№ 547
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100502239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.С.И. - длъжник по изпълнително дело №
20188410402597 по описа на ЧСИ Н.М., подадена чрез пълномощника адв. Ц.Й.-С. срещу
разпореждане от 18.01.2022 г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания отказ. Твърди се, че за период от повече от две години, считано от образуване на
изпълнителното дело през 2018 г. от страна на взискателя не са искани, а от съдебния
изпълнител съответно не са извършвани изпълнителни действия, предвид на което е
настъпила по силата на закона перемпция на изпълнителното дело. Моли се за отмяна на
обжалвания отказ и за задължаване на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира се присъждане на направени разноски
по делото.
Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението – „М.“ АД, гр. София,
депозира писмено възражение, чрез юрисконсулт Д.З., с което оспорва подадената жалба.
Счита, че в хода на изпълнителното дело са извършвани множество действия, които са
прекъснали двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което постановения отказ
за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното разпореждане.
ЧСИ Н.М. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа становище за
1
неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20188410402597 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба на
„М.“ АД, подадена чрез юрисконсулт В.З., на 10.07.2018 г. въз основа на изпълнителен лист
от 17.11.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 53183/2015 г. по описа на СРС, 75 състав, срещу
А.С.И. за заплащане на сумите, посочени в изпълнителния лист. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е извършил възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, както и е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „УниКредит
Булбанк“ АД.
С разпореждане от 10.07.2018 г. ЧСИ Н.М. е образувал изпълнителното дело и е наложил
запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, като
са изпратени запорни съобщения до посочените банки, а до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 102449/17.07.2018 г., покана за доброволно изпълнение изх.
№ 110188/06.08.2018 г., с насрочен опис на движимо имущество на длъжника на 13.09.2018
г., покана за доброволно изпълнение изх. № 144074/24.10.2018 г., с насрочен опис на
движимото имущество на длъжника на 17.12.2018 г.
С молба вх. № 042413/30.05.2019 г., подадена от взискателя „М.“ АД, чрез юрисконсулт
В.М., е поискано извършване на опис на движимото имущество на длъжника.
На 31.05.2019 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
088675/31.05.2019 г., с насрочен опис на движимото му имущество, който да се извърши на
30.07.2019 г.
С молба вх. № 022686/11.03.2020 г., подадена от взискателя „М.“ АД, чрез юрисконсулт
Р.Г., е поискано извършването на справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови
сметки на името на длъжника, като при откриването на такива да бъде наложен запор върху
тях.
На 28.09.2020 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
086445/28.09.2020 г., с насрочен опис на движимото му имущество, който да се извърши на
30.11.2020 г.
С молба вх. № 021100/29.03.2021 г., подадена от взискателя „М.“ АД, чрез юрисконсулт
Р.Г., е поискано насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника А.С.И..
На 22.11.2021 г. от длъжника А.С.И. е постъпила молба вх. № 078208/22.11.2021 г., чрез
адвокат Ц.Й.-С., с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
На основание постъпилата молба от длъжника е постановен обжалвания в настоящето
производство отказ на ЧСИ Н.М. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в разпореждане от 18.01.2022 г., за което длъжникът е
уведомен на 20.01.2022 г.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК /след изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г./ са регламентирани кои
изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т. 1
постановлението за глоба; т. 2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо; т. 3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т. 4 отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; т. 5 определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; т. 6
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; т. 7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са
изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да
бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално
допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният в настоящето производство отказ,
обективиран в разпореждане от 18.01.2022 г., за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е законосъобразен.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това
действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител
по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т. е. при всяко
положение с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016 г. по
гр. д. № 2306/2015 г., ІV г. о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни
поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия
взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производството и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят винаги има
право лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да
извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата
по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието
на съдебния изпълнител, а това на взискателя.
3
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013
г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от
взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в
случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от
търсеното изпълнение и в този случай на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването
на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на
срока, който тече считано от последното действие на взискателя.
На следващо място, съдът приема, че в мотивите на задължителното за съобразяване и
прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални
действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността
му като предприема съответните изпълнителни действия. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
В случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира, че
4
не е налице период, по - дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал.
Началото на двугодишният срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата
на последното валидно изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като
изява на волята му да упражнява правото си. Наложила се е трайната съдебна практика, че
всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от
динамичния фактически състав на предвидения в закона способ, опровергава презумираното
му бездействие - такива са исканията за налагане на запор, възбрана, за извършване
на опис и др. Всяко искане за извършване на валидно същинско изпълнително действие
прекъсва преклузията, независимо дали то е извършено. Това е така, тъй като когато има
постъпило искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните
действия /независимо от това дали прилагането им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, съдът намира, че не са налице законовите основания за
прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В случая на
10.07.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, насрочвани са описи на
движимите вещи на длъжника, с последващите молби от 30.05.2019 г., от 11.03.2020 г., от
29.03.2021 г. взискателят е проявил активност, като е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия, като с всяко искане е прекъсвал двугодишния срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Между всяка от молбите няма срок, по – дълъг от две години, което сочи, че
изпълнителното дело не е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция.
Като е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а частната
жалба – да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат, а от ответната
страна не се претендират такива.
Водим от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ - В състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 007181/02.02.2022 г. на А.С.И. - длъжник
по изпълнително дело № 20188410402597 по описа на ЧСИ Н.М., подадена чрез
пълномощника адв. Ц.Й.-С. срещу разпореждане от 18.01.2022 г. на частен съдебен
изпълнител Н.М., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437,
ал. 4 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6