Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 616 Година
2022, 11.04. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав
на 09.03.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С. С.
при присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 90 по описа за 2022 година и като
обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от Община
Карлово, представлявана от Кмета Е.С.К., чрез адв.Т.Д. срещу Национална агенция
за приходите/НАП/ с адрес на призоваване град София, бул. „Дондуков“№ 52 за
присъждане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му
имуществени вреди в размер на 19 735,20 лева, представляващи направени
разходи за адвокатско възнаграждение, както следва:
- в административното производство по
обжалване на Ревизионен акт/РА/ №Р-16001619007748-091-001 от 10.06.2020г.,
издаден от Г.Н.Ч.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил
ревизията и Д.Х.Г.- Иванова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП - Пловдив, ръководител на ревизията /л.100-109 от адм. дело №2295/2020г. на
ПАС/, отменен с Решение №378/10.08. 2020г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ –
Пловдив при ЦУ на НАП/л.34-39 от адм. дело №2295/2020г. на ПАС/ в частта за
начислени лихви в размер на 163,15 лева за м.10.2019г. и с Решение №182 от
28.01.2021г. по адм.д. №2295/ 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив,
VIІ състав, оставено в сила с Решение №12630 от 10.12.2021г. по адм.д.
№2831/2021г. по описа на ВАС, Осмо отделение, в потвърдената с Решение
№378/10.08.2020г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП част
за допълнително начислен ДДС в размер на 643 193,58 лева, ведно с прилежащите
лихви в размер на 102 442,19 лева;
- в административното производство по
чл.153 ДОПК, приключило с Решение №305/01.07.2020г. на изпълняващ правомощията
Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е спряно изпълнението на РА
№Р-1600 **********-091-001 от 10.06.2020г., издаден от ТД на НАП – Пловдив, до
приключване на всички административни или съдебни производства по повод
обжалването на РА/л.58-60 от адм. дело №59/2022г. на АССГ/.
Претендира се и законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен
незаконосъобразният административен акт, а именно 10.12.2021г. в размер на 150
лева, а така също и лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане. Претендират се сторените в настоящото
производство разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – НАП – София чрез
процесуален представител юриск. А. оспорва така заявените искови претенции с
основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/. Не спори, че е налице отменен като незаконосъобразен РА,
постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и че
са налице доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение от
Община Карлово, а именно – договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежни нареждания. Възражения обаче излага относно наличието на причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. На първо място се посочва, че в Община Карлово са назначени
юрисконсулти, поради което липсва необходимост от ангажирането на адвокат и
заплащане на адвокатско възнаграждение, надхвърлящо многократно трудовото
възнаграждение на един юрисконсулт. На следващо място твърди, че на ищеца са
извършени няколко ревизии, като всички издадени РА са обжалвани със сходни
мотиви, а и към момента на депозиране на жалбата срещу процесния РА вече са
били постановени отменителни съдебни решения, поради което и юрисконсултите са
имали възможността да използват мотивите на адвоката и сами да защитават Община
Карлово. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано в настоящото производство под формата на претърпени имуществени
вреди, с оглед на това, че осъществената защита се изразява единствено и само в
подаването на жалба срещу РА.
Твърденията в тази насока са, че при
материален интерес от 745 635,77 лева на основание чл.8 ал.1, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 9 986,36 лева без ДДС,
съответно ДДС върху тази сума е в размер на 1 997,27 лева. Претендира се и
приложение на разпоредбата на §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., а оттам и на
чл.9 от същата наредба, в който случай минималното адвокатско възнаграждение би
било в размер на 7 489,77 лева. Извършено е препращане и към присъденото в
хода на съдебното производство пред ПАС адвокатско възнаграждение в размер на
12 050 лева, както и в хода на съдебното производство пред ВАС – в размер
на 9 986,36 лева. Възражения са изложени и досежно начисления ДДС върху
адвокатското възнаграждение, като твърденията в тази насока са, че същото
подлежи на възстановяване, респ. по отношение на него не са налице
предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. И не на последно място се възразява и
относно претендираните от ищеца лихви. Подробни съображения са изложени в
отговор на исковата молба, както и в съдебно заседание. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските. Прави
възражение за прекомерност на заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
хода на настоящото съдебно производство.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ
отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16001619007748-020-001 от
02.12.2019г., издадена от Г.Н.Ч.,Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив,
изменена със ЗИЗВР №Р-16001619007748-020-002/02.03.2020г. и ЗИЗВР
№Р-16001619007748-020-003/ 03.04.2020г. е възложено извършването на ревизия на
Община Карлово с обхват задължения за данък върху добавената стойност за
периодите от 01.12.2013г. до 31.12.2013г., от 01.01.2018г. до 30.06.2019г. и от
01.10.2019г. до 31.10.2019г. Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад №Р-16001619007748-092-001/14.05.2020г. В законоустановения
срок е подадено възражение от Община Карлово. Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на Ревизионен акт №Р-16001619007748-091-001/10.06.2020г.,
с който на ревизираното дружество са определени задължения за ДДС в размер на
643 193,58 лв. и лихви в размер на 102 605,34 лв.
Не е спорно също така упълномощаването
на адв.Т.А.Д. и сключването на Договор за правна защита и съдействие с бл.
№918757 и №94/17.06.2020г. между ищеца – Община Карлово чрез Кмета Е.К.и
Адвокатско дружество „Д., П. и К.“ с предмет: оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в обжалване на Ревизионен акт
№Р-16001619007748-091-001/10.06.2020г. на ТД на НАП – Пловдив и спиране
изпълнението на акта. Договорено е възнаграждение в размер на 16 446 лв.
без ДДС, платимо по банков път в срок до 30.06.2020г. /л.40 от адм. дело
№2295/2020г. на ПАС/.
На 17.06.2020г. от адвокатското
дружество е издадена на Община Карлово и фактура №**********/17.06.2020г. с
предмет „По Договор за правна защита и съдействие №94 от 17.06.20г. обжалване
на Ревизионен акт №Р-16001619007748-091-001 от 10.06.2020 на НАП Пловдив и
спиране изпълнение на Акта“ с ДО 16 446,00 лв., начислено ДДС в размер на
3 289,20 лв. и сума за плащане 19 735,20 лв. с посочен начин на
плащане – по сметка/л.335 от адм. дело №2295/2020г. на ПАС/.
Във връзка с така сключения договор, на
31.07.2020г. от Община Карлово е извършено частично плащане по фактура
№149/17.06.2020г. в размер на 15 660,00 лв., видно от приложено преводно
нареждане/л.336 от адм. дело №2295/2020г. на ПАС/, съответно на 19.08.2020г. по
същата фактура е извършено плащане в размер на 4 075,20 лв., съгласно приложено
преводно нареждане/л.337 от адм. дело №2295/2020г. на ПАС/.
Посоченият по-горе РА е обжалван по
административен ред от Община Карлово чрез адв.Т.А.Д. – съдружник и управител в
Адвокатско дружество „Д., П. и К.“ с жалба вх.№06-00-363/18.06. 2020г., в която
е обективирано и искане за спиране изпълнението на РА пред контролния в
приходната администрация орган – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив/л.42 и
сл. от адм. дело №2295/2020г. на ПАС/.
С Решение №305/01.07.2020г. на
изпълняващ правомощията Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е спряно изпълнението
на РА №Р-1600161 9007748-091-001/10.06.2020г., издаден от ТД на НАП – Пловдив
до приключване на всички административни или съдебни производства по повод
обжалването на РА/л.58-60 от адм. дело №59/22г. на АССГ/.
А с Решение №378/10.08.2020г. Директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърдил оспорения пред него РА в частта за
допълнително начислен ДДС в размер на 643 193,58 лв. и лихви в размер на
102 442,19 лв. и го е отменил в частта за начислени лихви в размер на
163,15 лв.
Недоволен от този резултат, ищецът чрез
адв.Т.Д. е оспорил по съдебен ред РА в потвърдената от контролния орган част,
по повод на което е образувано адм. дело №2295/2020г., приключило с Решение
№182 от 28.01. 2021г., с което е отменен като незаконосъобразeн Ревизионен акт
№Р-160016 19007748-091-001 от 10.06.2020г., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Д.Х.Г.- Иванова
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, Ръководител
на ревизията, в потвърдената с Решение №378/10.08.2020г. на Директор на
Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП част, с която на Община Карлово
допълнително е начислен ДДС в размер на общо 643 193,58 лева, ведно с
прилежащите лихви в размер на 102 442,19 лева.
Горепосоченото решение е потвърдено с
Решение №12630/10.12.2021г., постановено по адм. дело №2831/2021г. по описа на
ВАС, Осмо отделение.
Спор по фактите не се формира между
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като съгласно
чл.203 ал.2 АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС.
Според чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни ПНА, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а
местната подсъдност се определя по чл.7 ал.1/така чл.1 ал.2 ЗОДОВ/.
Съдът констатира, че както ищецът, така
и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Това е така, защото ищецът е юридическо лице, следователно исковата молба е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е НАП -
София, която Агенция, съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗНАП е юридическо
лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове
по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 ал.1 от последния закон,
искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно
чл.205 ал.1 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо
лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР
№3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
Или иначе казано, ищецът Община Карлово
и ответникът НАП са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като
изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия
състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по
същество на правния спор.
За да възникне правото на обезщетение
обаче, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: настъпила вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Както вече се посочи и по-горе, не е
спорно между страните, че с влязло в сила Решение №378/10.08.2020г. на Директор
на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП е отменен РА
№Р-16001619007748-091-001 от 10.06.2020г. в частта за начислени лихви в размер
на 163,15 лв. А с влязло в сила съдебно решение №182/28.01.2021г., постановено
по адм. дело №2295/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, VII състав, е
отменен Ревизионен акт №Р-16001619007748-091-001 от 10.06.2020г. в потвърдената
с Решение №378/ 10.08.2020г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП част, с която на Община Карлово допълнително е начислен ДДС в размер на
общо 643 193,58 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 102 442,19 лева.
Т.е., налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт на административни органи, при
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Следователно, дължима е преценка
установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се
имуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения административен
акт.
В конкретния случай се констатира от
представените по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и
преводни нареждания, че имуществото на Община Карлово се е намалило със сумата
в размер на 19 735,20 лева, заплатена като адвокатско възнаграждение.
Т.е., налице е и втората предпоставка – причинена на ищеца вреда,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на РА и спиране
на неговото изпълнение.
Налице е и третата предпоставка – пряка
и непосредствена причинна връзка, тъй като е налице неразделна взаимовръзка
между издадения РА и потърсената от Община Карлово адвокатска защита, тъй като
те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била
потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и
интереси на правния субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадения РА, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични задължения
и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране
имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения РА. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване
на РА, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването
му. Отделно от това, налице са и достатъчно данни, че правната услуга е реално
извършена – жалбата срещу РА, в която е обективирано и искане за спиране на неговото
изпълнение, е подадена и подписана от упълномощения адвокат. В този смисъл са
неоснователни възраженията на ответника, още повече, че дори и да разполага с
назначени по трудови правоотношения юрисконсулти, няма пречка Община Карлово да
упражни конституционно признатите си права да бъде подпомогната от адвокат,
когато следва да защити правата или законните си интереси/така чл.134 ал.1
КРБ/. За пълнота е необходимо да се посочи също така, че очевидно
юрисконсултите на Община Карлово са специализирани в други области на правото,
а не в данъчното такова, като в потвърждение на горното е и постигнатият
резултат при подаване на възражението срещу РД – издаване на РА, с който са
определени данъчни задължения в размерите, предложени с РД. Ето защо и именно
за обезпечаване на успешния изход на спора, адвокатската защита се явява
нормален и присъщ разход, като без коментар ще останат възраженията на
ответника, че с оглед изхода на вече заведени и приключили съдебни дела с
идентичен предмет, е следвало юрисконсултите „…да ползват мотивите и сами да защитават община Карлово.“, където
очевидно се има предвид да ползват мотивите на адвоката.
Във връзка с възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на
административното обжалване, е необходимо да се посочи следното.
В мотивите на Тълкувателно решение
№1/15.03.2017г. на ВАС е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36 ал.2 от Закона
за адвокатурата/ЗА/ - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В конкретния случай, договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, е определено по реда на чл.8 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а
именно ДВ, бр.45 от 2020г., където се предвижда, че за защита по
административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на
чл.7 ал.1, т.4 и ал.2. Съответно, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредбата в същата
редакция, за защита по дела при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв.,
възнаграждението е 3 530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв., или 16 445,98
лв. Тази разпоредба обаче е приложима за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес, т.е. при
съдебно обжалване.В наредбата не е уреден въпросът с процесуалното
представителство, защитата и съдействието при обжалване по административен ред,
поради това и в съответствие с §1 от ДР на същата наредба, възнаграждението
следва да бъде определено по аналогия. От доказателствата по делото се
установява, че оказаната от адв.Д. правна помощ се изразява единствено и само в
изготвяне на жалба срещу РА, в която жалба е обективирано и искане за спиране
изпълнението на РА, т.е. без да е осъществявано процесуално представителство,
изразяващо се в явяване в открито съдебно заседание, ангажиране на доказателства
– писмени такива, вещи лица, свидетели, присъщо на процесуалното
представителство в съдебното производство.
В тази връзка следва да бъде
съобразено, че в чл.9 ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е уреден аналогичен на настоящия случай, където
за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна
жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за
проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.284 ал.2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, е уредено възнаграждение
в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 300 лв.
С оглед на всичко, изложено до тук и
доколкото в случая се касае за административен спор с материален интерес без
процесуално представителство, дължимото възнаграждение следва да бъде
определено по аналогия по реда на §1 от ДР, във връзка с чл.9 ал.1 и чл.8 от
Наредба №1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същото е в размер на 12 334,49 лв. (¾ от 16 445,98 лв.). Именно този размер на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставената адвокатска услуга е
вредата за него и само той е в пряка, причинно-следствена връзка с отменения
РА, доколкото над този законоустановен минимум се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента и е за негова сметка, т.е. не
може да бъде възприето като понесени от ищеца вреди от причиненото му от
държавния орган непозволено увреждане.
На следващо място, във връзка с
възражението на ответника, че ДДС не следва да се включва в размера на
извършените разходи, доколкото подлежи на приспадане от получателя на
адвокатската услуга, който е регистрирано по ЗДДС лице, следва да бъде посочено,
че обстоятелството, че ищецът е регистрирано по ЗДДС лице, не обосновава такъв
извод. Установено е по делото заплащането на ДДС върху възнаграждението, като
правоотношенията между Община Карлово и фиска е такова по ЗДДС и е извън
предметните граници на предявения иск по чл.203 и сл. АПК, а и реалното му
възстановяване на ищеца не е доказано по делото. В този смисъл и начисленото
ДДС върху така определеното адвокатско възнаграждение в размер на
12 334,49 лв., което се установява в размер на 2 466,90 лв., е
дължимо по аргумент от §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която разпоредба за
регистрираните по ЗДДС лица дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
При това положение, настоящият съдебен
състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение - 19 735,20 лв., не може да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата
– „справедлив и обоснован“. Изложеното до тук налага искът за претендираното
обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 14 801,39
лв./12 334,49 лв. х 20% ДДС = 14 801,39 лв./, а за разликата над
14 801,39 лв. до пълния предявен размер от 19 735,20 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с претендираните лихви от
ищеца и възраженията на ответника в тази насока, следва да бъде посочено, че
съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС по т. гр. дело
№3/2004г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният акт. Доколкото обаче, претенцията е на основание непозволено
увреждане, пък било то и като осъществяване на специалната деликтна отговорност
по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, то не се дължи посочване на отделни претенции на
закъснителните лихви до и след входиране на исковата молба, респ. посочване на
конкретен техен размер до завеждане на делото, а върху дължимите главници се
присъждат мораторни лихви от съответната дата на увреждане, които се изчисляват
последващо при изпълнението. При това положение, с оглед заявеното,
следва да се присъди лихва върху уважената главница – 14 801,39 лв.,
считано от 10.12.2021г., до окончателното и изплащане.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно
производство разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези
разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение. По делото са представени
доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 1 440 лева с ДДС/л.38-40/. Материалният интерес в случая е в размер на
19 735,20 лева, съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по
правилата на чл.8 ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/, възлиза на
1 122,06 лева без ДДС, или 1 346,47 лева с ДДС, поради което и определеният
почти в минималния предвиден размер адвокатски хонорар, а именно 1 440
лева с ДДС, очевидно не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, поради което и настоящият съдебен състав преценява възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно.
С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат
присъдени на ищеца, се констатират в размер на 1 105 лева – заплатените
държавна такса - 25 лева и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска – 1 080 лева.
На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.4 ГПК във връзка
с §1 от ЗР ЗОДОВ и чл.144 АПК, в съответствие с изхода на спора. Според
настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 150 лева на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено
по съразмерност възлиза на 37,50 лева и именно тази сума следва да бъде
присъдена на ответника.
Или, по компенсация на ищеца се дължат разноски от страна на ответника в
размер на 1 067,50 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване град София, бул.“Дондуков“№ 52 да
заплати на Община Карлово с адрес гр. Карлово, ул.“Петко Събев“№1, обезщетение
в размер на 14 801,39 /четиринадесет хиляди осемстотин и един
лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляващо обезвреда за
причинените му имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за адвокатско
възнаграждение в административното производство по обжалване на РА
№Р-16001619007748-091-001 от 10.06. 2020г., издаден от органи по приходите в ТД
на НАП – Пловдив, отменен по административен и съдебен ред, ведно със законната
лихва върху посочената главница, начиная от 10.12.2021г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и предявен размер от
19 735,20 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите с адрес на призоваване град София, бул.“Дондуков“ № 52 да заплати на
Община Карлово с адрес град Карлово, ул.“Петко Събев“№1 сумата от 1
067,50/хиляда шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева разноски по
делото по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: