РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 17.04.2019 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 155 по описа за 2018 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.4 предложение първо от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал. 1и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

               Административното дело е образувано по искова молба,  уточнена като подадена от „*****” ЕООД, представлявана от управителя И.Х.И., ЕГН: ********** със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч ул.Тодор Каблешков №30 ап.33, срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора инж. П.Б. с административен адрес: гр.Ловеч ул. Търговска № 56 с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът уточнява, че са предявени два иска, а именно за установяване незаконосъобразност на действията на директора на РДГ Ловеч по отнемането на товарния автомобил във връзка с издаденото от него наказателно постановление № 261 от 28.02.2018 г. по чл.204 ал.4 от АПК във вр. с чл.204 ал.2 АПК, съединен с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Сочи, че претендираните вреди, представляват стойността на товарен автомобил *****с рег. №*****, собственост на „*****” ЕООД, с управител и собственик И.Х.И.. Същият е отнет с наказателно постановление № 261/28.02.2018 г. на директора на РДГ Ловеч, като вещ послужила за извършване на административно нарушение по Закона за горите.

    По искане на ищеца в съдебно заседание съдът е допуснал, на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК намаляване на исковата претенция от 3000 лева на 1800 лева, която да се счита предявена  в размер на 1800 лева. 

                    В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана в изменения размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски по представеното пълномощно. Твърди, че камионът е взет от местостоянка от друго лице без съгласието на собственика и без негово знание е извършен превоз на товар с дърва, в района на землището на с.*******. Счита, че е налице хипотезата на текста от Закона за горите, който позволява да не бъде задължен собственика да носи отговорност и да се отнема превозното средство, тогава когато без негово знание се извърши такъв превоз. Излага, че информацията за директора на РДГ е била ясна още с установяване на нарушението. Директорът на РДГ е изпратил заявление до Районна прокуратура за установяване наличие на престъпление, като изрично било посочено, че товарен автомобил *****с рег. № ***** е собственост на „*****” ЕООД, а не е собственост на нарушителя, който е заловен с товарния автомобил. Относно заявеното в обяснението на нарушителя, че имал намерение да купува автомобила и бил предплатил, но не е прехвърлен, твърди, че не са водени преговори за покупка на този автомобил. Излага, че административната отговорност, която е наложена с постановлението на директора на РДГ спрямо извършителя на нарушението, не може да бъде автоматично отнесена към отговорността на И.Х.И. като собственик на „*****” ЕООД, както и че това е събитие, което е станало без неговото съгласие. Заявява, че не са искали възобновяване на административнонаказателното производство, тъй като И. не е заинтересована страна по НП и затова е предпочетен реда на чл.204 ал.2 и ал.3 от АПК от Административният съд.

               В съдебно заседание ответната страна – Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призована, не се представлява. В писмен отговор на искова молба с вх. № 3359/22.11.2018 г. на АдмСЛ се твърди, че исковата претенция е неоснователна. Изложени са доводи, че действието на Директора на РДГ - Ловеч, с което, с НП № 261/28.02.2018г. на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, е отнет в полза на държавата товарен автомобил „Форд Транзит“, с peг. № ***** е напълно законосъобразно и правилно. Позовават се на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН с доводи, че административнонаказващият орган е изпълнил вменените му задължения, като преди да се произнесе по преписката, директора на РДГ е разследвал спорните обстоятелства, извършил е преценка на възраженията и събраните доказателства, и не е достигнал до категоричен извод, че процесният автомобил е използван независимо или против волята на собственика му, и че същият следва да му бъде върнат. От друга страна считат, че липсва реално претърпяна вреда от ищеца както и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда, тъй като към датата на извършване на нарушението - 23.08.2017г., товарният автомобил се е намирал във фактическото владение на лицето С. Т. Т., който в сведенията си по прокурорска преписка № 211/2017г. по описа на РП – Ловеч посочил, че е закупил автомобила от „*****“ ЕООД, но не е прехвърлил собствеността му. В писмен отговор по делото на л.30 се твърди, че исковата молба освен неоснователна е и недопустима, тъй като от страна на РДГ Ловеч е изпълнена процедурата по административно наказване, в хода на която са уведомили нарушителя, съгласно чл.59 от ЗАНН, а исковата молба изхожда от трето лице, което не е страна по горецитираното НП.  

               Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Счита, че по направеното искане за установяване незаконосъобразността на НП и отмяната му, в частта за отнемане на товарният автомобил, в настоящото административно производство, съдът няма компетентност да се произнася по законосъобразността на НП и да отменя действията дали изцяло или частично, тъй като процедурата по законосъобразността на НП дава възможност при данни за незаконосъобразност, в частта за отнемане да се поиска възобновяване на административнонаказателното производство по реда на чл.70 от ЗАНН, каквато процедура до този момент не е предприета. Отчита че ищецът не е страна в административнонаказателното производство, а в развитото досъдебно производство в Районна прокуратура не е изследван въпроса относно собствеността на този автомобил. Отделно, намира че претендираната стойност за автомобила, не е доказана по безспорен начин, поради което, счита че исковата претенция следва да се остави без уважение.

                По делото са събрани писмени доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело са приобщени приключилите прокурорска преписка № 2117/2017г.  по описа на Районна прокуратура Ловеч /на л.48-л.67/ и административно наказателна преписка №261/26.01.2018г. по регистъра на РДГ Ловеч, приключила с издаване на наказателно постановление №261/28.02.2018г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч.

                Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

      С Наказателно постановление /НП/ № 261 от 28.02.2018  година на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 000860 /25.01.2018 г., по точка 1, на лицето С. Т. Т. са наложени две административни наказания, а именно  глоба по чл.266 ал.1 предл. седмо от Закона за горите във вр. с чл.213, ал.1, предл.шесто от същия закон в размер на 100 лева и глоба по чл.266, ал.1, предложение седмо от Закона за горите във вр. с чл. 213, ал.1, предл.шесто, т.2 от същия закон, в размер на 100 лева, затова, че 23.08.2017 г. в на главен път с.*******-с.*****, съхранява на товарен автомобил Форд Транзит, с рег. №*****, 2,5 пространствени кубически метра дърва от вида дъб и цер, без да са придружени с превозен билет и немаркирани с контролна горска марка. По точка 2 от същото наказателно постановление са отнети в полза на държавата посочените вещи, като в т.2.2 е отнета вещта, послужила за извършване на нарушението: товарен автомобил Форд Транзит, с рег. № *****, с пазарна стойност 1800 лева, на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от Закона за горите. НП е връчено на майката на С. Т.-Ц. Т.а с известие за доставяне на л.33 от делото. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 14.03.2018 година.

    С писмо на лист 80 от делото, директорът на РДГ Ловеч е уведомил ищецът, че по молбата му с вх .№ 8065 от 14.09.2017 г., исканото от него  МПС е задържано за извършено с него нарушение, изразяващо се в това, че на него са били натоварени 2.5 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, които не са маркирани с контролна горска марка и за транспортирането им не е представен превозен билет. В писмото е посочено, че с писмо от 14.09.2017г.  на РУГ Ловеч е сигнализирана Районна прокуратура Ловеч за преценка за наличие на престъпление и в тази връзка исканото МПС може да бъде предоставено на собственика му или на упълномощено от него лице /след представяне на документи за собственост и на нотариално заверено пълномощно, в случай на упълномощаване/, след произнасяне на прокуратурата / на лист 20/.

   С приложеното на лист 74 по делото писмо, връчено с известие за доставяне на 30.03.2018 г. ищеца е уведомен от директора на РДГ Ловеч, във връзка със заявление с вх.№ 1-2-3031/26.03.2018г., че исканата от него вещ е отнета в полза на държавата, като вещ послужила за извършване на нарушение на закона за горите, на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ.

   Видно от данните по преписката /Справка, Констативен протокол, Постановленние на РП/ нарушителя С. Т. твърди, че процесният микробус, на който била натоварена дървесината е негова собственост, закупен от „*****“ ЕООД, но още не бил прехвърлил собствеността и който микробус е управлявал при установяване на нарушението.  

   С постановление от 18.12.2017 г. на прокурор при РП Ловеч е отказано образуването на досъдебно производство по преписка №2111/2017г. по описа на Районна прокуратура Лвеч и прекратена същата, като е разпоредено след влизане в сила на постановлението преписката да се изпрати на Директора на РДГ Ловеч за преценка и налагане на административни наказания по Закона за горите по отношение на С. Т., след което преписката да бъде върната на РП Ловеч. При съобразяване прокурорското постановление и Констативен протокол № 135506 от 23.08.2017г. /л.94 от делото/, на 25.01.2018 г., горски инспектор З.З. при РДГ Ловеч издава акт за установяване на административно нарушение бланков № 000860, с който е констатирано нарушение по Закона за горите, извършено от С. Т., със средство - товарен автомобил *****с рег. №*****. Препис от АУАН е връчен на нарушителя на дата 25.01.2018г., според отбелязаното в него /на л.67/. Въз основа на АУАН, директора на РДГ Ловеч издава на 28.02.2018г.  НП №261 от 28.02.2018г., с което налага на нарушителя административно наказание и в т.2.2 от същото е разпоредил отнемане на процесния товарен автомобил, на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от закона за горите.

   За твърденията на ищеца, че микробусът бил откраднат от мястото на домуване в с.***** са изискани справки. В тази връзка, с писмо по делото, съдът е уведомен, че в РП Ловеч няма данни към 23.08.2017 год. за подаден сигнал до Районна прокуратура - гр.Ловеч или МВР - гр.Ловеч за откраднат товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №***** / на л.113/. Според писмо с вх. № 3272/16.11.2018г. по делото в РУ   на МВР -   гр. Ловеч също не е постъпвал сигнал или жалба за откраднат товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с peг. № *****. Същия товарен автомобил не е обявяван за общо държавно издирване.

   Със заявление, вх.№ 1-2-3031/26.03.2018г. ищецът излага фактология по кореспонденцията с РУГ Ловеч /л.75-л.77/ във връзка с процесното МПС.

   Няма спор между страните, че иззетият по административно-наказателната преписка, товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. №*****, е бил предаден за съхранение в Горски разсадник с.Сливек.

              Ищецът представя по делото свидетелството за регистрация част I на товарен автомобил *****с рег. №*****, собственост на „*****” ЕООД и два броя удостоверения от Сектор „Пътна полиция” гр.Ловеч / на л.124-л.126/.  

              При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

              Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

               Според чл. 7 /Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

               При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства, че е неблагоприятно засегнат, съответно че претендираните имуществени вреди в размер на 1800 лева, произтичат от незаконосъобразни действия на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч.

 Тези негови твърдения обуславят разглеждането на иска по същество, за да може се прецени дали са налице такива незаконосъобразни действия, извършени от съответният служител, каквото е изискването на чл.204, ал.4 от АПК. В тази връзка съдът приема, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не неговата допустимост.

               Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл. 205 от АПК. Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Съответно, искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

     Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна по следните съображения: 

     Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

     Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.                 ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

    Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 27.08.2018 г. по настоящото дело. 

             Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.                      

                   Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение.

              Според разпоредбата на чл. 204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. 

                Съгласно чл.256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл.257 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

              По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

              По отношение оспорването от И. на действията на административен орган, което оспорване е съединено с иска за обезщетение по аргумент от чл.204 ал.4 от АПК, следва да се изясни доколко в случая действията на Директора на Регионална дирекция по горите Ловеч са извършени в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, съответно са незаконосъобразни.

             В случая ищецът твърди, че са незаконосъобразни действията на административния орган – Директора на Регионална дирекция по горите Ловеч – инж.П.Б., изразяващи се в изземване МПС като вещ послужила за извършване на административно нарушение по Закона за горите, в резултат на което са му нанесени имуществени вреди от 1800 лева, представяващи застраховатгелната стойност на товарния автомобил. 

Според чл.78 ал.1 Закона за горите /ЗГ/ контролът по възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд се осъществява от Изпълнителната агенция по горите и от нейните структури, каквито по силата на чл.158 ал.2 от ЗГ са Регионалните дирекции по горите. А, при  осъществяване на контролната дейност служителите на Изпълнителната агенция по горите съставят актове за установяване на административни нарушения /чл.78 ал.3 т.5 от ЗГ/.   

              В съответствие с чл.277 от Закона за горите съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  От една страна, следва да се съобрази наложилата се практика на съдилищата и на ВАС, че за квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на издадения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. От друга, законосъобразността на отнетите с НП вещи се разглежда в административнонаказателното производство по ЗАНН, а не в административното по реда на АПК. Административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както в процесния случай, подлежат на възобновяване, съобразно специалните правила за извънинстанционен контрол, установени в глава трета, раздел VIII, чл. 70 - чл. 73 от ЗАНН.

   Наред с това, наказателното постановление в частта, с която е постановено задържането на процесния автомобил, издадено от директора на РДГ Ловеч, е правно обосновано с чл.20, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че наред с предвидените в чл.13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. В случая такова отнемане е предвидено в чл.273, ал.1 от ЗГ, според който вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. При това задържането на автомобила, е било постановено от административният орган на правно основание –чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ и не е фактическо действие. 

              Следва да бъде отчетено, че от ответната страна РДГ в хода на настоящото съдебно производство не са установени незаконосъобразни действия по отнемането на автомобила. Не се доказа по безпорен начин,   дирекцията да е била сезирана от жалбоподателя или негов пълномощник с искане за връщане на автомобила, придружено с документ за собственост на МПС, каквито указания е получил И. / на лист 80 от делото/.   След като дирекцията била сезирана И. с искане за връщане на автомобила, същата чрез директора е отговорила с писмо на лист 80 от делото, като същият е уведомил ищецът, че по молбата му с вх.№8065 от 14.09.2017г., исканото от него МПС е задържано за извършено с него нарушение, изразяващо се в това, че на него са били натоварени 2.5 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, които не са маркирани с контролна горска марка и за транспортирането им не е представен превозен билет. В писмото е посочено, че по сигнал от 14.09.2017г. на РУГ Ловеч е сигнализирана Районна прокуратура Ловеч за преценка за наличие на престъпление и в тази връзка исканото МПС може да бъде предоставено на собственика му или на упълномощено от него лице /след представяне на документи за собственост и на нотариално заверено пълномощно, в случай на упълномощаване/, след произнасяне на прокуратурата /на лист 20/. Видно от представената по делото административнонаказателна преписка ищецът не е представил такъв документ за собственост пред директора на РДГ, след произнасянето на РП.

                Отделно, според фактическата установеност в образуваното АНП, административнонаказващият орган е изпълнил вменените му задължения с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди да се произнесе по преписката, след като е разследвал спорните обстоятелства, извършил е преценка на възраженията и събраните доказателства не е достигнал до категоричен извод, че процесният автомобил е използван независимо или против волята на собственика му, и че същият следва да му бъде върнат. В тази връзка са данните по прокурорската преписка, според които автомобила фактически е ползван от С. Т., който твърди, че го купил, но не е прехвърлил собствеността и който е извършител на соченото в наказателното постановление нарушение на горското законодателство, за което е санкциониран. Твърденията на ищеца, че процесният автомобил е бил откраднат не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка бяха изискани справки  от полицията и прокуратурата и от приетите по делото за доказателства Писмо с вх. № 3272/16.11.2018г. на РУ на МВР - Ловеч и Писмо с вх. № 3289/19.11.2018г. на РП - Ловеч, се установява, че към дата 23.08.2017г. не са постъпвали сигнали или жалби за откраднат товарен автомобил „Форд Транзит“, с регистрационен № ***, както, и че същият не е обявен за общодържавно издирване. От приложените по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че товарният автомобил е използван независимо или против волята на собственика му, предвид твърденията на Т., че е купил автомобила, но не е прехвърлил собствеността. Към датата на извършване на нарушението - 23.08.2017г., товарният автомобил се е намирал във фактическото владение на лицето С. Т. Т., който твърди, че е и негов собственик.

            При това не се доказа наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на директора на РДГ Ловеч, съгласно твърденията в предявения иск. Поведението на директора на РДГ относно товарният автомобил послужил за извършване на нарушение на горското законодателство, почива изцяло на действащите към този момент разпоредби и съответства на целта на закона.

               За квалифицирането на едно действие като незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде установено нарушение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен или влязъл в сила административен акт. Установеното задължение на директора в РДГ в конкретния случай е именно да постанови отнемане на товарният автомобил, пред вид развилото се административнонаказателно производство, приключило с издаване на НП. 

                 Доколкото в настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на РДГ. Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази връзка.                    

              Отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая не се доказа по делото незаконосъобразно действие на длъжностно лице, от което да е претърпяна вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

              Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.

               Не са налице и твърдените от ищеца претърпени имуществени вреди в размер на 1800 лева, представляваща застрахователната стойност на отнетият автомобил. В тази връзка не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за да се прецени в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови имуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действията на длъжностно лице от РДГ Ловеч по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

              Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и чл.204 от АПК. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.

Освен това същият е действал правомерно и в съответствие с горепосочените правни норми.

Предвид горното съдът приема, че не е налице незаконосъобразно  действие на орган или длъжностно лице на държавата и не е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, ал.4 от АПК поради което предявеният против ответника иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 1800лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност на органа, каквато в случая не е установена, но следва да бъде доказано и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена” е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът по делото не доказа настъпването на вреди от незаконосъобразни действия на директора на РДГ Ловеч, съгласно изискването на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ.

             Съдът намира за необходимо да отбележи, че И., в качеството му на „*****” ЕООД, като собственик на товарния автомобил, е имал право, при положение, че е узнал за издаденото наказателното постановление, да упражни правото си на жалба против него, в законоустановения срок, независимо, че не е участвал в административнонаказателното производство, тъй като с НП са засегнати негови права. Тази възможност, обаче, към момента на сезиране на съда е била вече преклудирана, тъй като нито в административната преписка са налице данни, нито И. твърди, че е оспорил наказателното постановление, в частта за отнемането на МПС, което е влязло в законна сила. Освен това, според изявленията на ПП не се е възползвал и от възможността да поиска възобновяване на административнонаказателното производство, съобразно специалните правила за извънинстанционен контрол, установени в глава трета, раздел VIII, чл. 70 - чл. 73 от ЗАНН.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „*****” ЕООД, представлявано от управителя И.Х.И., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч ул.Тодор Каблешков № 30 ап.33, иск срещу Регионална дирекция по горите гр.Ловеч с административен адрес: гр. Ловеч 5500 ул. Търговска № 56, с правно основание чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. с чл.203 и чл. 204 ал. 2 и ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс за установяване незаконосъобразност на действията на директора на РДГ Ловеч по отнемането на товарен автомобил Форд Транзит, рег. № ***** с наказателно постановление № 261 от 28.02.2018 година на директора на РДГ Ловеч, съединен с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 800 лева.                      

             Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.             

                  Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: