№ 3549
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511077 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20127564 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 70120/2019 г. по описа на
СРС, 42 с-в, е отхвърлен иска с правно основание чл.75 от ЗС, предявен от С. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к."М.Л.- изток" бул."******* против
„П.И.Б."АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София,бул."*******, за предаване на отнето чрез нарушение владение върху
недвижим имот - апартамент 5,6 на ет.4 в сградата на ул."*******,със застроена площ
от 141,40 кв.м.,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху УПИ,в който е построена,представляващ парцел
четвърти,отреден за имоти с пл.№ 526,527,528,528,530,531 и студио, находящо се в
подпокривното пространство с площ от 45 кв.м.
Решението е обжалвано от ищеца С. Д. К. с изложени доводи, че е неправилно
поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради
необоснованост. Поддържа, че в производството е установено, че в случая владелеца е
лишен от осъществяваната от него фактическа власт върху имота чрез извършения от
съдебния изпълнител незаконосъобразен въвод във владение. Именно и поради това в
производството следва да се извърши преценка за законосъобразност на осъществените
действия от съдебния изпълнител независимо, че тези оплаквания са били въведени в
подадената по реда на чл.435 и сл. ГПК жалба. Поддържа, че в настоящето
1
производство са въведени конкретните оплаквания срещу законосъобразността на
извършените от ЧСИ действия по образуваното изпълнително дело, които подробно
посочва.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на иска
като основателен. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответника „П.И.Б."АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Излага доводи, че постановеното решение от СРС е правилно и законосъобразно. При
постановяването му са спазени процесуалните правила и материалния закон; същото е
и обосновано. Поддържа, че при постановяване на своето решение първата инстанция е
съобразила правилно, че в случая за основателност на претенцията заявена по
посочения ред е недоказано от страна на ищеца, че е упражнявал фактическа власт
върху имота в продължение на шест месеца. Чрез представените в производството
доказателства е установено, че към 09.08.2012 г. ищцата не е упражнявала фактическа
власт върху имота, както и че от тази дата до датата на извършения въвод във владение
от ЧСИ С.Я. на 17.06.2019 г. ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота.
На първата посочена дата /09.08.2012 г./, когато е съставен протокол за опис на
недвижимия имот фактическа власт върху имота е била упражнявана от трето лице -
Ю.И. /протокол за опис/, който е оставен за управител на имота. На втората посочена
дата /17.06.2019 г./е бил извършен и въвода във владение от ЧСИ С.Я., с който във
владение на имота е бил въведен ответника „П.И.Б."АД като фактическата власт върху
имота е била предадена не от ищеца, а от третото лице - Ю.И.. С оглед това правилно и
законосъобразно СРС е отхвърлил иска като неоснователен поради недоказване на
двата елемента от фактическия състав на разпоредбата на чл.75 ЗС. Отправя искане за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
2
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата чл. 75 от ЗС, владелчески иск може да се предяви в
шестмесечен срок, като по своя характер срокът е преклузивен. С изтичането на срока
отпада притезанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му. Тъй
като отнемането е нарушение на владението, което се състои в еднократно действие, с
което се отнема фактическата власт върху имота от владелеца, от деня на
извършването му започва да тече шестмесечния преклузивен срок, в който владението
може да бъде защитено с предявяване на иск по чл. 75 от ЗС. Следователно срокът
започва да тече от деня на отнемане на владението.
В настоящият случай, като се съобразят твърденията на ищеца и представените
писмени доказателства във връзка с отнемане на 17.06.2019 г. на владението на имота,
с предявяването на иска на 13.06.2019 г. преклузивния срок е спазен.
Поддържаните от ищцата доводи обаче, че е загубила фактическата власт върху
процесният имот именно на 17.06.2019 г., съдът намира за недоказани в
производството.
Чрез представения пред първата инстанция протокол за въвеждане във владение
на недвижим имот от 17.06.2019 г. съставен от ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ се
установява, че недвижимия имот, представляващ апартамент № 5,6 с обща застроена
площ от 141.40 кв.м. на две нива, находящ се на четвърти етаж в сградата на
ул."*******, гр.София, район Красно село е бил отнет не от ищцата, а от Ю.В.И. –
пазач на имота и предаден на „П.И.Б."АД. Преди това имотът е бил възложен на
„П.И.Б."АД с постановление за възлагане от 04.03.2013 г. влязло в сила на 20.02.2019 г.
след проведен опис и оценка на 09.08.2012 г. извършен по изп.д.№ 20128440402076 по
описа на ЧСИ С.Я., при който имотът е бил оставен в държане на Ю.В.И. – пазач на
имота.
Доводите на въззивника за незаконосъобразност на извършените изпълнителни
действия от ЧСИ по изпълнително дело № 20128440402076, съдът намира за
неоснователни и недоказани. Последното е било образувано по искане от „П.И.Б."АД
въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.01.2009 г. по ч.гр.д. № 42534/2008 г. по
описа на СРС,36 състав. Последният е издаден въз основа на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, с които С. К. е осъдена да заплати на „П.И.Б."АД сумите от: 110 923.17
евро - съставляваща просрочена главница, 21 542.72 евро - просрочена договорна
лихва за периода от 21.02.2007 г. до 05.12.2008 г., 5 605.31 евро - просрочена
наказателна лихва за периода от 21.02.2007 г. до 05.12.2008 г., ведно със законна лихва,
считано от 05.12.2008 г. до окончателното издължаване на вземането, държавна такса в
размер на 5 400.88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3040.44 лв.,
3
всичките дължими по договор за банков кредит № КР-АА-23/18.11.2003г. С влязло в
сила на 27.02.2017 г. решение № 50/06.01.2015 г. по гр.д.№ 14417/2012 г. по описа на
СГС, I ГО, 3 с-в е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С. К. дължи на
„П.И.Б."АД по договор за банков кредит № КР-АА-23/18.11.2003г. сумата от 110
923.17 евро - съставляваща просрочена главница, ведно със законната лихва от
05.12.2008 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателно
плащане на задълженията. Установено е, че на 09.12.2009 г. е издадено постановление
за налагане на възбрана, насрочена е публична продан върху недвижим имот -
апартамент 5,6, с постановление за възлагане на недвижимия имот същият е възложен
на „П.И.Б."АД, като на 17.06.2019 г. е извършен въвод във владение.
Доводите на въззивника, че ЧСИ е извършвал незаконосъобразни изпълнителни
действия по спряно изпълнително дело, съдът намира за неоснователни. Установява се,
че по изп.д.№ 20128440402076 на 11.03.2013 г. е подадена от С. К. молба за спиране на
изпълнението на основание издадена обезпечителна заповед по гр.дело № 16885/2011 г.
по описа на СГС, като на 18.05.2018 г. производството по изпълнителното дело е
възобновено и е насрочено разпределение, а на 17.06.2019 г. е извършен въвод във
владение. Сочените по-горе изпълнителни действия са били извършени преди спиране
на изпълнението и тяхната законосъобразност не е предмет на спора по настоящето
производство.
Действително в по-голямата си част представените писмени доказателства
касаят друго образувано при същия ЧСИ изп.д. № 20098440400003 по описа на ЧСИ
С.Я., въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.дело № 28305/2008г. на СРС,
39-ти състав. Последният е бил издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 28305/2008г. на СРС, 39-ти състав, издадена в полза на банката срещу Ю.Л.г“ООД
за неплатени суми по договор за овърдрафт № 00-РО-АА-0471/19.07.2004г., вземанията
по който са обезпечени с учредена ипотека върху същия имот апартамент № 5,6 с обща
застроена площ от 141.40 кв.м. на две нива, находящ се на четвърти етаж в сградата на
ул."*******, гр.София, район Красно село. Макар и въз основа на издавани от съда
обезпечителни заповеди да е било спирано изпълнението в определени периоди, се
установява, че опис и оценка на имота е бил извършен от ЧСИ на 29.09.2011 г.
Съответно, с решение от 21.04.2010г. на ОС-Благоевград по дело №
20091200100083/2009г. на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е признато за
установено съществуването на вземането на банката срещу Ю.Л.г“ООД по договор за
овърдрафт в размер на 5901544,09лв. главница, ведно с лихва от 16.09.2008г. до
изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
заповедно дело на СРС, 28305/2008г., както и за разноски.
Както е посочено в решение № 190/09.10.2013 г. по гр.д. 948 от 2011 г. на ВКС и
Решение №172/26.02.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.№156/2009г. постановени по реда
на чл.290 ГПК, които настоящият състав възприема, назначеният за пазач държи имота
4
на правно основание –акт на съдебен изпълнител, постановен с оглед нуждите на
изпълнителното производство и по-специално с оглед наложените в изпълнителното
производство мерки -за да се стопанисва добре имотът и да не се пречи на огледите на
трети лица с цел успешно провеждане на изпълнението, насочено към възбранения
имот. Правомощията на назначения за пазач отпадат след като служебно наложената от
съдебния изпълнител възбрана бъде вдигната, а съгласно разпоредбата на чл.433,ал.2
ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори след като
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство влезе в сила. В
случая изп.д.№ 20128440402076 е приключило с извършено разпределение на
постъпленията, извършена публична продан на имота и възлагането му на банката,
като първоначално държането върху имота по време на изпълнителния процес е била
предадена на пазач на имота Ю.В.И. още на 09.08.2012 г., като след този момент
имотът е предаден и възложен на банката.
С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на
вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение. Под "нарушение" по смисъла
на чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или
отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за
спокойното упражняване на тази фактическа власт, като например системно
преминаване през имота, изграждане на постройка в него, изграждане на постройка в
съседен имот, но на вътрешната регулационната линия между двата имота,
заграждането на част от имота по начин, който затруднява достъпа до него и др.
Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота
представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС и в случаите, в които лишаването е
извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение,
когато този въвод е незаконосъобразен. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във
владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се
защити срещу този незаконен въвод с иск по чл. 75 от ЗС, когато е владял имота в
продължение на повече от 6 месеца. В подкрепа на този извод на съда е и изричната
разпоредба на чл. 358 от ГПК. Следва да се отбележи, че тази норма не урежда един
нов вид иск за защита на нарушено владение, а само посочва какви са правомощията на
гражданския съд в производство по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, когато
се твърди от ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане или със
съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган. С оглед на горното в
настоящия случай предявените искове се явяват допустими в т. ч. и предявените
искове срещу частния съдебен изпълнител. В настоящия случай въззивният съд намира
за недоказани предпоставките на иска по чл. 75 ЗС.
С оглед това поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата 200.00 лв.-разноски за възнаграждение на
юрисконсулт за въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20127564 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 70120/2019 г.
по описа на СРС, 42 с-в.
ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „*******
да заплати на Н.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Перник, ул. „******* ап.
95, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 300.00 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6