№ 289
гр. ******, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100203 по описа за 2023 година
Производството е образувано по субективно съединени искове с правно основание
чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, както следва:
- от Г. Г. К., ЕГН ********** с адрес ****** срещу М. Г. И., ЕГН ********** за
осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 7700лева, от която 4950лева
представляваща платена продажна цена по договор за покупко- продажба обективиран в НА
№ 53/11.05.2016г. и 2750лева, представляваща платена продажна цена по договор за
покупко- продажба обективиран в НА № 54/11.05.2016г., като получена без основание
поради унищожаване на двата договора с влязло в сила решение по гр.д. № 510/2021г. по
описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда– 23.02.2023г. до окончателното погасяване на
задължението.
- от С. Х. Д., ЕГН ********** с адрес ****** срещу М. Г. И., ЕГН ********** за
осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 7700лева, от която 4950лева
представляваща платена продажна цена по договор за покупко- продажба обективиран в НА
№ 53/11.05.2016г. и 2750лева, представляваща платена продажна цена по договор за
покупко- продажба обективиран в НА № 54/11.05.2016г., като получена без основание
поради унищожаване на двата договора с влязло в сила решение по гр.д. № 510/2021г. по
описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда– 23.02.2023г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 11.05.2016г. сключили с ответницата два договора за покупко- продажба на
собствени на ответницата недвижими имоти, обективирани в НА № 53/2016г. и НА №
1
54/2016г. По силата на договорите, всеки от ищците придобил по 1/2ид.ч. от 10/12ид.ч.
притежавани от ответницата от имоти, находящи се в гр. ******, ******** и *******. Като
продажна цена за първия имот всеки от ищците заплатил на ответницата сумата от 4950лева,
а за втория сумата от 2750лева. Твърди се, че всеки от ищците преди изповядване на
сделката е заплатил на ответницата в брой сумата от общо 7700лева. По първата сделка
плащането е извършено през 2015г. преди Коледа, а по втората сделка плащането е
извършено непосредствено преди изповядването й.
С влязло в сила решение по гр.д. № 510/2021г. по описа на ПРС, двата договора са
били унищожени на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, понастоящем искането е за
връщане на получената от ответницата продажна цена.
Искането е за уважаване исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори от ответницата по иска
заявен от всеки от ищците, с оспорвания и доводи идентични по своето съдържание.
На първо място се прави възражение за недопустимост на производството предвид
влязлото в сила решение на гр.д. № 510/2021г. на ПРС. Счита, че в предмета на това гр. дело
са били изследвани и възраженията на ответницата, че никога не е договаряла с ищците за
продажба на имотите й при това на такава ниска цена, нито е получавала сумите посочени в
двата нотариални акта като продажна цена. Счита, че изповядването на двете сделки в два
отделни акта е било извършено с цел заобикаляне изискването на закона за извършване
разплащания над 10хил.лева само по банков път. Твърди съдът по това гр. дело да се е
произнесъл и по въпроса, че сумите не са платени и получавани от ответницата и в тази им
част мотивите на решението имали обвързваща страните сила.
В евентуалност, исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да е получавала
посочените суми от ответниците. Счита, че предвид основанието, на което договорите са
били унищожени, а именно поради невъзможност продавача да разбира свойството и
значението на извършеното, този порок на волята обхваща изцяло уговорките по
подписаните от нея тогава документи- както тази за продажбата, така и тази за получаване
на продажната цена.
Твърди, че такава сума не е постъпвала по банковата й сметка. Свидетелство за това,
че не е получавала въпросните суми бил и фактът, че е имала теглен заем през 2014г. за
сумата от 6300лева, чието погасяване е извършили няколко години след образуване на гр.д.
№ 510/2021г. на ПРС.
Претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 34 вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/1979г. на ВС по
тълкуване чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, първоначална липса на основание е налице, когато
предаването, съответно получаването на нещо е станало въз основа на нищожен акт, в
случаите на унищожаемост– след прогласяването й, както и без наличието на някакво
правоотношение. Под „правно основание“ в съдебната практика се разбира наличие на
правоотношение, от което произтича правото да се иска получаването на съответната облага
и задължението тя да се престира.
За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от всеки от ищците право, по
делото същите е следвало да докажат елементите от фактическия му състав, а именно че с
2
влязло в сила решение по гр,д. № 510/2021г. по описа на ПРС са унищожени двата договора
за покупко- продажба при сочения порок на волята, предаване от всеки от ищците и факта
на получаване процесните суми от ответницата по двата договора за покупко- продажба.
При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения и в частност, че към момента на
подписване на договорите установения порок на волята е бил и по отношение изявлението й
че е получила продажната цена преди сключването им.
Възраженията на ответницата срещу допустимостта на производството, основано на
отвод за сила на пресъдено нещо, съдът приема за неоснователни. Със сила на пресъдено
нещо се ползва само диспозитивната част на решението, но не и неговите мотиви. Те имат
само доказателствена сила. Така, т. 18 на ТР № 1/2001г. на ВКС- със сила на пресъдено
нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. Иначе казано, настоящият съд е
длъжен да зачете, че между страните със СПН е установена недействителността на двата
договора в хипотеза на порок на волята по чл. 31 ЗЗД.
От ангажираните по делото относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С договор за покупко- продажба на недвижим имот от 11.05.2016г. обективиран в НА
№ 53/2016г. ответницата е продала на ищците при равни квоти притежавани от нея
10/12ид.ч. от недвижим имот представляващ трети етаж от къща ведно със стопанска
постройка и с гараж находящ се в гр. ******, ********, при цена от 9900лева, която сума
продавачът заявява, че му е изплатена изцяло от купувачите преди подписване на
нотариалния акт.
С договор за покупко- продажба на недвижим имот от 11.05.2016г. обективиран в НА
№ 54/2016г. ответницата е продала на ищците при равни квоти притежавани от нея
10/12ид.ч. от недвижим имот представляващ търговски обект находящ се в *******, при
цена от 5500лева, която сума продавачът заявява, че му е изплатена изцяло от купувачите
преди подписване на нотариалния акт.
С влязло в сила на 20.12.2022г. решение по гр.д. № 510/2021г. по описа на ПРС са
унищожени на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за покупко- продажба на недвижим имот
от 11.05.2016г. обективиран в НА № 53/2016г. и договор за покупко- продажба на недвижим
имот от 11.05.2016г. обективиран в НА № 54/2016г., с които ответницата М. И. е продала на
ищците Г. К. и С. Х. при равни квоти 10/12ид.ч. от притежавани от нея недвижими имоти
при цена от 9900лева за първия и 5500лева за втория.
Спор между страните по тези факти няма.
Спорно е дали паричната сума по двата договора е получена от ответницата, тежестта
за доказване на който факт е на ищците, дължимо като пълно и главно. Доколкото обаче и в
двата нотариални акта е удостоверено от продавача получаването на сумата преди
изповядване сделката пред нотариуса, то опровергаването на това изявление е в тежест на
ответницата.
По делото са ангажирани гласни доказателства- показанията на свидетелите Г. Г.
/дъщеря на ищците/ и П.И., водени от ищците и свидетелите А.Н. и С. Ж., допуснати по
искане на ответницата за установяване факта на плащане на продажната цена, респ.
неговото опровергаване.
Според разказаното от св. Г., тя е присъствала при предаването на сумата от 9800-
9900лева от баща й на ответницата. Това се е случило малко преди Коледа през 2015г.
Говорили си, пили кафе и баща й дал парите на М., която тогава била наясно за какво й се
дават. Предполага, че парите са били и от майка й, доколкото родителите й живеят заедно.
Лично свидетелката броила парите, които били в банкноти от по 50 и 100лева. Доколкото
3
знаела парите са били за къщата и апартамента. После се давали още пари за търговското
помещение, но там тя не е присъствала. Доколкото знае от баща си, М. пожелала сумата да е
в брой, а не по банков път. Малко след Коледа се разбрали да изкарат документите за
прехвърлянето. До сделките отношенията между М. и родителите й били добри.
Св. И. разказва, че се познава с ищците отдавна. Г. искал да купува магазин и му
трябвали пари. Към Гергьовден свидетелят му услужил с 3000лева. Били в дома на
свидетеля. Общо цената била към 5000-5500лева. Не е присъствал при предаване на пари
между страните.
Св. Н. е племенница на ищцата. Преди 2015г. са поддържали контакти само по
празниците по телефона. Когато е влязла в болницата във Варна през 2016г. са я посетили.
Тогава С. и Г. пристигнали и ги изгонили от стаята. От 2016г., когато леля й имала нужда от
помощ свидетелката се отзовавала. Посочва, че когато е била в болницата, състоянието на
леля й е било лошо. За намерения да си продава имоти не й е споделяла. Не е разполагала и с
пари, а изтегленият от нея заем преди години, била погасила преди 1-2години.
Св. Ж. е нотариусът, при който са били изповядвани сделките. Посочва, че няма
спомен за сделките от 2016г., но категорично пред нея страните не броят суми по принцип.
Само, когато сделките са под 10хил.лева запитвала продавачът да потвърди дали са уредени
сметките и дали имат още нещо да си дължат.
Съгласно чл. 34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
В случая, с влязлото в сила решение двата договора са унищожени на основание чл.
31 ЗЗД- поради невъзможност на продавача към момента на сключване на сделката да
разбира или ръководи действията си като временно и краткотрайно състояние. Лицето не
може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от
извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава
съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си. Тези две
предпоставки са дадени алтернативно, при възможност и за кумулативното им
съществуване.
Както е изяснено в съдебната практика, изявленията на страните по договорите
относно заплащането на продажната цена не са част от диспозитивната, разпоредителна част
на сделката, а са свидетелстващи такива за знание. Поради това и в тази му част договорът
има характер на частен свидетелстващ документ и тези изявления на страните могат да са
само верни или неверни. А те ще са неверни, ако са направени във връзка с порока на
сделката, установен в случая с влязло в сила съдебно решение. Характерът на порока на
унищожаемостта на сделката сключена от дееспособно лице, което към момента на
сключването й не е могло да разбира действията си следва да бъде отнесен не само към
изразената воля по клаузите на договора, но и към изявленията в нотариалния акт за
изпълнение на задължения към момента на сключване на сделката, в случая това за плащане
на дължимата продажна цена. Ето защо, верността на това изявление на ответницата следва
да бъде отречена.
При това положение, ищците е следвало да ангажират други допустими доказателствени
средства.
Събраните свидетелските показания не са допустими за доказване на плащане на
писмено установено задължение, по арг, от чл.164, ал.1, т.4 ГПК. По изключение те са
допустими само за доказване сключването на устни договори на стойност над 5000лв. между
роднини. Нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК не допуска изключение от забраната за
допустимост на свидетелски показания, нито може тя да се тълкува разширително, поради
което тези доказателствени средства не са допустими за доказване на плащане на
задължение, установено в писмен акт, включително и когато плащането е извършено между
4
роднини. Забраната не е била преодоляна по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК, доколкото изрично в
о.с.з. от 12.07.2023г. ответницата е възразила срещу допускането им. Като допълнение,
следва да се посочи, че дори и да бяха допустими от техния анализ не може да се изведе
категорично извод, че фактът на плащане на продажната цена е осъществен. Единствено св.
Г. говори да е била свидетел на предаване на пари, но предвид родствената й връзка с
ищците и в този смисъл нейната заинтересованост, при липса на други доказателства
подкрепящи казаното от нея, достоверността му следва да бъде отречена. Показанията на св.
И. също не са информативни в това отношение, като преразказващи факти предадени му от
ищеца. Други доказателства за плащане на уговорената цена не са ангажирани.
При така установеното следва, че купувачите по сделката не са доказали плащането
на цената. Тъй като чл.164, ал.1, т.4 ГПК установява писмена форма за доказване на
плащането и няма ангажирани писмени доказателства за това, то съдът съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест приема, че този факт не се е осъществил.
В заключение, претенцията на всеки ищец следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в размер на по 1100лева адв. възнаграждение платено по
договори за правна помощ от 17.03.2023г. за процесуално представителство по всеки от
исковете. Всеки от ишците следва по понесе разноски в размер на 1100лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Г. К., ЕГН ********** с адрес ****** срещу М. Г. И., ЕГН
********** за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 7700лева, от която 4950лева
представляваща платена продажна цена по договор за покупко- продажба обективиран в НА
№ 53/11.05.2016г. и 2750лева, представляваща платена продажна цена по договор за
покупко- продажба обективиран в НА № 54/11.05.2016г., като получена без основание
поради унищожаване на двата договора с влязло в сила решение по гр.д. № 510/2021г. по
описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда– 23.02.2023г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 34 вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Х. Д., ЕГН ********** с адрес ****** срещу М. Г. И., ЕГН
********** за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 7700лева, от която 4950лева
представляваща платена продажна цена по договор за покупко- продажба обективиран в НА
№ 53/11.05.2016г. и 2750лева, представляваща платена продажна цена по договор за
покупко- продажба обективиран в НА № 54/11.05.2016г., като получена без основание
поради унищожаване на двата договора с влязло в сила решение по гр.д. № 510/2021г. по
описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда– 23.02.2023г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 34 вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И., ЕГН **********
сумата от 1100лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. И., ЕГН **********
сумата от 1100лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
6