Определение по дело №492/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 1 от 13.01.2011 г., постановена по НОХД №721/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите:

И. Ш. М. с ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 10.01 срещу 11.01.2010г. в с.Л., О.Ч., О.К., в съучастие като извършител с Р. Р. Е. от с.Г., О.Ч., О.К. и с Х. Д. Х. от с.Б. Б., О.М. Б. О.Х., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – предизвикал нанасяне на побой на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О. К. – престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78 а във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 лева; Х. Д. Х. с ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че :

1. На 10.01 срещу 11.01.2010 г. в с. Л., О. Ч., О. К., в съучастие като извършител с И. Ш. М. от Г.Х. и с Р. Р. Е. от с.Г., О.Ч., О. К., извършил непристойни действия, грубо нарушаÔащи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – участвал в нанасяне на побой на Ю. Б. Ю. от с. Л., О. Ч., О. К., поради което и на основание чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.

2. На 10.01 срещу 11.01.2010 г. в с. Л., О. Ч., О. К., в съучастие като извършител с Р. Р. Е. от с.Г., О.Ч., О.К., причинил на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О.К., средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнание, вследствие на мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Х. Д. Х. е наложено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години от влизане на присъдата в сила; Р. Р. Е. с ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че:

1.На 10.01 срещу 11.01.2010 г. в с. Л., О. Ч., О. К., в съучастие като помагач на Р. Р. Е. от с.Г., О.К., Х. Д. Х. от с.Б. Б., О.Х. и И. Ш. М. от Г.Х. – като извършители, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – участвал в нанасяне на побой на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О.К., поради което и на основание чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

2.На 10.01 срещу 11.01.2010 г. в с.Л.. О.Ч., О. К., в съучастие като извършител с Х. Д. Х. от с.Б. Б., О. М. Б. О.Х., причинил на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О.К., средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнание вследствие на мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на наказание лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Р. Р. Е. е наложено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години от влизане на присъдата в сила; А. Р. Т. от с.Б. Б., О.Х., с ЕГН * за НЕВИНОВЕН в това, че:

1.На 10.01 срещу 11.01.2010 г. в с. Л., О. Ч., О. К., в съучастие като извършител с И. Ш. М. от Г.Х. и Х. Д. Х. от с.Б. Б., О. М. Б. О.Х., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – участвал в нанасяне на побой на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О.К. – престъпление по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН.

2.На 10.01 срещу 11.01.2010 г. в с.Л.. О.Ч., О. К., в съучастие като ПОМАГАЧ на Р. Р. Е. от с.Г., О.К., и Х. Д. Х. от с.Б. Б., О. М. Б. О.Х. – като извършители, причинил на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О.К., средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в безсъзнание вследствие на мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН;

Със същата присъда, Кърджалийският районен съд е осъдил подсъдимите Х. Д. Х. от с.Б. Б., О. Х. и Р. Р. Е. от с. Г., О. К., да заплатят солидарно на Ю. Б. Ю. от с.Л., О.Ч., О. К., сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, считано от деня на увреждането, а именно 10.01.2010 година, до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Също така подсъдимите Х. Д. Х. и Р. Р. Е. са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно по сметка на Кърджалийски районен съд държавна такса върху уважения размер на предявения граждаснски иск в размер на 120 лева. Горепосочените двама подсъдими са ОСЪДЕНИ заедно с подсъдимия И. Ш. М., да заплатят солидарно и направените деловодни разноски в размер на 120 лева.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимите И. М. и Р. Е., чрез процесуалния им представител адвокат Б.. В жалбата се твърди, че е безспорно доказано причиняването на средÝа телесна повреда на подсъдимия М., изразяваща се в счупване на зъб, причинена от пострадалия Ю., както и средна телесна повреда, причинена на подсъдимия Х. от свидетелите Д. А. и Ф. А., състояща се в счупване на лявата му ръка на две места. Но въпреки тези безпротиворечиви факти, прокуратурата не се била произнесла досежно техния престъпен характер, с което е било опорочено разглеждането и решаването на делото, както и са били накърнени и правата на пострадалите от тези престъпления.

Твърди се, че неправилно подсъдимият М. е бил признат за виновен за извършено хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК. Единственото му действие в разглеждания казус, било поканата, отправена към пострадалия Ю. “да излязат навън, за да се разберат”, както и отправения към последния удар. Изтъква се, че самият подсъдим М. е бил обект на нападение, в резултат на което е бил избит предния му зъб и е бил повален на земята.

В жалбата се излагат доводи и за неправилност на първоинстанционното решение по отношение осъждането на подсъдимия Р. Е. за престъпление по чл.325, ал.1 и по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Аргумент в тази насока давало съдебномедицинско удостоверение №16 от 11.01.2011 година, според което нямало следи от удари в задната част на главата на пострадалия Ю.. Горепосоченото удостоверение изцяло опровергавало твърденията за нанесени от подсъдимия Е. множество удари по лицето и тялото на пострадалия.

Настоява се, че пострадалият Ю. не е изпадал в безсъзнание – в състояние, временно опасно за живота му. Самият извод за изпадането в безсъзнание на пострадалия бил почерпен от свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, които показания по време на съдебното следствие били депозирани в променен вид. Досежно самия пострадал, авторите на въззивната жалба посочват, че в сградата на ЦСМП – К., към тях от страна на пострадалия са били отравяни закани за саморазправа, което доказвало, че последния е бил в съзнание, както и е провел разговор със съдебния лекар 7 часа след инцидента, който го определил според цитираното удостоверение като “контактен, адекватен, ориентиран за време и място”.

Посочва се, че определеният размер на наказанието глоба спрямо подсъдимия М. е очевидно несправедлив и завишен, несъответстващ на обществената опасност на деянието и дееца. Същото се отнасяло и за присъдения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от пострадалия Ю., платимо от страна на подсъдимия Р. Е.. На следващо място бил завишен и самия размер на наказанието лишаване от свобода, наложено на последния, както и неправилно било отказано приложението на института на чл. 78а от НК по отношения на същия.

В жалбата се посочени алтернативно четири искания към настоящата инстанция: Отмяна на постановената присъда и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, досежно причинените средни телесни повреди на подсъдимите М. и Е.; Отмяна на посочената присъда и постановяване на нова такава, която да има за резултат оправдаването на подсъдимите М. и Е.; Изменение на първоинстанционната присъда, изразяващо се в намаляване на размера на наложеното административно наказание глоба по отношение на подсъдимия М., както и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от страна на подсъдимия Е.; Изменение на оспорваната присъда по отношение на подсъдимия Е., като последния бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 от НК, а за това по чл.325, ал.1 от НК бъде приложен чл.78а от НК и му бъде наложено административно наказание глоба.

По делото е постъпила и жалба от адвокат Р., пълномощник на подсъдимия Х., в която се изтъква, че постановената присъда по отношение на последния е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подзащитният му да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание подсъдимите чрез защитниците си поддържат изцяло жалбите си. Защитникът на подсъдимите Е. и М., А. Б., прибавя към исканията си от въззивната жалба още едно - а именно, ако настоящата инстанция остави в сила присъдата в наказателната й част, да бъде намалено присъденото обезщетение.

Защитникът на подсъдимия Х., А.Р., счита, че в обжалваната присъда били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно бил приложен материалния закон. Нарушенията на процесуалните правила били извършени чрез немотивиране на присъдата, в която съвсем едностранчиво били направени някои изводи и заключения. Отправя две алтернативни искания към въззивния съд: или да бъде признат подзащитния му за невинен, или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Представителят на О. П. – К. моли въззивния съд да потвърди обжалваната присъда. В тази насока, според него, събраният гласен доказателствен материал, макар и с различия, в своята цялост давал ясна представа за механизма на извършеното престъпление и за неговите автори. В подкрепа на този извод се изтъква и приложената по делото съдебно - медицинска експертиза, която безспорно указва, че увреждането на здравето, причинено на пострадалия Ю. е именно средна телесна повреда. Безспорно установено било, че на 10.01.2011 г. в с. Л., О. Ч., О. Х., подсъдимите със своето поведение са осъществили състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК – извършили са непристойни действия и са осъществили побой над пострадалия Ю.. Налице е бил и необходимият за този състав хулигански мотив, изразяващ се в проявено неуважение към обществото, незачитане на човешката личност и неприкосновенност.

Процесуалния представител на пострадалия, А.Б., също моли да бъде потвърдена присъдата на Районен съд – К. като правилна. Счита, че първоинстанционният съд е направил една цялостна и задълбочена преценка на наличния доказателствен материал. Мотивите към присъдата били пространно изложени, а в гражданската й част, присъдата била съобразена с изискванията заложени в чл. 52 от ЗЗД.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:

Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка приета и установена и от първоинстанционния съд:

На 10 срещу 11.01.2010 година, подсъдимите М., Х., Е. и Т. се отправили с автомобила на свидетеля Х. към с. Л., О. Ч., О. К.. След като достигнали селото, спрели пред заведението, намиращо се в близост до училището. Четиримата подсъдими влезли в заведението, а свидетеля Хакиф останал отвън да паркира автомобила си. След като привършил с паркирането, последният се присъединил към останалите от групата си в заведението, където всички застанали до печката в центъра на залата, за да се стоплят.

Малко след това, подсъдимият М. се придвижил до една от масите в заведението и запитал намиращия се там свидетел Ю. Р. кой от присъстващите е борец. Чувайки въпроса, св.Ю. отговорил, че той е борец. Между двамата се разменили предизвикателни реплики, които били чути от присъстващите в заведението, на които направило впечатление агресивността в тона на новодошлите. Подсъдимият М. предложил на св.Ю. да излезнат навън, при което последният се съгласил и двамата се отправили към входа. Непосредствено след тях ги последвали подсъдимите Е., Х. и Т. Напускайки заведението, подсъдимият Х. застанал пред вратата, с което не допускал никой друг от заведението да излезе.

Навън, подсъдимият М. опитал да нанесе удар на св.Ю. като замахнал с юмрук пред лицето му, но ударът бил неуспешен, тъй като свидетеля успял рязко да се отдръпне и да избегне удара. На този удар, самият пострадал отвърнал, като успял да удари в лицето подсъдимият М., след което последният паднал на земята. Веднага след това св.Ю. се навел и подал ръка на подсъдимия М.. В този момент обаче, бил ударен с юмрук в задната част на главата от подсъдимия Е., след който удар св.Ю. паднал на земята. Непосредствено след това подс.Е., заедно с подс.Х., се нахвърлили върху поваления на земята Ю. Ю. и започнали да му нанасят удари с крака и ръце в областта на главата. Тъй като вече вратата на заведението била освободена от подсъдимия Х., оттам излезнал свидетеля Д. А., за да види какво става навън, но бил ударен с шамар в лицето от подсъдимия Х. и отново се прибрал в заведението.

От заведението също така излезнал и свидетелят Е. Т., с цел да се притече на помощ на пострадалия Ю., но бил задържан от подс.А. Т.

Оттеглилият се свидетел Д. А. се завърнал отново на мястото на инцидента, като този път носел железен прът. Последният имал за цел да прекрати разправата на подсъдимите с пострадалия Ю., но бил ударен от подсъдимия Х., паднал на земята и изпуснал носения от него железен прът.

Междувременно от заведението излезнал и свидетеля Ф. А., насочил се към подсъдимия Е., нанасящ удари върху лежащия на земята пострадал Ю.. Но и той бил ударен с юмрук в лицето от подс. Х. и принуден да се скрие в заведението. Малко след това отново излезнал оттам, този път носейки дървена бухалка. С нейна помощ успял да нанесе удар по ръката на подсъдимия Е..

Но въпреки намесата на свидетелите А. и А., двамата били подгонени от подсъдимите Х., Е. и М. към пространството зад заведението, където свидетелят А. отново успял да нанесе удар по един от преследвачите.

Непосредствено след оттегленято на нападателите, свидетелят Д. А. се свързал по телефона с брата на пострадалия Ю. Ю. – свидетеля Б. Ю. и му обяснил, че бият брат му пред кръчмата. Свидетелят Б. Ю. незабавно известил за случващото се баща си - свидетелят А. И. - и двамата се отправили към мястото на инцидента. С пристигането си заварили подсъдимия Х., държащ дървена бухалка в ръка, както и подсъдимия Е., от своя страна снабден с лост от арматурно желязо. На появяването на бащата и брата на пострадалия, подсъдимите отговорили със заплахи. Свидетелят А. И. им обяснил, че единствената причина да е там, е за да прибере пострадалия си син. Свидетелите И. и Б. Ю. вдигнали и отнесли към дома си пострадалия Ю. Ю., който за период от около 10 минути нямал никакви реакции. Щом пристигнали в дома им, последният се съвзел, оплакал се от силно главоболие, повърнал и от несвързаните му думи станало ясно за присъстващите, че няма спомен за случилото се, дори не успял да разпознае своите близки.

От своя страна, подсъдимите М., Е., Х. и Т., както и свидетеля Х., също напуснали местопрестъплението със автомобила на последния. Докато пътували, подсъдимият Е. се оплакъл, че има проблеми с ръката си. На запаленото осветление в автомобила, всички видели подутата лява ръка на подсъдимия Е., поради което се отправили към филиала на ЦСМП – К. в с. Ч., но оттам били препратени за получаване на компетентна помощ към ЦСМП – К.. Подсъдимият Р. Е. бил откаран до Г.К. от свой приятел – свидетеля Н. С., като с тях пътувал и подс.Х. Х., а свидетелят А. Х. от своя страна, превозил до същото място със своя автомобил подсъдимите И. М. и А. Т..

В ЦСМП – К. било установено, че лявата ръка на подсъдимия Р. Е. била счупена на две места, както и че на подсъдимия И. М. му бил избит втори горен ляв зъб.

Междувременно след като внесли пострадалия Ю. Ю. в дома му, близките му се обадили в полицията и в бърза помощ. В пристигналата линейка пострадлия Ю. бил настанен с помощта на близките си и на фелдшера, тъй като бил дезориентиран и неадекватен. След пристигане до сградата на ЦСМП – К., пострадалия Ю. бил внесен на носилка и приет по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ “ Д-р А. Д.”.

От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза №11/2010 г. се установява, че на св.Ю. Ю. са били причинени кръвонасядания по главата и лицето; сътресение на мозъка, наложило болнично лечение и наблюдение; изпадане в състояние на безсъзнание вследствие на мозъчното сътресение, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание .

Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицнска експертиза №9/2010 г. на подс.Р. Е. е било причинено счупване на лявата лакетна кост в долната й трета и открито счупване на средната фаланга на петия пръст на лявата ръка. Двете травми съставляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, като видно от обвинителния акт, прокуратурата е приела, че първата травма е причинена от св.Ф. А. при удара с дървена бухалка, но това негово поведение е оценено като неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 от НК. А за втората травма е прието, че е настъпила при нанасянето на удари от самия Р. Е..

На подс.И. М. е било причинено охлузване на кожата на носа и избиване на втори горен ляв зъб, видно от заключението по съдебно-медицинската експертиза №10/2010 г. Държавното обвиение е приело, че това нараняване е причинено от св.Ю. Ю., но при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, поради което няма повдигнато обвинение спрямо извършителя.

Във връзка с описаното в последните два абзаца следва да се посочи, че са неоснователни доводите в жалбата на подс.М. и Е., за опороченост на разследването и решаване на делото, поради ненаказаност на дейците Ю., А. и А. Единствено в правомощието на прокуратурата, но не и на съда е да реши дали и срещу кого да повдига и съответно поддържа обвинения за извършени престъпления. В настоящото производство е недопустимо да се обсъжда правилно или неправилно е прието по отношение на Ф. А. и Ю. Ю., че същите са извършили описаните деяния при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и следа ли или не, да бъдат подведени под наказателна отговорност. Отказа на прокурора да образува досъдебно производство или да прекрати образувано такова подлежи на съдебен контрол по специално предвиден в НПК ред, но не и по реда на гл. ХХІ от НПК, по който се провежда настоящото производство.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че тримата подсъдими, в съучастие като извършители, са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – извършили са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, и изразяващи явно неуважение към обществото, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Този извод се потвърждава в пълна степен и за подсъдимия М., защото именно той, със своето агресивно и провокативно поведение и реплики е станал причината за целия последващ конфликт.

Предвид установената и приета фактическа обстановка, безспорно поведението и на тримата подсъдими съдържа всички белези на хулиганството, за което са признати за виновни и осъдени от първоинстанционния съд. Извършените от подсъдимите Е., Х. и М. действия са непристойни, тъй като същите са били неприлични, невъзпитани и безсрамни и се изразяват в закани и буйство, което тримата са проявили и които безспорно скандализират обществото. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред и нарушаването на обществените и лични интереси – предизвиква се и се осъществява разправа с няколко лица. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото и в частност към личността на самия пострадал Ю. Ю., както и към свидетелите Д. А. и Ф. А., като антиобществения характер на тези действия се е съзнавал както от дейците, така и от другите лица, на които са станали достояние.

Именно с грубото нарушаване на обществения ред и проявеното явно неуважение към обществото се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред. Непристойните действия извършени и от тримата подсъдими в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от извършителите, съобразил е също и вида и характера на осъществените от всеки един от подсъдимите хулигански действия. Решаващия съд правилно е преценил също така, че за подсъдимия И. М. са налице условията по чл.78а , във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК – бил е освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено наказание “ глоба”, което в своя размер напълно съответства на извършеното от него деяние, както е съобразено и с материалното положение на подсъдимия и с икономическите реалности в държавата. Определеното по вид и размер наказание на подсъдимите Х. Х. – “лишаване от свобода” за срок от шест месеца и за Р. Е. – “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, също напълно отговарят на тежестта на извършеното от всеки от тях деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Така определените наказания и на двамата подсъдими са под средния размер и проявата на по-голямо снизхождение би била неоправдана, още повече, че не са налице и обстоятелства, които да не са били съобразени от първоинстанционния съд при съобразяване на вида и размера на определените наказания. Доводът във въззивната жалба на подс.Е., че съда неправилно е отказал приложението на чл.78а от НК по отношение на него, е неоснователен. Това виждане на съда има за своя опора именно същия чл.78а от НК, който в своята ал.7, императивно забранява неговото приложение, в случай на множество престъпления. Такъв именно е обсъжданият случай – въпросният подсъдим е осъществил множество престъпления – хулиганство по чл.325 и нанасяне на средна телесна повреда по чл.129 НК.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че двамата подсъдими Е. и Х. в съучастие, като извършители са осъществили от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – причинили са средна телесна повреда на пострадалия Ю., изразяваща се в изпадане в безсъзнание, вследствие на мозъчно сътресение, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Във връзка с това деяние следва да се посочи, че изпадането в състояние на безсъзнание от страна на пострадалия Ю. и то именно вследствие нанесените от страна на двамата подсъдими Е. и Х. удари безспорно се установява от свидетелските показания, които разкриват, как той е бил „проснат на земята”, не охкал, бил носен на ръце от близките си към дома му, бил е подпомогнат в качването си на линейката, тъй като бил неадекватен, и въведен в болницата на носилка. Медицинската документация на пострадалия е в подкрепа и потвърждава свидетелските показания именно относно състоянието, в което е изпаднал пострадалия. В противоречие със свидетелските показания са обясненията на самите подсъдими, но същите съдът не ги кредитира, тъй като се явяват изолирани, в противоречие с останалите посочени по-горе доказателства и целят единствено оневиняването на дейците.

При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд отново е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от извършителите, съобразил е също и вида и характера на осъществените от всеки един от подсъдимите насилствени действия. Определеното по вид и размер наказание и за двамата подсъдими, а именно за Х. Х. – лишаване от свобода за срок от една година и за Р. Е. – лишаване от свобода за срок от една година, напълно отговарят на тежестта на извършеното от всеки от тях деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. И тези наказания са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и на двамата подсъдими и са отново под средния размер. Проявата на по-голямо снизхождение би била неоправдана, още повече, че не са налице и обстоятелства, които да не са били съобразени от първоинстанционния съд при съобразяване на вида и размера на определените наказания. След като е определил наказание за всяко от престъпленията на подсъдимите Х. Х. и Р. Е., районният съд правилно на основание чл.23, ал.1 от НК е наложил едно общо, по-тежкото от двете наказания, а именно и за двамата подсъдими – лишаване от свобода за срок от по една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК отново и за двамата е отложил за изпълнение за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие. Районен съд – К. е счел, че показанията дадени на досъдебното производство пред съдия от страна на свидетеля А. Х. следва да се кредитират, пред тези дадени на съдебната фаза на процеса. Това следва от очевидната разлика между депозираните показания, като тези дадени пред съда, се доближават твърде много до защитната теза на подсъдимите, а както се установи по делото св.Х. е приятел на подсъдимите, поради което и се явява заинтересован от изхода на делото, целейки по този начин „да помогне” за оневиняването на приятелите си. В същото време показанията му дадени на досъдебното производство пред съдия си кореспондират с останалите събрани по делото свидетелски показания.

Неоснователни са и твърденията на защитата на подсъдимите, че разпитите на свидетелите пред съдия на досъдебното производство били проведени без тяхно участие, с което им били нарушени процесуалните права. Описаното не представлява процесуално нарушение, тъй като когато са извършени разпитите на свидетелите пред съдия, подсъдимите не са имали качеството на обвиняеми лица, тъй като не са били привлечени като такива, поради което не е съществувало задължение за разследващия да ги уведомява. Не е процесуално нарушение и описаното, че разпитите на полицаите П. Г. и Г. Ю. били абсолютно идентични. Липсват каквито и да било данни или доказателства, че по някакъв начин въпросните разпити са били опорочени.

Мотивите на първоинстанционният съд отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са приети и какви са правните съображения за взетото решение, както и са изложени съображения относно установените противоречия на доказателствените материали, защо се приемат едни, а други отхвърлят. С оглед изложеното неоснователни се явяват и доводите на Ж., че мотивите към първоинстанционната присъда не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.

Първоинстанционната присъда в частта й относно подсъдимия А. Т. не е обжалвана или протестирана, т.е. същата е влязла в сила, поради което и не следва да бъде анализирана и проверявана от въззивния съд.

Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че с оглед характера на телесните увреждания и свързаните с тях претърпени от пострадалия болки и страдания, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимите Е. и Х., сумата от 3000 лева е тази, която е достатъчна да го обезщети. Пострадалият е млад човек, но е бил в състояние на безсъзнание временно опасно за живота му, наложило се е и хоспитализация за не малък период от време, причинените увреждания, подробно описани по-горе, са няколко, а не единствено процесното съставомерно деяние, като всички са в областта на лицето и главата. Причинените болки, страдания и неудобства са били значителни и са продължили дълго във времето, поради което намаляването на присъденото обезщетение, както се иска с въззивната жалба, би било неправилно и в разрез с принципа за справедливост. С оглед на изложеното наведените в тази връзка доводи във въззивната жалба се явяват неоснователни.

Предвид изхода на делото, правилно направените по делото разноски както и съответната държавна такса върху уважения размер на гражданския иск са възложени на Ж..

С оглед всичко изложено, при извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №1/13.01.2011 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 721/2010 г.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.