ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 30.04.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на тридесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕНЕЛИН И.
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Петкова ВНЧД №207 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение от 15.04.2020г.,
постановено в с.з. от същата дата по НОХД №1204/2020г., Специализираният
наказателен съд – 14-ти състав, в производство по чл.248, ал.1 т.6 от НПК, е
уважил исканията на защитниците на подсъдимите Н.А.В. (адв. Т.
и адв. К.), Р. В.К. (адв. К.) и Е.В.И.
(адв. Т.), за изменение на мерките им за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-леки, като им
е определил мерки за неотклонение „Домашен арест“ и за всеки от
тях е постановил прилагането на мярка за електронно наблюдение при изпълнението
й. Съдът е счел, че продължават да са налице изискуемите в НПК предпоставки за
изпълнението спрямо тримата подсъдими на мярка за неотклонение, свързана с
възпрепятствуване на свободното им придвижване, но се е съобразил с
обстоятелства по чл. 56 ал.3 от НПК – влошеното здравословно състояние на двама
от подсъдимите, за да смекчи прилаганата спрямо тях процесуална принуда.
Срещу определението е постъпил частен
протест на прокурор от Специализираната прокуратура, в който се твърди, че
определението на СНС от 15.04.2020г. е незаконосъобразно. Според прокурора, са
налице всички изискуеми по НПК предпоставки за продължаване прилагането спрямо
всеки от тримата подсъдими В., К. и И. на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Иска се отмяна на съдебния акт на първостепенния съд.
В изпълнение на процедурата по чл. 342
ал.2 от НПК, преписи от частния протест са били изпратени на подсъдимите и
техните защитници, от които, в законоустановения срок са постъпили писмени
възражения. И в трите възражения се оспорват доводите на представителя на
държавното обвинение, отразени в протеста, излагат се обстоятелства от здравно
естество (от защитниците на подсъдимите В. и К.) и от семейно естество (наличие
на малолетни деца – за подс. К., болен член на семейството – съпругата на подс.
В.). Във възраженията се акцентира и на продължителността на задържането под
стража на всеки един от подсъдимите и в заключение се предлага оставянето на
протеста без уважение.
АСНС намира частния протест за допустим,
а разгледан по същество - за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
Срещу подсъдимите Н.А.В., Р. В.К. и Е.В.И. и
още 38 (тридесет и осем) обвиняеми лица, от страна на Специализираната
прокуратура е внесен обвинителен акт на 25.03.2030г. В него, по отношение на Н.В.
са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК и
за 2 (две) престъпления по чл. 214 ал.2 т.1 вр. с чл. 213а ал.2 т.4 вр. с ал.1
от НК (последните - извършени съответно през инкриминирани периоди от
30.05.2017г. до м. август 2017г. и от края на м. септември 2017г. до м. април
2019г.), с посочено пострадало лице св. Р. Я.Р. Спрямо Р. В.
К.
и Е.В.И. с обвинителния акт на СП са повдигнати обвинения за престъпление по
чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК (с
формулиран от държавното обвинение инкриминиран период от началото на 2014г. до 07.08.2019г.), като според акта на
прокурора, процесната ОПГ е създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл. 354а, чл. 354в, чл. 252 и чл. 253 от НК.
Следва
да се подчертае, че предпоставките за вземане, респ. – за продължаване
действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, са идентични с
тези на следващата по тежест – „Домашен арест“, която също се изразява във възпрепятствуване на свободното
придвижване на лицето, по отношение на което се налага.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на всеки от подсъдимите-жалбоподатели в
престъпленията, за които са им повдигнати обвинения (без да се дерогира
презумпцията за невинност). Така, обоснованото подозрение за
авторството на подс. Н.В. се подкрепя от показанията на защитени свидетели с
тайна самоличност с идент. №454 и с идент. №461, от показанията на свидетелите
Д.В., Б.И., В.С., К.И., Р. Р. и Г.Т. Гласните
доказателствени средства, подкрепящи обоснованото предположение за авторството
на подс. Р.К. в деянието по чл. 321 от НК, за което му е повдигнато обвинение,
са показанията на защитените свидетели с тайна самоличност с идентификационни
номера 448, 454, 456, 458 и 461, както и показанията на явните свидетели М.А., М.Б., Н.Б., М.М., а също и
обясненията на обв. П.Т. (включително тези, дадени пред съдия, по реда и на осн.
чл. 222 от НПК). В надграждане на доказателствената съвкупност относно
обоснованото подозрение за подс. К. следва да се отбележат и веществените
доказателства – тефтери, открити и иззети при претърсване и изземване в
жилището друг обвиняем по делото, в
които фигурират лични данни на подс. Р.К.. Доказателства, подкрепящи
обоснованото подозрение за участието на подс. Е.И. в твърдяната от държавното
обвинение ОПГ, се съдържат в показанията на защитени свидетели с тайна
самоличност с идентификационни номера 454, 458 и 461, както и в показанията на
свидетелите Н.Б., А.П. и М.Б.. Подкрепящи
обоснованото предположение „общи“ доказателства, относими и към тримата
подсъдими В., К. и И., са протоколите за претърсвания и изземвания в помещения
и МПС, обитавани, респ. – ползувани от тях, справките от мобилните оператори на
територията на страната, заключенията на извършените по делото множество
експертизи (физико-химически, дактилоскопни, ДНК – експертизи,
видео-технически, съдебно-технически и пр.), както и резултатите от прилаганите
по делото специални разузнавателни средства, обективирани във веществени
доказателствени средства и съответните им протоколи.
Въззивният състав
намира, че реалната опасност от извършване на престъпление, що се отнася до всеки
от подсъдимите Н.В., Р.К. и Е.И., макар да е с намалял интензитет (предвид
срока на задържане под стража), не е отпаднала. Същата е реална и е изводима,
на първо място, от броя, спецификата и характера на инкриминираната чрез
обвинението тяхна вероятна престъпна деятелност и продължителния срок на
нейното осъществяване. Така, обвиненията по чл. 321 от НК, които са повдигнато
спрямо всеки от тях, са с инкриминиран период от повече от 4 (четири) години.
Следва да се има предвид, обсъждайки риска от извършване на престъпление, и
предходната съдимост на подсъдимите К. и Е.И.. Първият е осъждан през 2013г. за
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание от 1
(една) година лишаване от свобода, с изпитателен срок от 4 (четири) години, а
вторият от визираните по-горе подсъдими (Е.И.), за периода от време от 2011г.
до 2013г., е осъждан 4 (четири) пъти за умишлени престъпления от общ характер,
като три от осъжданията му са за деяния по чл. 354а от НК (включени от
обвинението в целите на процесното престъпно сдружение). Подс. Н.В. не е
осъждан, но пък обвиненията спрямо него по настоящото дело са за 3 (три) на брой престъпления.
От друга страна, по
делото за налице данни и за опасност от укриване, що се отнася до подсъдимия Е.В.И..
Видно от приложената по ДП телеграма №22872 от 09.08.2019г., това лице е било
обявено за общодържавно издирване (ОДИ) от дата 09.08.2019г., като е бил открит
и установен от органите на МВР на 04.10.2019г. (след два месеца), на която дата
му е било повдигнато първото обвинение по настоящото наказателно производство
(прецизирано с последващи привличания от 05.12.2019г. и от 12.12.2019г.).
Срокът на задържането под стража на
подс. Н.В. към настоящия момент е в рамките на 4 (четири) месеца и 14 (четиринадесет)
дни, този на задържането на подс. Р.К. – в рамките на 7 (седем) месеца и 7
(седем) дни, а задържането на подс. Е.И. до момента е с продължителност от 6
(шест) месеца и 26 (двадесет и шест) дни. Т.е. – задържането под стража на
всеки от тримата подсъдими не е продължило над 8 месеца във фазата на
досъдебното производство (каквото е изискването на чл. 63 ал.4 от НПК), а
делото вече се намира в съдебната фаза на наказателния процес (образувано е
НОХД №1204/2020г. по описа на СНС).
За да смекчи процесуалната принуда,
прилагана спрямо подсъдимите В. и К., първоистепенният съд се е съобразил с
обстоятелствата по чл. 56 ал.3 от НПК, относими към мерките за неотклонение.
Така, първоинстанционният състав е отчел наличието на няколко сериозни
заболявания на подсъдимия Н.В., наличието на които намира доказателствена
подкрепа в представените от защитата на това подсъдимо лице медицински
документи по НЧД №1148/2020г. (приложено
към настоящото дело), както и с особеностите на семейното му положение (член от
семейството му, също страдащ от сериозни заболявания, с установена от ТЕЛК
намалена работоспособност 50%). Видно от представената по горепосоченото НЧД
медицинска документация (епикризи, амбулаторни листове, рецептурни бланки,
рецептурна книжка на хронично болен пациент, резултати от лабораторно
изследване), подс. В. е диагностициран със следните заболявания: едноклонова
коронарна болест на сърцето; артериална хипертония 1-ва степен; захарен диабет
тип 2; дислипидимия; умерено тежка форма на обструктивна сънна апнея.
Медицинските документи са от 2019г. и началото на 2020г. Жената, с която подс. В.
живее на семейни начала (и имат две непълнолетни деца, за които са представени
удостоверения за раждане) – С. В.Х., е
диагностицирана с хроничен обструктивен пиелонефрит, спондилоартроза,
двустранна гонартроза и хипертонична болест на сърцето, поради което, видно от
представеното експертно решение на ТЕЛК от 2018г., е инвалидизирана с 50%
намалена трудоспособност.
По досъдебното производство (на л.
116-117, том 59-ти) се намира приложено постановление на наблюдаващия прокурор
Е. Щ. от 23.09.2019г., от което е видно, че поради
заболяване на обвиняемия Р. В. К., изискващо
апаратна вентилация (обдишване) по време на сън‚ същият е бил приведен (въз
основа на горевизирания прокурорски акт), в Затвора – гр. София (вместо да
изтърпява мярката си „Задържане под стража“ в следствен арест), поради
невъзможност в ареста да му бъде осигурена
необходимата медицинска апаратура за обдишване.
Впоследствие, видно от материалите по
досъдебното производство, и двамата
настоящи подсъдими (тогава – обвиняеми), Н.В. и Р.К., са били приведени
в СБАЛЛС към Затвора – гр. София, поради необходимостта от специфични
медицински грижи и лечение.
Въззивният
състав, в хода на настоящото производство,
изиска от Директора на Специализираната болница за активно лечение на
лишени от свобода (СБАЛЛС), медицинска справка относно актуалното здравословно
състояние на подсъдимите В. и К., и такава беше получена, подписана от
Директора на Болницата (с изх. №201/30.04.2020г.). От справката и от
приложените към нея 2 бр. епикризи, издадени от лекари от СБАЛЛС, е видно, че
придружаващите заболявания както на В., така и на К., се лекуват предимно
медикаментозно, но и двамата са диагностицирани и реално страдат от тях, както
и от обструктивна сънна апнея, налагаща апаратно обдишване с ЦИПАП, особено
нощно време, което, видно от справката, не може да бъде осигурено в помещенията
нито на следствения арест, нито на затвора. В справката и в епикризата на подс.
Н.В. са отразени и останалите му заболявания, описани по-горе. След спирането
на предварителното изпълнение на протоколното определение на СНС от
15.04.2020г. с определение на въззивната инстанция от 16.04.2020г., подс. Н.В.,
видно от справката на Директора на СБАЛЛС, отново (на 23.04.2020г.) е бил
приведен в болницата към Затвора – гр. София поради продължаващото влошено
здравословно състояние. В справката на директора на същото болнично заведение е
посочено, че освен обструктивната сънна апнея, подс. Р.К. страда и от
неврологично заболяване.
Поради изложените съображения,
въззивният съд намира за правилна преценката на първоинстанционния за
смекчаване на процесуалната принуда спрямо подсъдимите Н.В. и Р.К., единствено и само по хуманитарни съображения.
И за двамата е наложително апаратно обдишване по време на сън, което, видно от
епикризите от СБАЛЛС те са прилагали и в домашни условия, преди задържането им
под стража по настоящото наказателно производство. Първостепенният съд е
изменил мерките им за неотклонение в
следващата по тежест – „Домашен арест“, и то чрез прилагане на мярка за
електронно проследяване (контрол), което в пълна степен, според настоящия
състав, би обезпечило рисковете от извършване на престъпление и от евентуално
укриване. Изменението на мерките за неотклонение на В. и К. от „Задържане под
стража“ именно в „Домашен арест“, е в съотвествие и с препоръката, отправена от
комисаря на ЕКПИНУОН в Декларацията от 20.03.2020г., относима към условията на
пандемия от коронавирус (COVID 19), препоръчваща,
при наличие на възможност за изпълнение на целите на мерките за неотклонение, изменението
им в по-леки такива от задържане под стража, да се облекчава процесуалното
положение на задържаните лица.
Не такова е положението на подсъдимия Е.В.И..
За него по делото липсват доказателства за влошено здравословно състояние или
за други обстоятелства от кръга на посочените в чл. 56 ал.3 от НПК, които да
налагат изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в
по-лека. Както беше упоменато по-горе, при този подсъдим въззивният съд намира,
че е налична както опасност от извършване на престъпление (предвид
многократните му осъждания, отразени в справката за съдимост - л. 114-л.125,
том 20 от ДП), така и опасност от укриване, предвид относително дългия период,
през който не е бил намерен от органите на МВР след обявяването му за ОДИ с
телеграма от 09.08.2019г. Тези факти, съчетани с продължителния период на
вероятната инкриминирана дейност по обвинението, възведено спрямо И. за
престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК (повече от 4 години),
определят извода на въззивната инстанция за липса на предпоставки за изменение
на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на това подсъдимо лице.
Водим от горното и на основание чл.345
от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение на СНС, 14-ти състав от 15.04.2020г., по НОХД №1204/2020г. в частта, в която е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия Е.В.И. (ЕГН:**********) от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия по НОХД №1204/2020г. по
описа на СНС, 14-ти състав, Е.В.И. (ЕГН:**********), от „Задържане под стража“
в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА
определението
в останалите му части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.