№ 161
гр. Б., 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20231200900125 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба, подадена от
Изпълнителна агенция „ГИТ“ ЕООД, БУЛСТАТ ********, с която е
направено искане за обявяване неплатежоспособността на „Т.Ф.“ ЕООД,
определяне на началната дата на неплатежоспособността, както и за
откриване на производство по несъстоятелност.
В молбата се сочи, че през месец февруари 2023г. молителят е
извършил проверка на „Т.Ф.“ ЕООД. При същата се констатирало, че броят на
работниците, които полагат труд по трудово правоотношение при
работодателя „Т.Ф.“ ЕООД са 33. Установило се, че за месец ноември 2022г.
трудовите възнаграждения не са заплатени.
През месец април 2023г. контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ Б. отново са посетили адреса на дружеството, като са установили,
че помещението е изпразнено и не се осъществява дейност. Потърсено е
съдействие от органите на МВР, които са уведомили Дирекция „Инспекция
по труда“ Б., че управителят на дружеството (гръцки гражданин) няма заявен
постоянен или настоящ адрес в България.
Молителят прави извод, че към месец април 2023г. възнагражденията,
1
дължими от работодателя към работниците и служителите му за месец
ноември 2022 г., са изискуеми и не са погасени от него. В този смисъл е
налице забавено плащане на трудови възнаграждения за повече от два месеца.
Молителят сочи, че работодателят има непогасени задължения за
плащане на трудови възнаграждения на повече от една трета от работниците
си, което не е изпълнено за период от повече от два месеца. Неизпълнението
на тези задължения продължава и след дадените от страна на инспекцията
предписания за изплащане на трудовите възнаграждения, от което може да
бъде направен извод, че невъзможността за изплащане на възнагражденията е
обективно и трайно състояние на работодателя.
Прави се извод, че „Т.Ф.“ ЕООД се намира в състояние на
неплатежоспособност, поради невъзможността си да изпълни задълженията
си за плащане на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения по
приложените ведомости. Твърди се, че това състояние на дружеството е
обективно и трайно, поради което срещу него следва да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Претендира се сторените разноски по делото.Ответникът, уведомен по
реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е изразил становище по молбата и не е
ангажирал доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени
доказателства, назначена е и съдебно - счетоводна експертиза за финансовото
състояние на дружеството- длъжник.
В откритото с.з. на 16.11.2023г. с изрично протоколно определение
съдът е указал на длъжника и на всички заинтересовани лица, че следва в
десетдневен срок, считано от обявяването на определението в книгата по чл.
634в, ал.1 от ТЗ, да предплатят разноски за производството по
несъстоятелност, в размер на 7000 лева. Заедно с това е разяснил на
кредиторите на дружеството и на молителя, какви са последиците при
невнасянето на тези първоначални разноски. Горното определение е вписано
в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 16.11.2023г., същото е обявено и в
Търговския регистър по партида на ответника на 04.12.2023г.
След анализ на писмените доказателствата и заключението на вещото
лице С. Т., съдът прие за установено от фактическа страна следното:
2
С протокол за извършена проверка от дата 21.02.2023г. служители на
Дирекция инспекция по труда Б. са извършили проверка на „Т.Ф.“ ЕООД, в
качеството му на работодател. Видно от изготвен протокол на работодателя
са дадени предписания да се заплатят трудовите възнаграждения за м.
ноември 2022г. на посочени работници в срок до 15.03.2023г. Представени са
копия на трудови договори на работници, работещи в ответното дружество.
Няма данни предписанията да са изпълнени, поради което на
работодателя е съставен АУАН, който не е връчен поради това, че при
посещение на адреса на управление служители на Дирекция инспекция по
труда Б. установили, че помещението е изпразнено, не се осъществява
дейност, управител или представляващ дружеството не е открит.
Представени са вътрешни правила за работна заплата.
Съдът е изискал служебно справки, от които се установява, че
дружеството не притежава регистрирани ППС, няма регистрирани недвижими
имот. Представени са годишни данъчни декларации за периода 2018г. - 2022г.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява,
че ответникът има вземания за 174 000 лева от клиенти. Посочва се, че на
23.07.2020г е образувано ИД с № *******/2020г., по което няма наложени
обезпечителни мерки. На 10.09.2020г ИД е прекратено, тъй като
задълженията са погасени. На 23.06.2022г. е образувано ново ИД - с №
****/2022г., по което има наложени обезпечителни мерки - запор на банкова
сметка и възбрана на недвижим имот. Вземането е реализирано чрез продажба
на НИ на публична продан. На 20.03.2023г. ИД е прекратено, поради
погасяване на задълженията.
В случая към 22.06.2023г дружеството разполага само с два вида
краткотрайни активи: във вид на вземания - за 174 000 лева, което
представлява 97,21 % от активите и във вид на парични средства в брой - за
5 000 лева, което представлява едва 2,79 % от активите. Вземанията са
бавноликвиден във времето актив и свързан с допълнителни разходи за
осребряването им.
Вещото лице посочва, че задълженията на дружеството са в размер на
94 000 лева, от които: към ТД на НАП - 9 000 лева, към персонала -24 000
лева и към други контрагенти по търговски сделки - 61 000 лева. Сочи също
3
така, че е тревожна структурата на задълженията, тъй като 100 % от същите
са краткосрочни, което означава че са със срок на падеж до една година.
Дружеството не притежава дълготрайни активи, чрез които да осъществява
дейността си. Дълготрайните активи са продадени от публичен изпълнител
във връзка с погасяване на задължения по образуваното на 23.06.2022г. ИД №
****/2022г. Дружеството е с преустановена дейност от месец 02.2023г. От
месец март 2023г. не осъществява дейност и съответно не генерира приходи, с
които да погасява задълженията си.
По отношение на наетия персонал - последният месец, в който
фигурират работници (1 работник + 1 самоосигуряващо се лице) е месец
февруари 2023г. Дължимите данъчни и осигурителни задължения за
м.02.2023г. в размер на 10 000 лева не се преведени към ТД на НАП.
Последното извършено доброволно плащане към ТД на НАП е от дата
07.03.2023г.
Вещото лице заключава, че дружеството не е в състояние да покрива
задълженията към кредиторите си, които са изцяло краткосрочни, със срок на
погасяване до една година. Дружеството не разполага с дълготрайни активи -
земи; сгради; производствено оборудване и транспортни средства, чрез които
да осъществява дейността си, тъй като същите са продадени по образуваното
от ТД на НАП изпълнително дело. Около 98 % от активите на дружеството
към момента на подаване на молбата представляват вземания, които са
бавноликвиден актив, свързан с воденето на дела и разходи по събирането им.
Сочи се, че последният месец, в който дружеството осъществява
дейност е месец 02.2023г. От м.03.2023г е с окончателно преустановена
дейността. От м.03.2023г няма и нает персонал - всички работници и
служители са с прекратени трудови правоотношения. Ответникът е със
служебна дерегистрация по ЗДДС от 19.09.2023г на основание чл. 176 от
ЗДДС, поради това, че не е открито на деклариран адрес за кореспонденция.
Последната известна дата на извършено доброволно плащане е към ТД
на НАП - 07.03.2023г. Плащането е в размер на 59 500 лева. С плащането са
погасени задължения за осигурителни вноски и ДДФЛ за предходни отчетни
периоди.
Задълженията на дружеството във всички наблюдавани години са
отразени в счетоводството му като 100 % краткосрочни.
4
Към момента на изготвяне на експертизата срещу дружеството няма
висящи изпълнителни дела за принудително изпълнение, вкл. такива по
ДОПК за събиране на публични държавни вземания.
В с.з. вещото лице пояснява, че затрудненията на дружеството не са с
временен характер, като през 2023г. е продадено имуществото и са
освободени работниците.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 630 във вр. с чл. 625 и чл. 608
от ТЗ. Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към
момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на
събраните по делото доказателства за цялостния финансов статус на
ответника, тъй като неплатежоспособността е обективно икономическо
състояние на един правен субект, като към този момент следва да са налице
всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността –
търговецът да не е в състояние да се разплаща с кредиторите си по изискуеми
и дължими парични задължения, като неизпълнението да се дължи на трайна
и обективна невъзможност за неизпълнение, а не да касае временно
затруднение на длъжника, което същият да може да преодолее. За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице при условията
на кумулативност, предпоставките на сложния фактически състав, установен
с разпоредбите на чл. 608, чл. 625 ал.1 и чл. 631 или 632, съответно на чл. 742
ТЗ. В настоящия случай съдът намира, че сочените предпоставки са
установени.
Анализът на финансово - икономическото състояние на ответното
дружество показва, че показателите за финансово състояние на
предприятието бележат тенденция на влошаване. Преломният момент е м.
февруари 2023г., като последният месец, в който има наети работници,
свързани с основната му дейност е месец март 2023г., когато са прекратени
трудовите им правоотношения.
Заедно с горното последните плащания от страна на дружеството към
ТД на НАП са осъществени на дата 07.03.2023г. в размер на 59 500 лв.
Дружеството притежава единствено активи във вид на вземания, които са
бавноликвидни, не притежава дълготрайни активи, тъй като същите са
5
продадени по образувано изпълнително дело.
Вещото лице сочи, че дружеството няма парични средства в касата или
по банкови сметки.
Както е посочено по-горе, експертизата счита, че началото на 2023г. е
преломно за дружеството, защото от тогава затрудненията са придобили
траен и необратим характер. В същото време не разполага с активи, при
краткосрочни задължения в размер на общо 94 000 лева. Като краен извод
експертизата счита, че затрудненията на ответника не са с временен, а са с
постоянен характер, тъй като не просто са налични неизплатени от негова
страна изискуеми и ликвидни парични задължения към кредитори по
търговски сделки и публичноправни задължения, а е налице невъзможност
същите да бъдат заплатени, по изложените по - горе съображения.
От констатациите и изводите на съдебно - икономическата експертиза
се установи, че дружеството е декапитализирано и свръхзадължено по
смисъла на чл. 742 от ТЗ, тъй като няма имущество, с което да покрие
паричните си задължения и това състояние е трайно и необратимо.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло извода на експертизата,
че затрудненията на ответника не са с временен, а са с постоянен характер,
тъй като не просто са налични неизплатени от негова страна изискуеми и
ликвидни парични задължения към кредитори по търговски сделки и
публични задължения към държавата, а е налице невъзможност същите да
бъдат заплатени, по причини, че не осъществява дейност и няма налични
парични средства и бързоликвидни материални активи. Ответникът, чийто
управител е гръцки гражданин, е напуснал седалището си и адреса си на
управление, и не може да бъде открит. Това е още една индиция, че
дружеството не осъществява дейност и няма възможност в бъдеще да
осъществява такава.
Настоящият състав приема, че е доказана предпоставката за уважаване
на иска по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Дружеството е неплатежоспособно, тъй като не е
в състояние да изпълнява своите изискуеми задължения към кредитори,
произтичащи от търговски сделки и от публични задължения към НАП,
последното от които е в размер на 9 000 лева. Както е обосновал експертът в
заключението си, всички задължения на ответника са краткосрочни, което
означава, че са със срок на плащане до една година.
6
Извод за неплатежоспособността на дружеството следва и от факта, че
не е оборена презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ. Съгласно трайно установената
съдебна практика, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-
ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички
признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ, т.е. според
обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за
ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в
невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен
фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно,
обективно и необратимо състояние на правния субект. При определяне на
началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на
длъжника, а не само тези на представените в производството кредитори.
Относно началната дата на неплатежоспособност от доказателствата по
делото се установи, че последното плащане към ТД на НАП е на 07.03.2023г.
Поради изложеното съдът приема за начална дата на неплатежоспособност
„Т.Ф.“ ЕООД последната дата – 07.03.2023г., защото тогава е извършено
последното плащане на задължения в полза на държавата и защото вещото
лице сочи, че дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да плаща
задълженията си след тази дата. При изслушването в с.з. вещото лице заявява,
че дружеството не е в състояние да покрива задълженията си, единствените
активи са във вид на вземания – 98%, които са трудно събираеми.
Същевременно задълженията на дружеството са краткосрочни и са в размер
на 94 000 лв., друго имущество не притежава. Вещото лице сочи, че
затрудненията на фирмата не са с временен характер, като през 2023г. е
разпродадено имуществото му, освободени са работниците и са
преустановени всички плащания.
При така изложените съображения, са налице кумулативните основания
в разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ – имуществото на длъжника не е
достатъчно за покриване дори на първоначалните разноски по
несъстоятелността.
Ето защо "Т.Ф.“ ЕООД следва да бъде обявено в несъстоятелност.
Законът е отчел, че при условията на невъзможност да бъдат заплатени с
наличните средства на длъжника дори първоначалните разноски в
производството по несъстоятелност, продължаването на дейността на
7
предприятието на длъжника би увредило масата на несъстоятелността. Ето
защо съдът следва не само да обяви длъжника в несъстоятелност, но и да
прекрати дейността му, едновременно с решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
Съдът към настоящия момент не е предприел действия за допускане на
предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а, ал. 1 ТЗ, тъй като е
счел че не съществува опасност от разпиляване на имуществото и
необходимост от спешни мерки за неговото запазване и охраняване. При
постановяване на решение по реда на чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът при откриване
на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в
несъстоятелност е длъжен да допусне обезпечение с оглед избягване
разпиляването на имуществото на длъжника и да охрани масата по
несъстоятелността. Макар да не се установи от заключението на експерта Т.
наличието на имущество или други активи, съдът следва да вземе всички
мерки за запазване на масата на несъстоятелността, доколкото следва да
бъдат изпълнени целите на производството като универсален изпълнителен
способ за удовлетворяване правата на всички кредитори на длъжника.
Ето защо на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ да бъде наложена
обезпечителна мярка - ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на
"Т.Ф.“ ЕООД, тъй като имущество или други активи могат да постъпят в
патримониума му и в хода на производството по несъстоятелност.
На следващо място следва да се спре настоящото производство по
несъстоятелност, тъй като не са изпълнени указанията му за предплащане на
разноски, дадени в с.з. на 16.11.2023г. Същевременно е нужно да се укажат
възможностите за възобновяване по чл. 632, ал.2 ТЗ и последиците по чл.632,
ал.4 ТЗ, ако не се поиска възобновяване.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителя разноските за съдебното производство за държавна такса
в размер на 250 лв., за съдебно – счетоводната в размер на 500 лв. и за
възнаграждения за юрисконсулт в размер на 150 лв., т.е общо 900 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ във
връзка с чл. 608 от ТЗ, чл. 742 и чл. 629б от ТЗ, съдът
РЕШИ:
8
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ №2А, представлявано от
управителя С.В.Х.
ОПРЕДЕЛЯ 07.03.2023г. за начална дата на неплатежоспособността на
„Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“
№ 2А, представлявано от управителя С.В.Х.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.632, ал. 1 от ТЗ, за „Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „К.“ №2А, представлявано от управителя С.В.Х.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ №2А, представлявано от
управителя С.В.Х.на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка „в
несъстоятелност“ към наименованието на дружеството.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
длъжника „Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „К.“ №2А, представлявано от управителя С.В.Х.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на
„Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“
№2А, представлявано от управителя С.В.Х.
СПИРА производството по несъстоятелността.
УКАЗВА на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване
на решението, ако се установи, че е налице достатъчно имущество или ако
бъде депозирана необходимата сума от 7000 лв. за предплащане на началните
разноски.
УКАЗВА на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в едногодишния срок не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от Търговския регистър.
ОСЪЖДА „Т.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „К.“ № 2А, представлявано от управителя С.В.Х.да заплати на
9
Изпълнителна агенция „ГИТ“ ЕООД, БУЛСТАТ ******** разноски по
делото в размер на общо 900 лв. (деветстотин лева).
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок, от вписването
му в Търговския регистър, пред Апелативен съд гр. София.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ, във вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
Окръжен съд Б..
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
10