РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Ловеч, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500394 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
С решение №33/16.04.25 г. постановено по гр.д.№321/24 г. РС-Луковит е признал за
незаконно и отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на П. Г. П., ЕГН
**********, от ***, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със заповед № 14 от
01.04.2024 г. на управителя И. С. Т. на СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***; осъдил е СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И
СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на П. Г. П., ЕГН
**********, от *** на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ сумата от 639,95 лева
/шестстотин тридесет и девет лева и 95 ст./, представляваща обезщетение за оставането й
без работа за периода 01.04.2024 г. - 21.04.2024 г. вследствие на незаконното уволнение;
осъдил е СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, от *** сумата от 933,00 лева
/деветстотин тридесет и три лева/ неоснователно удържано брутно трудово възнаграждение
като обезщетение при дисциплинарното уволнение; осъдил е СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И
СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Р. М. от АК
– Ловеч сумата от 1333,00 /хиляда триста тридесет и три/ лева на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ по гр.д. № 321/2024 г.
1
по описа на РС – Луковит; осъдил е СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на
Районен съд – Луковит сумата от 180,00 /сто и осемдесет/ лева, представляваща държавни
такси.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№1850/2.05.25 г. от СД
„ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК ********* чрез адв.Ц. Ц., с твърдения, че то е
неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо, като липсват мотиви за неговото
постановяване. Оплакванията са, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и превратно ги е тълкувал. Счита, че работодателят е спазил процедурата по
издаване и връчване на заповедта за уволнение, тя съдържа всички реквизити и не страда от
пороци. Изтъква, че е допусната техническа грешка при посочване на датата на издаване на
заповедта за уволнение. Позовава се на свидетелските показания, поред които ищцата е
получило заповедта няколко дни след 1.04.24 г
Моли съда да отмени изцяло решение №33/16.04.25 г. постановено по гр.д.№321/24
г по описа на РС-Луковит, като постанови друго, с което да върне делото на ЛРС за ново
разглеждане поради допуснати нарушения на материалния закон и да му се присъдят
разноските по делото.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Ц. от ПлАК, като заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Счита, че е спазена процедурата по
издаване и връчване на заповедта за уволнение на ищцата, като се касае за допусната
техническа грешка при посочване на датата на издаването й, след като в самата заповед е
цитирана датата 3.04.24 г., т.е. тя не е издадена на 1.04, а няколко дена по-късно. Моли да му
се присъдят и разноските по делото.
Въззиваемата в съдебно заседание, се представлява от адв.М., който счита, че
съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като му се присъдят и разноски
по чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 пред.2 от ЗА.
От представените доказателства по гражданско дело № 321/24 година на Луковитски
районен съд, от становището на представителите на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Съдът намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а като
оплакванията касаят правилността му, поради което съдът следва да се произнесе по
същество на жалбата.
Видно от представен трудов договор №056/23.06.2023 г. ищцата П. Г. П. с ЕГН
********* е била назначена на длъжност „продавач консултант“ от работодателя СД
„Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“ гр.Ч.б. с месторабота -магазин в гр.Л., Лов. област за
неопределено време, с изпитателен срок от 6 месеца, на осемчасов работен ден, с основно
трудово възнаграждение 780.00 лева и е постъпила на работа на датата 26.06.2023 г. Тя е
2
декларирала, че е запозната с правилата за безопасност на труда и със задължението да ги
спазва стриктно. На 23.06.23 г. й е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве.
Съставен е и протокол за постъпване на работа на 26.06.23 г., от който е видно, че са й
предоставени трудов договор, длъжностна характеристика и копие от уведомление до НАП
за регистриран трудов договор. Приложена към досието й е длъжностна характеристика л.45
и 46 от делото, подписана от ищцата на 23.06.23 г, където са посочени задълженията и
отговорностите на служителя.
СД „Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“ гр.Ч.б. е със седалище и адрес на управление в ***, с
ЕИК114554085 и се представлява и управлява от двамата управители поотделно И. С. Т. и Д.
С. Т. е с основен предмет на дейност търговия на дребно. Развива дейността си и в гр. Л. .
Издадена е заповед №1/25.02.2024 г. за провеждане на инвентаризация на наличните
стоки в търговски обект магазин ************ ********** от комисия в състав И. Т.
председател и членове Д. Т., В. Б. и Р. Ц.. На същата дата – 25.02.2023 г. е съставен Протокол
от ревизия/инвентаризация на търговския обект на ответното дружество в гр.Л., от
съдържанието на който документ е видно, ревизията е извършена освен на членовете на
комисията и на лицата Н. В., Д. Б и П. П.. Посочено е, че периода, който обхваща ревизията
е от 25.06.23 г. до 25.02.24 г. и е установена стокова наличност за 58 000 лв., вместо 103 00
лв. или липса от 45 000 лв. Работодателят е счел, че материално отговорните лица на
магазина в гр.Л. Н. В., Д. Б и П. П.- продавач-консултанти носят пълна имуществена
отговорност, като те я дължат солидарно или пропорционално по 15 000 лв. всяка от тях.
Този протокол е подписан от всички лица, с изключение на ищцата.
От приложените към делото извадки от разчетно-платежна ведомост за м.януари и
февруари 2024 г. е видно, че на трите продавачи в магазина в гр.Л. са начислени и изплатени
трудовите възнаграждения, като на ищцата са посочени като отработени за м.февруари 17
дни и съответно възнаграждението е изчислено на тази база, като тя е получила
възнаграждение 589,61 лв.
На 8.03.2024 г. П. Г. П. е подала молба до работодателя, която е приложена към
трудовото й досие на л.56 от делото, с която моли да бъде освободена от длъжността
продавач-консултант с месторабота гр.Л., като молбата да се счита за подадено от нея
предизвестие.
Ищцата е подала и жалба до Инспекция по труда—Ловеч, която е препратена към
Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, с която ги уведомява, че нейният работодател е
направил ревизия на търговския обект, били открити липси и той заявил на продавачите, че
ще ги води на работа, докато не му върнат парите. Признава, че от 27.02.24 г. тя не е ходила
на работа, защото магазина бил вече с нови собственици и тя не желаела да работи за тях, но
работодателят не й казва къде да се яви на работа и поради това е пуснала молба за
напускане. Помолила е да бъде извършена проверка и да бъде уведомена за резултата.
От Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен са уведомили съда, че е извършена
проверка в периода от 20.03.24 до 23.04.24 г. и не са открити нарушения от компетентността
3
на ИТ, от изложените в сигнала претенции. От приложения протокол за извършена проверка
№ПР2411591/23.04.24 г. е видно, че на СД „Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“ гр.Ч.б. е предписано
да не допуска до работа лица, на които не е проведен инструктаж на работното място, преди
да им бъде възложена самостоятелна работа. Съгласно изискванията на чл.281 ал.1 от КТ и
чл.13 от Наредба №РД-07-2 /ДВ бр.102/10 г. и срок за изпълнение 13.05.24 г.
На ищцата е била изпратена нот.покана от нотариус Б. М., която е била предоставена
от ад.Ц., като пълномощник на СД „Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“ гр.Ч.б. от 26.03.24 г., с която
е била поканена да се яви в едноседмичен срок от връчването й в кантората на нотариус м.,
за да даде обяснения относно неявяването си на работа считано от 26.02.24 г. до 1.03.24 г..
Заявява се, че тя не се явява на работа, но й не е подавала молба за напускане под каквато й
да е форма.
Съгласно приложения по делото констативен протокол от 03.04.2024 г. рег. № 1708
том 1 акт № 41 на нотариус Б. М., нот.покана е била връчена на ищцата на 28.03.24 г. и на
03.04.2024 г. П. се е явила в нотариалната кантора и е дала поисканите й с нотариалната
покана писмени обяснения. В тях тя е посочила, че още на 24.02.2024 г. им е било заявено,
че дружеството работодател ще стопанисва търговския обект, в който работи, най-късно до
29.02.2024 г. На 26.02.2024 г. е била на работа в обекта от 08.30 ч. до 18.30 ч., като приемала
стока за новия собственик. Същият ден дошъл представител на работодателя – И. С. Т.,
който говорел само за някаква дължима сума пари, който настоявал ищцата да плати. На
27.02.2024 г. е била на работа по график. На 28.02.2024 г. отишла до магазина, но вече имало
нови служители, които й заявили, че работят за новите собственици. На 08.03.2024 г. подала
молба до работодателя да бъде освободена от длъжността продавач-консултант, която молба
изпратила по пощата с обратна разписка.
Издадена е Заповед № 14/01.04.2024 г., от управителя на ответното дружество И. С.
Д., с която на П. Г. П. на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със същата заповед на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.04.2024 г. В
изложените мотиви е посочено неявяване на работника/служителя П. Г. П. на работа от
26.02.2024 г. до 01.03.2024 г. в търговския обект на дружеството в *** на повече от два
последователни дни. Посочено е също, че на 28.03.2024 г. на лицето е връчена нотариална
покана за представяне на писмени обяснения на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ и такива са
представени на 03.04.2024 г. Наредено е на лицето да се изплати обезщетение на осн. чл.
224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за пет дни в размер на 223,48
лв. Със заповедта на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ на ищцата е удържано едно брутно трудово
възнаграждение в размер на 933,00 лв. Тази заповед е връчена на ищцата, който факт не се
оспорва от нея, но няма данни на коя дата е станало това връчване, тъй като в заповедта е
изписано: „дата на връчване на Заповедта: 2024 год.“, без изписване на ден и месец. На
15.04.2024 г. с платежно нареждане на името на ищцата на основание чл.224 ал.1 от КТ е
преведена сумата 243,47 лв, представляваща неизползван годишен отпуск.
4
От трудов договор № 0843/22.04.2024 г. се установява, че на 22.04.2024 г. П. П. е
започнала работа като ************ при друг работодател „М. Б.“ ЕООД с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 933 лв. От страна на СД „Вселена ДИ 91-Т., Т. и сие“
гр.Ч.б. са представени две декларации на Н. Д. В. имащи характер на свидетелски
показания, поради което съдът не следва да ги обсъжда, още повече, че тя е допусната и
разпитана в качеството си на свидетел.
За правилно решаване на спора са допуснати до разпит свидетелите Д. Н. Б. и Н. Д.
В.. Д. Н. Б. излага в същия търговски обект в гр. Л. като продавач-консултант за времето от
22.07.2022 г. до 01.04.2024 г., когато й била връчена заповед за дисциплинарно уволнение за
неявяване на работа в течение на два последователни дни. Заявява, че на 24.02.2024 г. в
магазина дошъл управителят И. С. Т. заедно с В. Д. и съпруга й, които представил като
новите собственици на обекта и на 25.02.2024 г. била извършена инвентаризация в
отсъствието на работещите в магазина продава-консултанти, след което им казали, че има
липси. Потвърждава, че на 26.02.2024 г. от 08:30 ч. до 18:30 ч. и трите продавачки– тя,
ищцата и Н. В. са работили в обекта, като са зареждали стока за новите собственици.
Твърди, че на 27.02.2024 г. и 28.02.2024 г. тя и ищцата са се явили на работа в магазина, но
вече имало други момичета, които казали, че работят за новия собственик, който стопанисва
магазина от 26.02.2024 г. Казва, че тя и ищцата отказали да сключат трудов договор с новия
собственик, търсили управителя И. Т., но не успели да се свържат с него, а дружеството няма
друг обект в гр. Л.. Признава, че единствената комуникация с управителя И. Т. била на
26.02.2024 г., когато последният дошъл в магазина, и на 27.02.2024 г., когато се свързал с нея
по телефона, но и двата пъти не е питал защо не са на работа, а питал кога ще върне парите
от липсите и ако не върнат парите ще ги съди и ако почнат на непостоянен трудов договор
няма кой да им даде кредити. Заявява, че на 08.03.2024 г. тя и ищцата подали молби за
напускане, които изпратили до седалището и адреса на управление на дружеството по
пощата с обратна разписка. Посочва, че след това на нея била връчена нотариална покана за
даване на обяснения за неявяването си на работа в течение на два последователни дни, като
тя в указания срок депозирала такива, а на 01.04.2024 г. й била връчена заповед за
дисциплинарно уволнение, а на ищцата заповедта за дисциплинарно уволнение била
връчена по-късно, някъде в средата на м.април 2024 г. Признава, че по телефона на 1.04.24
г., когато й връчили заповедта за уволнение се е обадила на П., да я попита дали на нея е
връчена заповед за уволнение и тя и е казала „не“.
Втората свидетелка Н. Д. В. също дава показания, като казва, че на 26.02.2024 г. тя
трябвало да бъде втора смяна от 11:30 часа, а ищцата и св. Д. Б. трябвало да отворят
магазина в 08:30 часа. Твърди, че към 10.00 часа по телефона й се обадила Д. Б., като й
казала да дойде в магазина, защото тя и ищцата не искат да работят повече. Изтъква, че
когато отишла към 10.00 часа в магазина заварила само ищцата, а Б. преди това срещнала по
пътя. Ищцата й казала, че напуска, а тя се обадила на управителя И. Т., който дошъл в обекта
и по негова молба В. собственоръчно написала декларация. Казва, че на 27.02. ищцата не е
идвала в магазина и тогава свидетелката работила със съпругата на управителя. Пояснява, че
5
в дните след 26.02.2024 г. новата собственичка Владимира е идвала в магазина, но не като
собственик, а за да пазарува. Заявява, че на ревизията са присъствали и Владимира и Р.,
които са станали след това собственици на процесния магазин, където свидетелката работи
понастоящем, като фирмата им е „А.“ЕООД.
Съдът е допуснал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, което е изготвено
компетентно и безпристрастно от вещо лице П. Р.. Според заключението размерът на
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение от ответното дружество за пълен
месец преди месеца на уволнението – м. януари 2024 г. е 938,60 лв. размерът на дължимото
обезщетение за оставане без работа поради уволнение за период от датата на уволнение
01.04.2024 г. до 21.04.2024 г. включително /от 22.04.2024 г. ищцата е сключила трудов
договор с „М. Б.“ ЕООД е 639,95 лева.
Съдът счита, че атакуваната заповед за уволнение №14/1.04.24 г. е
незаконосъобразна, тъй като е издадена от работодателя преди да бъдат приети писмените
обяснения на работника, нарушение на разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и на основание
чл.193 ал.2 от КТ само на това основание тя следва да бъде отменена и да не се разглежда
спора по същество. Възраженията на въззивника са, че е била допусната техническа грешка
при посочване на датата, но не сочи на коя дата е издадена процесната заповед, а твърди, че
това е станало след 3.04.2024 г. Действително в съдържанието на заповедта е отразено, че на
3.04.24 г. ищцата е дала писмени обяснения, но това не може да промени извода на съда, че
издаването на заповедта е преди тази дата. Напротив заповедта е била издадена на 1.04.24 г,
но е била връчена по-късно - по свидетелски показания средата на м.април 2024 г., което се
потвърждава и от датата на платежното нареждане, с което на ищцата е изплатено
дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск-15.04.24
г. Този извод на съда се подкрепя и от посочване на още две места в текста на заповедта на
датата 1.04.24 г., което не може да обуслови извод за допускане на техническа грешка в
датата на издаването й, а именно, че дисциплинарното уволнение е наложено считано от
1.04.24 г, както и, че трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 1.04.24 г.
След като заповедта вече е била издадена на 1.04.24 г. и преди да бъде връчена на
ищцата, което е станало в средата на м.април 24 г. работодателят е разполагал с
възможността да добави датата на предоставяне на писмени обяснения-3.04.24 г., което не
прави обаче издаването й законосъобразно, след като те не са съобразени преди налагане на
наказанието. В текста на заповедта липсва изложение на мотиви, от които да се направи
извод, че тези обяснения са съобразени при издаването й, след като само е посочена датата,
на която те са предоставени в кантората на нотариус Б. М..
По тези съображения настоящата инстанция също приема, че заповедта е
незаконосъобразна и на основание чл.193 ал.2 от КТ, следва да се отмени от съда само на
това основание, без да се разглежда спора по същество. Следователно първият иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да бъде уважен като бъде е признато за незаконно и
отмененено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на П. Г. П., ЕГН **********, от
***, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със заповед № 14 от 01.04.2024 г. на
6
управителя И. С. Т. на СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***.
Съдът счита, че след като е уважен главния иск за отмяна на уволнението, се явява
основателен и доказан и евентуалният иск по чл.344,ал.1,т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от
КТ, за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, а това
е времето от 1.04.24 г. до 21.04.24 г. включително, което съгласно заключението на вещото
лице възлиза на сумата 639,95 лв. В този смисъл той следва да бъде уважен, като бъде
осъдено СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, от *** на основание чл. 344, ал.1,
т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ сумата от 639,95 лева /шестстотин тридесет и девет лева и 95 ст./,
представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 01.04.2024 г. -
21.04.2024 г. вследствие на незаконното уволнение.
Що се отнася до третият предявен иск, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.221 ал.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 933 лв, удържана й
като обезщетение, настоящата инстанция намира, че той е неоснователен и недоказан. От
събраните поделото писмени доказателства се установява, че на ищцата е заплатено
трудовото възнаграждение за времето, през което е полагала труд- до м. февруари 2024 г.
включително. След 27.02.24 г. ищцата не се е явявала на работа, по нейно лично признание в
жалбата й до Инспекцията по труда/Ние си тръгнахме и след 27.02.24 г. не съм ходила на
работа/. При положение, че тя не е престирала труд, работодателят не й е начислявал
трудово възнаграждение. Няма данни реално сумата от 933 лв. да е удържана от ищцата, т.е.
тя да е напускала нейният патримониум, за да бъде уважен този осъдителен иск за
връщането й. Фактът на отмяна на заповедта й за уволнение изцяло, означава, че
работодателят не би могъл и за в бъдеще да й удържи тази сума.
По тези съображения искът на П. Г. П., ЕГН **********, от *** против СД
„ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да
бъде осъден да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, от *** сумата от 933,00 лева
/деветстотин тридесет и три лева/ неоснователно удържано брутно трудово възнаграждение
като обезщетение при дисциплинарното уволнение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Поради несъвпадане на правните изводи на съда с тези, отразени в атакуваното
решение на РС-Луковит досежно искът с правно основание чл.55 ал.1 от КТ във вр. с чл.221
ал.2 от КТ решението следва да бъде отменено в частта, с която е осъдено СД „ВСЕЛЕНА
ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на П.
Г. П., ЕГН **********, от *** сумата от 933,00 лева /деветстотин тридесет и три лева/
неоснователно удържано брутно трудово възнаграждение като обезщетение при
дисциплинарното уволнение и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение над
сумата 938,50 лв. и да бъде постановено друго, с което този иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, а в останалата част като правилно съдебно решение
№33/16.04.25 г. постановено по гр.д.№321/24 г. по описа на РС-Луковит следва да бъде
7
потвърдено.
При този изход от процеса въззивника следва да заплати на адв.М. на основание
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение заради оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата, която за първа инстанция възлиза на сумата 938,50 лв. съобразно уважената част от
исковете, а за въззивна инстанция в размер на сумата 600 лв. с оглед обема на извършената
работа /не е подаден отговор на въззивната жалба и не е представена писмена защита, като
делото е приключено в едно заседание/, както и при липса на фактическа и правна сложност
на делото. Въззивникът-ответник също има право на разноски съобразно отхвърления иск,
които за първа инстанция са в размер на 666,05 лв, а за втора 615,24 лв. или общо 1 281,29
лв. за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №33/16.04.2025 г. постановено по гр.д.№321/24 г. по описа на
РС-Луковит в частта, с която е осъдено СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление *** да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, от
*** сумата от 933,00 лева /деветстотин тридесет и три лева/ неоснователно удържано брутно
трудово възнаграждение като обезщетение при дисциплинарното уволнение и в частта за
разноските заплатени за адвокатско възнаграждение над сумата 938,50 лв като неправилно,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от П. Г. П., ЕГН
**********, от *** против СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление *** иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.221 ал.2
от КТ да бъде осъден СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, да й заплати
сумата 933 лв. удържано едно брутно трудово възнаграждение като обезщетение при
дисциплинарното уволнение .
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №33/16.04.2025 г. постановено по гр.д.
№321/24 г. по описа на РС-Луковит в останалата част.
ОСЪЖДА СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т. Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. Р. М. от АК – Ловеч сумата от 600 лева на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ по
в.гр.д.№394/25 г. по описа на ЛОС.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, от *** да заплати на СД „ВСЕЛЕНА ДИ 91-Т.
Т. И СИЕ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** разноски по делото
съобразно отхвърленият иск в размер на сумата общо 1 281,29 лв. за двете инстанции.
8
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на
страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9