гр. Каварна 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в
публично заседание на осми октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 557 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производствотo e по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фаза
по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 57/02.06.2017 г. постановено
по настоящото дело, е допусната да се извърши делба на следните недвижими
имоти:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 802
кв.м., представляващо ПИ с идент.***.*** по КК на с.***, общ.Каварна и
построените в него сгради: жилищна сграда – еднофамилна с идент.***.***.1, брой
етажи – един, със застроена площ от 76 кв.м. и селскостопанска сграда с идент. ***.***.2,
брой етажи – един, със застроена площ от 105 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, стар идентификатор ***.223, номер по предходен план: ***.223, квартал 23,
парцел ***, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на
изпълн.директор на АГКК, последно изменение съ Заповед № КД-14-223/22.02.2013г.
на Началника на СГКК Добрич, при съседи на целия имот: ***.1014; ***.224; ***.786;
***.732.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент.***.72,
по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн.директор на
АГКК, с начин на трайно ползване: нива с площ 12 500 кв.м., находяща се в
землището на с.***, общ.Каварна, обл.Добрич, трайно предназначение на
територията: земеделска, номер по предходен план: ***, при съседи: ***.73, ***.595,
***.24, ***.34;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент.***.200,
по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн.директор на
АГКК, с начин на трайно ползване: нива с площ 13 450 кв.м., находяща се в
землището на с.***, общ.Каварна, обл.Добрич, трайно предназначение на
територията: земеделска, номер по предходен план: 019200, при съседи: ***.199, ***.344,
***.345, ***.54, ***.75;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент.***.68,
по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн.директор на
АГКК, с начин на трайно ползване: нива с площ 4 823 кв.м., находяща се в
землището на с.***, общ.Каварна, обл.Добрич, трайно предназначение на
територията: земеделска, номер по предходен план: ***, при съседи: ***.104, ***.69,
***.28, ***.67;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент.***.62,
по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн.директор на
АГКК, с начин на трайно ползване: нива с площ 5 268 кв.м., находяща се в
землището на с.***, общ.Каварна, обл.Добрич, трайно предназначение на
територията: земеделска, номер по предходен план: ***, при съседи: ***.27, ***.63,
***.94, ***.93, ***.61, при делбени квоти: 1/2 ид.ч. за Л.К.С. и 1/2 ид.ч. за Н.Л.Л..
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В
първото по делото открито съдебно заседание след допускане на делбата страните
не са релевирали претенции за възлагане, с изключение на претенции по сметки,
предявени на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2
от ЗС, по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал.3,
във връзка с чл. 93 от ЗС,
предявени от ищцата Л.С. срещу ответницата Н.Л. и искове предявени на основание
чл. 346 от ГПК вр. с чл. 30, ал. 3, предявени от Н.Л. срещу Л.С..
Относно
способа на извършване на делбата:
За реалната поделяемост и
оценка на допуснатите до делба недвижими имоти са допуснати и приети
съдебно-технически експертизи. Вещото лице е предложило варианти за разделяне
на имотите съобразно делбените квоти и възможността за реалното им разделяне
между участниците в съсобствеността.
Въпреки, че ПИ
с идент. ***.*** по КК на с. *** е поделяем по правилата на ЗУТ и след
становището на Гл. архитект на Община Каварна, и въпреки дадената на страните
възможност за това, същите не предприеха действия за внасяне в общината на
проект за изменение на действащия план за регулация. Бездействието на страните
съставлява пречка за продължаване на производството за делба на този имот във
втората му фаза. Така съдът следва да продължи разглеждането на делото до
окончателното ликвидиране на съсобствеността между съделителите чрез онзи
способ, който е приложим в зависимост от естеството на делбените имоти,
съобразно събраните доказателства - в този смисъл е практиката на ВКС по
определение № 424/11.12.2013г. по дело № 6082/2013г. на ВКС, ІІ г.о. С оглед
изразеното от страните искане и непредприемане на необходимите действия за
разделяне на ПИ с идент.***.*** по КК
на с. ***, то съсобствеността между съделителите по отношение на този
имот следва да бъде ликвидирана, чрез изнасянето му на публична продан.
По отношение на останалите
имоти: ПИ с идент.***.72; ПИ с идент.***.200; ПИ с идент.***.68 и ПИ с идент.***.62,
всички по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на
изпълн.директор на АГКК, находящи се в землището на с.***, общ.Каварна,
обл.Добрич, с трайно предназначение на територията: земеделска, в съдебно заседание,
проведено на 08.10.2019 г. на основание чл. 347 и чл. 350 ГПК, съдът е съставил
и предявил на страните проект за разделителен протокол, въз основа на
заключението на съдебно-техническата експертиза. По съставения протокол не са
постъпили възражения, поради което същият следва да бъде обявен за окончателен
с настоящото решение. След влизане в сила на окончателния разделителен протокол
обособените два дяла следва да се разпределят между съделителите чрез теглене
на жребий. Доколкото обособените два дяла не са равни, уравняването на дяловете
ще бъде извършено с пари, като съделителят,
който получи при тегленето на жребия дял І-ви, следва да заплати на съделителя,
получаващ дял ІІ-ри при тегленето на жребия сумата от 825,00 лв. за изравняване
на дела си.
По
претенцията по сметки с правно осн. чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал.3,
във връзка с чл. 93 от ЗС.
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 3,
във връзка с чл. 93 от ЗС
всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от
естествените и граждански плодове. Възмездното предоставяне на общата вещ на
трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, поради което
при получаване на граждански плодове от вещта само от един от съсобствениците,
той дължи част от същите на останалите
съсобственици съразмерно на дела им.
По делото не е спорно, а и се признава от ответницата,
че за процесните стопански години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. тя е отдавал под
наем съсобствените на страните ниви, като е получила за това годишен наем в
размер на 80 лв. на декар.
Съгласно заключението на приетата от съда СТЕ размера
на годишната рента за процесните имоти е в размер на 80.00 лева за декар. От
получените от ответницата суми ищцата е претендирала сума в размер на 796,14 лв.
за стопанската 2014/2015 г. и сума в размер на 1441,64 лв. за стопанската
2015/2016 г., за четирите поземлени имота – ниви. Ответникът-съделител не
оспори факта, на отдаването под наем и
получаването на наемната сума за процесните ниви за стопанските 2014/2015 г. и
2015/2016 г., както и че не е изплатила на ищцата следващата се ½ от тях
съответна на дела й в съсобствеността. Ето защо претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал.3,
във връзка с чл. 93 от ЗС
следва да бъде уважена изцяло за претендираната сума от 796,14 лв. за
стопанската 2014/2015 г. и за сумата от 1441,64 лв. за стопанската 2015/2016 г.
Присъдените суми се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.10.2017 г. до окончателното изплащане.
По
претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2
от ЗС.
По направеното искане за заплащане на обезщетение от
ответницата Н.Л. за лишаване от ползването на ищцата от нейните части от съсобствения недвижим имот представляващ ПИ с идент. ***.*** по КК на с. ***,
съдът счита, че на първо място следва да посочи характера на претенцията, като
я отграничи от тази по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване по чл. 31, ал. 2
от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за
период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на
иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал.
2 от ГПК, ако такова искане /по чл. 344, ал.2 ГПК/ е направено. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е
предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването
му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал
период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2
от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този
период, т.е. – претенция по сметките между съделителите, която следва да се
разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от
съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици
занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е
налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал.
2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди
постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за
постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал.
2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време
по чл. 31, ал. 2
от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът
следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените
императивни процесуални норми – по искането за привременни мерки – най-рано с
решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в
тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал.
2 и ал. 3 от ГПК,
като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват
привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС – най-рано с решението си по чл. 346 ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК,
като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се
присъжда обезщетението). В този смисъл Определение № 308 от 24.04.2014 г. по
гр. д. № ********* г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. В случая не е отправяна претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, нито има произнасяне на съда в тази насока. Касае се до претенция
за обезщетение за минал период – от 22.03.2015 г. до датата на предявяване на
претенцията – 03.10.2017 г., поради което искането следва да се квалифицира по чл. 31, ал.2
ЗС.
Ето защо, съдът намира, че предявената в първото
съдебно заседание след допускане на делбата претенция има характер на
самостоятелен иск с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС, тъй като се касае до искане за обезщетение за изминал период от
време – от предявяването му назад във времето до дата 22.03.2015 г.
Задължението за заплащане на такова обезщетение
произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени от деня на писменото поискване. Следователно основателността на
тази искова претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) съсобственост върху вещта; 2) лично ползване на
общата вещ от единия съсобственик; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез
фактически и правни действия другия съсобственик да ползва вещта съобразно
нейното предназначение и 4) писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен другият съсобственик.
Съсобствеността върху имота между страните е
установена с влязлото в сила решение по допускане на делбата. По делото не е
спорно и се установява, както от показанията на свидетелите Г.Я.Г.и Е.П.К.,
така и от обясненията на самата
ответница, че след смъртта на брат си настъпила на 22.03.2015 г. и до
настоящия момент тя единствено е живяла в процесния имот. Установява се и
обстоятелството, че още в исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, ищцата е отправила изрично покана до ответника Н.Л. да
й заплаща обезщетение за това, че е лишена от ползването на имота. Исковата
молба е получена лично от ответника на 28.12.2016 г., видно от разписката за
получените книжа на стр. 32 от делото.
При така събраните доказателства съдът намира
предявения иск по чл. 31, ал.2
ЗС за частично основателен.
Относно предпоставките за основателност на претенция с
правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС е постановено Тълкувателно решение № 7/2012 от 02.11.2012 г. по
тълк.дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което лично ползване по смисъла на
чл. 31, ал. 2
от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съобразно изложеното в
решението, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
/или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва
лично по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират. Хипотезата на чл. 31, ал. 2
от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна
на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и
поражда установеното в ал. 2 на чл.
31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като
средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ
съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното
ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално
ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има
право на парично обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2
от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на
дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в
този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността.
Съобразно така дадените разяснения, съдът приема предявения
иск за основателен за периода 28.12.2016 г. (датата на получаване на писмената
покана инкорпорирана в исковата молба), до претендираната дата 03.10.2017 г.
(или за 10 месеца, от претендираните 30 месеца). Безспорно е по делото, че в
делбения имот в процесния период е живяла и продължава да живее ответницата Н.Л.,
включително и след отправената покана. Няма доказателства след получаване на
поканата тя да е предоставил на ищцата възможност да ползват имота съобразно
правата й – да и е предоставил част от общата вещ, съответстваща на дела й или
да й е дала възможност да ползва общата вещ заедно с нея, а ищцата да е отказала
да приемат предоставената й възможност.
От заключението на вещото лице се установява, че
размерът на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС, изчислено като среден пазарен наем за период от две години
възлиза на 384 лева. Съобразно посочения от вещото лице наем, съдът изчисли, че
за периода 28.12.2016 г. до 03.10.2017 г. дължимият от ответницата на ищцата
наем съответстващ на квотата и в съсобствеността възлиза на 80,00 лв. В този
размер искът е основателен и доказан и подлежи на уважаване, а над него – до
предявения от 3 000 лв. следва да се отхвърли. Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва, считано от приемане на претенцията
– 03.10.2017 г. до окончателното плащане.
По
претенцията по сметки по чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал.3,
предявен от Н.Л. срещу Л.С.
В преклузивния срок по чл. 346 ГПК
съделителят Н.Л. е предявила срещу
съделителя Л.С. искания по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС, за заплащане на подробно изброени в писмена молба подобрения,
извършени със знанието и без противопоставянето на наследодателя на ответницата,
приети за съвместно разглеждане.
Претенциите са описани в нарочна писмена молба, в 10
пункта (стр.68-70 от делото), с посочени видове работи и стойности. Съобразявайки
конкретизираните с допълнителна молба от 05.10.2017 г. (стр.75-77 от делото)
периоди на извършване на претендираните подобрения, съдът счита, че посочените
в пункт от 1 до 6 вкл. и от 8 до 10 вкл. са погасени по давност. Ответникът по
исковете е релевирал своевременно възражение за погасяване на тези претенции по
давност. Съдът приема възражението за основателно, доколкото от края на периода
през който са извършени подобренията и за който се претендират: 2002 г. – 2010
г., до датата на предявяването им – 03.10.2017 г, са изтекли повече от 5 г.,
колкото е общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл,
претенцията на Н.Л. по пунктове от 1 до 6 вкл. и от 8 до 10 вкл. (стр. 75-77 от
делото) се явяват неоснователни, като погасени
по давност и подлежат на отхвърляне.
Претенцията за заплащане на сумата от 2000 лв. по
пункт 7 от молбата (стр.76 от делото) съдът намира за частично основателна, по
следните съображения.
Подобренията в имота са такива нововъведения, които
изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването
й. При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота.
Извършването на твърдяните подобрения в процесния имот по силата на
приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта,
която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците
във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че
всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните
части на останалите съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че отношенията
между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот
се уреждат съгласно чл. 72
и чл. 74 ЗС
в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да
владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията
в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД,
ако те са се противопоставили, или по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици.
Тъй като твърденията на ответницата Л. са, че
процесните подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на наследодателя
на ищцата, което обстоятелство не се оспорва от С., правоотношенията помежду им
се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС. Съгласно посочената норма всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат
действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не
увеличената стойност на имота (Решение № 615 от 17.10.2002 г., постановено по
гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).
Ангажираните от ответницата в хода на производството
доказателства относно обстоятелството, че тези подобрения са извършени именно
от нея, чрез показанията на свидетелите Георгиев и Керчева и заключението на
вещото лице съдът намира за достатъчни. В тежест на предявилия иска ответник е
и да докаже размера на извършените подобрения. Видно от приетото заключение на
СТЕ, която съдът кредитира напълно, общата стойност на извършените подобрения
/СМР/ в стая № 3, описани в приложенията към заключението възлиза на сумата от 2177,49
лв., или припадащата се на Л.С. част възлиза на сумата от 1 088,75 лв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за заплащане извършените от ответницата подобрения е частично основателен до размера
на сумата от 1 088,75 лв., поради което следва да бъдат уважени до този
размер и отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер от 11 350 лв.
По
отношение на разноските.
Съгласно заключенията по СТЕ, общата пазарна стойност
на имотите възлиза на сумата от 142 240 лева.
Съделителите дължат държавна такса в делбеното
производство в размер на 4% от пазарната стойност на имотите съразмерно на
квотите им в съсобствеността - чл.355 ГПК,
вр. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед определените им делбени квоти съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Каварненски районен съд държавна такса в следните
размери: Л.К.С. – 2 844,80 лева, Н.Л.Л. – 2 844,80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр.
2 ГПК, по присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78 ГПК.
Тоест, към първоначално и последващото обективно съединените искове в делбеното
производство, в това число и облигационните искове (по сметки), съдът е длъжен
да присъди разноски съобразно уважена или отхвърлената част по общите правила.
Съобразно общите правила на ГПК, за да бъдат присъдени разноски е необходимо да
бъде направено съответно искане от страните. Съдът не може служебно без да е
налице искане да присъди деловодни разноски. В случая липсва изрично направено
искане за присъждане на разноски от ответницата Н.Л., поради което и такива не
следва да й бъдат присъждани по съединените искове.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция по заявените от Н.Л. претенции по сметки, същата
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на
410,45 лева, дължима върху отхвърлената част от претенцията за подобренията.
Върху уважената част от исковете не се дължи самостоятелна държавна такса, тъй
като увеличената стойност в резултатна извършените подобрения е включена в
общата пазарна стойност на имотите, върху която всеки от съделителите дължи и
се осъжда с настоящото решение да заплати държавна такса, която съобразно чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
е в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете.
На ищцата Л.С. следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от заявените претенции по сметки в размер на
226,80 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Адвокатските възнаграждения, не са включени в размера
на разноските т.к. са направени във връзка с ликвидиране на съсобствеността и
са за сметка на съделителите.
Воден от горното, съдът
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК допуснатия с решение № 57 от 02.06.2017 г. по
гр.д. № 557 по описа за 2016г. на Каварненски районен съд, до делба недвижим
имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от
1 802 кв.м., представляващо ПИ с идент.***.*** по КК на с.***, общ.Каварна и
построените в него сгради: жилищна сграда – еднофамилна с идент.***.***.1, брой
етажи – един, със застроена площ от 76 кв.м. и селскостопанска сграда с идент. ***.***.2,
брой етажи – един, със застроена площ от 105 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, стар идентификатор ***.223, номер по предходен план: ***.223, квартал 23,
парцел ***, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на
изпълн.директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-223/22.02.2013г. на Началника на СГКК Добрич, при съседи на целия имот: ***.1014;
***.224; ***.786; ***.732., между следните съделители и при следните
квоти: 1/2 ид.ч. за Л.К.С. и 1/2 ид.ч. за Н.Л.Л..
След извършване на публичната продан получената сума
следва да се разпредели между съделителите, както следва:
1/ Л.К.С., ЕГН **********, с адрес *** - 1/2 част от
получената сума от продажбата на поземления имот.
2/ Н.Л.Л., ЕГН **********, с адрес *** – 1/2 части от
получената сума от продажбата на поземления имот.
СЪСТАВЯ И ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН СЛЕДНИЯ РАЗДЕЛИТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ относно допуснатите до съдебна делба с решение № 57 от 02.06.2017 г. по гр.д. № 557 по описа
за 2016 г. на Каварненски районен съд, недвижими имоти:
ДЯЛ
ПЪРВИ на обща стойност 29 910 лв. включващ:
- ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***.68, по КК и КР одобрени със Заповед №
РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн. директор на АГКК, с начин на трайно ползване:
нива с площ 4 823 кв.м., находяща се в землището на с. ***, общ.
Каварна, обл. Добрич, трайно предназначение на територията: земеделска, номер
по предходен план: ***, при съседи: ***.104, ***.69, ***.28, ***.67, на стойност 7 720 лв. (седем хиляди
седемстотин и двадесет лева);
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***.200, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г.
на изпълн. директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива с площ 13 450
кв.м., находяща се в землището на с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, трайно
предназначение на територията: земеделска, номер по предходен план: 019200, при
съседи: ***.199, ***.344, ***.345, ***.54, ***.75, на стойност
22 190 лв. (двадесет и две хиляди сто и деветдесет лева).
ДЯЛ
ВТОРИ на обща стойност 28 260 лв. включващ:
- ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***.62, по КК и КР одобрени със Заповед №
РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн. директор на АГКК, с начин на трайно ползване:
нива с площ 5 268 кв.м., находяща се в землището на с. ***, общ. Каварна,
обл. Добрич, трайно предназначение на територията: земеделска, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***.27, ***.63, ***.94, ***.93, ***.61, на стойност 7 640 лв. (седем
хиляда шестстотин и четиридесет лева);
- ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***.72, по
КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-7/19.02.2008г. на изпълн.директор на АГКК,
с начин на трайно ползване: нива с площ 12 500 кв.м., находяща се в
землището на с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, трайно предназначение на
територията: земеделска, номер по предходен план: ***, при съседи: ***.73, ***.595,
***.24, ***.34, на стойност 20 620 лв. (двадесет хиляди шестстотин и
двадесет лева).
Съделителят, който получи при тегленето на жребия дял
І-ви, следва да заплати на съделителя, получаващ дял ІІ-ри при тегленето на
жребия сумата от 825,00 лв. за изравняване на дела си.
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3, вр. с чл.
93 ЗС, Н.Л.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Л.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 796,14
лв. (седемстотин деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки)
представляваща дължима наемна цена за стопанската 2014/2015 г. за ПИ с идент.***.72; ПИ с
идент.***.200; ПИ с идент.***.68 и ПИ с идент.***.62, по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 ГПК, вр. с чл. 30, ал. 3, вр. с чл.
93 ЗС Н.Л.Л., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Л.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1441,64
лв. (хиляда четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки)
представляваща дължима наемна цена за стопанската 2015/2016 г., за ПИ с идент.***.72; ПИ с
идент.***.200; ПИ с идент.***.68 и ПИ с идент.***.62, по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, Н.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Л.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 3 000
лева, за периода 22.03.2015 г. – 28.12.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 30,
ал. 3 от ЗС, Л.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.Л.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 1088,75 лв. (хиляда осемдесет и осем лева и седемдесет и
пет стотинки), представляваща извършени подобрения в имот с идент. ***.*** по КК на с. ***, общ.
Каварна, през 2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния заявен размер от 11 350 лева, като неоснователен и погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.Л.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Каварненски районен съд държавна такса в размер на 2 844,80 лв. (две хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и държавна такса в размер на 410,45 лв. (четиристотин и десет лева и
четиридесет и пет стотинки), на основание чл. 77 ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.К.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Каварненски районен съд държавна такса в размер на 2 844,80 лв. (две хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Л.К.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 226,80 лв. (двеста двадесет и шест лева
и осемдесет стотинки) представляваща направените по делото разноски по
предявените искове по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва
за насрочване на открито съдебно заседание за теглене на жребий.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………………