Р Е Ш Е Н И Е
№ 729/01.06.2022 година,
град Бургас,
Административен съд –
Бургас, XXIV-ти състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията адм.дело № 356 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. с чл.171, т.2а, б.“а“, вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Х.А.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представлявано от адвокат Д.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 22-0282-000015 от
22.02.2022г., издадена от И.П. на длъжност - Началник група при ОД на
МВР-Бургас, РУ-Карнобат, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, на осн. чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради това, че жалбоподателя бил
правоспособен водач и притежавал валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено от Великобритания и липсвало правно основание за наложената със
заповедта ПАМ. Твърди се още че е недопустимо прекратяване на регистрация на
МПС, което не е регистрирано и не се води на отчет в Р.България. Иска се отмяна на акта.
Ответникът
по жалбата – полицейски
инспектор при ОД на МВР-Бургас, РУ-Карнобат, в писмено становище сочи доводи за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка.
След като съобрази
наведените в
жалбата
основания за оспорване на административния акт, събраните по делото
доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена полицейска проверка
от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ - Карнобат на 20.02.2022
година, около 01:50 часа в град Карнобат на ул.”Димитър Благоев”
в близост до магазин „ГИГИ“ по посока на движение от ул.“Кирил и Методий“ към
ул.“Х. Кабакчиев“, било установено, че лицето Х.А.А. управлява собствения
си лек автомобил „КИА КАРНИВАЛ“, с рег.№ ****и номер
на рама № KNEUP751256727047, без СУМПС – лицето е неправоспособен водач. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 450515 от 20.02.2022г., в който са отразени посочените обстоятелства, както
и изземването на СРМПС № *********, ведно с регистрационните
табели на МПС с № ****(лист 15).
Посоченият за нарушител Х.А. е подписал АУАН без възражения. Към
административната преписка е приложена докладна - записка рег. № 282р-1805/22.02.2022
г. на мл. инсп. Т.Т. и
справка за нарушител - водач.
От жалбоподателя по делото е представено издадено от Великобритания СУМПС "Provisional Driving Licence"
с № ALEKS808071H99RK 33 за
категории АМ, А и В (л. 4). По делото е представено писмо рег. № ОВ-9020/09.12.2011 г. на ГД
"Охранителна полиция" (л. 21) до директорите на ОД на МВР, относно статута
на издаваните във Великобритания СУМПС "Provisional
Driving Licence".
В писмото се сочи, че посоченото свидетелство е част от обучението на кандидатите
за водачи във Великобритания и притежателите на такива свидетелства могат да
управляват автомобил на територията на Великобритания, който е обозначен като
учебен и само в присъствието и под наблюдението на инструктор. Документът не
дава право на притежателя да управлява МПС извън територията на Великобритания.
Като доказателство за компетентност от ответника
са представени Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП, както и Заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на Началника на
ОД на МВР-Бургас, с която е делегирана компетентност на издалия оспорената заповед
орган – Началник група към при ОД на МВР-Бургас, РУ Карнобат (л. 18).
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0282-000015 от 22.02.2022г. на И.П. на длъжност -
Началник група при ОД на МВР-Бургас, РУ-Карнобат, с която спрямо жалбоподателя е
приложена ПАМ - „прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца“. С обжалваната
заповед за налагане на ПАМ е прието, че водачът Х.А. управлява МПС, без да е правоспособен водач, с което е извършил
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят не
оспорва факта, че е собственик на превозното средство, чиято регистрация се
прекратява временно с атакуваната заповед. Не оспорва и описаната в
заповедта за налагане на ПАМ фактическа
обстановка и не ангажира по делото
никакви доказателства, опровергаващи установените от органа факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 23.02.2022 г., а жалбата е подадена на 02.03.2022
г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Настоящият състав
намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при
издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК. В нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен
това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане
към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник група към ОД на МВР гр.
Бургас, РУ - Карнобат е компетентен да налага ПАМ, съгласно Заповед №
251з-3805/26.08.2021г. на Началника на ОД на
МВР-Бургас.
Не се установиха
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
издаване на административния акт. Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, и в случая
фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. В хода на съдебното
производство жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка,
установена с акт за установяване на административно нарушение. Налице са материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Касае се за
административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил принудителната мярка.
Нормата на чл.171 от ЗДвП
предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно
чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно приложимата редакция на нормата на чл.
171, т. 2а б. "а" ЗДвП / ДВ бр. 2/2018
г., в сила от 03.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик за срок от шест месеца до една година".
Предвиденото прилагане на ПАМ в тази хипотеза е закономерна последица от
регламентираното в чл.
150 ЗДвП изискване всяко пътно превозно средство, участващо
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от
правоспособен водач.
В настоящия случай, единствените релевантни факти, които са предпоставка за
законосъобразно налагане на процесната ПАМ са два – заповедта да има за адресат
собственика на МПС и МПС да е управлявано от лице, което е неправоспособен
водач. Тези факти съдът прие за безспорно
установени. Жалбоподателят не ангажира доказателствени средства,
свързани с оборването на описаните факти и направените въз основа на тях изводи
от ответника, послужили за налагане на ПАМ.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя че същия е правоспособен, тъй
като е придобил във
Великобритания правоспособност за управлението на МПС, за което представя
Временно свидетелство за правоуправление /Provisional
Driving Licence/. Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 3 предл. първо и чл.
50, ал. 1 от Закон за българските лични документи
/ЗБЛД/ свидетелството за
управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управлението на МПС. В случая контролните органи са установили, че водачът не
притежава издадено свидетелство за управление на МПС, от което са заключили, че
е неправоспособен.
Реда и условията за придобиване на правоспособност за управление на МПС са
регламентирани в Наредба № 31/26.07.1999 г. на МТ и МОН
издадената на основание чл.
152 и 153 от ЗДвП. Съгласно чл. 2,
ал. 1 и ал.2 от Наредбата,
правоспособността за управление на МПС се придобива след
задължително обучение и след полагане на изпит, проведен при условията и по реда на наредбата. Член 2, ал. 3
предвижда, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за
управление на МПС, с което се удостоверява правоспособността за управление на
МПС от съответната категория.
Жалбоподателят е придобил във Великобритания правоспособност за
управлението на МПС, за което представя издаденото му Временно свидетелство за
правоуправление /Provisional Driving
Licence/ със срок на валидност до 09.10.2029 г.
Действително, съгласно чл. 2 пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г.
свидетелствата за управление на превозни средства, издадени от държавите членки
се признават взаимно, от което следва, че придобитата в една държава членка
правоспособност за управление на МПС се признава и в останалите държави членки.
Директива 2006/126 е транспонирана в националния ни ЗДвП с пар. 35, т. 3 от ДР на ЗИД ЗДвП /обн. ДВ бр. 54/2010 г., изм. и доп. ДВ бр. 60/2012
г., в сила от 07.08.2012 г. /.
Член 1 пар. 1 от Директивата предвижда обаче,
че държавите членки въвеждат националното си свидетелство за управление на
основата на уредения в Приложение № 1 образец на Общността, от което следва, че
за да бъде признато в друга държава членка издаденото в рамките на Общността
свидетелство за управление, то трябва изцяло да отговаря на утвърдения за
документа образец по Директивата. Това условие в случая не е налице. Различно е наименованието на
документа, на който се позовава жалбоподателя, в сравнение с утвърдения образец
по Директивата. Пар. 3 от Приложение № 1 на Директивата регламентира, че документа се наименова "Свидетелство за управление на превозно
средство", докато в случая представеният по делото документ е наименован
"Временно свидетелство за правоуправление" /на английски език Provisional Driving
Licence/. При това положение, макар в
останалите си части документът да притежава предвидените в Директивата
задължителни реквизити /фамилно, собствено и бащино име на притежателя; дата и
място на раждане; дата на издаване и на изтичане на документа; наименование на
издаващия орган; номер на документа; снимка и подпис на притежателя; категории
на превозните средства, за които се отнася, както и изброените на втора
страница реквизити/, констатираното несъответствие с други задължителни реквизити по
унифицирания общностен образец за свидетелство е достатъчно основание да се
компрометира значението му на документ, удостоверяващ придобита от притежателя
му правоспособност за управлението на МПС, а следователно е и достатъчно
основание за неприложимост спрямо него на чл. 2 пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО. В подкрепа на това е и приложеното на л. 31 от делото
писмо рег. № ОВ-9020/09.12.2011 г. от заместник-директора на ГД
"Охранителна полиция" при МВР, разпратено до директорите на СДВР и на
ОД на МВР с копие до главния секретар на МВР и до САД "КИАД", според
което по информация от Интерпол Великобритания Provisional
Driving Licence
е част от обучението на кандидатите за водачи във Великобритания като
притежателите на този документ могат само в присъствието и под наблюдението на
инструктор да управляват обозначен като учебен автомобил на територията на
Великобритания без документът да служи за подмяна със свидетелства за
управление на МПС, издавани в друга държава.
Неоснователно е и направеното възражение в жалбата за липсата на компетентност на административният орган да
прекратява регистрацията на МПС, регистрирано
във Великобритания. Обстоятелството, че моторното превозно средство е с чужда регистрация, не представлява пречка за налагане на
процесната ПАМ от българските контролни органи, който извод следва и от
разпоредбите на чл.
18б, ал. 10 и ал.
11 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. В тях е
указан реда който следва да се спазва при прекратяването на регистрацията на
дадено МПС, което не е регистрирано
в страната,
като не е предвидено,
че това може да става само по отношение на МПС регистрирани
в страна-членка
на ЕС. Националният закон не въвежда
разграничения в задълженията на водачите на МПС при
движението им по пътищата на територията на страната.
Пътищата на Република България са отворени за обществено ползване (по аргумент
от чл.
140 от ЗДвП) и за всички водачи на превозни средства
съществува задължение да спазват правилата за движение - в частност чл.
150 от ЗДвП. Когато се управлява едно МПС, то правилата за
движението се определя от местното законодателство, а не от
законодателството на страната, където е регистрирано
това МПС. Нарушението, за което е
приложена конкретната ПАМ, безспорно е
извършено на територията на страната,
поради което контролният орган разполага с териториалната компетентност да
приложи една или повече от предвидените в
закона ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 18б ал. 11 от Наредбата, при издадена
ЗППАМ по чл.
171, т. 2а от ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда
регистрация, когато собственикът има постоянен адрес на територията на
Република България, екземпляр от заповедта, отнетите табели с регистрационен
номер и свидетелството за регистрация на ПС се съхраняват в отдел/сектор "Пътна полиция"
при СДВР/ОДМВР, където е установено
нарушението; след изтичане на наложената ПАМ отнетото свидетелство за
регистрация и отнетите табели с регистрационен номер се изпращат в отдел/сектор "Пътна полиция"
при СДВР/ОДМВР по постоянния адрес на собственика за физическите лица или по
адреса на регистрация за стопанските обекти.
Предпоставка за издаването
на заповед с правно основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС, съответно на хипотезата на правната
норма, нарушение на ЗДвП, което се установява с акт за административно
нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. В конкретния случая не се оспорва управлението на процесното
МПС от жалбоподателят, който се явява и собственик на същото, както и че същият
няма необходимата правоспособност да го управлява. Представеното от негова страна временно свидетелство за управление
на МПС не удостоверява надлежно придобита
правоспособност, а само му дава право да управлява МПС на територията на
Великобритания, което МПС е обозначено като
учебно и само под наблюдението на инструктор. Установено е управление на МПС на територията на
Република България, което МПС не е обозначено като учебно, от лице което не притежава съответната правоспособност и
в отсъствието на инструктор. В този смисъл са налице законовите
предпоставки за налагането на оспорената ПАМ.
С оглед на
гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна. Разноски на ответника не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са поискани, а и реално не са направени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
представлявано от адвокат Д.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №
22-0282-000015 от 22.02.2022г., издадена от И.П. на длъжност - Началник група
при ОД на МВР-Бургас, РУ-Карнобат.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: