Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова
Загора 29.12.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д.
и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр.д. № 591 по описа
за 2016 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.София, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр. София 1000, район „Оборище”, бул.”Княз Александър
Дондуков” № 19, ет.2/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено
без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България”ЕООД, с ЕИК *********, считано
от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316/,
представлявано от Илка Георгиева Д.-Мазгалева – изпълнителен директор и Емил
Димитров Кръстев – Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт М.Т.Д., редовно
упълномощена с нотариално заверено пълномощно удостоверяващо подписите с рег. №
5946/2016г. по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус с район на действие – СРС,
вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара против с ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземане за сумата от
5684.80евро лв.,от които: 4991.35евро - главница, 470.77 евро - договорна лихва от 15.09.2011год. до
26.02.2012год. и 222.68 евро - наказателна
лихва от 15.09.2011год. до 26.02.2012год.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
15.06.2009 г. „Банка ДСК” ЕАД била
предоставила на В.И.А., ЕГН ********** кредит в размер на 5 000 евро/пет
хиляди евро/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за
кредит. „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като
е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 5 000 евро, която
сума била усвоена от титуляра на 15.06.2009 г. С договора за поръчителство от
15.06.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД от една страна, като кредитор и П.П.А.
от друга страна, като поръчител се обезпечавало изпълнението на задължението на
В.И.А. за заплащане на сумите по горецитирания договор за кредит.
Договорът за
поръчителство бил подписан от поръчителя П.П.А. на стр. 3 от договора на
мястото, предвидено за полагане подпис, три имена и адрес на поръчителя. С
полагането на подписа си П.П.А. се съгласявал безусловно със съдържанието на
договора.
Съгласно т.2
от договора за кредит срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано
от датата на усвояването му, т.е. до 15.06.2019 г.
На основание
т.8 от договора за кредит, за предоставения кредит Кредитополучателят заплащал
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от Кредитора, и надбавка, която можело да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Партьори” - /Приложение 2 към договора/. Към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент бил 6.19%, стандартната надбавка била в размер на 7.26 процентни пункта, или лихвения процент
по кредита бил общо 13.45%.
На 13.01.2011
г.било подписано допълнително споразумение към Договор за кредит от 15.06.2009
г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна като Кредитор и В.И.А. като
кредитополучател. В горецитираното допълнително споразумение в т.1.1 се
договарял 6 месечен гратисен период по главница без да се променя срокът за
издължаване по кредита. В т.6 от горепосоченото допълнително споразумение било
посочено, че се запазват и приетите с основния договор обезпечения, а именно:
залог върху парични вземания в лева и поръчителството на П.П.А..
На основание
чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък на кредита ставал
предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от
кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Предвид
допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване
от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни
вноски, на 15.09.2011 г. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем
съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора и „Банка ДСК” ЕАД е предприела
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, за което било
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съдът издал
исканата заповед, но ответникът като
длъжник възразил срещу вземането.
Твърди се в
исковата молба че по силата на Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 12.07.2012 г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг
България” ЕООД, ЕИК ********* /понастоящем „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********/ цесионер, „ОТП Факторинг България” ЕАД било придобило
процесното вземане срещу кредитополучателя В.И.А. и поръчителя П.П.А., ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се
потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба
извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за цесия от 12.07.2012
г.
Било видно от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба потвърждение от „Банка
ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърлянето на вземанията
съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г., същият бил
влязъл в сила и бил произвел своето действие.
На базата на
изрично пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД били изпратили от името и за сметка на
цедента уведомителни писма за извършената цесия до В.И.А. и П.П. А. на адресите, посочени от длъжниците в
договора за кредит и договора за поръчителство към него, заверени копия на
които предоставяли към настоящата искова молба.
Твърди
се, ч в
този смисъл длъжниците били надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от
досегашния си кредитор /цедент/ който бил упълномощил за това цесионера. Нямало
пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и
незаместимо действие. В този смисъл била
и задължителната практика на ВКС: решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III ГО. Това
обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящото дело. Ищецът представя за прилагане писмени доказателства по делото за доказване на твърденията си.
Ответникът в законоустановения срок по
чл.131 от ГПК представя писмен отговор
на предявения иск, с който заявява че иска
е недопустим и неоснователен тъй като е настъпила погасителната давност и във
възражението в заповедното производство се е позовал на нея. С отговора си
заявява че неоспорва че е поръчител на длъжника по заема и носи солидарна
отговорност с него, но оспорва останалите обстоятелства изложени в исковата
молба, а именно че е уведомен за извършената цесия на вземането и за
предсрочната му изискуемост. Твърди че исковата молба е неясна поради и което
не може да осъществи пълноценно защитата си. Оспорва и истинността на
представените от ищеца доказателства. Отново прави възражение за наличие на
погаситлна давност.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощникът си юрк. Д. моли съда да уважи предявения иск като признае за
установено че ответникът дължи описаните в исковата молба суми или
алтернативно, ако съдът приеме че предявения иск не следва да бъде уважен
поради липса на покана за предсрочна изискуемост, моли съда да осъди ответника
да заплати описаните в исковата молба суми и да му присъди направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. М. моли съда да
отхвърли предявените искове по съображенията посочени в отговора на исковата
молба. Чрез представената писмена защита от адв. М. се моли съда да отхвърли
първоначално предявения иск поради неуведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на вземането преди да е подал заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, както и да отхвърли евентуалния иск тай като не бил поръчителствал
за променения договора неговото правоотношение с кредитора е самостоятелно,
отделно и независимо от това на длъжника-кредитополучател. Отделно от това се
твърди че е настъпила погасителна давност.
След като се запозна с материалите по делото съдът
установи следното фактическа и правна страна:
Безспорно е по делото че съгласно Договор за
кредит за текущо потребление от 15.06.2009 г. „Банка ДСК” ЕАД била предоставила на В.И.А., ЕГН ********** кредит
в размер на 5 000 евро/пет хиляди евро/, при лихва и други условия,
подробно уговорени с договора за кредит. „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила
задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя
сума в размер на 5 000 евро, която сума била усвоена от титуляра на
15.06.2009 г.
Безспорно
е по делото , че с договор за поръчителство от 15.06.2009 г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД от една страна, като кредитор и ответника по делото П.П.А. от
друга страна, като поръчител се обезпечавало изпълнението на задължението на В.И.А.
за заплащане на сумите по горецитирания договор за кредит.
Договорът за
поръчителство бил подписан от поръчителя П.П.А. на стр. 3 от договора на
мястото, предвидено за полагане подпис, три имена и адрес на поръчителя. С
полагането на подписа си П.П.А. се съгласявал безусловно със съдържанието на
договора.
Съгласно т.2
от договора за кредит срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано
от датата на усвояването му, т.е. до 15.06.2019 г.
На основание
т.8 от Договора за кредит, за предоставения кредит
Кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка, която можело да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Партьори” - /Приложение 2 към договора/. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент бил 6.19%, стандартната надбавка
била в размер на 7.26 процентни пункта,
или лихвения процент по кредита бил общо 13.45%.
На 13.01.2011
г.било подписано допълнително споразумение към Договор за кредит от 15.06.2009
г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна като Кредитор и В.И.А. като
кредитополучател. В горецитираното допълнително споразумение в т.1.1 се
договарял 6 месечен гратисен период по главница без да се променя срокът за
издължаване по кредита. В т.6 от горепосоченото допълнително споразумение било
посочено, че се запазват и приетите с основния договор обезпечения, а именно:
залог върху парични вземания в лева и поръчителството на П.П.А..
На основание
чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък на кредита ставал
предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от
кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Предвид
допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване
от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни
вноски, на 15.09.2011 г. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем
съгласно чл. 19.2 от общите условия към договора и „Банка ДСК” ЕАД е предприела
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, за което било
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Съдът издал
исканата заповед, но ответникът като
длъжник възразил срещу вземането.
По силата на
Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012 г. сключен между
„Банка ДСК” ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България” ЕООД, ЕИК *********
/понастоящем „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********/ цесионер,
„ОТП Факторинг България” ЕАД придобило процесното вземане срещу
кредитополучателя В.И.А. и поръчителя П.П.А., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в
заверено копие към исковата молба по делото извлечение от
приемо-предавателен протокол към договора за цесия от 12.07.2012г.
Ищецът
в настоящото производство е предявил два иска. Първоначален - установителен и
втори евентуален- осъдителен иск.
Първоначалния иск е за установяване по отношение на ответника А. съществуването на вземания на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 177/2012г по описа на съда, включващи сумата 4991,35 евро – главница, 470,77 евро-договорна лихва от 15.09.2011 до 26.02.2012г, 222,68 евро наказателна лихва от 15.09.2011 до 26.02.2012г и законната лихва върху главницата, от 27.02.2012г. Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014г по т.д.№ 3/2013г : „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост…
Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.”, т.е. изискуемостта на вземането и оттам – за уважаването на иск по
чл.222 ГПК, е необходимо осъществяването на 2 кумулативно дадени предпоставки –
първо, банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и второ, преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на вземането.
По делото не се доказа изпращане от името и
за сметка на цедента уведомителни писма за извършената цесия до В.И.А. и П.П. А. на адресите, посочени от длъжниците в
договора за кредит и договора за поръчителство към него. В
този смисъл в хода на настоящото производство не се доказа ответникът по делото
да е
бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането,
т.е. не са осъществени двете кумулативно дадени предпоставки, вземането не е
станало изискуемо и съответно не е дължимо, поради което искът по чл.422 ГПК се
явява неоснователен.
С оглед на горното съдът счита че първоначално предявения иск следва да бъде
отхвърлен, както и свързаните с него искове за
договорна, наказателна и законна лихва, както и искането за разноски от
заповедното производство.
По отношение на втория евентуален иск, който е
за заплащане на същите/исковите/суми, както по първоначалния иск, без разноските
по заповедното производство, но с разноските по настоящото дело, съдът намира,
че този иск също се явява неоснователен по следните съображения.
Видно
от доказателствата по делото, договорът за текущо потребление, по който е
предоставен кредитът, е подписан на 15.06.2009г между „Банка ДСК” ЕАД и
кредитополучателя В.И.А., като срокът за издължаване е 120 месеца, считано от
датата на усвояването му, т.е. от 15.09.2009 до 15.09.2019г. Съгласно т.19.2.
от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем.
На същата дата е подписан и
договорът за поръчителство, с който ответникът П.П.А. обезпечава изпълнението
на задължението по горния договор, в качеството си на поръчител.
На 13.01.2011г между „Банка ДСК” ЕАД и
кредитополучателя В.И.А., е подписано допълнително споразумение към договора за
кредит от 15.06.2009г, с което споразумение се договаря 6 месечен гратисен
период по главницата, без да се променя срокът за издължаване на кредита. Посочено
е, че се запазват и приетите с основния договор обезпечения.Това
допълнително споразумение е подписано без участието ответника – поръчител по
договора за кредит, и това допълнително съобщение не е съобщено на поръчителя
предвид доказателства в обратното. Допълнителното споразумение не е
подписано от поръчителя по първожначалния договор, поради и което поръчителят, ответник
в настоящото производство това допълнително споразумение няма сила, и спрямо
него остават отношенията и задълженията по първоначалния договор, тъй като той нито
го е подписал, нито е бил уведомен за него, т.е. ответника А. е и остава
поръчител по първоначалния договор за кредит, без внесените в него изменения с
допълнителното споразумение.
Съгласно т.12.2 от общите
условия, кредитът става предсрочно изискуем автоматично, ако е допусната забава
в плащанията на главницата или лихвата над 90 дни. Видно от заключението на
вещото лице С.К., в чиято компететност съдът не се съмнява последното плащане
по главницата е осъществено на 29.12.2010г. След 90 дни – на 29.03.2011г,
целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем, съгласно първоначалния
вариант на договора за текущо потребление, на който вариант доверителят ми е
станал поръчител.Това е датата на падежа по отношение на него. Съгласно чл.147
ал.1 от ЗЗД, за да остане поръчителят задължен и след падежа на главното
задължение, кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника в течение на 6
месеца. В случая тези 6 месеца изтичат на 29.09.2011г и до тази дата кредиторът
е трябвало да предяви иск срещу длъжника, за да остане ангажирана и
отговорността и на поръчителя. Предявяването на иск обаче - в случая на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, е осъществено едва на 27.02.2012г от „Банка
ДСК” ЕАД.А това е след изтичането на 6 месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД,
поради което не ангажира отговорността на поръчителя и затова спрямо него и евентуалният
иск се явява неоснователен, тъй като ответника П.П.А. не е поръчителствал за променения договор, а
неговото правоотношение с кредитора е самостоятелно, отделно и независимо от
това на длъжника-кредитополучател– положение, еднозначно приемано в теорията и
потвърдено от разпоредбите на ЗЗД, които навсякъде предпоставят паралелност на
задълженията на поръчителя и на длъжника а не еднаквост и зависимост (ярка
илюстрация е чл.148 ЗЗД, който предвижда, че прекъсването на давността и отказът
от изтекла давност на длъжника, нямат
действие спрямо поръчителя, и обратно – прекъсването и отказът от изтекла
давност на поръчителя, нямат действие спрямо длъжника. Ако правоотношенията не
бяха паралелни и необвързани, тогава прекъсването и отказът от изтекла давност
биха имали действие.Но те нямат такова действие, следователно правоотношенията
на длъжника и поръчителя с кредитора, са отделни, независими и самостоятелни).
На следващо място съдът счита
иска за неоснователен и поради наличие на изтекъл давностен срок, предвид
направеното възражение за това още с отговора на исковата молба от ответника. Давността
за процесното вземане по договора за кредит е 3 годишна, тъй като уговореното
плащане е за периодични вноски. Давността за периодични плащания според чл.111
б ”в” от ЗЗД, е 3 годишна. Промяната, състояща се в предсрочна изискуемост на
цялото вземане, не променя характера му на вземане с периодичен платеж, по
отношение на срока за давността. Този срок си остава 3 години. Между
получаването на Заповедта за парично изпълнение и образуването на
изпълнителното дело обаче са изминали 4 г. И 11 месеца. Съдът счита, че погасителната
давност спрямо поръчителя е изтекла, а срокът е преклузивен и е погасил правата
на ищеца спрямо него.
Предвид
горното съдът намира, че следва да отхвърли така предявените искове, като
постанови ищеца съобразно изхода на делото да заплати на ответника и
направените разноски по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Факторинг България“
ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. София 1000, район
„Оборище”, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2/универсален правоприемник
на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България”ЕООД,
с ЕИК *********, считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския
регистър под № 20121115101316/, представлявано от Илка Георгиева Д.-Мазгалева –
изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист, чрез пълномощника
юрисконсулт М.Т.Д., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно
удостоверяващо подписите с рег. № 5946/2016г. по описа на Маргарита Шамлиян –
Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 042 в регистъра на
Нотариалната камара
против П.П.А., с ЕГН **********, с адрес
*** иск за установяване на
съществуващо вземане по реда на чл.415 ал.1 от ГПК за
сумата 5684.80/пет
хиляди шестстотин осемдесет и четири евро и осемдесет евроцента/евро, от които:
4991.35/четири хиляди деветстотин деветдесет и един евро и
тридесет и пет евроцента/евро - главница, 470.77/четиристотин
и седемдесет евро и седемдесет и седем евроцента/евро - договорна лихва от 15.09.2011год. до
26.02.2012год. и 222.68/двеста двадесет и две евро и шестдесет
и осем евроцента/евро - наказателна
лихва от 15.09.2011год. до 26.02.2012год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2016г. и
направените по ч.гр.д. № 177/2012г. по описа на РС-Нова Загора, като
неоснователен
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД
гр.София против П.П.А. с
ЕГН **********, с адрес *** осъдителен иск за
плащане на сумата както следва: 5684.80/пет хиляди шестстотин
осемдесет и четири евро и осемдесет евроцента/евро лв., от
които:
4991.35/четири
хиляди деветстотин деветдесет и едно евро и тридесет и пет евроцента/евро - главница, 470.77/четиристотин
и седемдесет евро и седемдесет и седем евроцента/евро - договорна лихва от 15.09.2011год. до 26.02.2012год., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОТП
Факторинг България“ ЕАД гр.София
ДА ЗАПЛАТИ на
П.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***, направените
по делото разноски в размер на 400.00/четиристотин/лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: