Р Е Ш Е Н И Е
№
260013
гр.Варна, 12.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Я.ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : Д.КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Владимир Чавдаров
изслуша
докладваното от съдия Янков ВНОХД №340/2019г. на ВАС и за да се произнесе взе предвид
следното:
С присъда №14/10.07.2019г. по нохд №328/2016г. Разградски окръжен съд е признал подсъдимия
В.Д.Ф. за виновен в това,
че на 25 срещу 26.12.2014г. в гр.Завет, обл.Разград, с
намерение противозаконно да присвои отнел чужди движими вещи – пари в размер на
220лв. от владението на Н.Р.Д. – на 75 години и живущ ***, като употребил за
това сила и грабежът е придружен с убийството на Н.Р.Д. , поради което и на
основание чл.199 ал.2 т.2 пр.1 НК вр. чл.198 ал.1 НК
и чл.54 НК му наложил наказание двадесет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият е признат за невинен да е
извършил и грабеж на мобилен телефон „Нокиа“ със СИМ
карта на стойност 60лв. и в тази част на обвинението е оправдан. На основание
чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното му задържане. Ангажирана е и
гражданската отговорност на подс.Желев като е осъден
да заплати на П.Г.Д. сумата от двеста хиляди лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането, представляващи обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са възложени и
разноските по делото, както и държавната такса върху уважения граждански иск.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от Разградска окръжна прокуратура, в който се изразява
недоволство от оправдателната част на присъдата, както и от размера/вида на
наложеното наказание. Отправя се искане до въззивния
съд за изменение на присъдата, при което подс.Ф. да
бъде признат за виновен за отнемане и на мобилен телефон „Нокиа“
от владението на пострадалия, както и за увеличаване на наказанието – чрез
налагане на наказание доживотен затвор без замяна.
Постъпила е жалба и от адв.З.С. в качеството й на повереник
на частните обвинители П.Д. и Г.Д. /първата от тях и граждански ищец/, с
възражения и искания идентични на тези, посочени от държавното обвинение в
протеста.
Налице е въззивна
жалба и от адв.Е.К. в качеството й на повереник на частния обвинител и граждански ищец П.Д., в
която също се претендира неправилност на присъдата в оправдателната й част,
както и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправените към въззивната инстанция искания не се различават от тези в
предходната жалба на частното обвинение и в протеста на държавното – и тук се
настоява за изменение
на присъдата, при което подс.Ф.
да бъде признат
за виновен за отнемане и на
мобилен телефон „Нокиа“ от владението
на пострадалото лице, както
и за увеличаване на наказанието – чрез налагане на
наказание доживотен затвор без замяна.
Подадена е и частна жалба от частните
обвинители срещу определение №214/14.08.2019г., постановено по реда на чл.306
ал.1 т.4 НПК по отношение на веществените доказателства по делото. С жалбата се
моли те да не бъдат връщани преди влизане в сила на постановената присъда.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба
и лично от подс.В.Ф., а после и уточнение към нея от адв.П.З.-служебен защитник на подсъдимия. И жалбата, и уточнението към нея са бланкетни и в тях се твърди необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт, както и допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването му. Иска се постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Съображенията на
подсъдимия и защитника му са доразвити в пренията пред настоящата инстанция, и
в какво те се изразяват ще бъде посочено по-насетне.
В съдебно заседание всички страни поддържат възраженията и исканията си,
посочени в жалбите и протеста. Държавното и частно обвинение намират жалбата на
подсъдимия и защитата му за неоснователни, които пък от своя страна за такива
считат жалбите на частните обвинители и протеста.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както
и становищата на страните, констатира:
Жалбата на подсъдимия е неоснователна,
а тези на частните обвинители и протеста съдът намира за частично основателни.
І.Установява
се от фактическа страна по делото следното:
Подсъдимият В.Д.Ф. е български гражданин, роден е на *** г. в гр. Русе, с постоянно
местоживеене ***, с начално образование, неосъждан. Наказван е по
административен ред през 2012г. - с наказателно постановление №4/23.03.2012 г. на Ф.
била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 218б, ал. 1 НК за
това, че на 14.01.2012 г. в гр. Завет около 2.00 часа извършил кражба на месо и
суджук на обща стойност 220 лв., като впоследствие възстановил щетата. Ф. бил
отгледан от баба си по майчина линия – Фатме, и израснал в дома й в гр. Завет,
на ул. „Искър“ № 22, заедно с брат си С.(Мотлу) Ф. и
сестра си Л.(Асие) Ф.. Не притежавал професионална квалификация, нямал и
постоянна работа - вършел обща физическа работа. Като цяло бил работлив, рядко
употребявал алкохол. През 2009г. В.Ф. сключил граждански брак със св. С. (Тюркян) А.. Бракът бил прекратен с решение №6/22.02.2012
г. по бр.д. №52/2011 г. РС Кубрат, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на С.А.. След развода Ф. и А. продължили периодично да живеят заедно в страната
и извън нея – в Германия. Отношенията помежду им били променливи – от добри до
конфликтни. От брака и съвместното си съжителство двамата имали три деца,
родени съответно през юли 2011 г., април 2013 г. и декември 2014 г. Второто им дете се родило на 09.04.2013 г. в
гр. Разград, след което св. С.А. се установила в България, в гр. Завет, в
жилище на ул. „Искър“ № 41. По това време Ф. работел предимно в Германия, и
осигурявал средства за издръжката на децата си и на св. А.. Нямал постоянна
работа и не получавал голямо възнаграждение. Когато се намирал в България и
когато можел да си намери някаква работа Ф. също работел – обща физическа
работа. Така доколкото може полагал усилия да осигури средства за издръжка на
св. А. и децата, но те не били достатъчни и семейството им като цяло било
финансово затруднено.
В гр. Завет, на ул. „Искър“ №10, вече повече от 15 години живеело и
семейство Д.- Н.Р.Д. /на 75 години/ и съпругата му св. П.Д.. Преди това двамата
живеели в гр. Исперих, след пенсионирането си се преместили в Завет. Имали
дълъг и сравнително щастлив брак, живеели в разбирателство и разчитали много
един на друг. Занимавали се със селскостопански труд - отглеждали пчели,
домашни животни, добивали яйца и месо, произвеждали плодове и зеленчуци,
домашно вино и ракия. Част от произведеното продавали и по този начин си
помагали финансово. Получавали доходи и от рента. В града знаели, че не са
бедни хора и имат достатъчно доходи. Имали дъщеря, която заедно със семейството
си живеела в София. Двете семейства поддържали много близки и добри отношения помежду
си – както би следвало да е между родители и деца. Внукът им гостувал в гр.
Завет, поради което имали и компютър в дома си.
Н.Д. бил на ръст около 164 см., с тегло около 60 кг. Намирал се в добро
здраве за възрастта си, физически активен, енергичен, работлив, занимавал се с
отглеждане на животни, вършел тежка физическа работа. Д. бил привързан към
животните, към кучетата си. Алкохол употребявал умерено. Обикновено заспивал на
включен телевизор към 23-24 часа, спял дълбоко първия си сън и около 2-3.00 ч.
ставал, ходел до тоалетна и угасял телевизора. Когато било топло си лягал по
бельо. Обикновено Н.Д. и П.Д. заключвали жилището си. Д., през нощта и да идвал
някой, не отварял, нито отивал да види кой е. Казвал на съпругата си: „Който е
- да си заминава.”
Н.Д. и св. П.Д.
познавали подс. В.Ф. и семейството му. Ф. помагал на Д./както
и на други хора в Завет/ при цепене и прибиране на дърва, и въобще при по-трудоемки
дейности. За помощта получавал заплащане от Д.. Давали му и хранителни продукти,
а веднъж и половин литър ракия. Случвало се Ф. да поиска от Д.и да получи пари
на заем, които след това връщал. По тези причини Ф. познавал добре бита и
навиците на Д., но не бил влизал вътре в къщата им.
По време, когато Ф.
бил извън страната, св. С.А. помолила св. П.Д., понеже е медицински лаборант,
да й направи инжекция. Д. се съгласила, поканила я на терасата на къщата,
където А. седнала на стол и там направила инжекцията. Св. Д. отказала на
предложението на св. А. да си плати. Не се установява по делото подс. Ф. и жената, с която съжителствал – св. А. да са
влизали, до декември 2014 г., в къщата на Н.Д. и П.Д..
Жилището, което обитавало семейството на подс. Ф.
и съответно жилището, обитавано от семейството на убития Н.Д.,***, на
разстояние около 155 метра, като жилището, в което живеел Ф. със семейството си
било разположено на по-голяма надморска височина, съответно 252, 40 и 249
метра. Наклонът между двете жилища е 2, 48%. Настилката на улица „Искър“ била
асфалтова, на места изронена. На около 300 м. в северна посока от последната
къща на ул. „Искър“ в гр. Завет се намирал язовир „Мелницата“, със земнонасипна стена с дължина около 100 м. и широчина 7 м.
На 14.12.2014 г. св. С.А. родила третото си дете. На 21.12.2014 г. подс.Ф. се върнал от Германия. На следващия ден посетил
съседите си Н.и П. Д.в дома им, почерпил ги за новороденото дете с бонбони и
бира, като споделил, че в Германия работи в поликлиника - грижел се за градината
и бил добре.
За предстоящите Коледни празници св. П.Д. щяла да пътува до гр. София при
семейството на дъщеря си – св. Г.Д. /подсъдимият разбрал това при посещението
си/. На 27.12.2014 г. било запланувано да се върне в гр. Завет със зет си и да
колят прасе. По това време Д.съхранявали в дома си парични средства както
следва : – 20 лв. под покривката на масата, 200 лв. – остатък от пенсиите им –
в шевната машина, и 2 000 лв. – от рента, които пазели за да транспортират
пианото на дъщеря си до гр. София. Последната сума пари била в детската спалня,
където бил и компютъра. Парите оставила там св. П.Д., но казала на съпруга си –
Н.Д. къде е поставила парите. Той знаел, че има пари там, макар че не ги бил виждал
лично. На 24.12.2014 г. рано сутринта св. Д. отпътувала за гр. София. След като
я изпратил, съпругът й Н.Д. се занимавал с обичайните си задължения – бил на
двора и на улицата пред дома си. Вечерта разговарял по домашния телефон с
близките си в гр. София. На 25.12.2014 г. Н.Д. също се занимавал с обичайните
си задължения. Около 19 ч. разговарял по домашния телефон с дъщеря си Г.Д.. Казал
й, че е прибрал животните и тъкмо е влязъл в къщата и ще си пали печката.
Разговарял по телефона и със съпругата си. Запалил печката и около 20 ч. вечерял картофи с месо и пълнени чушки с боб. Пил и малко алкохол.
По-късно позвънил отново на домашния телефон на дъщеря си в София и отново
разговарял със съпругата си П.Д., попитал къде са батериите
за апарата за кръвно и казал, че е запалил печката, вечерял е и ще си ляга.
Същата вечер, около 19.30 часа, В.Ф. отишъл в дома на своя познат св. А.Ю..
Ю.живеел на ул. „Рилски езера“ №8 заедно със съпругата си – св. З.Ю.и децата
им. По предварителна уговорка там били и брат му св. С.Ф., както и познатите му
св. В.И. (Октай) и св. И.Р.(Исмаил). Започнали да играят карти и да пият ракия,
донесена от св. Р.. Първо си тръгнал св. В.И., а малко след него и св. И.Р.. По
заръка на подс. Ф. децата на домакина купили двулитрова бутилка бира, ядки и вафли. За да им даде пари Ф.
поискал от домакините, заявявайки, че утре ще им ги върне, тъй като нямал
български пари. А.Ю.нямал пари и затова се обадили на Джейхун,
който дошъл с жена си и дал на Ф. 10 лв. След кратък престой Джейхун си тръгнал, и в къщата останали В.Ф., брат му С.и
домакина - св. А.Ю.и семейството му. Ф. пил от донесената бутилка бира. Около
23 часа Ф. заявил, че отива до тоалетната, и излязъл от къщата. Тъй като до
къщата имало шахта и се притеснили Ф. да не падне в нея, св. З.Ю.излязла и го
извикала по име, но никой не се обадил. Братът на Ф. успокоил домакините като
им казал, че В. така си тръгва и след това се прибира у дома си. По-късно си
тръгнал и С.Ф., а св. А.Ю.седнал да вечеря.
Пътят на подс. В.Ф. към дома му – жилището на ул.
„Искър“ №41, минавал покрай къщата на семейство Д.на ул. „Искър“ №10. Разстоянието между дома на св. Ю.и дома на Н.Д.
било около 700 м. Предвид нуждата от средства и под влияние на консумирания
алкохол В.Ф. решил, че може да се снабди с пари, които да вземе от дома на
семейство Д.. Те били известни като сравнително заможни хора, заплащали на Ф.
за извършена работа, давали му пари на заем, а и той знаел, че притежават
животни, които продават, че произвеждат мед и хранителни продукти, които
продават и че разполагат с парични средства. Близостта му с Д. и това, че е
запознат с навиците им, известното в Завет обстоятелство, че по това време Н.Д.
бил сам, тъй като съпругата му е в София, мотивирали Ф. да влезе и претърси
дома им, за да се снабди с парични средства. Подсъдимият разчитал, че
възрастният му съсед „бай Кольо“ /както и Ф.го наричал/, по това време вече е
заспал. Влязъл в двора, а после и в къщата през незаключена врата/липсва взломяване-видно от огледа/. В.Ф. влязъл в първата стая
след коридора, който бил обособен като кухня. В тази стая както обичайно по
това време пострадалият Н.Д. спял в леглото си при включен телевизор и облечен
по потник и боксерки. Подсъдимият започнал да търси
пари из стаята, но шумът, който вдигал, събудил Д.. Стреснат от присъствието на
подсъдимия в дома му, възрастният човек станал от леглото и се развикал. В.Ф.,
опасявайки се от това, че Д. го е разпознал и ще го издаде, а и няма да може да
вземе пари, се нахвърлил върху Н.Д.,
повалил го на земята, хванал го с две ръце за гърлото и започнал да го души
като го стискал силно. За да сломи съпротивата му притиснал гръдния му кош към
пода и продължил да го души. Постепенно Д. изпаднал в безсъзнание и в резултат
на разхлабване на сфинктерите настъпило отделяне на фекалии. Д. получил и кръвотечение от носа. Подсъдимият
продължил да притиска шията на Д.. При повалянето на земята и в резултат
на притискането в областта на шията и борбата Ф. причинил на Д. счупвания на
5-ти ребра двустранно с кръвонасядания и спукване на
8-мо ребро в дясно, счупване на ляво и дясно рогче на подезичната кост,
счупване на тялото на щитовидния хрущял в дясно и на горното му дясно рогче с кръвонасядания, счупване на криковидния
хрущял в ляво с кръвонасядане, кръвонасядания
на лигавицата на гълтача и на гръкляна двустранно.
Като последствие от механична асфикция от притискане
на шията Д. починал. Смъртта настъпила за не по-малко от 4 до 6 минути. В.Ф.
продължил да търси пари из къщата, при което разхвърлял вещи и предмети из дома.
Под покривката на масата намерил 20лв. Извадил прибраните в шевната машина
дрехи и там намерил 10 банкноти по 20 лв., увити в хартия, които взел, а
хартията оставил. Взел и мобилния телефон на пострадалия марка „Нокиа“. Осъзнавайки, че е причинил смъртта на съседа си Н.Д.,
търсейки изход от ситуацията и суетейки се из къщата в опит да укрие убийството,
както и местейки трупа, разнесъл фекалии и кръв из
стаите. Впоследствие решил да изнесе и укрие трупа, при което също изпаднали фекалии и капки кръв в помещенията. Вдигнал трупа на рамо и го изнесъл от къщата,
а на излизане притворил входната врата и вратата на двора. При излизането
покапала кръв /или била разнесена от подсъдимия/ на стъпалото до входната
врата, а на самата входна врата в областта на заключващия механизъм останала
кървава следа. Носейки тялото, успял да стигне жилището си на ул. „Искър“ № 41.
Събудил св. А., изпушил една цигара,
въпреки че не употребявал често цигари по принцип. Извадил пари и ги сложил под
килима, до печката. Казал на С.А., че трябва да му помогне и я извел навън. Там
показал на А. мъртвото тяло, което бил оставил срещу къщата им и заявил, че
убил съседа бай Кольо. Св.А. видяла трупа на Н.Д. и се уплашила. Ф. поискал да
му помогне да хвърлят тялото в язовира. Намерил кабел в къщата, взел и случайно
попаднала му блуза /зелена на цвят/ от дрехите на св. А.. Тази блуза била
подарена на А. от св. Ширин Пъндък. Поставили тялото
в каруцата с гумени колелета, която стояла в двора им, и тръгнали към язовира,
който се намирал в северна посока на около 400 м. от къщата им, като Ф. теглел
каруцата. До язовира се минавало по улица с трошенокаменна настилка – 163 м.,
черен път от „казана“ до водоема – 240 м. и от пътя до водното огледало – 24,
84 м. След като стигнали язовира, Ф. увил кабела около тялото на Н.Д., като
направил двойна примка на шията, поставил два камъка в дамската блуза, която
взел от дома си, и я вързал за кабела. След това вдигнал тялото, свалил го от
каруцата, навлязъл във водата, влачейки го и на около 2 м. от брега го пуснал и
то потънало. След това подс. Ф. и св. А. се върнали в
дома си. Прибрали каруцата и заедно затворили портите. Ф. разказал на св. А.,
че влязъл в къщата на съседа им Н.Д. за да краде, но „дядо Кольо“ го видял,
започнал да вика, сдърпали се, борили се и припаднал. Обяснил, че му правил
сърдечен масаж, но „бай Кольо“ не дошъл на себе си. Казал, че взел от там 220
лв. Показал на А. и мобилния телефон „Нокиа“, който после бил хвърлен в печката. С парите през
следващите дни Ф. купувал необходими вещи и продукти. Предупредил А. да не
казва на никого за станалото. На следващия ден в дома на С.А., която била
разстроена и плачела, дошла сестрата на подс. Ф. – Л.Ф..
Пред нея А. споделила, че В. е убил съседа бай К.и двамата са ходили да го
хвърлят в язовира. Л.Ф.разказала това на брат си С.Ф. и на неговата съжителница - св. А.Й.. В следващите дни св. С.А. разказала
за случилото се с Н.Д. и на брат си – св. Д.С..
На 26.12.2014г. след обяд, св. Костадинка Ц. потърсила Н.Д. в дома му, тъй
като искала да му върне вино, което й бил дал. През това време пред дома на Н.Д.
дошъл и св. А.Б., който искал да си купи яйца. Св.Ц. и св. Б.викали, но никой
не отговарял. Св. Б.забелязал, че телевизорът в къщата работи. Излезли и съседи
и посъветвали св. Б.да извика близък на Н.Д. – св. Т.Атанасов. Св. Б.отишъл и
го извикал. Св. Т.А.отишъл до дома на Н.Д.. Видял, че са отворени вратата на
къщата и на двора, а когато влязъл вътре
забелязал, че има фекалии из стаите, че е
разхвърляно. След като А.установил, че Д. го няма се обадил на полицията. Пристигналите
на място полицейски служители установили, че жилището е претърсвано като при
обир и че Д. е в неизвестност. Било предприето издирване на пострадалия, което завършило
без резултат. Св. А.също участвал в търсенето на Н.Д..
На 26.12.2014 г. бил извършен оглед в жилището, при който били установени
следи от фекалии, кървави следи и кървави капки и стичания в предверието, спалнята,
всекидневната и детската стая. В помещенията имало разхвърляни вещи и дрехи. След
завръщането й от гр. София св. П.Д. установила липсата на сумата от 220 лв. – 200
лв. в банкноти по 20 лв., съхранявани в шевната машина, и банкнотата от 20 лв.,
оставена под мушамата на масата. Д. установила, че липсва и мобилният телефон „Нокиа“ на съпруга й. Сумата от 2000 лв. била налична.
На 21.02.2015 г. Ф. заминал за Германия. Преди това подсъдимият се свързал
със св. М.Д., който бил разпространил по телефона си, че търси хора да пътуват
с него до Германия. За пътуването следвало да бъдат платени на св. Д. 100 евро.
Ф., който не разполагал с парични средства, се разбрал със св. М.Д., че ще
плати по-късно. След като слязъл в Германия, Ф. си забравил в автомобила на Д.
личната карта. По-късно св. Д. предал личната карта на Ф. на органите на МВР. Ф.
така и не платил за превоза.
На 22.02.2015 г. св. Х. Х. решил да отиде да огледа язовира в землището на
гр. Завет, за да провери има ли условия за риболов. Когато отишъл до язовира
видял, че водата е покрита с лед, който бил напукан и на едно място му се
сторило, че вижда риба. Когато се вгледал разбрал, че над водата се вижда част
от човешко тяло. Знаел, че издирват Н.Д. и се чувало, че е убит и предположил,
че това може да е неговото тяло. Свързал се с бивш полицай и му съобщил какво е
видял. Той от своя страна се обадил на св. М.Х.– служител на МВР, който отишъл
на язовира. Там се върнал и св. Х., за да покаже мястото. На язовира
пристигнали служители на МВР и служители от ОУ ПБЗН – св. Дюлгеров, Кадир и
Ненков. Служителите от ОУ ПБЗН разполагали с надуваема лодка с двигател, с
която влезли в язовира и стигнали до тялото. Съобразно указанията на съдебния
лекар, който присъствал на място, служител от траурна агенция „Оги“ вързал с въже трупа за ръката и с бавен ход на лодката
го изтеглили към брега, на разстояние около 50 метра, където го издърпали на
брега. Изваденото мъртво тяло било в напреднало трупно разложение, признаци на
престой във вода - сбръчкване, набъбване и отделяне на епидермиса на ръцете и
краката. Трупът имал двойна затворена примка от кабел на шията, с възел от
дясно и с привързани към свободния край на кабела два големи камъка, увити в
парче зелена тъкан. Тялото било разпознато като това на пострадалия Н.Р.Д.. Бил
извършен оглед на местопроизшествието и след това аутопсия на тялото.
По време на престоя си в Германия подсъдимият Ф. бил в жилището на св. Н.Ш.
– сестра на св. С.А. и й разказал, че докато бил в България, след като играл
карти, пиян влязъл в жилището на „дядо Кольо“, за да краде и го убил, взел 200
лв., после занесъл трупа пред дома им и извикал С., вързали камък на трупа и го
пуснали в язовира. След това св. Ш. се обадила на брат си св. Д.С. да провери в
интернет има ли такова убийство, а по-късно говорила и със сестра си св. С.А.. Подс. Ф. потвърдил за извършеното и пред св. Д.С.. На
въпроса на свидетеля „Как можа да направиш тази работа? Имаш деца!“ отговорил,
че нямал пари, трябвали им пари и не искал така да се случи, но се случило.
Подробности за извършеното от подсъдимия убийство св. С. научил от сестра си С.А..
След като подс.
Ф. заминал за Германия, св. А. отишла в Кубрат при майка си и там срещнала св. А.Х.,
с когото се познавали. Тъй като една вечер възникнал конфликт между нея и брат
й, А. с детето отишла да живее при Х. - в с. Севар при сестра му. Св. А.
обяснила на св. Х., че е разделена с мъжа си, тъй като извършил убийство за 200лв.
А. разказала за станалото и на св. М.А. и съпругата му /в чиято къща живеели с Х./
– че една вечер подс. Ф. убил човек, занесъл трупа
пред къщата им и го хвърлили в язовир.
С.А. продължила да поддържа връзка с подс. Ф. по телефона. Впоследствие заминала и тя за
Германия, където продължава да е и към момента.
След като започнало издирването на Ф.
и се установило че той е в Германия, на 13.03.2015г. от Разградска окръжна
прокуратура била издадена ЕЗА на Ф.. Въз основа на нея Ф. бил задържан в Германия на 24.06.2015г. С решение от
07.10.2015г. на Берлинския съд било допуснато изпълнение на заповедта за арест,
и Ф.бил предаден на българските съдебни власти на 21.10.2015г.
До така изложената и възприета и от въззивния съд фактология първостепенният
съд е достигнал след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
съдържащи се в гласните и писмени доказателствени
средства, с едно изключение - приел е, че подсъдимият не е отнел от пострадалия
мобилен телефон „Нокиа“, поради което и в тази част
на обвинението го е оправдал. В тази си малка част присъдата се явява
необоснована, а защо – ще стане въпрос по-насетне.
ІІ. По жалбата на подсъдимия и
защитата
Както се спомена и по-напред срещу присъдата е подадена жалба лично от
подсъдимия, която е бланкетна, и в която се твърди,
че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, недоказана, постановена при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се и прекомерност
на наказанието. Иска се въззивният съд да осъществи
правомощията си по чл.334 т.1, 2 и 3 НПК и тези по чл.336 ал.1 т.3 НПК /в
условията на алтернативност разбира се/. Към жалбата
е последвало допълнение, изготвено от защитата на подсъдимия, в което също в бланкетен вид се твърди необоснованост, недоказаност,
незаконосъобразност, нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Възраженията се конкретизират едва при пренията пред
настоящата инстанция на 13.12.2019г. /преди възобновяване на съдебното
следствие/ и пренията по приключване на въззивното
производство на 18.12.2020г., в рамките на които пък от защитата бяха
представени и приети от съда писмени бележки /с ясното съзнание, че такъв
процесуален способ не съществува/. Изложението на подсъдимия пък е насочено
изцяло срещу заключенията на вещите лица по две експертизи, назначени в хода на
съдебното производство - твърди се, че между изложеното в обвинителния акт и тези
две експертизи има противоречия. В крайна сметка от защитата се иска: -
оправдаване на подсъдимия; - „алтернативно произнасяне при липса на пряк
умисъл“ – очевидно се претендира приложение на закон за по-леко наказуемо
престъпление; - връщане делото за ново разглеждане. Подсъдимият от своя страна
настоява за връщане делото за ново разглеждане.
Така или иначе всички направени възражения и доводи самата защита е
обособила в две основни групи : - съществени
процесуални нарушения – посочени в т.І на писменото изложение; - т.ІІ от
изложението - порочни изводи, неустановяване на обективната истина, неправилна
присъда, постановена по недоказано обвинение, непочиваща на категорично
установени доказателства, или с една дума необоснованост
на съдебния акт /доколкото последната се изразява в разминаване между
фактическите изводи на съда и събраните по делото доказателства/. Тъй като се намеква
и за липсата на умисъл у подсъдимия, и като последица от това се иска
приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление /или поне за нещо подобно
се загатва в пренията пред въззивния съд/, то към
горните две основни възражения следва да се добави и такова за нарушение на материалния закон. На тях
ще спре вниманието си и настоящият съдебен състав – в изпълнение задълженията
си по чл.339 НПК.
1.Необоснованост – на това възражение следва да се отговори на плоскостта на разпоредбата
на чл.102 НПК /още повече, че тя се споменава неведнъж и от защитата/, тъй като
основният въпрос, включен в предмета на доказване е именно : - налице ли е
извършено престъпление-първо; - и второ - подсъдимият ли е негов автор. Както
правилно е приел и първостепенния съд отговорът на първият подвъпрос е
категорично положителен, т.е. фактът на извършеното престъпление е безспорен.
По делото са назначени няколко съдебномедицински експертизи. От заключението по
СМЕ за аутопсия на труп, изготвена от съдебния медик д-р
Д. става ясно, пострадалият е получил следните увреждания:
-
счупване на тялото на щитовидния хрущял, с кръвонасядания;
-
счупване на дясното рогче на щитовидния хрущял, с кръвонасядания;
-
счупване на криковидния хрущял,
в ляво, с кръвонасядане;
-
кръвонасядания на лигавицата на гълтача и на гръгляна;
-
счупвания на 5-ти ребра двустранно с кръвонасядания
и спукване на 8-мо ребро в дясно, с кръвонасядания;
-
кръвонасядания на лява предмишница и дясна мишница, в дясна лопатъчна област, в областта на на
лява подмишична ямка, на
гръдния кош в ляво и на дясна колянна ямка;
-
циркулярна, затворена, хоризонтална двойна бразда от
механично притискане в средната трета на шията, без следи за прижизненост;
-
счупвания на рогчетата на подезичната кост, без кръвонасядания;
-
ингвинална херния в ляво.
Установено е и наличие на етилов алкохол в кръвта – 0,65 промила, което
съответства на приети 280 мл. вино или 80 мл. ракия, както и около 300 мл. полусмляно стомашно съдържимо с примеси от зеле, боб,
червени чушки, моркови. Експертът определя тези храни като „средно тежки“ и
сочи, че състоянието им съответства на между 2 и 4 часа след приемането.
Поради това и
медикът приема, че смъртта на пострадалия или изпадането му в тежка стресова
ситуация, която е забавила храносмилателния процес до настъпване на смъртта, са
настъпили във времето около 21.30 часа и 24 часа на 25.12.2014 г. Като причина за настъпване на смъртта се сочи
механичната асфиксия
от притискане на шията.
Назначена по делото е и тройна съдебномедицинска експертиза. И според
вещите лица по тази експертиза (л. 47, т. 5 от ДП) причината за настъпване на смъртта е механична асфиксия.
Като според експертите (д-р Г.и д-р Х., тъй като д-р Д. е с особено мнение в
тази част) е възможно при хвърляне на тялото на Н.Д. във водата да е имал
единични дихателни движения.
Впоследствие е назначена и петорна съдебномедицинска експертиза (л. 83, т.
5 от ДП), съгласно която според стомашното съдържимо смъртта на Д. е настъпила
между 2 и 5 часа след като се е нахранил – между 22 часа на 25.12.2014 г. и 01
часа на 26.12.2014 г. Заключението на вещите лица е че причина за смъртта е механичната асфиксия на
шията (удушаване).Вещите лица изключват смърт от удавяне или загърляне.
Считат, че асфиксията е осъществена чрез душене с
ръце или чрез притискане по друг начин в областта на шията.
Очевидно е от
изложеното, че между експертите и по трите експертизи няма противоречия по
отношение причината за настъпване на смъртта, която е механична асфиксия на шията (удушаване).Единствено
по втората експертиза вещите лица Г.и Х. /основно Грозева/ са изразили
мнението, че при хвърлянето на пострадалия
във водата все още е имал дихателни функции. Същевременно в.л.Г.в
съдебно заседание /л.553 т.2 нохд №328/2016г./ е
подчертала, че не става въпрос за удавяне като причина за смъртта, и водата в
белите дробове е евентуална последица от автоматизъм на дихателната мускулатура,
или от възможна остатъчна жизнена функция. На коренно противоположна позиция са
всички останали експерти /по всички експертизи/. Следва да се обърне внимание,
че в крайна сметка е налице смъртен резултат, поради което и твърденията на
в.л. Г.не са от значение за делото.
На следващо място – от писмените по
делото доказателствени средства /протоколи за оглед
на местопроизшествие/ и от свидетелските показания се установява, че в дома на
пострадалия цари пълен хаос, който е резултат от претърсване на жилището с цел
намиране на ценни вещи и парични средства. Също така е безспорно, че липсват
пари – 220лв., както и мобилният телефон на пострадалия. С оглед изложеното то
очевидно е, че е налице извършено престъпление – грабеж по чл.199 ал.2 т.2 НК.
И на втория подвъпрос – подсъдимият ли
е автор на това деяние, окръжният съд е дал положителен отговор. Доколкото това
е станало след подробен анализ на доказателствата по делото, и при спазване
правилата на логиката, то настоящият съд не намира причини да не сподели този
извод на първостепенния съд. Налице са в тази насока основно
гласни доказателствени средства – свидетелски
показания, които ще бъдат разгледани тук поотделно.
Св.С.А. – показанията на тази
свидетелка са годно доказателствено средство, въпреки
противните на защитата твърдения. А. е разпитвана общо шест пъти – четири на досъдебното производство/л.156 и сл. т.2 д.п./ ,
веднъж пред окръжен съд/л.294 т.1 нохд №328/2016г./,
и веднъж пред настоящия съд. Два от разпитите на досъдебното производство са
проведени пред съдия, на втория от тях е присъствал и подс.Ф..
При всички разпити на досъдебното производство А. е запозната с правата си по
чл.119 и 121 НПК. Това не е сторено пред окръжния съд, и предвид възраженията
на защитата и лично на подсъдимия в тази насока, това наложи свидетелката да
бъде призована и пред настоящата инстанция. От краткия й разпит пред въззивния съд стана ясно, че А. не живее с Ф. откакто е
задържан през юни 2015 г. в Германия. Или по-точно не поддържа никакви
отношения с него /очевидно, че няма как да живеят заедно след като той е
задържан/. Нещо повече – оттогава тя живее с друг мъж, от когото през 2017
година има дете. Т.е. основанията на чл.119 и 121 НПК не са налице за нея по
отношение на подс.Ф. – не са налице сега, не са били
налице и при разпита й пред окръжния съд на 23.12.2016г. Твърди се освен това,
че показанията на тази свидетелка са недостоверни. Няма основания подобна теза
да бъде споделена. Първият разпит на А. е от 31.01.2015г. и единствено при него
тя е премълчала
за изхвърлянето на тялото на пострадалия в язовира до
града. При всички следващи разпити свидетелката подробно е разказала случилото
се, показанията й са последователни, непротиворечиви /с малки изключения, което
е обяснимо предвид изминалото време/. Единственото по-сериозно противоречие е
по отношение сумата пари, с която е разполагал подсъдимият преди деянието. И то
обаче е получило своето разумно обяснение – Ф. й казал да твърди, че той е имал
значителна сума пари в евро – 750 евро. Всъщност неговата позиция по време на
цялото производство е била такава – като контрааргумент на мотива му да извърши
кражба от дома на Д.. Тя обаче се опровергава от показанията на свидетелите, с
които е бил вечерта преди деянието – А.и З.Ю., В.И. и И.Р., които не са видели
пари у него, както и от тези на А.. Отделно от това А. изнася подробности,
които няма откъде да научи, освен от Ф. и от присъствието си при изхвърляне на
трупа - как и с какво е вързан трупа, за камъните поставени в нейна зелена
блуза, за сумата от 220лв., за мобилния телефон „Нокиа“
видян у подсъдимия. На свой ред пък показанията й намират подкрепа именно в
тези веществени доказателства, установени при извършения оглед на трупа след
неговото изваждане от язовира. На изложеното подс.Ф.
противопоставя своя версия – че убийството на Н.Д. е извършено от С.А. и нейн приятел по прякор Мемо. Освен
посочената от окръжния съд житейска нелогичност на тази версия /предвид
състоянието на А. – 10 дни след раждане, с три деца, едното от които на тези 10
дни/, следва да се изтъкне, че в тази насока е разпитан св.Т.М.Д. – полицейски
служител от отдел „Криминален“ при ОДМВР-Разград. Пред него за пръв път Ф. е
изложил своята версия след предаването му от Германия в РБългария.
М.заявява, че такова лице въобще не е установено, че няма никакви данни външни
лица да са посещавали гр.Завет в периода от време покрай деянието –
24-26.12.2014г. М.твърди, че е събирана информация включително от водачите на
автобусите, пътуващи до Завет, и че те също са потвърдили, че в Завет са
слизали само местни лица. Провел е разговор и с А., която му заявила, че не
познава лице с прякор Мемо, че е имала приятел през
2011г. с име М./по прякор Майка/ от Нови Пазар, който обаче от 2011 не е
виждала. Такъв в Нови Пазар също не е установен от полицията. Т.е. полицейските
служители са извършвали проверка на различни версии, а не да водят
едностранчиво разследване – писмени
доказателства за това се намират в т.7 от д.п. Тук е мястото може би да се
отбележи, че в опитите си да хвърли съмнение върху годността на показанията на
тази свидетелка, защитата използвайки определения като „аморална, деградирала,
с недостойно и непристойно поведение, с лош, арогантен характер, недобра
съпруга и негрижовна майка“ сама преминава отвъд етичната граница. Първо –
събраните доказателства не обрисуват свидетелката чак в такива черни краски, на
второ място – бракът между нея и Ф. е прекратен, поради което как А. ще си
подрежда живота оттам насетне е свободна сама тя да си преценява, на трето – и
към момента А. се грижи за децата си, които са при нея в Германия, а и е
достатъчно добросъвестна щото да се яви пред настоящата инстанция. Не характеровите особености на свидетелката трябва да са
критерий за достоверността на показанията й, а тяхната проверка чрез съпоставка
с останалите по делото доказателствени средства. А показанията
на А. се подкрепят /освен от споменатите
вече доказателства, събрани при извършения оглед на трупа на пострадалия/ и от
показанията на свидетелите М.А., А.Х., частично и от тези на Т.М.Д., а по
отношение липсата на пари у подсъдимия – и от А.и З.Ю., В.И. и И.Р., но
най-вече от тези на Н.АШ. и Д.С. Те са сестра и брат на А.. Да се приеме
единствено и само на това основание, че не отговарят на истината, би било
процесуално неиздържано. От съществено значение е, че тези двама свидетели изнасят
факти, които им са съобщени лично от Ф., а не от А..
Св.Н.АШ. – няма основания тези показания да не бъдат приети за годно доказателствено средство. Възразява се от защитата по
отношение процесуалната им стойност, тъй като на ставало ясно кога преводачът
бил влязъл в залата. Последното не е от значение – самият разпит е проведен в
присъствието на преводача Наен Хамдиева,
на която е разяснена наказателната отговорност. Съдът не е посочил защо е бил
необходим преводач от турски на български при положение, че в края на разпита
свидетелката е заявила, че е завършила 4-ти клас и разбира български , но не
говори добре. Вероятно за улеснение на страните и съда. Такъв не е бил ползван
при разпита пред разследващия полицай на л.277 т.3 от дп,
който е бил прочетен от съда на основание чл.281 ал.4 НПК, въпреки това
свидетелката е била разпитана и е разбрала прочетеното от разследващия – както
е заявила и пред съда. От значение е, че със
или без преводач, пред разследващия полицай или пред съда, св.АШ. неизменно
твърди едно и също, и то е, че подс.Ф. пред нея в
жилището й в Германия е заявил, че е убил човек в България, след което и
разказал какво се е случило, макар и не в детайли : че същата вечер играл карти
с приятели, където пил алкохол, как като се прибирал влязъл в къщата на дядо К.за
да краде пари тъй като нямал, че човекът го видял, паднал по стълбите и умрял.
След което пък Ф.го занесъл до тях, откъдето с помощта на каруцата го закарал
до язовира и го хвърлил. Обяснил и как това е станало, и че С. е присъствала.
От значение е също така, че АШ. преди това не се е връщала в България, не е
знаела за това – нито от медии, нито от сестра си. Затова и помолила брат си да
провери дали наистина има такова убийство извършено в България, и едва след
като получила от него положителен отговор, се обадила и на сестра си С.А..
Показанията й са правдиви, тъй като се потвърждават и от други по делото
доказателства – показанията на св.Д.С., на С.А.. Св.Ш. няма никакъв интерес да
твърди неверни неща и да набеждава Ф. в извършване на престъпление – намирала
се е в добри отношения с него, той е живял в дома й. Самата тя не живее в
България, рядко се връща, не поддържа контакти с лица от гр.Завет. Не поддържа
чести контакти дори и със сестра си С.А.. Същото е относимо
и за св.Д.С. – брат на АШ. и А..
Св.Д.С. – след като разбрал от АШ., че Ф. е извършил убийство в България,
той лично го запитал как е могъл да стори това. На което Ф. отвърнал, че не
искал, но така се случило. Подробности за случилото се самият С. разбрал не от
подсъдимия, а от сестрите си.
Свидетелите Т.Д., М.А., Л.Х.а, А.Х. – пред всеки от тях св. А. разказала за
извършеното от подс. Ф., пресъздавайки собствените си
възприятия и казаното й от самия Ф.. Св.Т.Д. заявява освен това, че
непосредствено след деянието Ф. / при разговор между двамата с цел събиране на
информация от съседи/ му е споделил, че е ходил на 22.12 в дома на Д., че ги
почерпил и там от П.Д. разбрал, че тя се кани по празниците да гостува на
дъщеря си в София /знание за този факт се отрича от подсъдимя
и защитата/.
Доколкото до момента се коментираха свидетелски показания, то може би тук е
мястото съдът да вземе отношение по повод твърдението на защитата, че по
отношение на свидетелите бил оказван натиск. Разпитът на свидетели в рамките на
съдебното производство е гаранция, че върху тях не е оказван какъвто и да било
натиск. Липсват индиции такъв да е оказван и от
разследващите органи или полицейските служители. Някои от свидетелите са
разпитвани пред съдия, което също е достатъчна гаранция против натиск от
всякакъв характер. Тъй че тезата на защитата е напълно неприемлива – всички
разпити на свидетелите както в съдебното, така и по време на досъдебното
производство, са извършвани при спазване на процесуалните изисквания и при
зачитане правата на участниците в процеса. Това именно е дало възможност на
брата и сестрата на подс.Ф. да откажат да дават
показания – възползвайки се от правата си по чл.119 НПК, надлежно разяснени им
от съда.
Очевидно е от изложеното /поне за
настоящия съдебен състав/, че доказателствата по делото еднозначно сочат, че
автор на извършеното престъпление е именно подс.В.Ф..
Както е посочил и първостепенният съд доказателствата – писмени и гласни,
установяващи този факт, са непротиворечиви. Единствено подсъдимият твърди, че
деянието е извършено от С.А. и неин приятел, които твърдения не почиват на
никаква доказателствена основа, напълно са изолирани
от останалия по делото доказатествен материал, поради
което и следва да бъдат окачествени като защитна позиция на подсъдимото лице.
Между другото такава той съзнателно е заемал и пред лицата, на които е разказал
за случилото се в дома на Д.– обяснявал всичко друго, но не и факта на
извършеното убийство твърдейки, че пострадалият бил паднал и заради това умрял.
Факт, който категорично и вън от всякакво съмнение се опровергава от
заключенията по назначените по делото съдебномедицински експертизи. Както вече
се спомена всички експерти са на мнение, че причината за смъртта е механична асфиксия на шията /удушаване/ и еднозначно да твърдят това
им дават основание установените по тялото на Н.Д. телесни увреждания. Междувпрочем на вещите лица е задаван и въпрос възможно ли
е тези увреждания да се получат от падане от собствен ръст /дори е зададена
допълнителна задача на експертите по петорната СМЕ – л.1530 т.4 от нохд/ – хипотеза, която е била категорично отхвърлена.
2.Нарушение
на материалния закон – за такова се загатва в писмените бележки на защитата
и претендираното в хода на пренията в съдебно заседание
„алтернативно произнасяне за липса на пряк умисъл“. При приетите и посочени
по-напред факти, установени по категоричен начин, то нарушение на закона не е
допуснато – правните изводи на съда са ответни на фактическите. При отнетото
имущество от владението на пострадалото лице, придружено с умишленото му
умъртвяване, то действията на дееца няма как да бъдат квалифицирани другояче
освен като грабеж, и то тежконаказуем – по чл.199
ал.2 т.2 НК. По отношение на умисъла окръжният съд е изложил своето виждане,
което среща разбиране и у настоящия състав. Следва да се допълни, че прекият
умисъл в случая е инцидентен/по отношение
на грабежа/. От наличните доказателства става ясно, че първоначалният
мотив, първоначалното намерение на подсъдимия е било да извърши кражба на
парични средства/това става ясно както от отнетите пари, така и от споделеното
пред А. и АШ./. Което обаче при непредвидените обстоятелства – събуждането на
пострадалия, е ескалирало до умъртвяването му и отнемането на паричните
средства, т.е. до извършване на грабеж. Че умисълът е пряк едва ли има смисъл
да се излагат доводи – предвид начина на умъртвяване. Може би все пак следва да
се обърне внимание, че задушаването на жертвата е продължило дълго време.
Според вещите лица от петорната СМЕ темпът на настъпване на смъртта при асфиксия е различен, но обикновено настъпва в рамките на
5-7 минути. При удушване смъртта настъпва по-бавно – 10-15 минути, а понякога
според обстоятелствата и повече –при защита от страна на жертвата, както е в
случая – предвид констатираните увреждания по ръцете /СМЕ-л.91 т.5 д.п. и
разпит на вещите лица пред съда – л.468 т.2 и л.1571 т.4 от нохд/.
Или както са заявили „3-5 мин. в „най-добрия случай“, но ако е стискан и
пускан-може и да е 30 минути“. Т.е. при всяко положение смъртта е настъпвала
бавно, и през всичкото това време докато подсъдимият е прилагал сила върху
шията на пострадалия много добре е осъзнавал какъв ще бъде резултата /предвид и
липсата на психически дефицит у личността му/. Т.е. абсурдно е да се коментира
каквато и да било друга форма на вина освен пряк умисъл.
3.Процесуални нарушения
3.1.
Първото процесуално нарушение според защитата се изразява в незаконосъобразното
използване на специални разузнавателни средства /СРС/. Първостепенният съд е приел,
че СРС, при които са записани разговори на св. А. и св.С.Ф. със служител на
полицията, не могат да бъдат ползвани за изясняване на релевантни за
производството факти. Този извод на съда е законосъобразен. За провеждането на разпита
на свидетел процесуалният закон е въвел специални изисквания в редица норми –
чл.139 и сл., чл.237 НПК, а при изготвяне на звукозапис – чл.238 и 239 НПК,
спазването на които е гаранция да установяване на обективната истина - от една
страна, и за зачитане правата на участниците в процеса като свидетели – от
друга. Изготвянето на СРС при извършване разпит на свидетел е в нарушение на
тези правила и като такова – негодно доказателствено
средство. Не може да се твърди същото обаче по отношение на останалите СРС, използвани
по делото, при които е добита информация от проведени между подсъдимия и С.А.
разговори /останалите не съдържат данни от значение за делото/. Твърденията на
защитата, че те са изготвени в разрез със ЗСРС, не почиват на доказателствата в
тази насока. На първо място касае се за престъпление по чл.199 ал.2 НК, което е
от кръга престъпления по чл.3 ал.1 ЗСРС, за които е допустимо използването на
СРС. На второ - изготвените искания от страна на прокуратурата /за което е
уведомен и окръжният прокурор/ са в съответствие с изискванията на чл.14 ЗСРС,
а на трето – издадено е на основание чл.15 от същия закон разрешение от
председателя на окръжния съд. Цитираната от защитата разпоредба на чл.17 ЗСРС
се прилага от изготвилия искането субект, и тя не касае даването на самото
разрешение – тъй като се прилага след него. Затова и няма място в акта на
издаващия разрешението. Що се касае за регистрите – те се съхраняват в органа,
издаващ разрешението, и не се прилагат по делата. Като цяло и както е отбелязал
и първостепенният съд, събраните чрез СРС доказателства не допринасят
съществено за изясняване на фактическата обстановка. Въпреки това фактите,
съдържащи се в изпратения от А. до Ф. СМС /т.ІV от класифицираните материали/ и
в разговорите между двамата през месец март /т.5/ потвърждават отчасти нейните
показания. В последващите разговори с А. и най-вече
със свои близки и приятели Ф. вече изключително подробно обяснява, че деянието
е извършено от С.А. и неин интимен приятел – посочения по-напред Мемо. Същата версия разказва после пред св.Т.Д., продължава
да се придържа към нея и при разпитите му в качеството на обвиняем и подсъдим.
Версия, която се оборва от останалите по делото доказателства, и която се
обсъжда с негови познати единствено с цел да ги убеди в своята невинност-на
първо място, а знаейки /от предходни разговори по телефона/, че в края на
февруари и началото на месец март 2015г. съмненията на разследващите органи
вече са насочени към него /след разпити на А., брат му и сестра му/ – да
заблуди и тях.
3.2.Оспорва
се от защитата и законосъобразността на издадената ЕЗА. Според настоящия
съдебен състав издадената през 2015 година ЕЗА не може да окаже влияние при
разкриване на обективната истина по делото, или пък да доведе до ограничаване
правата на лицето /с изключение на правото му на свободно придвижване, което е
ограничено от взетата му мярка за неотклонение впоследствие/. Нейната
единствена цел е да бъде осигурено присъствието на лицето с цел провеждане на
наказателно преследване, което пък от своя страна би дори спомогнало за
разкриването на тази истина. Нарушение на закона би било мислимо единствено в
хипотезата, при която лицето е предадено от замолената държава за едно
престъпление, а наказателно се преследва в молещата държава за друго. В
конкретния случай обаче очевидно не е така. Европейската заповед за арест е
изготвена от прокурор при Разградска окръжна прокуратура на 13.03.2015г., в
която е посочено че предаването на Ф. се иска с цел провеждане на наказателно
преследване срещу него за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 НК, като от
фактическа страна са изложени обстоятелства, съставляващи и предявеното му
впоследствие обвинение. С решение от 07.10.2015г. Берлинският съд е приел, че
ЕЗА отговаря на изискванията, както и че липсват пречки за екстрадицията на Ф.,
поради което и е постановил предаването му на българските власти именно за
деянието, за което е бил искан /материалите по екстрадиционното
производство се намират в т.ІІ от д.п./. Т.е. правата на екстрадираното лице не
са били нарушени по никакъв начин. Не се споделят възраженията на защитата, че
е следвало първо лицето да бъде призовано, и едва при неявяване от негова
страна да се използват механизмите за екстрадиране на едно лице. Законът не
поставя такива изисквания – на първо място. На второ – в решението на немския
съд се посочва, че лицето е пребивавало в Берлин без регистрация, което прави
призоваването му невъзможно, и на трето – очевидно, че Ф. не е имал никакво
намерение да се връща в България, тъй като дори в рамките на екстрадиционното производство е изразил несъгласие за
предаването му на българските власти, като се мотивирал, че ще бъде изтезаван.
Нещо повече – от разговорите му с А. /СРС/ става ясно, че е имал намерение да
се укрие в Испания.
3.3.Твърди се на следващо място от защитата, че по
отношение на Ф. и част от свидетелите е оказан натиск, принуда и заплашване. По
делото не съществуват данни, подкрепящи дори и частично това твърдение, с
изключение на голословните твърдения на някои от свидетелите че не са си чели
показанията /или не са им били прочетени/, които са и близки на Ф. – напр.св.Н.Сюлейман,
която му е леля, и очевидно търси начини да го защити. Последното става ясно и
от приложените СРС. В крайна сметка всички свидетели са разпитани пред съда,
което изключва възможността за оказването на каквато и да било физическа или
психическа принуда над тях. Двама от свидетелите – С.Ф. и Л.Ф./брат и сестра на
подсъдимия/ пред съда са се възползвали от правото си по чл.119 НПК, поради
което и въобще не са разпитвани. По отношение на С.А. както вече се спомена не
са налице предпоставките на тази разпоредба, същата е многократно разпитвана –
пред съдия, пред първостепенния и въззивния съд, и в
нито един момент не е заявила, че е дала показания под натиск.
Напротив-добросъвестно се явява и дава показания /друг е въпросът, че поради
личностни нейни качества трудно протича разпита й/. Що се касае за твърденията,
че различни полицаи присъствали при разпитите на част от свидетелите – за всяко
извършено действие по разследването се съставя протокол, който съобразно
разпоредбата на чл.131 НПК е доказателствено средство
за извършването на това действие, и за събраните доказателства. В нито един
протокол за разпит на свидетел не е отразено присъствие на лица извън
разследването. При първоначалните оперативноиздирвателни
мероприятия очевидно са присъствали полицейски служители от отдел „Тежки
криминални престъпления“ към Дирекция на Националната полиция – за това споменава
и св.Т.Д., но в крайна сметка това им влиза в задълженията. Но действията по провеждане
на беседи и разговори с лица съпричастни по делото не бива да се смесват със следственото
действие разпит на свидетел, което е провеждано единствено от разследващ орган
при спазване изискванията на процесуалния закон. Злоупотребява се от подсъдимия
и с факта, че частният обвинител по делото Г.Д. е съдия в СГС, като от това се
правят опити да се извлекат дивиденти в подкрепа на защитната позиция на Ф..
Твърди се в частност, че възползвайки се от служебното си положение, тя е
оказала въздействие върху хода на разследването. В тази насока също липсват
каквито и да било индиции, ако се изключи съвсем
логичният интерес от свършека на производството, упражнен при осъществяване на
правата, гарантирани от закона на частния обвинител като страна в процеса.
3.4.
Във факта, че съдът не се е отвел след направените от подсъдимия искания в тази
насока, защитата също съзира процесуално нарушение. Тук съдът няма да се спира
на поведението на съдебния състав – такова, каквото се описва от защитата в т.І.4
от писмените бележки. Ще се задоволи само да посочи, че в рамките на своите
правомощия съдът е сторил всичко възможно по силите си щото да се достигне в
максимална степен до разкриване на обективната истина. Да се отправя укор за
това към него, че били разпитани десетки свидетели, че са допуснати неоснователни
отлагания, че са назначени безмислени експертизи и т.н.
е меко казано абсурдно. Също с такава абсурдност граничат и възраженията на
защитата, че не било изследвано от съда поведението на пострадалия /т.ІІ.3/– че
извършвал нерегламентирани продажби, че имало недоволни купувачи, че било
прикрито пияното състояние на пострадалия към момента на деянието, поради което
и съдът ще ги остави без внимание.Защото нямат никаква връзка с предмета на
доказване.
Твърди се по-нататък, че с насрочване
на делото по реда на Глава 27 НПК съдът е проявил пристрастие. И това твърдение
е без доказателствена и законова основа. Разпоредбата
на чл.370 НПК посочва, че решението за предварително изслушване се взема от
съда служебно или по искане на подсъдимия. Т.е. в случая съдът се е възползвал
от едно свое законово правомощие. Отделно от това съществуват две хипотези на
съкратено съдебно следствие и никъде в съдебния акт не се посочва коя от тях е
избрал съдът /а няма и как да бъде посочено/. И ако подсъдимият и защитата се
бяха възползвали от предлаганите от текста на чл.371 т.1 НПК възможности, то
нямаше понастоящем да отправят упреци към съда за „разпит на десетки свидетели
с несъществени показания“ – с постигане на съгласие между страните да не се
провежда разпит на такива свидетели. Подсъдимият обаче в съдебно заседание е
заявил, че желае разпит на всички
свидетели и всички вещи лица. И съдът се е съобразил с него.
Също така като довод в насока отвод на
съдебния състав се изтъква, че докладчикът по делото е участвал в производства
по чл.64 и 65 НПК. Съдебните актове и протоколи от делата по МНО са приложени в
т.2, л.86-144 от д.п., и от тях е видно, че членовете на съдебния състав не са
участвали нито при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“, нито при последващия й контрол.
Същевременно следва да се упомене, че след отмяната на чл.29 ал.1 т.1 б.“г“ НПК
със ЗИДНПК обн. ДВ бр.63/2017г. участието в
производства по чл.64 и 65 НПК не представлява абсолютно основание за отвод.
Никога пък не е представлявало такова
участието на съдия в производство по чл.222 и 223 НПК /за каквото също се
намеква/ – по простата причина, че делата не се предоставят на съда, който в
тези случаи има единствено удостоверителна функция.
3.5.
На последно място като съществено процесуално нарушение се сочат пропуските на
съда при приобщаване на свидетелските показания на основание чл.281 НПК. Твърди
се, че са четени и приобщени показанията на свидетели, които не са разпитвани
пред съдия, както и че това е станало без съгласието на защитата и подсъдимия,
или пък нямало искане за това действие от страните. Тези предпоставки не са
необходимо условие за прочитане показанията на свидетел. Съобразно разпоредбата
на чл.281 ал.4 НПК показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното
производство, ако не могат да бъдат прочетени по реда на ал.3, се прочитат ако
са налице условията на ал.1 т.1 или 2 – това са хипотезите при които е налице
съществено противоречие в показанията на свидетеля, или когато той отказва да даде показания или
пък твърди, че не си спомня нещо. В посочените два случая законът не изисква
разпитът да е пред съдия, нито пък предполага съгласие от страна на защитата
или подсъдимия, нито пък искане от страна в процеса. Така че в тази насока
нарушения няма – съдът се е възползвал именно от този текст. Извън това трябва обаче
да се признае, че пропуски са налице. Очевидно и окръжният съд ги е съзрял
впоследствие, тъй като в мотивите си е взел отношение именно по възраженията на
защитата в тази насока /нещо, което не е задължение на първата инстанция/. Друг
е въпросът обаче дали тези пропуски могат да бъдат квалифицирани като
съществени процесуални нарушения. Според скромното мнение на този съдебен
състав - не.
Вярно е, че в някои случаи не е посочено основанието за
прочитане показанията на свидетелите, или пък изрично не е отбелязано, че са
прочетени /напр. при св.Шукрю Шукрю-л.277
т.1 от съд.п-во/, или пък има други дребни пропуски.
От значение е, че в крайна сметка от съдебните протоколи става ясно, че
сочените показания са четени – най-малкото от изявленията на свидетелите след
прочитането на показанията им. В достатъчна степен е индивидуализирано и коя
част от показанията на свидетелите е прочетена –посочено е от съда, или пък се
съдържа в отправеното до съда искане от страните. И винаги е било налично
основанието по т.1 или т.2 на ал.1 на чл.281 НПК – налице са съществени
противоречия по отделни факти в показанията на свидетелите, или последните
нямат спомен за отделни обстоятелства. В крайна сметка „съществено процесуално
нарушение“ е онова, което е довело до ограничаване процесуалните права на
страните, и в случая такова не е допуснато защото всички показания са четени в
присъствието на страните, а някои – и по тяхно искане. След като защитата и
подсъдимият са присъствали при тези действия /задавали са въпроси, а подсъдимият
често след разпит на свидетел е и давал обяснения/, то нелепо е да се твърди,
че правата им са ограничени по какъвто и да било начин. Затова и тези пропуски въззивният съд намира, че са от чисто техническо естество
/породени разбира се от недостатъчна взискателност на докладчика при проверка
на съдебните протоколи/, и да се окачествят те като съществени процесуални
нарушения по смисъла на това понятие, вложен в текста на чл.348 ал.3 т.1 НПК,
би било силно пресилено.
3.6.
Критики се отправят и към фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доколкото въззивният съд проверява постановена
присъда, в която приетата от съда фактология е
основана на доказателствата по делото, а не на посоченото в обвинителния акт,
то на посочените критики настоящата инстанция няма да се спира.
4.В своите възражения срещу
постановената присъда подсъдимият лично се
концентрира върху две от експертизите – СТЕ и допълнителна СТЕ, изготвена от
вещото лице Д.Т. /л.1290 т.4 нохд №328/2016г. и
л.1385 т.4/, и СМЕ изготвена от вещите лица д-р Я.К.и д-р П.Д. /л.1599 т.4/. В частност се твърди от Ф., че
са налице разминавания между изложените в обвинителния акт обстоятелства и
заключенията на вещите лица. По първата експертиза в.л.Т. е посочила
надморската височина на домовете на св.Ю., на пострадалия Д., на този на подс.Ф., и на язовира, въз основа на което е изчислен и
наклонът между тях. Посочени са и разстоянията между тези три обекта, както и
до язовира в края на града. За изготвяне на заключението експертът е посетил
лично гр.Завет, като отделно от това е използвал кадастралния план на гр.Завет,
ЕТК /едромащабна топографска карта/ и ЦОФК /цифрова ортофотокарта/.
Затова и резултатите в заключението са обективни дадености, които не се влияят
от доказателствата по делото, още по-малко от обстоятелствата в обвинителния
акт. При допълнителната експертиза са посочени три алтернативни маршрута на
движение от къщата на св.Ю.до дома на Д., оттам до дома на Ф. и после до
язовира. Това са възможни маршрути – вещото лице не твърди, че Ф. е преминал по
точно определен от тях. Затова и възраженията на подсъдимия срещу тази експертиза
остават неясни за настоящия съдебен състав. По съдебномедицинската експертиза
вещите лица са дали отговор, че е възможно подсъдимият да пренесе трупа на
пострадалия от неговата до собствената си къща – 155м, за време от 3 до 5
минути. За да стигнат до това заключение експертите са извършили медицински
преглед на подсъдимия, направили са му антропометрично изследване, използвали
са проучвания от областта на биомеханиката и физиологията на човека, взели са
предвид и физическите данни на пострадалия. Т.е. сторили са максималното според
възможностите и наличните данни. Вярно е, че даденият от тях отговор е с
вероятностен характер, но с оглед същината на поставената им задача няма и как
да бъде другояче. Факт е по делото обаче, че подсъдимият е пренесъл пострадалия
до дома си, където вече го натоварил на каруца с гумени колелета
/т.нар.“гуменка“/. Т.е. така или иначе макар и вероятностно, заключението на
вещите лица в крайна сметка се потвърждава частично от доказателствата по
делото /в частност показанията на А. и АШ./.
ІІІ. По протеста на държавното
и жалбите на частното обвинение.
Две са основните претенции на прокуратурата и частните обвинители : - че в
нарушение на закона подсъдимият е бил оправдан по отношение на мобилния телефон
„Нокиа“; - и че наложеното наказание е явно
несправедливо. И двете имат своите основания.
1.От мотивите на съда не става ясно защо той частично е оправдал подс.Ф. по обвинението да е извършил грабеж и на мобилен
телефон. Съдът е приел, че „ Д. е притежавал телефон „Нокиа“,
но не е установен нито модела, нито кога и на каква стойност е придобит. Обстоятелството,
че е регистрирано повикване от телефона, по време когато Д. е бил убит, не е
достатъчно, за да се приеме, че телефонът е отнет от подс.
Ф., още по-малко че това е станало умишлено, с намерение противозаконно да го присвои“.
Тези изводи са необосновани. От разпита на св.П.Д. се
установява, че съпругът й Н.Д. разполагал с мобилен телефон „Нокиа“, стар модел „с обикновени копчета“, който се
зареждал с ваучъри. Също тя е констатирала и липсата
на телефона заедно със сумата от 220лв. Доколкото Д. е живяла в тази къща, то
очевидно най-добре знае какви вещи, предмети и ценности се намират в нея.
Впоследствие е извършена и оценка на мобилния телефон – вещото лице е приело,
че стойността му е 60лв. От предоставената от „Мобилтел“ЕАД справка /л.43 т.6
от д.п./ е видно, че Н.Д. е ползвал карта „Мтел
Прима“ с номер **********, като е предоставена и хронология на проведените от
този номер разговори. От последната става ясно, че в 04.47ч телефонът е
активиран – налице е изходящо обаждане към 1011. Предвид категоричното
заключение на вещите лица за времето на настъпване на смъртта, то очевидно към
този момент пострадалият не е бил между живите. При което лесно би могъл да
бъде направен единственият логически издържан извод - мобилният телефон на
пострадалия е включен и активиран от лицето, което е извършило грабежа от дома
му – подс.Ф.. Извод, който се потвърждава и от
показанията на св.С.А.. Разпитана пред настоящия съд А. посочва, че въпросната
вечер Ф. е донесъл телефон, който бил обикновена „Нокиа“
и който изхвърлили в печката. Изложените факти дават достатъчно основание на въззивния съд да приеме, че подсъдимият Ф. е отнел от
владението на пострадалия при извършения грабеж и телефонът му – марка „Нокиа“, на стойност 60лв. Това разбира се налага изменение
на присъдата по реда на чл.337 ал.1 т.2 пр.1 НПК – с прилагане на закон за
същото престъпление. Не се налага постановяване на нова присъда доколкото
разпоредбите на чл.336 ал.1 т.2 и 3 НПК намират приложение само когато следва
да се осъди оправдан подсъдим или да се оправдае изцяло осъден подсъдим по
обвинение за престъпления, а не за деяния /или част от тях – като отделни
вещи/, т.е. в случаите когато се налага цялостно пререшаване на въпросите за
вината и отговорността /становище застъпено в решение №293/2017г. на ВКС по нд №1092/2017г, І н.о. на НК/.
2. Наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо.
Тук най-напред следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав напълно
споделя виждането на окръжния съд по отношение на изводите на СМЕ и биотрасологична експертиза от вещите лица доц. д-р А. , д-р
Х.и д-р Д. Н./л. 106, т. 5 от досъд.производство/.
Първостепенният съд е приел, че изводите на вещите лица се основават на
предположения (в частта им за многократно въздействие на подсъдимия върху
пострадалия, привеждане в съзнание, принуждаването му да посочва къде се
намират паричните средства), поради което и не възприел посочените в
обвинителния акт действия на подсъдимия Ф. по привеждане в съзнание на
пострадалия и последващи въздействия, съответно
многократно причиняване асфиксия и след това
възстановяване на пострадалия. Изводът на съда, че не съществуват обективни
данни (като напр.следи по трупа, или увреждания предполагащи единствено такъв
механизъм на причиняване на повредите) установени при СМЕ на труп и останалите
СМЕ експертизи, че са налице неколкократни асфиксии, причинени от подсъдимия Ф., с последващо
възстановяване на съзнанието на Н.Д. и придвижването му в къщата, трудно могат
да бъдат логически и доказателствено оборени. Според
експертите „следите от забърсвания по някои от разхвърляните на пода текстилни
материи сочат, че те са получени от директен контакт между зацапаната с фекалии повърхност /седалище или задна повърхност на
бедрата/, който може да се осъществи по два основни начина – сядане и
едновременно триене на седалищните части към падналите на пода текстилни
материали, или захващане с ръка на тези
материали и „избърсване“ на зацапаните повърхности с нея /най-вероятен механизъм/“. И по-нататък в експертизата вещите
лица заключават, „че лицето, което е изпуснало тазовите си резервоари се е
придвижвало или е било придвижвано, като
осъществяване на зацапването на седалищните области и задните повърхности на
бедрата, може да се получи не само в изправено положение, а и при влачене на тялото с опиране на тези части на пода“. Видно е, че вещите
лица не твърдят с категоричност един механизъм на получаване на фекалните и кървави зацапвания, а допускат и друг. Т.е.
боравят с предположения, в рамките на които допускат следите да са оставени и
от влачене на тялото. От друга страна пък именно тези следи им дават основание
да приемат, че пострадалият претърпял/преживял поне една асфиксия
– бил е умишлено съживяван, след което пак душен. Този пък извод е напълно
произволен – доколкото се основава на извода, че пострадалият се придвижвал сам,
който пък не е категоричен, защото се допуска и влачене на тялото. В крайна
сметка безспорно е единствено, че : - фекалните маси
произхождат от пострадалия-като последица от асфиксията
; - констатираните при огледа червеникави зацапвания са от кръв, а голяма част
от тях съвпадат с ДНК на Н.Р./това е установено от извършените биологични и ДНК
експертизи – т.4 от д.п./. Не може обаче да бъде установено по категоричен
начин динамиката на получаване на тези следи – дали са оставени при придвижване
на пострадалия, или пък при последващо влачене на
трупа /вещите лица по петорната експертиза допускат и пренасяне на следите/. Въззивният съд е склонен да приеме /както и първоинстанционният е приел/ , че тези следи са оставени
при последващо влачене на трупа – в опити подсъдимият
да го вдигне и изнесе от къщата. На първо място – ако пострадалият е бил
заставен да покаже местата с парите то в къщата не би било разхвърляно, а и той
в състоянието в което се твърди че се намирал би посочил къде се намира и сумата от 2000лв., което
обаче не се е случило. Разхвърляните вещи и предмети говорят за упорито
претърсване, което пък сочи на незнание за местата, на които се намират ценните
вещи или пари. Твърди се, че бил каран да сяда на табуретката за да посочи и
извади парите от шевната машина – 200лв. , тя обаче се намира на другия край на стаята. При извършения пореден оглед на местопроизшествието на 27.12.2014г. /протоколът и препис от него – л.11 и сл. т.1
д.п./ са констатирани червеникави зацапвания по третото стъпало непосредствено
след входната врата и по вътрешния ръб на входната врата в областта на
заключващото устройство – снимки 4 и 5 на л.21 т.1 д.п. Зацапването по балатума
е изследвано и е установено, че представлява кръв, а от ДНК експертизата /л.49
т.4/ - и че вероятно е на пострадалия. Не е изследвано веществото по вратата,
но с оглед зацапванията вътре в къщата, то следва да се заключи, че също е кръв
на пострадалия /доколкото такава на Ф. не е открита никъде, а и няма данни да е
имал такива наранявания/. Тези следи от кръв са на входната врата на къщата и
на стъпалото непосредствено след нея, където е абсурдно да са оставени от
пострадалия – никой и в нито един момент не твърди, че Д. се е намирал в
коридора /където няма и следи от претърсване и борба/. Въпреки това там е
открита негова кръв. Което означава само едно – че тази кръв е оставена там от
подсъдимия докато изнася трупа. При това положение логично е да се мисли, че и
кръвта в къщата е оставена по този механизъм – при местене, влачене и носене на
трупа. По тези именно съображения апелативният съд намира доводите, изложени в
тази насока от страна на частното и държавно обвинение за несъстоятелни.
Престъплението обаче и без твърдяните няколко
механични асфиксии със свестяване на жертвата между
тях е достатъчно тежко щото да обуслови налагането на наказание доживотен затвор
по смисъла на чл.38а НК, и предвидено като второ по тежест наказание от текста
на чл.199 ал.2 т.2 НК. Единственото условие съобразно разпоредбата на чл.38а
ал.2 НК за налагане на наказанието доживотен затвор е престъплението да е
изключително тежко/за разлика от чл.38 НК, който за доживотния затвор без
замяна въвежда и кумулативна предпоставка – невъзможност за изпълнение целите
на чл.36 НК с по-леко наказание/. Затова и следва да се отговори първо на
въпроса – изключително тежко ли е извършеното от Ф.престъпление? Според
мнението на настоящия състав – категорично да. Вече бе упоменато, че според
вещите лица от петорната СМЕ темпът на настъпване на смъртта при асфиксия е различен, но обикновено настъпва в рамките на
5-7 минути. При удушване смъртта настъпва по-бавно – 10-15 минути, а понякога
според обстоятелствата и повече /СМЕ-л.91 т.5 д.п. и разпит на вещите лица пред
съда – л.468 т.2 и л.1571 т.4 от нохд/. Или както са
заявили „3-5 мин. в „най-добрия случай“, но ако е стискан и пускан-може и да е 30
минути“. Т.е. при всяко положение смъртта е настъпвала бавно, и през всичкото
това време докато пострадалият е бил в съзнание, разбирал случващото се и
предусещал близкия си край. Което категорично сочи, че смъртта му е била
особено мъчителна. Престъплението е изключително дръзко и нагло – извършено е
навръх християнски празник, в дома и върху леглото на спящ човек. Този факт
несъмнено създава чувство за несигурност у членовете на обществото – ако в дома
си не можеш да се чувстваш защитен, то тогава къде? Престъплението е насочено
срещу една от най-уязвимите групи в обществото – тази на възрастните хора,
срещу които издевателствата в малките населени места се ширят. Извършено е по
отношение на съсед и познат на подсъдимия. Тежестта и характеристиките на деянието
са разбунили духовете на хората в гр.Завет в максимална степен. Тук е мястото и
да се обърне внимание на психичните особености на дееца. От заключението на
психиатрите става ясно на първо място, че Ф. няма интелектуален дефицит и не
страда от психично заболяване, няма данни за психични, психологични и
поведенчески отклонения, които да му пречат да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. На второ място вещите лица са се
спрели на личностните особености на Ф., при което са установили и посочили, че
е с ограничени интереси, без мотивация за личностно развитие, несигурен,
прикрит, потаен, с недоверие към другите. Личността на В.Ф. е незряла,
примитивна, несигурна, скована, с ниско самочувствие. Във фрустриращи
ситуации отреагира импулсивно и бурно, често няма
способност да контролира емоциите си, импулсивен е, с агресивна нагласа. Психическите
особености на Ф. се изтъкват тук единствено и само поради твърдението на
защитата, че съдът умишлено го обрисувал в черни краски – за разлика от
пострадалия, за когото пък били изложени единствено суперлативи. Очевидно е
налице и противоречие по отношение качеството на личността на Ф. между
показанията на част от свидетелите /на които се позовава защитата/ – които го
обрисуват като положителна личност, и между заключението на експертите. Съдът
счита, че мнението на специалистите е меродавно в случая. Първо – защото
свидетелите не са имали задълбочени контакти с Ф., второ – защото именно
професионалистите са тези, които са в състояние да видят личността в нейната
дълбочина вкл. и чрез използване на научни методи по време на проведените
беседи. Отделно от това част от констатациите на експертите се потвърждават от
действията на подсъдимия по време на деянието и след него – и по-специално липса
на контрол върху емоциите, агресивност, показаните от резултатите неискреност,
желание да се прикрият недостатъците на личността. Разбира се положителните
черти на Ф. няма как да бъдат отречени – трудолюбието му, чувството му за
родителски дълг. На фона на останалите характеристики на личността му и на тези
на деянието те обаче не са в състояние сами по себе си да доведат до налагане
на най-лекото предвидено от текста на чл.199 ал.2 НК наказание – лишаване от свобода.
Необходимо е да се отбележи още нещо съществено. Подсъдимият Ф. не е осъждан,
но за извършено от него престъпление е ангажирана административнонаказателната
му отговорност по реда на чл.218б НК. С наказателно постановление на Началника
на РУ-Кубрат /л.95 т.7 от д.п./, влязло в сила на 17.09.2012г., на Ф. е
наложена глоба в размер на 100лв. за това, че на 14.01.2012г. в 02.00 часа в
гр.Завет извършил кражба на хранителни продукти на стойност 220лв. В съдебно
заседание св.П.П./л.266 т.1 съд.производство/ -
полицейски служител в Завет, е разказал между другото и за тази извършена
кражба. Къщата, откъдето е извършена кражбата, се намира недалеч от дома на Д..
Късно вечерта след употреба на алкохол подсъдимият прибирайки се към дома си,
влязъл през незаключена врата в дома на сем.И., откъдето извършил кражбата,
докато в съседна стая собствениците спели. Т.е. подходът е напълно идентичен.
Но по същественото в случая/и което въззивният съд
намира за притеснително/ е, че действията и поведението на подсъдимия ескалират
– стигнал е дотам, че да не бъде разпознат и за неголяма сума пари мъчително е
умъртвил свой съсед и познат. Това само показва, че Ф. представлява заплаха за
обществото – заплаха, която следва да бъде отстранена чрез принудителна му
изолация до края на живота му. Същевременно му се предлага шанс да осмисли
поведението си и да го коригира – след изтърпяване на двадесет години
наказанието би могло да бъде заменено с лишаване от свобода. С това по вид
наказание /доживотен затвор/ биха се постигнали и другите цели на закона – ще
има възможност подсъдимият да се превъзпита, а в максимална степен би се
изпълнила целта и на генералната превенция – ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото. Последното е от особена
важност предвид направената по-напред констатация за ширещите се издевателства
срещу възрастни и поради това сравнително беззащитни хора. Посегателствата
против уязвимата част на обществото – деца, старци и хора с увреждания, трябва
да се преследват и наказват безкомпромисно /или поне такова е неизменното
виждане на този съдебен състав/.
Поради това и в тази си част на
основание чл.337 ал.2 т.1 НПК присъдата следва да бъде изменена – като се
увеличи наказанието с налагане на подсъдимото лице на наказание доживотен
затвор, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален специален режим на
основание чл.57 ал.1 т.1 ЗИНЗС. Тъй като въззивният
съд счита, че целите на закона биха били постигнати с това наказание, то
очевидно не са налице предпоставките за налагане на доживотен затвор без замяна
– искането на държавното и частно обвинение в тази насока е пресилено и
неоснователно.
Правилна и законосъобразна се явява присъдата и в нейната гражданска част. Предявеният
иск е доказани и по основание, и по размер.Установява се от доказателствата по
делото по категоричен начин, че подсъдимият умишлено е умъртвил пострадалия. От
загубата на последния неговата съпруга /ищца в настоящото производство/ несъмнено
е претърпяла и ще търпи до края на живота си болки и страдания, за които следва
да бъде възмездена, и логично подсъдимият е бил осъден да ги обезщети. При определяне
размера на обезвредата съдът е съобразил поддържаните
между пострадалия и ищцата много добри съпружески взаимоотношения, изключително
продължителният им съвместен живот, периодът на безвестно отсъствие на
пострадалия, при което правилно е уважил иска в размера, в който е бил предявен.
Доколкото в този си вид той отговаря на житейския критерий за справедливост, а
и е съобразен с практиката на съдилищата в тази насока, то не се налага неговата
корекция.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
Предвид изложеното и като намира, че са налице основания за изменение на
атакуваната присъда – за приложение на закон за същото престъпление и за
увеличаване на наложеното наказание, на основание чл. 337 ал.1 т.2 пр.1 и ал.2
т.1 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда №14/10.07.2019г. по нохд №328/2016г. на
Разградски окръжен съд като прилага закон за същото престъпление приемайки, че подс.В.Д.Ф. е отнел от владението на Н.Р.Д. и мобилен
телефон „Нокиа“ на стойност 60лв.
ИЗМЕНЯ присъда №14/10.07.2019г. по нохд №328/2016г. на Разградски
окръжен съд и в частта, в която на подс.В.Д.Ф. е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, като го
увеличава определяйки му наказание доживотен затвор, което на основание чл.57
ал.1 т.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален специален режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: 1.
2.