№ 287
гр. Плевен, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200500 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №НП-53/12.05.2021г. на
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ, на „***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, на основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 от Закона
за енергетиката.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: в хода на извършената от
КЕВР проверка, при която е съставен Констативен протокол №Е-
5/20.11.2021г., в нарушение на чл.80 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, същият е
съставен на дата, различна от тази на връчването му, вместо това да се случи
едновременно; по чл.52 ал.4 ЗАНН – тъй като не са изложени подробни
аргументи, въз основа на които, депозираното от страна на „***, ЕИК: ***
/“ДРУЖЕСТВОТО“/ възражение, е преценено като неоснователно. Наред с
това, по същество оспорва да е извършено нарушение като това, за което е
ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО. Посочва, че през 2010г.,
КЕВР е приела Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните
снабдители /“МЕТОДИКАТА“/, според която качеството е определено като
съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти или
1
услуги, които удовлетворяват съществуващите или предполагаемите
потребности на потребителите, в съответствие със стандарт БДС EN ISO -
8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, но същият стандарт междувременно е
отменен – от една страна, а от друга – съгласно Закона за националната
стандартизация, българските стандарти се прилагат доброволно. На тази
основа е направен извода, че стандарта, на когото според МЕТОДИКАТА
трябва да отговаря качеството на доставената електрическа енергия, не е
действащ /отменен/ към датата на нарушението, за което е санкционирано
„***“ АД; посочва се, че стандарт БДС EN 50160:2007 „Характеристики на
напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените
електрически мрежи“ е отменен и заменен със Стандарт БДС 50160:2010
„Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от
обществените електрически мрежи“, като към последния е издадено
впоследствие и изменение БДС 50160:2010/А1:2015, което се прилага заедно
с новия стандарт от 2010г., но тези действащи Стандарти въвеждат различни
критерии, показатели и измерители на показателите за качество на
разпределяната електроенергия; същевременно обаче, отмяната на БДС EN
ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, не води до автоматичната му замяна
с БДС 50160:2010 и БДС 50160:2010/А1:2015, тъй като стандартът може да
бъде задължително правило за поведение, а не доброволно такова, едва след
извършена процедура по чл. 5, ал. 5, във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57 ЗНС. Оттук
жалбоподателят извежда, че няма задължение да спазва не само отменения
стандарт, но и текущо действащия такъв. Същевременно изтъква, че според
МЕТОДИКАТА /забележка 2, стр. 8/ е допустимо отклонение на
напрежението от установените показатели, в случаите на захранване на
отдалечени райони с дълги линии, но административнонаказващият орган не
е изследвал въпроса дали попада захранването на процесния обект, в
хипотезата на допустимото отклонение. Посочва, че с писмо изх. № CD-DOC-
9731-6/19.11.2020 г., в КЕВР е изпратен Констативен протокол № РП-
87/11.11.2020 г. за резултатите от извършена проверка за изменение на
захранващото напрежение в обекта, съгласно който стойностите на
захранващото напрежение отговарят на стандарта, както и че с писмо изх. №
CD-DOC-9731-7/30.11.2020 г., в КЕВР повторно са изпратени писмо изх. №
CD-DOC-9731-6/19.11.2020 г. и Констативен протокол № РП-87/11.11.2020 г.,
но тези писмени материали, доказващи, че стойностите на захранващото
напрежение отговарят на стандарта, не са взети предвид нито при съставяне
на АУАН, нито - при издаването на Наказателното постановление. Отбелязва,
че правоотношенията с клиентите на ДРУЖЕСТВОТО са регламентирани с
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи (одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-О56 от 07.11.2007 г.), като
Общите условия са неразделна част от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г.
Според същите Общи условия /чл. 6, ал. 3/, „При установяване на отклонения
от нормираните показатели, електроразпределителното предприятие
предприема организационни и технически мерки за подобряването им“, а
2
оттук жалбоподателят извежда, че евентуалните отклонения не могат да
бъдат разглеждани като административно нарушение. Посочва, че
неправилно е прието наличието на „повторност“ на нарушението, тъй като ЗЕ
не предвижда легална дефиниция за „повторност“ и следователно – налице е
непълнота, която е недопустимо да бъде запълнена по аналогия. Счита, че при
съобразяване на разпоредбата на чл.2 ал.1 ЗАНН и обстоятелството, че
Лицензията на ДРУЖЕСТВОТО не представлява нормативен акт, няма как да
е извършено административно нарушение. При условията на евентуалност
изтъква, че дори да се приеме извършването на административно нарушение,
то случаят следва да се разглежда като „маловажен“ и да бъде приложен чл.28
ЗАНН, още повече, че след извършването му, ДРУЖЕСТВОТО е предприело
мерки за подобряване показателите на захранващото напрежение. На тази
основа, моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от съответен юрисконсулт, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита,
че в хода на административнонаказателното производство са спазени
процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е
законосъобразно и правилно, като пледира същото да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като прецени събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
Е-КРС-18/14.01.2021 г. от страна на М.Н. Б*** – гл.експерт в Дирекция
„ЕНЕРГЕТИКА И ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА“ при КЕВР, в присъствието на
свидетелите КР. В. Н., ЕМ. С. КР. и съответно упълномощен представител на
„***” АД-СОФИЯ. Съставен е за това, че за периода от 29.09.2020 г. до
07.10.2020 г. „***” АД-СОФИЯ е доставило на обекта на *** с абонатен №
***, на адрес: ул. „Р***“ № *** с. ***, общ. ***, област ПЛЕВЕН
електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в
т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели
и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество
на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители - МЕТОДИКАТА, приета от КЕВР с решение по Протокол
№87/17.06.2010г. Установено е, че съгласно т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07
3
от 13.08.2004 г„ издадена на ДРУЖЕСТВОТО за дейността „разпределение на
електрическа енергия“, лицензиантьт осигурява непрекъснато разпределение
на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя
услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на КОМИСИЯТА. Съгласно т.
3.2.1.3.2. от приетата с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.
МЕТОДИКА, при нормални условия на работа: 95% от усреднените за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un ± 10 %;
всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10%/—15%. Във връзка с
горепосочения абонат е извършена проверка относно параметрите на
захранващото напрежение, резултатите от която са отразени в Констативен
протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020 г. По отношение на изискването 95%
от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение,
в продължение на произволен период от една седмица, да бъдат в обхвата на
Un ± 10 %, от Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020 г. е видно,
че 93,3% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите
отклонения. По отношение на изискването всички усреднени за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение, да бъдат в обхвата на Un
= + 10%/—15% от Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020 г. е
видно, че 97,1 % от регистрираните стойности, са в рамките на допустимите
отклонения. Преценено е, че това деяние е извършено в режим на повторност,
тъй като за нарушение на т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.,
издадена на „***” АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“
Председателят на КЕВР е издал на дружеството Наказателно постановление
№ НП-7 от 14.02.2020 г., което е потвърдено е Решение № 1269 от 02.12.2020
г. на Административен съд София-област по КАНД № 988 от 2020 г. На тази
основа е направен извода, че като е доставило електрическа енергия с
качество, неотговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от
МЕТОДИКАТА, за периода от 29.09.2020 г. до 07.10.2020 г., на обекта на ***
с абонатен № *** на адрес: ул. „Р***“ № *** с. ***, общ. ***, област
ПЛЕВЕН, „***” АД е нарушило т. 3.3.1 от Лицензия № JI-135-07 от
13.08.2004т. – нарушение по чл. 206, ал. 3 вр.ал.1 от Закона за енергетиката.
При съставяне на АУАН е направено отбелязване, че ДРУЖЕСТВОТО има
възражения, без такива да са изложени; постъпили са по реда и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН, като са развити аргументи в посока на това, че в хода на
административнонаказателното производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, не е налице извършено нарушение,
както и че дори да се приеме наличието на такова – случаят се явява
„маловажен“.
Административнонаказващият орган изцяло приел описаната в
АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението,
съответно – преценил като неоснователно, постъпилото от страна на
4
ДРУЖЕСТВОТО възражение. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на „***, ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, на
основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 от Закона за енергетиката.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.67 – 69 от АНД №1195/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Не се споделят
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. Виждането, че е допуснато нарушение при съставяне на
Констативен протокол №Е-5/20.11.2021г., от една страна, не може да бъде
споделено. Според чл.80 ал.1 ЗЕ, „За резултатите от проверката
контролните органи съставят протокол, към който прилагат събраните
данни, документи и обяснения.“, а според ал.2 „Протоколът се подписва от
съставителя, от проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели на
отказа.“. Систематичното тълкуване на цитираните две разпоредби не води
до направения от жалбоподателя извод, че съставянето и подписването на
Констативния протокол следва да бъде извършено на една и съща дата;
напротив – в случай, че Законодателят е имал волята да въведе подобно
изискване за редовност на КП, това несъмнено би намерило израз чрез
изричното му посочване. От друга страна обаче, дори евентуалното
нарушаване на чл.80 ЗЕ /каквото, отново следва да бъде подчертано, в
процесния случай, не е налице/, принципно не е в състояние да обуслови
извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото административнонаказателното производство започва със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, а не с КП
по чл.80 ЗЕ, т.е. съставянето на последния предхожда самото започване на
административнонаказателното производство. По-нататък, не съставлява
нарушение на процесуалните правила, а още по-малко – съществено такова по
чл.52 ал.4 ЗАНН, липсата на обстойни съображения от страна на
административнонаказващия орган, във връзка с направените от страна на
жалбоподателя, възражения. Напротив, в обжалваното НП е взето надлежно
отношение по направените от страна на жалбоподателя възражения, което се
явява напълно достатъчно, за да удовлетвори изискването по чл.52 ал.4
ЗАНН, възраженията да бъдат „преценени“ от страна на
административнонаказващия орган. Служебната проверка за
законосъобразност на административнонаказателното производство, не
разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът
приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално
законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите М.Н. Б*** и ЕМ. С. КР.,
както и писмени доказателства /л.10 – 35, л.43 – 53, л.73 – 102 от АНД
№1195/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, л.11 – 13 от делото/. Показанията на
5
свидетелите Б*** и К. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни,
взаимнопотвърждаващи се и в подкрепа на изложената в АУАН и НП,
фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и приетите по делото
писмени доказателства и по-конкретно - Констативен протокол № Е-5 от
20.11.2020г. /л.43-52/, Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020г. за
резултатите от извършената проверка за изменение на захранващото
напрежение на /л.53/, Лицензия за разпределяне на електрическа енергия №
Л-135-07/13.08.2004г. /л.73-80/, Извлечение от Протокол №87/17.06.2010г. на
КЕВР /л.81-102 от делото/. От друга страна, в опровержение на същата
фактическа обстановка не се събраха надлежни доказателствени материали.
Ето защо Съдът я приема за доказана по несъмнен начин и няма да я
преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.206 ал.1 ЗЕ, „На
енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на
подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на
АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена
санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.“. Видно е, че наред с другото, е налице
изводимо задължение за спазване условията на издадената лицензия, от
страна на енергийните предприятия – задължение, което, при гореописаните
условия на време, място, обстановка, „***, ЕИК: ***, не е изпълнило: през
периода от 29.09.2020 г. до 07.10.2020 г., на обекта на *** в с.***,
ОБЛ.ПЛЕВЕН, е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на
определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от МЕТОДИКАТА, която е задължено
да спазва съобразно т. 3.3.1 от Лицензия № JI-135-07 от 13.08.2004т.
Следователно – и при съобразяване на гореустановената фактическа
обстановка, нарушението по чл.206 ал.1 ЗЕ, се явява доказано по несъмнен
начин.
Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че тъй като
МЕТОДИКАТА се основава на БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO
9000:2007, който не само е незадължителен, а наред с това – отменен към
процесния период /29.09. – 07.10.2020г./, същата не може да обоснове
извършването на нарушение на предоставената на ДРУЖЕСТВОТО
Лицензия. На практика, същата теза напълно превратно интерпретира самата
Лицензия, тъй като според нея /т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004
г./, лицензиантьт осигурява непрекъснато разпределение на електрическа
енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на
потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на КОМИСИЯТА.
МЕТОДИКАТА, от своя страна, е приета именно с Решение, отразено в
Протокол №87/17.06.2010г. на КЕВР, а по този начин – същата е залегнала
като съвкупност от права и задължения, част от самата Лицензия. Напълно
ирелевантно е обстоятелството, че МЕТОДИКАТА възприема показателите
6
за качество, установени с БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007,
защото същият Стандарт не подлежи на самостоятелно приложение като
такъв, а единствено като съвкупност от изисквания, инкорпорирани в самата
МЕТОДИКА, на свой ред – залегнали като неотменна част от издадената на
ДРУЖЕСТВОТО, Лицензия. Поради това, както отмяната на БДС EN ISO -
8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, така и последващото приемане на
действащия понастоящем БДС 50160:2010, респ. БДС 50160:2010/А1:2015,
представляват неотносими към правния спор обстоятелства, защото отново
следва да бъде подчертано: МЕТОДИКАТА не предвижда прилагането на
БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007 като Държавен стандарт, а
като съвкупност от изисквания за качество, които възприема като достатъчен
критерий, щото да използва тези изисквания като част от МЕТОДИКАТА, а
оттук – и като част от издадената на ДРУЖЕСТВОТО, Лицензия. Нещо
повече – в процесния случай, никой от гореспоменатите Държавни стандарти
- БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, БДС 50160:2010, респ.
БДС 50160:2010/А1:2015 – няма никакво отношение към правния спор.
Причината за това се състои в обстоятелството, че показателите, посочени в
т. 3.2.1.3.2. от МЕТОДИКАТА, във връзка с неспазването на които е
нарушението, предмет на делото - са посочени в самата нея /л.24 гръб, втори
абзац от от АНД №1195/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Следователно, в
случая не само не е налице „нарушение“ на Държавен стандарт, но също така
липсва каквото и да било препращане към Държавен стандарт, което да
налага обсъждането на неговите изисквания в настоящия съдебен акт. Поради
това, несъстоятелни са и съображенията на жалбоподателя, позоваващи се на
доброволното приложение на Българските стандарти /чл.5 ал.1 ЗНС/ и на
необходимостта от процедура по чл. 5, ал. 5, във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57
ЗНС, за да бъдат въведени изискванията на Български стандарти в
нормативен акт – една хипотеза, която не разкрива дори приблизителна
близост с процесния случай, касаещ спазване изискванията на издадена от
страна на КЕВР, Лицензия на „***. Да се приеме обратното – а именно, че
след отмяната на БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007,
изискванията на МЕТОДИКАТА, включително в относимата й към
настоящото дело част, са отпаднали, на практика би означавало, че самата
МЕТОДИКА се явява непълна, а оттук – непълна е и издадената на
ДРУЖЕСТВОТО, Лицензия: на свой ред обаче, това не означава нищо друго,
освен да се приеме, че „*** имат правото да предоставят на своите абонати
електрическа енергия с качество, каквото самото ДРУЖЕСТВО намира за
добре – което, разбира се, би било абсолютно неприемливо, защото изначално
обезсмисля издаването на Лицензия.
На следващо място, вярно е, че с писмо изх. № CD-DOC-9731-
6/19.11.2020 г., в КЕВР е изпратен Констативен протокол № РП-87/11.11.2020
г. за резултатите от извършена проверка за изменение на захранващото
напрежение в обекта на *** - съгласно който КП, стойностите на
захранващото напрежение вече отговарят на съответните изисквания на
7
МЕТОДИКАТА; същият Констативен протокол № РП-87/11.11.2020 г. е
изпратен повторно с писмо изх. № CD-DOC-9731-7/30.11.2020 г. В тази
връзка се прави оплакване, че същият КП не е взет предвид нито при
съставяне на АУАН, нито - при издаването на Наказателното постановление.
Това оплакване обаче е неоснователно, защото Констативен протокол № РП-
87/11.11.2020 г. не касае периода – 29.09.2020 – 07.10.2020г., а го следва и
поради това – е неотносим към обстоятелствата на процесния случай. Налага
се обаче да бъде подчертано, че привеждането на качеството на
предоставяната електроенергия в обекта на ***, в съответствие с
МЕТОДИКАТА, не опровергава извършване на нарушение през периода
29.09.2020 – 07.10.2020г., а касае предприемане на наложителни мерки по
изпълнение на предоставената на ДРУЖЕСТВОТО Лицензия. С други думи,
отразените в Констативен протокол № РП-87/11.11.2020 г. обстоятелства не
се отнасят до нищо друго, освен до изпълнение на собствените задължения на
ДРУЖЕСТВОТО, произтичащи от самата Лицензия. Впрочем, отново на
плоскостта на тези задължения, следва да бъде отбелязано, че аналогично
неоснователно е и възражението, че тъй като правоотношенията между
клиентите и ДРУЖЕСТВОТО, са регламентирани с Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи (одобрени от
ДКЕВР с Решение №ОУ-О56 от 07.11.2007 г.), а Общите условия са
неразделна част от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. и предвиждат /чл. 6,
ал. 3/, „При установяване на отклонения от нормираните показатели,
електроразпределителното предприятие предприема организационни и
технически мерки за подобряването им“, оттук и съждението, че
евентуалните отклонения не могат да бъдат разглеждани като
административно нарушение. Повече от ясно е, че така цитираната
разпоредба от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи, няма как да дерогира нито правото на
органите на КЕВР да установяват нарушения на ЗЕ, касащи отклонения от
нормираните показатели, нито – правото на Председателя на КЕВР, да издаде
съответно Наказателно постановление за такова нарушение. И отново - да се
приеме обратното, не би означавало нищо друго, освен да се приеме, че „***
имат правото да предоставят на своите абонати електрическа енергия с
качество, каквото самото ДРУЖЕСТВО намира за добре – което, естествено,
би било абсолютно неприемливо, защото изначално обезсмисля издаването на
Лицензия.
На следващо място, няма как да бъде възприето виждането, че при
съобразяване на разпоредбата на чл.2 ал.1 ЗАНН и обстоятелството, че
Лицензията на ДРУЖЕСТВОТО не представлява нормативен акт, няма как да
е извършено административно нарушение. Според чл.2 ал.1 ЗАНН,
„Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за
тях наказания, се определят със закон или указ.“. Такъв е и процесния случай,
тъй като неизпълнението на издадената Лицензия, съставлява нарушение
съгласно чл.206 ал.1 ЗЕ.
8
По-нататък, жалбоподателят възразява, че
административнонаказващият орган не е изследвал въпроса дали
захранването на процесния обект попада в хипотезата на допустимото
отклонение, като в тази връзка се позовава на ЗАБЕЛЕЖКА 2, находяща се на
стр.8/22 от МЕТОДИКАТА – „ В случаите на захранване на отдалечени
райони с дълги линии, или неприсъединени към обединената система,
напрежението може да бъде извън обхвата от Un= + 10%/—15%.
Мрежовите потребители, трябва да са информирани за условията.“. Следва
да бъде подчертано, че в съставения Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от
07.10.2020 г., не са отразени никакви обстоятелства, които да дават основание
за извод, че се касае за захранване на отдалечени райони с дълги линии или
неприсъединени към обединената система, нито, че мрежовият потребител е
бил информиран за тези условия. Напротив, отразено е не само, че
измерването е извършено със съответно калибрирано техническо устройство,
собственост на самото ДРУЖЕСТВО, но и че е регистрирана моментна
флуктуация на напрежението от неустановен характер; особено показателно
обаче е отразеното, че приблизителното отстояние на обекта от трафопост
/ТП/ е 300 /триста/ метра. На тази основа, претенциите на ДРУЖЕСТВОТО за
„отдалеченост“, в условията на живот през ХХІ век, се явяват напълно
несъстоятелни.
Не на последно място, случаят не може да бъде приет за
„маловажен“, включително, при отчитане на междувременно влезлите в сила
изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Така,
според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „"Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Действително, в случая
не са налице вредни последици от извършеното нарушение, но следва да бъде
подчертано, че се касае за дружество, което заема монополно място на пазара
в електроразпределението, а това само по себе си разкрива силното му
положение спрямо потребителите, които на свой ред, се намират в уязвимо
положение. Тук следва да бъде отбелязано и това, че в случая с обекта на ***
е видно, че първоначално подадената от негова страна жалба до „***“ /вх.
№100000125264/21.05.2020г./ относно качеството на предоставяната
електроенергия, на 27.05.2020г. е оставена от ДРУЖЕСТВОТО без уважение,
като неоснователна, но пък същевременно – след нея са предприети действия
по ремонт и поддръжка на мрежата. /л.48 гръб от АНД №1195/21г. по описа
на РС-ПЛЕВЕН/. Явно е обаче, че проблемите в същата мрежа продължават
дори няколко месеца по-късно, когато е извършена проверката от органите на
КЕВР, а това обстоятелство е показателно не само от гледна точка на
правилната преценка на надмощието на монополиста в отношенията с
9
потребителя, но и от гледна точка на правилната оценка на обществената
опасност на процесното нарушение. Последната не се разкрива като по-ниска,
а като типична в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на
задължение от съответния вид; на свой ред, предприетите мерки от страна на
ДРУЖЕСТВОТО по привеждане на мрежата в съответствие с изикванията на
Лицензията /резултат, впрочем, единствено от проверовъчните действия на
органите на КЕВР/ – имат последващ нарушението характер, т.е. липсват
юридически съображения за отчитането им при преценка обществената
опасност на случая.
Единственият довод на жалбоподателя, който може да бъде
възприет, макар и отчасти е този, че неправилно е преценено наличието на
квалифициращия признак „повторност“ при извършеното нарушение. Вярно
е, че ЗЕ не предвижда легална дефиниция за „повторност“, включително –
към настоящия момент, но това съвсем не означава, че множеството
административнонаказателни разпоредби в този нормативен акт,
предвиждащи състави за повторно извършване на административни
нарушения, практически не следва да бъдат прилагани. Напротив, явна е
волята на Законодателя подобни деяния да бъдат санкционирани с
подобаваща строгост, а липсата на изрична легална дефиниция налага извода,
че „повторно“ е онова деяние, което е извършено, след като за същото по вид
деяние, вече е налице влязъл в сила санкционен акт – една правна
конструкция, приемана както от теорията, така и от съдебната практика.
Именно изхождайки от тези характеристики на понятието „повторност“ /при
липсата на изрично нормативно установени такива/, следва обаче извода, че
процесното деяние не е извършено повторно, тъй като санкционния акт, от
който се извежда квалифициращия признак - Наказателно постановление №
НП-7 от 14.02.2020 г., потвърдено с Решение № 1269 от 02.12.2020 г. по
КАНД № 988 от 2020 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ОБЛАСТ, е
влязъл в сила на 02.12.2020г., т.е. след деянието по настоящото дело, което е
извършено в периода 29.09. – 07.10.2020г. Следователно, деянието не е
извършено при условията на „повторност“ и не е следвало имуществена
санкция да бъде наложена на основание чл.206 ал.3 вр.ал.1 ЗЕ - а на основание
чл.206 ал.1 ЗЕ, т.е. в размер от 20 000 до 1 000 000 лв.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
формално законосъобразно, но неправилно е приложен материалният закон,
тъй като е наложена санкция въз основа на квалифициран, вместо – основен
състав на нарушението. Поради това, Наказателното постановление следва да
бъде изменено, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – чл.206 ал.1
ЗЕ. Също така Съдът съобрази, че размерът на имуществената санкция –
60 000 лева, макар да попада в границите на наказуемостта по чл.206 ал.1 ЗЕ,
е наложен за нарушение, извършено повторно и се явява несъобразен с
обстоятелството, че обсъдения квалифициращ признак, не е налице. Съдът
намира, че справедливият и съответен размер на имуществената санкция, в
10
случая е 40 000 /четиридесет хиляди/ лева – както от гледна точка на
значимостта на засегнатите обществени нарушения и монополното
положение на ДРУЖЕСТВОТО, които обуславят неоходимостта от по-строг
санкционен подход, така и от гледна точка на обстоятелството, че се касае за
отклонения и по двете изисквания, предвидени в т. 3.2.1.3.2. от
МЕТОДИКАТА, а това на свой ред, допълнително повишава обществената
опасност на нарушението.
При този изход на административнонаказателното производство,
следва да бъде уважено искането на юрисконсулта, представляващ КЕВР, за
присъждане на възнаграждение съобразно чл.63д ал.4 ЗАНН – както пред
настоящата инстанция, така и пред касационната инстанция. Относно неговия
размер и при отчитане фактическата и правна сложност на случая, Съдът
намира, че същото следва да бъде 150 лева, за всяка от двете инстанции.
Поради това и на основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК
вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
осъдено „***, ЕИК: *** да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И
ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД №500/2022г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН; на основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.226 ал.3 АПК вр.чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „***,
ЕИК: *** да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по КАД №44/2022г. по описа на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.1 вр.ал.2 т.4 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НП-53/12.05.2021г. на
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ, с което на „***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, на основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 от
Закона за енергетиката КАТО имуществената санкция да се счита наложена
на основание чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката, в размер на 40 000
/четиридесет хиляди/ лева.
На основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК вр.чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***
да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №500/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
На основание чл.63д ал.4 и 5 ЗАНН вр.чл.226 ал.3 АПК вр.чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***
11
да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по КАД №44/2022г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12