№ 100
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Постъпило е искане от осъдения Й. С. Т. за възобновяване на
наказателното производство по ВЧНД№1313/2022г по описа на СГС,
приключило с влязло в сила решение №651/21.10.22г., с което е изменено
протоколно определение от 28.02.2022г. постановено по ЧНД№149/22г. по
описа на СГС и отменено същото определение в частта, с която е извършено
групиране на наказания наложени на осъденото лице с отделни присъди.
Твърди се, че решението на софийски градски съд противоречи на
материалния закон в частта с която е отменено групирането на наказанията..
Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
отмяна по реда на възобновяването на решението и връщане на делото за ново
разглеждане, с указания по приложението на закона.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
1
производство се поддържа, като защитникът счита, че е налице основанието
по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото въззивният съд бил приложил
неправилно материалния закон при групиране на наказанията, изключвайки
от кумулацията наказанието по присъдата на ОС – Враца. Моли да се отмени
влязлото в сила решение на СГС и се върне делото на друг състав на същия
съд, с указания за групиране на наказанията по дело № 4000/2021 г. по описа
на СРС, НО 112 състав, дело № 562/2021 г. на ОС – София и дело № 707/2017
г. по описа на ОС – Враца, като се приложат нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК.
Прокурорът счита искането за възобновяване на наказателното
производство за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Счита,
че правилно и законосъобразно е приложен и институтът по чл. 25, ал. 1, вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК, като на осъдения е определено едно общо и най[1]тежко
наказание измежду наложените му за престъпленията, за които е осъден по
НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на
СРС, НО, 112-ти състав, в размер на четири години „лишаване от свобода“.
Въззивната съдебна инстанция правилно била приела, че не са налице
предпоставки за групиране на наказанието, наложено на осъдения по НОХД
№ 707/2017 г. по описа на РС – Враца с тези по НОХД № 562/2021 г. по описа
на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС.
Осъденият Т. поддържа казаното от защитника.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения Т., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на
влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен е
процесуално допустимо. Разгледано по същество то е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С протоколно определение от 28.02.2022 г., постановено по НЧД
№ 149/2022 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 6-
ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Т. е
определено едно общо, най-тежко наказание четири години „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, по
2
НОХД № 562/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд и по НОХД №
707/2017 г. по описа на РС – Враца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС, е определен първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“. Със същото определение, на основание
чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е
търпял наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени в
съвкупността, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал времето,
през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. С решение № 651 от 21.10.2022 г.,
постановено по ВНЧД № 1313/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, определението на първия съд е
изменено, като е отменено групирането на наказанието, наложено на
осъдения по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца с тези, наложени му
по НОХД № 562/2017 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа
на СРС.
САС приема, че съдебните инстанции са спазили процесуалните
правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение и са
предприели всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Въз
основа на данните за съдемното минало на осъдения, те са констатирали, че с
влязла в сила на 21.11.2019 г. присъда по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС
- Враца, Т. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на
21.08.2016 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
„Строг“ режим, като на основание чл. 59 от НК от наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъденият е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по същото производство,
считано от 27.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила;
С влязло в сила на 05.11.2021 г. определение по НОХД № 562/2021
г. по описа на СОС, е одобрено споразумение, по силата на което Т. е осъден
за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК,
извършено на 02.06.2008 г., като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато
3
времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, и времето,
през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
05.06.2008 г. до 23.07.2008г.;
С влязла в сила на 19.11.2021г. присъда по НОХД № 4000/2021 г. по
описа на СРС, НО, 112-ти състав, е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, извършено на 19.12.2020 г., като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1
от НК от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато
времето, през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗВМР.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното
производство оплакване за неправилно приложение на материалния закон е
неоснователно. При правилно установени фактически обстоятелства относно
отделните осъждания на Т., инстанциите по същество са достигнали до
законосъобразен материално-правен извод, че са налице предпоставките за
групиране на наказанията, наложени на същия по присъди, постановени по
НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на
СРС, НО, 112-ти състав, тъй като деянието – предмет на разглеждане по
НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС е извършено на 02.06.2008 г., а това по
НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС е извършено на 19.12.2020 г.
Съдебните актове, с които Т. е осъден по тези наказателни производства са
влезли в сила съответно на 05.11.2021 г. (по НОХД № 562/2017 г.) и на
19.11.2021 г. (по НОХД № 4000/2021 г.). При наличието на реална разнородна
съвкупност законосъобразно е приложен институтът по чл. 25, ал. 1, вр. с чл.
23, ал. 1 от НК, като на осъдения е определено едно общо и най-тежко
наказание измежду тези по НОХД № 562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД
№ 4000/2021 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, в размер на „лишаване от
свобода“ за срок от четири години.
Въззивната съдебна инстанция законосъобразно е приела, че не са
налице предпоставки за групиране на наказанието наложено на осъдения по
НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца с тези по НОХД № 562/2021 г.
по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС, тъй като
деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС –
4
Враца, не се намира в условията на съвкупност с това предмет на
разглеждане по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС: първото е извършено
на 21.08.2016 г., а второто – на 19.12.2020 г., като междувременно, на
21.11.2019 г. е влязла в сила присъда, с която Т. е осъден за престъплението –
предмет на разглеждане по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца.
В съответствие със закона се явяват и изводите, че наказанието,
наложено на Т. по НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца, е групирано с
това, наложено му по НОХД № 1332/2017 г. по описа на СРС с протоколно
определение от 23.06.2020 г., постановено по НЧД № 5252/2020 г. по описа на
СРС, НО, 131-ви състав, влязло в сила на 09.07.2020 г., поради което и в
съответствие с т. 2 от ППВС № 2/27–29.04.1970 г., изм. с ППВС № 7/1987 г.,
следва да се приеме, че е загубило самостоятелното си значение и не подлежи
на ново групиране.
С оглед на това САС приема, че наложеното на осъдения общо
наказание за извършените от него престъпления не е определено в нарушение
на материалния закон. Законосъобразно въззивната инстанция е преценила,
че е недопустимо да се извърши групиране между наказанието, наложено по
НОХД № 707/2017 г. по описа на РС – Враца и тези, наложени по НОХД №
562/2021 г. по описа на СОС и по НОХД № 4000/2021 г. по описа на СРС.
Доводите на молителя в противния смисъл се явяват неоснователни.
Неоснователно е твърдението на защитника, че произнасянето на
въззивния съд е по-неблагоприятно за него в сравнение с това на районния
съд, доколкото, градският съд е възприел най-благоприятното съотношение
между осъжданията на Т. едновременно за съвкупност и за рецидив,
съобразявайки наличието на всички материално-правни представки за това.
САС приема, че няма основание за извършване на по-благоприятно за
осъденото лице групиране и в това отношение искането на също се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Извън предмета на
настоящето производство е от какви съображения е бил воден осъдения при
сключване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 562/2021 г. по
описа на СОС.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. Т. за
възобновяване на наказателното производство по ВЧНД№1313/2022г по
описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6