Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Пазарджик, 05.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАНЯ
ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2208/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Т.П., ЕГН **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 19-1006-003563 от 27.09.2019 г.,
издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована
не се явява., но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага становище за основателност на жалбата, представяйки
писмени бележки в които се излагат обосновани доводи за незаконосъобразност на
НП, чиято отмяна се иска. Моли съда за присъждане на сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не депозира и писмено становище по
същество.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становището на процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката П. е санкционирана с НП за това, че
на 16.02.2019 г., около 12,59 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Болнична“ в посока
към бул. „Стефан Стамболов“, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № РА ******,
собственост на К.П.П., което не е регистрирано по надлежния
ред- прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, като нарушението е
установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
След като нарушението било констатирано в резултат на
засичането му с горепосоченото АТСС, св. А.Т.- ПИ в сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик на 06.06.2019 г. съставил против жалбоподателката АУАН с бл.№ 262009
за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в нейно отсъствие, без да я покани по
надлежния ред, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта.
Впоследствие АУАН по-късно на същия ден бил връчен на жалбоподателката срещу
подпис. В акта тя записала собственоръчно, че не знаела, че регистрацията на
автомобила е прекратена.
По случая била образувана прокурорска преписка Вх. № 2558/2019
г. по описа на РП- Пазарджик, по която била извършена полицейска проверка. От
събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че извършеното
от В.П. не съставлявало престъпление, поради което с постановление от 20.09.2019
г. отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като изпратил
същата на ОД на МВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на П..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 27.09.2019 г. било съставено срещу В.П.
атакуваното НП. Последното е връчено лично на санкционираното лице на 24.10.2019
г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е депозирана лично от
жалбоподателя чрез АНО, като е входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на
29.10.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. А.Т. и св. Надежда Николова.
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетелите, като същите се явяват логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода
на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния
контрол за законосъобразност на НП, констатира,
че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
На първо място, допуснато е процесуално нарушение при
съставянето на АУАН. От показанията на св. Т. стана ясно, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя и в присъствието на двама свидетели на съставянето на
акта. Пак от неговите показания се установи, че той не е поканил надлежно
жалбоподателката за съставяне и предявяване на АУАН, а направо е пристъпил към
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя. Като не е уведомил нарушителя за
съставяне на АУАН, актосъставителят драстично е нарушил процедурата по
съставяне на АУАН и по конкретно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, която
разписва че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно ал.3
на същия член при невъзможност да се състави акт в присъствието на свидетелите,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В случая не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, т.кс. той е бил известен, видно от
материалите по делото, още повече, че в деня преди съставяне на акта е дал
обяснения и е попълнил декларация пред административния орган, адресът му е бил
известен, като за съставянето на акта не е търсен и не е бил надлежно поканен. С
посоченото нарушение е засегнато правото на защита на санкционираното лице.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е
предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно
определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото
в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои
доказателства е установено самото извършване на нарушението. В настоящото
производство обаче актосъставителят е нарушил горецитираната норма и е изготвил
АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение,
водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
По-нататък нарушено е правото на защита
на жалбоподателката, тъй като не са спазени изискванията за съдържание на АУАН
и НП. Това е така, т.к. не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП,
а и в предхождащия го АУАН не е посочено точно мястото на нарушението. Посочено
е единствено, че е в гр. Пазарджик на ул. „Болнична“ в посока към бул. „Ст.
Стамболов“. Не е посочен обаче точният участък от улица „Болнична“, напр.
номер. По-нататък не са посочени и всички обстоятелства при които е извършено
нарушението. В АУАН и НП буквално е записано, че жалбоподателката управлява
МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, установено с АТСС. Не
е посочено обаче кога, по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията
на автомобила и поради каква причина. Не е посочено най-малкото кога е изтекла
ЗЗГО на автомобилистите. Т.е. става ясно от събраните писмени и гласни
доказателства, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно,
поради това, че гаранционния фонд е уведомил административния
орган (Сектор ПП), че процесният автомобил е без застраховка гражданска
отговорност и към момента на регистриране на нарушението с АТСС и извършена
справка от св. Т. в информационните масиви на МВР, се установило, че
управляваният автомобил нямал сключена и в срок валидна застраховка гражданска
отговорност.
Непосочването на обстоятелствата визирани
по-горе лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята
защита. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето
на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
Съдът намира, че е налице и още едно
основание за отмяна на НП.
Няма спор по делото, че на
инкриминираната дата жалбоподателката е управлявала процесното МПС, което макар
и да е в съсобственост с нейния съпруг, чисто документално е било регистрирано
в Сектор ПП и се води собственост на съпругът й. По несъмнен начин се установи,
че въпросното МПС не е било регистрирано, тъй като на 06.11.2018 г.
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на чл.143
ал.10 от ЗДвП от Сектор ПП при ОДМВПР- Пазарджик (виж справка на л.32 от
делото). От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката не е
знаела, че управляваният от нея автомобил няма валидна и действаща ЗЗГО, нито
че автомобилът е с прекратена регистрация поради тази причина.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната
дата жалбоподателката П. е действала виновно, т.е. субективният елемент от
състава на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост.
АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателката е съзнавала, че
автомобилът няма валидна застраховка гражданска отговорност. Тук е мястото да
се посочи, че по делото се установи, че за процесното МПС е бил сключен договор
за ЗЗГО със ЗК „Олимпик“, която към момента на засичане на
нарушението била фалирала и сключените с тази компания застраховки били
невалидни. АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателката е
съзнавала, че към датата на нарушението ЗК „Олимпик“ е фалирала и че поради
това ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, сключена за управлявания от нея автомобил,
която е била в срок към онзи момент, вече е без покритие и е невалидна.
Предположението на наказващия орган, че санкционираното лице е съзнавало и тези
обстоятелства не може също да обоснове субективната страна на вмененото
нарушение. Няма по делото доказателства и такива не са ангажирани от АНО за
това, че жалбоподателката към инкриминираната дата е
съзнавала, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че тя не е имала никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на автомобила. Вмененото административно нарушение на
жалбоподателката би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно
приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче
не е налице умисъл в поведението на жалбоподателката в нито една от двете му
форми и при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение
и поведението й не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Последното е било издадено на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН,
вместо при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи,
че се издава въз основа на АУАН № 262009/06.06.2019 г. При това положение АНП е
било образувано и се е развило незаконосъобразно, което пък съставлява
абсолютно процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя
АУАН е бил изпратен в РП- Пазарджик за преценка евентуално извършено
престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Както се посочи по-горе
прокурорът е преценил, че не е налице престъпление и е отказал да образува ДП,
като е изпратил материалите по преписката за преценка на АНО. Тоест АНП е
следвало да се развие при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В
случая това не е било сторено, тъй като съставеният АУАН не е бил анулиран и
АНП не е било прекратено от наказващия орган.
Целта на разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
да не допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства-
наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от
там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с
което ще се наруши принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно
преследване, то органите на администрацията не следва да предприемат действия
по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните
органи- съд или прокуратура и едва ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган, то той вече ще е
компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2
от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус
не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН,
който в същото време е бил изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало
признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което
след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е
била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателката, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.40 от делото),
от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева жалбоподателката П. е заплатила в брой на адвокат И.Л.-Г. от ПАК. При това
положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно звено е група КПДГПА (органът
издал НП) следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Както се посочи група КПДГПА
е структурирано към ОД на МВР- Пазарджик, съгласно чл.42 ал.2 от ЗМВР и не е
самостоятелно ЮЛ разполагащо със собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата
на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските сторени от жалбоподателката да бъдат
възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик, която има статута на ЮЛ.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1006-003563 от 27.09.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА в ОДМВР
гр. Пазарджик, с което на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на В.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: