комуникацията си по време
на различни събитие, не участва в работата на групите, в които е разпределена и не се
справя с поставените и задачи.
Съдът намира, че така представените .и не може да бъдат ценен като годно
доказателствено средства, доколкото видно от приетите по делото входящи регистри /л.232,
л. 236 и л.237 от делото/ именно преди входящите номера на така посочените .и или след
тях са налице поправки и добавяне към входящите номера с буква „А“. Подобно входиране
на документи с номер дадено число и буква „А“ след него не е налице при останалите
входящи номера, поради което не може да се .рави извод, че е практика ответникът да
входира документация .ример с номера 1 и 1 А. Подобна тенденция е налице единствено при
документи, входирани преди или след .ите във връзка с поведението на ищцата А.. Така
.ример по отношение на .а с вх. № 315 от 22.11.2022г. е видно от входящия регистър, че
номерът на документа, входиран преди него, е поправен и ясно личи, че от номер 315 е
преобразуван в номер .. Подобни поправки не са налице за нито един документ, входиран
през съответния месец. Нещо повече, видно от начина, по който е воден входящият регистър
между датите за съответния месец при въвеждане на входящ документ за всеки следващ ден
е оставяно разстояние от един празен ред, който да отделя конкретна дата от предходната,
съответно и от следващата. Този празен ред оставен между входираните документи на
22.11.2022г и следващата дата в регистъра - 25.11.2022г е бил запълнен именно с въвеждане
на .а от 22.11.2022.
Аналогична тенденция се забелязва и при входящия регистър за м.03.2023г,в който
отново е налице последователност в начина на водене на съответния регистър с оставяне на
един свободен ред между всяка отделна дата и записване на входящи номера, без добавяне
на индекс „А“ към някой от номерата. Единствено при датата 29.03.2023г е налице
нарушение на обичайния начин за водене на регистъра, като празният ред е запълнен и е
налице поправка в номера на документа, записан преди входящия номер на .а за В. А., и
същият е получил с видна поправка номер „.“, а .ът за ищцата е вписан с номер 70. Подобни
5
поправки и удебелявания на номера, като на номер . не са констатирани по отношение на
входящите номера на останалите документи.
По същия начин се забелязва извършена поправка във входящите номера преди и след
въвеждане на входящия номер на .а за В. А. от 03.10.2023г. В конкретния случай отново е
налице запълване на празния ред, който е оставян между отделните дати за месец октомври
2023г именно с документа „. . от .“, като е видна и извършената поправка във входящ номер
на документ от 04.10.2023г, чийто номер от 205 е поправен на 206 /като ясно личи номер
преди поправката/, а входящият номер след него е с добавен индекс „А“ и е записан като „.“.
С оглед така .равените явни поправки и то единствено и само по отношение на входящи
номера преди или след входящите номера на трите .а, констатиращи твърдените от
ответника липса на комуникативни умения и неумения за справяне с възложени задачи на
служителя В. А., съдът намира, че тези три документа са изготвени за процеса, а не на
посочените в тях дати. Нещо повече, изложените в тях твърдения не са установени в хода на
процеса от страна на ответника с други годни доказателствени средства.
Приета по делото е справка актуално състояние на всички трудови договори на В. А. от .,
съгласно която прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищцата няма
регистрирани действащи трудови договори. В тази насока и е .равената констатация в
проведено открито съдебно заседание по представена трудова книжка.
По делото са представени и сертификати за участие от страна на ищцата В. А. в онлайн
курсове проведени м.05.2023г /л.192-195 от делото/, касаещи сферата на футбола.
Приети като доказателства по делото са и сертификат за завършен курс по английски
ниво . от ищцата през 2023г, както и свидетелство за професионална квалификация и
студентска книжка, от които е видно, че В. А. е изучавала английски език като предмет в
училище и в университета.
Представен по делото е и Устав на ., както и командировачни заповеди.
Разпитан по делото е и един свидетел на ищцата, а именно ., която заявява пред съда, че
е адвокат и е била потърсена от ищцата във връзка с възникнали проблеми с ответника и с
достъпа до работното си място. Свидетелката посочва, че е придружила ищцата до
централата на . за среща с изпълнителния директор и при опит на В. А. да се качи в
асансьора служител ги е уведомил, че достъпът на ищцата е спрян и следва да изчака.
Свидетелства, че дошла служителка, която ги придружила и съпроводила с асансьора,
активирайки го с магнитната си карта. При опит на ищцата да влезе през стъклена врата и
поставен четец за карти на нея със служебната си карта, четецът светнал в червено и В. А. не
успяла да влезе, а достъп бил осигурен отново от служителка на ., която отворила вратата
със своята служебна карта. . заявява, че по време на срещата с изпълнителния директор – г-н
. същият е разяснил на ищцата, че има големи промени в ръководството на . и новото
ръководство не желаело тя да продължи да работи там, защото е уронила престижа на . с
участието си в реалити предаване. Твърди, че и. предложил на А. да подпише документ за
прекратяване на трудовото и правоотношение по взаимно съгласие и като награда да и
6
изплатят една заплата, а ако не се съгласи ще намерят друг начин да я освободят.
Пред СРС е разпитана и свидетелката на ответника ., която заявява, че е служител в . и
именно тя е съпроводила В. А. и свидетелката . до кабинета на изпълнителния директор и е
осигурила достъп с асансьора и до работните помещения на ищцата със своята магнитна
карта. Свидетелката разяснява, че достъпът до асансьора се осъществява посредством две
магнитни карти – една за достъп и една лична служебна карта. Изрично посочва, че още с
постъпване на ищцата на работа нейната служебна карта не била „обучена“ да отваря
вратата към работните помещения. Сочи, че съществува технически проблем със системата
за отключване на врати и само по-стари „обучени“ карти могат да осигуряват достъп.
Именно такава о-стара обучена карта била картата за достъп на свидетелката.
Показания пред съда дава и свидетелката на ответника ., която посочва, че е началник на
отдел „.“ и именно тя е връчила на ищцата заповедта за прекратяване на трудовото и
правоотношение. . свидетелства, че е имало оплаквания от други служителки на . досежно
поведението на ищцата, което ги карало да се срамуват и уронвало престижа им като жени
работещи в .. Тези оплаквания били свързани с поведението на ищцата спрямо външни за ф.
лице, в частност мъже. Свидетелката подчертава, че ищцата се обличала по-
предизвикателно, което довело до издаване на заповед за облеклото на работното място,
която е приобщена като доказателство по делото. . заявява, че ищцата не е била харесвана от
колегите си и се е създавало токсична атмосфера на работното място. Свидетелката посочва
и, че ищцата е използвала продължителен отпуск, като е уведомила, че същият е необходим
във връзка с участие в обучение в ., но в последствие се установило, че е във връзка с
участието и в реалити предаване.
Съдът кредитира така дадените показания, като прецени същите по реда на чл. 172 ГПК
съобразявайки обстоятелството, че двама от изслушаните свидетели са служители на
ответника. Въпреки това настоящият състав счита, че не е налице основание показанията на
двете свидетелки на ответника да не бъдат кредитирани изцяло, доколкото заявеното от тях
съответства и на представените по делото доказателства. Същите пряко са възприели
случващото се и не се явяват пряко заинтересовани от изхода на спора.
Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелката ., доколкото същите са
последователни, логични и непротиворечиви, като се допълват и съответстват на заявеното
и от свидетелката ..
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което към
момента на изготвяне на експертизата служебната пощенска кутия на ищцата е .ълно
функционираща и от нея може да се изпращат имейли и да се получават такива. Вещото
лице е констатирало, че в пощенската кутия са налични 1412 получени съобщения и 386
изпратени, като достъпът до пощенската кутия не е бил ограничава. Експертът е
констатирал и че има изпращани 34 писма от ищцата на английски език.
Прието е и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяване
на трудовото правоотношение е 2019.60 лева, като за шест месеца размерът се равнява на
7
12 117.60 лева.
Настоящият състав кредитира изцяло заключенията на двете вещи лица по реда на чл.
202 от ГПК, като изготвеио от експерти с необходимите професионални знания и
квалификация, въз основа на събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:
От представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява,
че същото е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ – поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с липсата на фактическия
състав на цитираната правна норма, както и наличие на целенасочено и тенденциозно
отношение.
За да бъде прието, че уволнението е извършено законосъобразно следва при условие на
пълно и главно доказване да бъде установено наличието на три кумулативно дадени
елемента, а именно 1. липса на качества на съответния работник или служител, които следва
да бъдат съобразени с длъжностната характеристика, 2. неефективно изпълнение на
работата и 3. причинна връзка между тях. Не е необходимо наличието на вина от страна на
работника или служителя, доколкото основанието на чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ е безвиновно,
като не следва да се обосновава с дисциплинарни нарушения. В този смисъл и константната
съдебно практика, обективирана в решение № 150/11.06.2015г. по гр.д.№ 5166/2014г. на
ВКС, ІІІ г.о. и решение № 425/18.10.2011г. по гр.д.№1966/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №
96/27.07.2020г по гр.д.№ 3201/2019г на ВКС, ІІІ г.о. качества. Доказването на отрицателните
факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които
имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали
несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи
на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа
в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на липса на професионални
качества или на лични качества, липса на образование или опит, на кумулативното наличие
на всички, на някои или само на една от тях (в същия смисъл и решение № 186/11.12.2015г.
по гр.д.№ 295/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 202/19.06.2012г. по гр.д.№ 804/2011г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 165/06.07.2011г. по гр.д.№ 1611/2009г. на ВКС, ІV г.о.)
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде и достатъчно
мотивирана, т.е в нея работодателят трябва да е посочил качествата, които липсват на
работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или да е
посочил начина, по който работникът или служителят се справя с работата. В този смисъл
Тълкувателно решение № 4/01.02.2021г. по тълк.д.№ 4/2017г на ОСГК на ВКС.
8
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е посочено, че В. А. не
разполага с нужните качества за ефективното изпълнение на работата си, като са посочени
точно и конкретно кои качества работодателят счита, че не се притежават от служителя, а са
необходими за изпълнение на възложената му работа – трайна липса на комуникативни
навици и умения при осъществяване на работни контакти със служителите на ., изразяващи
се в неразбиране на възложени задачи, неясно предаване на указания, несъгласувани
действие при съвместно изпълнение на възложени задачи. В заповедта е подчертано, че
ищцата има трайно затруднена комуникация с представители на . и други .,поради липса на
необходимите качества и умения, при осъществяването на функциите като „.“, поради което
се пропускат срокове за изпълнение на задачи или същите се изпълняват в отклонение от
изискванията
Така изброените качества са обвързани с трудовата и характеристика, доколкото в нея е
предвидено, че ищцата следва да осъществява комуникация с ..А и . и с длъжностни лица, да
организира работни срещи и обезпечи провеждането им, съобразно поставените и задачи.
Ето защо, настоящият състав счита, че работодателят е обосновал подробно и
аргументирано уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ с едно обективно, безвиновно
състояние, водещо до трайна неспособност на ищцата да изпълнява ефективно възложените
и трудови задължения - резултат от липсата на изискуемите от характера на трудовата
функция качества.
За да се приеме за законосъобразно уволнението обаче освен заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение да отговаря на законовите изисквания от външна страна,
следва посочените в нея твърдения за липса на качества и начинът им на проявление да
бъдат надлежно установени, а в конкретната хипотеза от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установят,
че ищцата е имала трудност в разбирането на осъществяването на поставените и задачи. Не
се установи нито от представените по делото писмени доказателства, нито от изслушаните
свидетели, случаи, в които ищцата да е предала неясно указания или да е пропуснала да
съгласува изпълнението на възложените и задачи с ръководството. Не се доказа и да са
съществували срокове за работа, които да са били пропуснати от нея или задачите да са
изпълнени в отклонение от изискванията, поради липса на комуникативни умения.
Както беше посочено по-горе /при анализа на доказателствата/, съдът не кредитира
приложените по делото три .а относно работата на ищцата, изготвени от служители на
ответника, доколкото същите са изготвени изцяло за целите на процеса, с оглед извършените
поправки във входящите регистри. От друга страни, .ите по своята правна същност
представляват частни свидетелстващи документи и в случая имат характер на свидетелски
показания, дадени в писмена форма, които не могат да бъдат съобразени по делото.
Същевременно разпитаните по настоящото делото свидетели на ответника свидетелства
относно факти касаещи начина на достъп на ищцата до работното и място и
обстоятелството, че същата имала неприемливо поведение в общуването си с мъже, с което
9
уронвала престижа на ответника и се обличала предизвикателно, което довело до издаване
на заповед за изисквания за облеклото на служителите на .. Така установените
обстоятелства, касаещи начина на комуникация на ищцата с мъже свързани със спорта – а
именно предизвикателно поведение и облекло, не попада в посочените от ответника в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение категория липса на комуникативни
умения, доколкото в случая липсата на комуникативни умения е обоснована от работодателя
с невъзможността да се предават правилно задачи и тяхното неразбиране, пропускане на
срокове, несъгласуване на действия, а не с неприемлива от етична гледна точка комуникация.
Не се доказа и твърдението на ответника, че пречка в комуникацията на ищцата с
чуждестранни организация се дължи на това, че същата не владее на необходимото ниво
английски език, доколкото от В. А. са ангажирани доказателства за получаване на ниво . за
владеене на английски език.
Установено от изложените от свидетелката . обстоятелства касаещи уронване престижа
на работодателя и несъобщаване на реалната причина за ползването на отпуск не попадат в
категорията „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“, а касаят други
основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Аналогично и явяването или не на работа на ищцата по обективни или субективни
причини /недопускане до работа или самоволно неявяване на работа/ или предизвикателното
и облекло, също не попадат в обхвата на предвиденото от законодателя основание за
уволнение по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, а касаят нарушения на трудовата дисциплина, доколкото
при липсата на качества е налице невиновно поведение на служителя, а при нарушението на
трудовата дисциплина се касае за виновно неизпълнение на работата. В този смисъл и
решение № 107/12.10.2023г по гр.д.№ 4351/2022г на ВКС III г.о
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че от ответникът, чиято е
доказателствената тежест не е установено при условие на пълно и главно доказване,
наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на
соченото от него в заповедта основание по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Ето защо искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен.
Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. №
2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се
упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на
трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право
на възстановяване.
В конкретния случай с оглед основателността на предявения от ищцата иск по чл. 344,
ал.1, т.1 КТ съдът намира, че е налице първата от така посочените предпоставки.
10
Що се касае до наличието на втората предпоставка, а именно съществуването към
момента на постановяване на решението на материално субективно преобразуващо право на
възстановяване, настоящият състав приема следното:
Безспорно по делото от сключения трудов договор е видно, че същият е сключен като
срочен първоначално за срок от 1 година и в последствие с допълнително споразумение е
продължен за още една година до 01.09.2024г. Това би означавало, че към момента на
постановяване на настоящото решение, за ищцата с оглед срочния характер на трудовото
правоотношение не би била налице възможност да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност.
В отговора на исковата молба обаче е релевирано възражение, че трудовият договор на
ищцата е сключен като срочен в противоречие с императивните правни норми. Така
.равеното възражение следва да бъде разгледано именно при произнасянето на съда по
предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ.
Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с, ал. 1, т. 1 КТ може да се сключва по
изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер
за срок най-малко една година или за по-кратък срок, но по писмено искане на работника,
респ. служителя. Съгласно даденото в § 1, т. 8 от ДР на КТ разяснения, изключение по
смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към
момента на сключване на трудов договор, посочение в него и обуславящи срочността му.
Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително
изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор
обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В този смисъл решение № 94/17.04.20218г
по гр.д.№ 3082/2017г на ВКС, IV г.о., решение № 368/17.06.2024г по гр.д.№4358/2023г на
ВКС, III г.о.
В настоящия случай видно от представената трудова характеристика за заеманата от
ищцата длъжност характера на работата и не е нито временен, нито сезонен или нито
краткотраен. .ротив касае се за задължения за водене на комуникация и то не само по
конкретен проект или по конкретна задача, след изпълнение на която да отпадне
необходимостта от длъжността, за водене на входящи и изходящи регистри и т.н Всички
описани дейности в трудовата характеристика на длъжността „.“имат постоянен характер, а
не сезонен, временен или краткотраен.
На следващо място никъде в подписания между страните трудов договор, ведно с
допълнителните споразумения към него, не са посочени конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни или други обективни причини от подобен характери,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, които да обусловят срочния
му характер съгласно чл. 68, ал. 4 КТ, във връзка с §1, т. 8 от ДР на КТ. Ето защо по силата
на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ в този случай договора се счита сключен за неопределено
време. Това обуславя и наличието на втората предпоставка необходима за уважаване на
предявения по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ иск. Поради което съдът намира, че искът по чл. 344, ал.1
11
т. 2 КТ също следва да бъде уважен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ :
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6 месеца.
Следователно основателността на иска изисква оставане без работа на работника за
съответния период, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
Посочените предпоставки са налице. От представените по делото доказателства –
справка актуално състояние на всички трудови договори на В. А. от . и .равената в съдебно
заседание на 22.10.2024г констатация по представена трудова книжка, се установява, че
ищцата А. е останала без работа в рамките на исковия период.
С оглед на изложеното на ищеца следва да му бъде заплатено обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за оставане без работа за периода 15.04.2024 г до 15.10.2024г., което съобразно
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, се
равнява на 12 117.60 лева. Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца
В. А. А., която е .равила искане за присъждане на заплатено от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 1900 лева. При съобразяване на разяснения дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящия
случай съдът приема, че са представени доказателства за извършеното плащане на
посочената сума, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 1600 лева и с .равено отбелязване, че сумата е
платена в брой. Представено е и допълнително споразумение към договора от 21.11.2024г
за уговорено възнаграждение в размер на още 300 лева за явяване в трето съдебно заседание
с отбелязване на извършено плащане в брой. От името на ответника е релевирано
възражение за прекомерност на претендираното възнагражгдение за адвокат, което се явява
неоснователно. С оглед предвидения минимум в чл.7, ал.1, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за искове за отмяна на незаконна уволнение и за
възстановяване на работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е е по-малко
от размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора, която по настоящем е 933 лева. От ищцата обаче е предявен и иск за заплащане
на парично обезщетение, поради което следва да намери приложение и чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредбата с предвидено минимално възнаграждение за предявен иск в размер на 12 117.60
лева – 1490.58 лева. Следователно минималният размер на възнаграждението за исковети по
чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ се равнява на 2423.58 лева. Ето защо в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени и сторените от нея разноски в размер на 1900 лева.
12
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
дължимата държавна такса в общ размер за трите предявени иска - 644.70 лева и 500 лева –
депозити за изслушани експертизи.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на В. А. А., ЕГН **********,
извършено със заповед № .. на изпълнителния директор на =, ЕИК ., на основание чл. 328,
ал.1, т. 5 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. А. А., ЕГН ********** на
заеманата до уволнението длъжност „.“ в =, ЕИК ..
ОСЪЖДА =, сдружение – юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. ., да заплати на В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сума в размер на 12 117.60 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 15.04.2024 г. до
15.10.2024г.
ОСЪЖДА =, сдружение – юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. ., да заплати на В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 1900 лева, представляващи сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА =, сдружение – юридическо лице с нестопанска цел, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. ., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
районен съд сумата 644.70 лева държавна такса за уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 КТ и 500 лева за депозит за изслушани експертизи.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 05.12.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13