Определение по дело №532/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260120
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Стела Венциславова Дандарова
Дело: 20205000500532
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 260120

 

 

гр. Пловдив, 19.11.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                      ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело №532 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т.Н.А. ***  против определение № 260027/19.08.20г. постановено по гр.д.№ 32/15г. по описа на Старозагорския окръжен съд с което е оставена без уважение молба вх.№ 260058/10.08.2020г. с която се иска издаване на удостоверение на осн.чл. 53 от Регламент/ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността,признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела въз основа на влядлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 32/2015г. по описа на СтОС и

Молба под същия номер с която се иска на основание чл. 618 ГПК да и бъде издадена Европейска заповед за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Х.В. във ФРГермания. Намира същото за неправилно.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество основателна.

С решение № 207/12.05.15г. по гр.д.№ 32/2015г. Старозагорския окръжен съд е уважил искове по чл. 627 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД като е осъдил Г.Х.В. с ЕГН ********* ***-къща, да заплати на Т.Н.А. с ЕГН ********** ***-къща ,сумата 14 000/четиринадесет хиляди/ евро,на осн.чл. 627 ТЗ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска в съда-12.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 4 785.26 лева разноски по делото. Решението е влязло в сила на 25.06.2015г. За присъдените суми на 16.09.2015г. ищцата Т.А. е получила изпълнителен лист на осн.чл. 404т.1 ГПК.

С молба вх.№ 260058 от 10.08.20г. Т.А. е поискала от Старозагорския окръжен съд на осн.чл. 620 ГПК да и бъде издадено удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение постановено по делото във Федерална Република Германия,тъй като ответникът е променил местоживеенето си и се е установил трайно във ФРГ.

Поискала е и на осн.чл.618а ал.4 ГПК да и бъде издадена европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки на Г.Х.В., открити във ФРГ,тъй като ответникът е променил местоживеенето си и се е установил трайно във ФРГ.

Съда е оставил молбата по чл. 620 ГПК без уважение по съображения,че само искането на молителката за издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/12 не е достатъчно,за да се удовлетвори молбата и.Трябвало да удостовери интерес от издаване на удостоверението.Съгласно чл. 42 от Регламент № 1215/12 молителят за целите на изпълнението в държава членка трябва да представи на компетентния орган препис от съдебното решение и удостоверение съгласно чл. 53.Тези два документа съставлявали самостоятелен изпълнителен титул за изпълнение в друга държава членка на съдържащото се в него притезание и фактически представляват втори изпълнителен титул,тъй като вече е издаден изпълнителен лист.Това е недопустимо по нашето право.Освен това липсвал правен интерес да се снабди с този изпълнителен титул,тъй като вече имала издаден такъв.

Становището на окръжният съд не се споделя от настоящата инстанция.

Налице са предпоставките по чл. 620 ал.1 ГПК за издаване на удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение-молба и влязло в сила съдебно решение. Поисканото удостоверение не е втори изпълнителен титул по смисъла на чл. 408 ГПК, а е правно уредена възможност от нормите на общностното право, за страната да осъществи принудително изпълнение против длъжника на територията на друга държава членка на ЕС и да реализира признатите и права. С издадения изп.лист по чл. 407 във вр. с чл. 404 ГПК ищцата няма възможност да реализира правата си по постановеното и влязло в сила решение в нейна полза на територията на ФРГ.За тази цел и е необходимо исканото удостоверение по чл. 620 ал.1 ГПК във вр. с чл. 53 от Регламент/ЕС/№ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Като е оставил молбата без уважение съда е постановил неправилно определение което в тази част следва да бъде отменено и делото да се върне на окръжния съд да издаде исканото от молителката удостоверение.

По отношение молбата по чл. 218а ал.4 ГПК да бъде издадена европейска заповед за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Г.Х.В. във ФРГ окръжният съд постановил ВСР е намерил,че молбата не е подадена съгласно формуляра по Регламент /ЕС/ № 655/14,в молбата не е инкорпорирана декларацията по чл. 16 от Регламент/ЕС/ № 655/14,не са представени доказателства за обстоятелствата,сочени като причина за спешна необходимост от издаване на заповед за запор.След като молителката не е представила доказателства за посочените в т.10 от формуляра факти,твърденията и не са установени.

Определението в тази част също е неправилно. Съгласно чл. 8 от Регламент/ЕС/ № 655/14 молбите за издаване на заповед за запор се подават, като се използва формулярът,установен в съответствие с процедурата по консултиране,посочена в чл.52 пар.2.Съгласно чл. 9 от Регламента съдът взема решение посредством писмена процедура въз основа на информацията и доказателствата,представени от кредитора в неговата молба или към нея.Ако съдът счита,че представените доказателства не са достатъчни, той може,когато националното право го разрешава,да поиска кредиторът да представи допълнителни писмени доказателства.Съгласно разписаното в чл. 17 съдът,който е сезиран с молба за издаване на заповед за запор,проверява дали са спазени условията и изискванията по регламента.В ал.3 се предвижда когато кредитора не е представил цялата информация,изисквана съгласно чл. 8,съдът може да даде на кредитора възможност да допълни или поправи молбата в определен от съда срок, освен ако молбата е очевидно недопустима или неоснователна.В случай,че кредиторът не допълни или не поправи молбата в посочения срок,молбата се отхвърля.

Следователно в регламента е посочено само в кои случаи молбата се отхвърля. Ако е очевидно  недопустима или неоснователна и не са отстранени в срок нередовностите посочени от съда. По нашето право това е института на оставяне на молбата без движение и даване на срок за отстраняване на посочените нередовности.

Съдът без  да укаже на молителката,че молбата и е нередовна,директно е отхвърлил същата поради неподаването и в изисквания формуляр.Следваше в случая да укаже молбата да се подаде съгласно формуляра посочен в Регламента. След това да провери дали тя е редовна и дали се налага нейното допълване или поправяне и отново да даде срок за това ,ако го установи.

С оглед гореизложеното определението на съда в тази част като неправилно следва да се отмени и делото да му се върне да остави молбата без движение с указания за отстраняване на нередовностите в посочен от него срок.След което да се произнесе по нея.

С оглед от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 260027/19.08.20г. по гр.д.№ 32,трети граждански състав на Старозагорския окръжен съд и ВРЪЩА делото за издаване на удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение на осн. чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. и за ДАВАНЕ  на указания на молителката по молбата и по чл. 618а ал.4 ГПК съгласно указанията в мотивната част .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: